Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на шести юни, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9837 по описа на състава за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 4, §3 от ДЕС във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ.
Дружеството „И.И.“ ЕООД поддържа
твърдение, че то претърпяло значителни имуществени вреди, които настъпили в
резултат от правните последици на влязло в сила Решение № 3086/04.05.2015г.
постановено по адм. дело № 11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо отделение
на АССГ. В процеса на постановяване на споменатия съдебен акт, било нарушено
правото, което е регламентирано в чл. 41 от ХОПЕС, а споменатото нарушение било
обусловено от пристрастното произнасяне на съда. В процеса на постановяване на
решението било накърнено и правото на защита на дружеството, срещу
незаконосъобразни съдебни актове, предвид постановлението на съда, че споменатото
решение не подлежи на обжалване. Незаконосъобразните и несъответни на
принципите на ЕС процесуални действия на съдебния състав на АССГ нарушили
установените от чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 41 и чл. 47 от ХОПЕС основни правни принципи и на практика осуетили
постигането на заложените в ХОПЕС принципи, както и на целите на
административното правораздаване. В резултат от правните последици на
решението, ищецът бил принуден със сила
и агресия да заплати недължим ДДС в размер на сумата от 55 000 лева
и пропуснал да реализира сигурни икономически приходи. Процесуалните действия на съдебния състав на
АССГ създали предпоставки и основания за ангажиране на деликтната му
отговорност. Силата на пресъдено нещо, като правна последица на постановеното
от съдебен състав на АССГ решение, според правната доктрина не било процесуална
пречка за разглеждане на настоящия спор, понеже силата на пресъдено нещо на
„неправилно решение“, „отпадала“, доколкото правото на ЕС „не признавало“ такава.
Независимо от изложеното, споменатите процесуални действия за постановяване на Решение
№ 3086/04.05.2015г. по адм. дело № 11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо отделение
на АССГ станали причина за настъпване на значителни неимуществени вреди и за ищцата
И.А.И.. В качеството на физическо лице, което било създател и управител на ЕООД
„И.И.“, самата И.И. почувствала тревога и безпокойство, накърняване на личните
си права на чест и достойнство пред колегите й, пред обществото, пред близките
й, както и пред институциите, с които тя кореспондирала. Тъй като именно И.А.И.
регистрирала дружеството - помежду им дружеството и нея съществувала неразривна
свързаност. Правните последици на споменатото решение засягали не само дейността
на дружеството, но фактически лишавали ищцата
И.А.И. от възможността – тя да упражнява професията си. При изложените
фактически твърдения, след допуснатото с определение от 06.06.2019г. изменение
на иска, ищецът „И.И.“ ЕООД претендира за осъждане на ответника – да заплати
обезщетение за понесени имуществени вреди, в размер на сумата от 43 246,
64 лева, представляваща една трета част от потенциалните приходи, които
дружеството е било възпрепятствано на реализира, поради правните последици на
влязло в сила Решение № 3086/04.05.2015г. постановено по адм. дело №
11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо отделение на АССГ, заедно със
законната лихва, считано от датата на постановяване процесното решение на 04.05.2015г.,
до деня на окончателното плащане на присъдената сума. Ищцата И.А.И. претендира
за осъждане на ответника, да й заплати обезщетение за понесените в качеството й
на управител на дружеството „И.И.“ ЕООД неимуществени вреди, поради тревоги,
притеснения, накърняване на честта, достойнството, възпрепятстване й да
упражнява професия, в общ размер на сумата от 10 000 лева, заедно със
законната лихва, считано от датата на постановяване на процесното решение на
04.05.2015г., до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен
изход от процеса, двамата ищци претендират за осъждане на ответника да им
заплати направените съдебни разноски.
Предявените искове са оспорени от
ответника А.С.- София град. Чрез процесуалните си представители, ответникът
релевира доводи срещу допустимостта на предявените от „И.И.“ ЕООД претенции, а
при условията на евентуалност оспорва тяхната основателност. На първо място,
ответникът поддържа тезата, че той не е надлежно пасивно материално легитимиран
да отговаря за причинени вреди, доколкото не било осъществено неправомерно
поведение. Асо съдът приеме, че такова е налице, ответникът оспорва
съществуването на твърдяната пряка причинно- следствена връзка между настъпването
на релевираните в исковата молба вреди и правните последици на съдебния акт. Ответникът отрича тезата за „пристрастно
произнасяне“ на съда, подчертавайки изрично, че самия предмет на спора е
свързан с установяване законосъобразността на решение на директора на ТД на НАП
София, а не на законосъобразността на действията на изпратената до „И.И.“ ЕООД покана за доброволно изпълнение. Осъществената
пред съдебен състав на АССГ процедура за разглеждане на спора за
законосъобразност на постановения от Директора на ТД на НАП акт, имала друг
предмет. Самият съдебен акт на АССГ не позволявал процесуална възможност за
обжалване, понеже разпоредбата на чл. 268, ал.2 от ДОПК, определяла
постановеното решение като „окончателно“. При това ответникът отрича и
наличието на необходимата пряка причинно- следствена връзка между осъщественото
пред 7 състав на АССГ производство по адм. дело № 11222/ 2014г. от една страна
и посочените в исковата молба имуществени вреди.
Чрез процесуалните си
представители, ответникът А.С.- София град релевира доводи и срещу
допустимостта на предявените от И.А.И. искове. При условията на евентуалност,
ако съдът приеме исковете за допустими - ответникът оспорва тяхната основателност,
отричайки надлежната активна материална легитимация на И.А.И. да претендира
обезщетение за вреди на това основание. Сочи, че ищцата И.А.И. изобщо не е била
страна в производството по споменатото дело и не е засегната от правните
последици на постановения краен съдебен акт. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на съдебните книжа в
приобщената към настоящото дело преписка по адм. дело № 11222/2014г. по описа
на 7 състав при Първо отделение на АССГ мотивират извод за това, че
производството пред АССГ е образувано по подадена от името на „И.И.“ ЕООД с ЕИК ******* жалба срещу Решение №
ПИ-180/29.10.2014г. на Директора на ТД на НАП София. За разглеждане на делото е
било проведено открито съдебно заседание на 09.02.2015г.
Постановено е Решение № 3086/04.05.2015г. с което жалбата
е отхвърлена. Диспозитивът на решението съдържа изрично указание, че то не
подлежи на обжалване. Споменатото решение е влязло в сила на 17.09.2015г.
Съдът
приема за установен и ненуждаещ се от доказване юридически факт, че дружеството
„И.И.“ ЕООД с ЕИК ******* е било
регистрирано като субект на правото по искане на И.А.И. и че е осъществявало
дейността си като търговец, след като е било управлявано и представлявано от И.А.И.
в качеството на принципал и управител според устройствените правила. При същия
режим на управление и представителство, споменатото дружество е участвало като
страна в производството по адм. дело № 11222/2014г. по описа на 7 състав при
Първо отделение на АССГ.
На основание чл. 235, ал.3 от ГПК, настоящият състав на съда взе предвид настъпилия сллед предявяването на
иска нов юридически факт, че с Решение № 3280/15.03.2018г. по адм. дело №
12795/2017г. на VІІІ отделение на ВАС на РБ, съдът е отхвърлил искането на „И.И.“
ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т.1, т.2 и т. 3 от АПК, на влязлото в сила
Решение № 3086/04.05.2015г. по адм. дело № 11222/2014г. по описа на 7 състав
при Първо отделение на АССГ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на
исковете и процесуалната субституция на Държавата:
След внимателен анализ
на доводите на страните в споменатата насока, с оглед правните последици от постановеното
Определение № 278/28.01.2019г. по ч. гр. д. № 4212/2018г. по описа на САС,
чиито указания са задължителни за настоящият съд следва да бъде прието, че исковете са процесуално
допустими.
Съдът бе сезиран с
разрешаването на спора още преди приемането на новия текст на чл.2в от ЗОДОВ,
но доколкото, към момента на постановяване на настоящото съдебно решение, същата
тази разпоредба е част от действащо позитивно право – не биха могли да бъдат
възприети релевираните от ответника доводи срещу допустимостта на предявените
искове. В конкретния случай - изложените от процесуалните представители на
АССГ доводи, следва да бъдат разгледани при обсъждане на основателността на
предявените искове, а не в контекста на преценката за тяхната допустимост.
Уместно е при
разглеждане на въпросите, относими към допустимостта на исковете, да се
отбележи също, че с оглед самото естество на изложените в исковата молба
фактически твърдения – посочения от ищцата ответник А.С.- София град е надлежно
процесуално легитимиран в това си качество.
Общи предпоставки за основателност на исковете;
Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица, в следствие нарушение на правото на ЕС. Тази особена деликтна отговорност е обективна по
характер, а основанието за нейното възникване е предпоставена от наличието на
няколко елемента, обединени от един фактически състав. Първият от тези елементи
е осъществяването на някакво конкретно нарушение на правото на ЕС. На второ
място следва да се установи наличието на обективно настъпил вредоносен резултат
(който следва да бъде конкретно установен като проявление и като обем). Важно
значение за реализиране на отговорността е установяването на третия елемент от
фактическия състав на деликта, изразяващ се в съществуването на пряка причинно-
следствена връзка, между настъпването на вредоносния резултат и допуснатото
нарушение. Тази причинно- следствена връзка е значима само в случаите, когато е
пряка т.е. когато настъпването на
резултата е непосредствена последица от осъществяването на нарушението. Дори да
съществува, косвената връзка между неправомерното поведение и настъпилия
резултат, няма правно значение като предпоставка за реализирането на деликтната
отговорност.
По претенциите на И.А.И.;
Релевираното от ищцата И.А.И.
(като физическо лице) основание за реализиране на отговорност се основава на
твърдението, че при разглеждането на делото пред АССГ, съдът бил допуснал
съществени нарушения на основополагащи принципи на правото на ЕС и че именно
тези нарушения, пряко засегнали нейните (на И.А.И.) субективни права, понеже
между нея, като физическо лице и дружеството „И.И.“ ЕООД съществувала
неразривна тясна свързаност. Тази свързаност, според ищцата се изразявала не
само в икономически, но и в чисто емоционален аспект - доколкото И.А.И. твърди,
че лично създала споменатото дружество като субект на търговското право, била
негов принципал и управител, като именно чрез дейността на дружеството, тя
лично реализирала своята икономическа дейност.
При това обаче, трябва
да се отчита, че И.А.И. действително не е била конституирана като страна в
производството по адм. дело № 11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо
отделение на АССГ. Дори да е участвала в процеса, И.А.И. е действала единствено
в качеството на представител на това дружество и следователно - в лично
качество тя не е адресат на правните последици на постановеното Решение №
3086/04.05.2015г. С други думи, понеже И.А.И. не може да се отъждестви с
дружеството „И.И.“ ЕООД - не би могла да бъде налице и необходимата за
основателност на иска пряка причинно- следствена връзка между правните
последици на постановеното от АССГ решение от една страна и субективните права
на И.А.И. от друга страна.
По тези съображения,
ищцата И.А.И. очевидно не е налдлежно материално легитимирана да претендира
обезщетение в лично качество - дори и в случаите, при които евентуално би могло
да се установи, че дружеството „И.И.“ ЕООД може да е претъпряло някакви вреди.
По изложените съображения, предявените от И.А.И. искове следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По претенциите на „И.И.“ ЕООД;
Релевираното от „И.И.“
ЕООД основание за реализиране на отговорността на ответника, се основава на
твърдението, че при разглеждането на делото пред АССГ, съдът допуснал
съществени нарушения на посочените основополагащи принципи на правото на ЕС -
чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 41 и чл. 47 от ХОПЕС.
Според чл. 15 от ХОПЕС Всеки има право да работи и да упражнява
свободно избрана или приета професия.
Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се
установява или да предоставя услуги във всички държави-членки. Според чл. 16 от ХОПЕС, свободата на стопанската
инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните
законодателства и практики. Според чл. 17 от ХОПЕС, всеки има право да се ползва от собствеността на
имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и
да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в
обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо
и своевременно обезщетение за понесената загуба. Според чл. 41 от ХОПЕС, всеки има право засягащите
го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите
на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Това право включва
правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета
индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него; правото на
достъп до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните
интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;
задължението на администрацията да мотивира своите решения. Според чл. 47 от ХОПЕС, всеки, чиито права и свободи, гарантирани от
правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за
защита пред съд включително
- право неговото дело да бъде
гледано справедливо и публично, в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, който е предварително създаден със закон.
Извършения от настоящия
съд детайлен и прецизен преглед на осъществените от съдебния състав на АССГ
процесуални действия, в хода на разглеждане на процесното адм. дело №
11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо отделение на АССГ - не разкрива
твърдяните от ищеца „И.И.“ ЕООД нарушения на посочените по- горе основни
принципи на общностното право на ЕС.
Развилият се пред
съдебен състав на АССГ процес е бил осъществен при условията и по реда на
специално създадения и приложим за този тип производства АПК. Делото е било разгледано публично, в разумен срок, от независим и безпристрастен
съд, който
е предварително
създаден със закон. Възможността за обжалване на крайния съдебен акт, който е
постановил АССГ произтича всъщност от разпоредбата на закона, а не от даденото
указание в тази насока. С други думи, правото на страната да подаде жалба срещу
постановеното от АССГ решение се определя от действието на самият закон, който
е приет от законодателния орган и ако законът го допуска - страната би имала
право да подаде жалба, дори в съдържанието на конкретния съдебен акт погрешно
да е посочено друго. Конкретният случай обаче, не е такъв.
В контекста на
обсъждания от настоящия съд проблем – дали са в процеса на разглеждане на адм.
дело № 11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо отделение на АССГ са били
допуснати процесуални нарушения - настоящият съд не може да не отчита и резултата
от приключилото след предявяването на иска самостоятелно производство по чл.
239, т.1, т.2 и т. 3 от АПК. След като е бил сезиран от „И.И.“ ЕООД и е
образувал адм. дело № 12795/2017г. на VІІІ отделение на ВАС на РБ, съдът е постановил
Решение № 3280/15.03.2018г. с което е отхвърлено искането на „И.И.“ ЕООД за
отмяна на на влязлото в сила Решение № 3086/04.05.2015г. по адм. дело №
11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо отделение на АССГ. Ако действително
бе допуснато твърдяното нарушение на някои основополагащи принципи на правото
на ЕС, същото това нарушение би рефлектирало и върху изхода на развилото се и
вече приключило пред ВАС на РБ производство по молба за отмяна. Доколкото твърдяното
нарушение на основни принципи на общностното право не се установи - то не е налице и първата основна
предпоставка за реализиране на деликтната отговорност на ответника т.е. предявения
пред настоящия съд иск от името на дружеството следва да бъде отхвърлен.
За прецизност обаче е необходимо
да се отбележи също, че събраните в настоящия процес доказателства не
обосноваха и необходимия извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи
възникването на деликтната отговорност на ответника. Тези предпоставки имат
отношение към обема на вредите и към причинно- следствената връзка.
По всички изложени по-
горе съображения, настоящият състав на съда намира за неоснователен и предявения
от „И.И.“ ЕООД иск за присъждане на обезщетение за вреди. При това положение,
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на отговорността за съдебни разноски:
С
оглед изхода на спора, ответникът АССГ има право да получи съдебни разноски, но
поради направеното в хода на съдебните прения изрично волеизявление на
процесуалния представител - за отказ от това право - такива разноски не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.И. с
ЕГН ********** и адрес: ***, срещу А.С. - София град, с адрес: гр. София, ул „*********иск с правно основание чл. 4, §3 от ДЕС във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ, за присъждане на сумата от 43 246, 64 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, които се твърди да са понесени в резултат от правните
последици на влязло в сила Решение № 3086/04.05.2015г. постановено по адм. дело
№ 11222/2014г. по описа на 7 състав при Първо отделение на АССГ, както и за
присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, начислена за
периода от датата на постановяването му на 04.05.2015г. до деня на
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.И.“
ЕООД с ЕИК ******* и адрес: ***, срещу А.С. - София
град, с адрес: гр. София, ул „*********иск с
правно основание чл. 4, §3 от ДЕС във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ - за присъждане на сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да са
понесени в резултат от правните последици на влязло в сила Решение №
3086/04.05.2015г. постановено по адм. дело № 11222/2014г. по описа на 7 състав
при Първо отделение на АССГ, както и за присъждане на законната лихва върху
сумата на обезщетението, начислена за периода от датата на постановяването му
на 04.05.2015г. до деня на окончателното плащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която може да бъде подадена
в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: