Р
Е Ш Е Н И Е
№ 918 16.07.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На осми юли година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 1314 по
описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е oбразувано по
жалба на С.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление
№ 19-0434-000047/09.09.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция
към ОДМВР гр. Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 638
ал. 3 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 400 лв.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите
реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя
не се явява представител. Не ангажира доказателства. Не изразява становище. Не
прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не сочат
доказателства. Не правят искане за разноски.
Жалбата е депозирана в рамките на
седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.08.2019 г., около 11:55 часа в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово”, на ул. „Захари Зограф до № 110, проверяващите от сектор ПП ОДМВР
Бургас установили, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил – „…”, с per № А…НК, собственост на Г.С.Н., ЕГН: ********** управлявал същия, без да има валидна полица „Гражданска отговорност” към
датата на проверката.
Това актосъставителят счел, че
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 638 ал. 3 от КЗ, поради което
съставил на жалбоподателя АУАН, който нарушителят подписал, без възражения.
Въз основа на АУАН, било издадено
и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 638 ал. 3 от КЗ, на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 400 лв..
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания
на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
От
доказателствения материал по делото, съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 638,
ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за
поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на
МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на
застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата,
като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на
автомобила, санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което
като водач е длъжно да има съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ.
Следователно в случая, презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена
в хода на съдебното производство. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водачът на
МПС, чужда собственост е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и
използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като евентуалното му незнание на този факт, не
изключва административно наказателната му отговорност.
Аргументите на жалбоподателя, изложени
в жалбата и пред съда, настоящият състав намира като защитна теза, с цел
избягване на административно наказателна отговорност.
Единствено за пълнота, съдът
следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателя е
привлечен към административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение
е на формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването на
нарушението е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може
да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма
представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение,
така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била
определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в
който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
По делото няма направено
искане за разноски, поради което Съдът не дължи произнасяне и те остават както
са направени от страните.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0434-000047/09.09.2019
г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас против С.С.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл. 638 ал. 3 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.:
К.СЛ.