Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2020
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4306 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 ГПК.
С молба от 06.12.2019 г.
въззивникът В.Н.П. твърди, че в постановеното на 25.11.2019 г. решение по
настоящето дело съдът не се е произнесъл по цялото му искане – не му е присъдил
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /31.03.2017 г./ до
окончателното и изплащане върху главницата от 122,91 лв. – възнаграждение за
положен труд по време на официални празници, поради което моли описаното
по-горе решение да бъде допълнено и да му бъде присъдена и посочената законна
лихва.
Виззиваемата страна М.В.Р. оспорва
искането в законоустановения едноседмичен срок.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.250
ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се
е произнесъл по цялото и искане.
Производството по гр.д. №4306/2019 г. е образувано по
депозирана от В.Н.П. въззивна жалба срещу
решение от 11.01.2019 г., постановено по гр.д. №20717/2017 г. по описа на СРС, 87
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу М.В.Р. осъдителни искове с правно основание чл.262 ал.1 т.1 КТ и чл.86 ЗЗД, с правно основание чл.262 ал.1 т.2 КТ и чл.86 ЗЗД, с правно
основание чл.262 ал.1 т.3 КТ и чл.86 ЗЗД, с правно основание чл.261 КТ и чл.86 ЗЗД.
С постановеното на 25.11.2019
г. решение по гр.д. №4306/2019 г. съдът е отменил първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.262 ал.1 т.3 КТ и чл.86 ЗЗД за разликата над присъдените
211,21 лв. до размера от 334,12 лв., представляваща възнаграждение за положен
труд по време на официални празници за периода мес.12.2014 г. – 31.12.2016 г., и
вместо него е постановено друго, с което М.В.Р. е
осъдено да заплати на В.Н.П. на
основание чл.150 вр. чл.262 ал.1 т.3 КТ и чл.86 ЗЗД сумата над 211,21 лв. до
334,12 лв. /или 122,91 лв./, представляваща възнаграждение за положен труд по
време на официални празници за периода мес.12.2014 г. – 31.12.2016 г.
Съдът не се е произнесъл по
искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 122,91 лв. от датата на
депозиране на исковата молба /31.03.2017 г./ до окончателното и изплащане, поради което искането на въззивника е основателно и
описаното по-горе решение следва да бъде допълнено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА
решение
от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. №4306/2019 г. по описа на СГС, ІІ-д
въззивен състав, като ОСЪЖДА М.В.Р., адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на В.Н.П., ЕГН **********, адрес: ***, законната лихва върху главницата от 122,91 лв., представляваща възнаграждение за положен труд по
време на официални празници за периода мес.12.2014 г. – 31.12.2016 г., считано от 31.03.2017
г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.