№ 104
гр. Ихтиман, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200123 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕМ. Й. ГР. срещу Наказателно постановление
№ 629 от 28.01.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите – София, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от Закона за
горите на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Аргументирани са нарушения на процесуалния
закон при издаването на постановлението и допуснато неправилно
приложение на материалния закон. Отправено е искане за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и развива подробни съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) чрез процесуалния си
представител развива съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Районен съд-Ихтиман, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл.
18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка.
На 03.08.2021 г. около 20:50 часа при извършена проверка от служители
на РДГ – София в землището на гр. дб, местност „кд“ било установено, че
жалбоподателят Е.Г. съхранява 0,50 пр.куб.м. широколитсни дърва за огрев
от дървесен вид бук, немаркиран с контролна горска марка съответно с
производствена марка в моторно превозно средство марка „н“, модел „т“ с
рег. № .....
За горното свидетелят Г.А., в качеството на главен специалист горски
инспектор при РДГ – София, съставил срещу жалбоподателя Е.Г. Акт № 629
за установяване на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от
ЗГ за това, че на 03.08.2021 г. около 20:50 часа в землището на гр. дб,
местност „кд“ съхранява 0,50 пр.куб.м. широколитсни дърва за огрев от
дървесен вид бук, немаркиран с контролна горска марка съответно с
производствена марка в моторно превозно средство марка „н“, модел „т“ с
рег. № .....
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление № 629 от 28.01.2022 г. от директора
на Регионална дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл. 213,
ал. 1, пр. 7, т. 1 от Закона за горите на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите
Г.А., М.Н., Констативни протоколи №№ 007819, 007820, Заповед № РД № 49-
194 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните и Наказателно
постановление № 628 от 28.01.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите – София.
От показанията на свидетелите А. (актосъставител) и Н. (свидетел на
съставяне на акта) се установяват обстоятелствата около извършената
проверка и констатираното нарушение. Същите са присъствали при
установяването му. Възприели са вида на процесната дървесина, липсата на
контролна горска марка, съответно производствена марка, че тя се съхранява
в МПС, което не било в движение, че процесната дървесина е без превозен
билет и без контролна марка, както и нейният вид и обем. Показанията им са
логично, непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират пълна подкрепа
в изготвените 2 бр. констативни протоколи. Поради това следва да бъдат
кредитирани в цялост.
Тези съображения и липсата на противоречия в доказателствените
източници позволиха на въззивната инстанция да приеме описаната по-горе
фактическа обстановка и на тази фактическа основа да прави своите правни
2
изводи.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Неоснователно в жалбата се твърди допуснато нарушение на принципа
ne bis in idem, намерил своето отражение в чл. 17 ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. В същия смисъл е и чл. 4, §
1 от Протокол № 7 в ЕКЗПЧОС. Този акт е подписан от Република България
на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVІІІ Народно
събрание на 12 октомври 2000 г. – ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република
България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30 септември
2011 г. Следователно Протоколът е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Цитираният член от
Протокола предвижда, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на
една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази
държава. Без да се спира подробно на критериите „Енгел“, за да аргументира,
3
защо счита настоящото обвинение за наказателно по смисъла на Конвенцията,
въззивната инстанция приема, че принципът ne bis in idem, недопускащ
повторение на наказателни процедури за едно и също деяние, не е нарушен с
издаване на обжалваното наказателно постановление. При преглед на
съдържанието на същото и на съдържанието на НП № 628 от 28.01.2022 г.,
постановено от директора на РДГ-София, е видно, че се касае за две отделни
административни нарушения, извършени в идеална съвкупност (т.е. с едно
деяние). Те изкуствено са разделени в две отделни административни
производства вместо в едно, като с процесното НП № 629 от 28.01.2022 г.
жалбоподателят е наказан на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ за нарушение
на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от ЗГ за това, че на 03.08.2021 съхранява 0,50
пр.куб.м. широколитсни дърва за огрев от дървесен вид бук, немаркиран с
контролна горска марка съответно с производствена марка. С НП № 628 от
28.01.2022 г. жалбоподателят е наказан на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ за
нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от ЗГ за това, че на 03.08.2021
съхранява 0,50 пр.куб.м. широколитсни дърва за огрев от дървесен вид бук,
непридружени с превозен билет, доказващ законния им произход. Доколкото
към настоящия момент производството по обжалване на НП № 628 от
28.01.2022 г. и на НП № 629 от 28.01.2022 г. не е приключило, то нито едно от
тях не е влязло в сила. След като нито едно от тях не е влязло в сила, липсва
нарушение на принципа ne bis in idem, установен в чл. 17 ЗАНН и чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 от ЕКЗПЧОС, тъй като закрилата, гарантирана с принципа
възниква от момента на окончателен акт (влязло в сила НП). Нужно е да се
отбележи, че отношение на производството по обжалване на НП № 628 от
28.01.2022 г., обстоятелството за етапа на производството и висящността му,
е служебно известен на състава на съда, доколкото жалбата се разглежда пред
същия състав по НАХД № 122/2022 г. на РС – Ихтиман и съдебното
следствие по делото не е приключило. Едва след приключване с окончателен
съдебен акт на едно от двете производства, по второто, неприключило дело
следва да се обсъждат подробно въпросите налице ли е наказателно
обвинение по смисъла на ЕКЗПЧОС с оглед критериите „Енгел“ и ако да,
налице ли е елементът ”idem”. Нужно е също остро да се разкритикува
процесуалният подход на административнонаказващия орган директора на
РДГ – София за разделяне на нарушения, извършени в идеална съвкупност
(т.е. с едно деяние) в две различни производства, посредством издаване на
две отделни наказателни постановления. Той създава опасност от грешки,
противоречиво установяване на общи факти в рамките на различните
производства и крие риск от нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 в
ЕКЗПЧОС
Не се споделят развитите съображения в жалбата във връзка
процесуално нарушение при описание на нарушението. Описани са всички
признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата правна квалификация. То е описано с всички съставомерни
признаци, като е посочено, че жалбоподателят съхранява 0,50 пр.куб.м.
широколитсни дърва за огрев от дървесен вид бук, немаркиран с контролна
горска марка съответно с производствена марка. В този смисъл признаците на
4
състава на административното нарушение по чл. 266, ал. 1, пр. 7 вр. чл. 213,
ал. 1, пр. 7, т. 1 ЗГ са ясно и конкретно описани както от фактическа така и от
правна страна.
Доводите, развити съдебно заседание, относно недоказаност на обема на
съхраняваната дървесина, следва да бъдат категорично отхвърлени,
доколкото свидетелите непротиворечиво изясняват, че измерването й е
извършено с електронна рулетка.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника ЕМ. Й. ГР. е
ангажирана за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от Закона за горите на
основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ.
Съгласно чл. 257, ал. 1, пр. 7, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 50 до 3000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в
нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането съхранява
дървесина. Съгласно чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от ЗГ се забранява
съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка.
От събраните доказателства по делото се установява, от обективна
страна, че на 03.08.2021 г. около 20:50 часа в землището на гр. дб, местност
„кд“ жалбоподателят Е.Г. съхранявал 0,50 пр.куб.м. широколитсни дърва за
огрев от дървесен вид бук, немаркиран с контролна горска марка съответно с
производствена марка в моторно превозно средство марка „н“, модел „т“ с
рег. № .....
Това сочи, че вмененото нарушение е осъществено от обективна страна.
То е осъществено и от субективна, тъй като от обективните действия на дееца
може да се направи извод, че деянието е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че съхранява в моторно
превозно средство марка „н“, модел „т“ с рег. № .... дърва за огрев,
немаркиран с контролна горска марка съответно с производствена марка и
пряко целял това.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен предвид, тъй като
се касае до типичен вид нарушение от съответния вид. Освен това при
извършването му са констатирани и други неправомерни действия, което
несъмнено повишава обществената опасност както на конкретното деяние,
така и на дееца и прави институтът маловажен случай неприложим.
Ето защо материалният закон е приложен правилно.
Вида на наказанието глоба е правилно определен съгласно
предвиденото в чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ. Касае се за неголямо количество
дървесина, с оглед на това правилно размерът е минимално предвиденият от
50 лв.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно на основание чл. 63, ал.
9 ЗАНН.
5
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 629 от 28.01.2022 г.
издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред
Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6