№ 6857
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110136510 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД против Б. И. В. за сумата 3739,94 лева, от която 3149,24 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот – магазин №3, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 338125,
сумата 559,02 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
топлинна енергия за периода от 30.06.2019 г. до 13.06.2022 г., сумата 25,70 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.10.2020 г. и
сумата 5,98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.06.2019 г. до 13.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
06.07.2022 г. до окончателното плащане на задълженията, с които суми ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Ищецът твърди, че ответникът, респ. неговия наследодател е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор
между тях за доставка за топлинна енергия. Сочи, че ответникът като собственик на
процесния имот е ползвал топлинна енергия през исковия период, с което са се обогатил за
сметка на ищеца. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за
стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът заявява, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй
като неговият наследодател не е била собственик на процесния магазин през исковия
период. Поддържа, че с решение №40 от 22.08.2013 г. по гр. д. №305/2012 г. по описа за на
ВКС е прогласена нищожността на договорите за продажба от страна на Министерство на
отбраната на физически и юридически лица на имоти, сред които е и процесния магазин.
Посочва, че едва с решение №60117 от 15.12.2021 г. по гр.д. №3680/2020 г. на ВКС неговия
наследодател е признат за собственик на имота в отношенията му с Министерство на
отбраната и на Държавата, което е след исковия период. Заявява, че на Министерство на
1
отбраната издаден Акт за частна държавна собственост №09028/18.11.2015 г. за имота. Не
оспорва, че е наследник на М. А. В., както и че е придобил собствеността върху процесния
имот след исковия период. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира присъждането на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
За основателността на исковете ищцовото дружество следва да установи при условията
на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е
консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването
– че енергията е доставяна на ответника при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ магазин №3, находящ се в гр. София, АДРЕС. Това се установява от
приобщеното по делото влязло в сила решение №60117 от 15.12.2021 г. по гр.д. №3680/2020
г. на ВКС, с което неговия наследодател М. А. В. е призната за собственик на имота в
отношенията с Министерство на отбраната и на Държавата. Установява се, че соченото
съдебно решение е постановено по предявен от М. А. В. установителен иск за признаването
й за собственик на процесния имот на основание давностно владение. Позоваването на
изтекла в нечия полза придобивна давност се свързва с упражняване на продължително,
необезпокоявано, спокойно и явно владение върху недвижимия имот. По делото са
приобщени договори за покупко - продажба с предмет магазин №3 от 1993г. и 1997 г., по
силата на които М. А. В. е получила владението върху целия имот. Независимо от
съставения Акт за частна държавна собственост от 18.11.2015 г. не се установява владението
върху имота да е предадено на Министерство на отбраната, а напротив видно от
Констативен протокол от 10.02.2016 г. принудителното изземване на имота не е изпълнено.
При тези данни съдът намира, че независимо от обстоятелството, че М. А. В. е призната за
собственик в отношенията й с Министерството на отбраната и държавата с влязло в сила на
15.12.2021 г. решение, тя е упражнявала владение върху имота през предходния период
послужил на съдебния състав да я признае за собственик на основание давностно владение.
След смъртта на М. А. В. всички нейни имуществени права и задължения (или дробни части
от тях) са преминали върху настоящия ответник в качеството му на единствен наследник,
видно от удостоверение за наследници с изх. №ПИЛ22-ТД26-591/13.09.2022 г., издадено от
Столична община, район Илинден.
Ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен писмен договор
между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия и
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника, респ. на неговия
наследодател, спестявайки си разходи за заплащане на доставена до имота топлинна
енергия.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В настоящото
производство не се спори, че между ищеца и наследодателя на ответника не е бил сключван
договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ, писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди предвид
нуждите, за които се ползва топлинна енергия. Очевидно, че в настоящия случай обектът –
2
магазин задоволява небитови нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното
връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр.
дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
За установяване на количеството на топлинна енергия в размерите, в които се
претендира от ищеца по делото е допуснато и прието заключение на съдебно – техническа
експертиза, според което в имота е ползвана топлинна енергия за отопление, както и такава
за битовото горещо водоснабдяване, като поради липса на осигурен достъп сумите са
определяни на основание служебен отчет. Разходът за БВГ за периода е определян на брой
лица с разходна норма 140л/денонощие за 1 брпк потребител. През процесния период Те за
отопление на имот е начислявана по максимален специфичен разход за сградата. Вещото
лице е посочило, че делът на процесния имот в общото количество топлинна енергия на СЕС
е определян според съотношението на пълния му отопляем размер от 101 куб.м. към пълния
отопляем обем на СЕС по проект. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на имота към пълния отопляем
обем на сградата. Съгласно заключението за процесния период в имота на ответника, е
изразходвана топлинна услуга на обща стойност 3118,66 лева , с която сума съдът приема, че
е намаляло имуществото на ищеца като за разликата до пълния предявен размер искът
следва да се отхвърли.
Освен сума за реално изразходвана топлинна услуга ищецът претендира и заплащането
на такса за отчитане на уредите и разпределение на топлинна енергия. Няма спор между
страните, а се установява и от представените писмени доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот е въведена система за дялово разпределение, по силата на сключен между етажните
собственици и „Б. България“ ООД договор. Доколкото се установи, че до процесния имот е
доставена р топлинна енергия, ответникът следва да заплаща и стойността на
предоставената от третото лице помагач услуга дялово разпределение, независимо от
липсата на писмен договор с ищеца, за чиято сметка е останал този разход, възлизащ на
25,70 лева. Като не е заплатена претендираната такса за отчитане на уредите и
разпределение на топлинна енергия ответникът, респ. неговия наследодател са спестили
разходи, поради което искът се явява основателен.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността им в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на
ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването ѝ
ответника. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг.
Задълженията, основани на фактическия състав на неоснователно обогатяване, са без срок за
изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. По
делото не са представени доказателства, от които да може да се формира извод, че ищецът е
поканил ответника да му заплати процесните задължения, преди датата на подаване на
исковата молба, поради което исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските.
3
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски
съобразно размера на уважените претенции в общ размер 378,00 лева за платена държавна
такса, депозити за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство.
Ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, от което съразмерно
на отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата 143,32 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата
3118,66 лева - представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца
поради спестяване на разходи за заплащане на ползвана топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот – магазин №3, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № 338125, сумата 25,70 лева - представляваща сума, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца поради спестяване на разходи за заплащане на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.10.2020 г. ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2022 г. до
окончателното плащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
378,00 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата
над 3118.66 лева до пълния предявен размер, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 559,02
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за топлинна енергия
за периода от 30.06.2019 г. до 13.06.2022 г., и сумата 5,98 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 30.06.2019 г. до 13.06.2022 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на Б. И. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
143,32 лева - разноски за производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4