МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N657/18год.,
втори наказателен състав при РРС
Русенска районна прокуратура е обвинила:
подс. М.Н.М. в това, че
на 21.03.2014
г. в гр. Русе, в съучастие като съизвършител с О.Е.И., ЕГН: **********, отнел
чужди движими вещи - 11 броя метални оградни пана, всички на обща стойност
81,28 лева (осемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки), от владението на
Б. "И.Й. (в качеството й на материално отговорно лице-домакин на
„Професионална Гимназия по Транспорт", гр. Русе), без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, като откраднатите вещи не били под
постоянен надзор -престъпление по чл.195, ал.1, т. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във
вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Прокурорът
поддържа предявеното обвинение. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от
свобода, което да бъде ефективно изтърпяно.
Подс.М. дава обяснения. Отрича да е участвал в извършване на кражбата на - 11 броя метални оградни пана, като твърди,
че помогнал на О.И. да ги предаде на пункта за изкупуване на цветни метали, без
да знае че били крадени.
Защитата му пледира за оправдателна
присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. М.Н.М. е
роден на ***г***. С основно образование. Женен. Не работи. Многократно осъждан,
последно по НОХД № 19/2009г., по описа на Районен съд - гр. Тутракан, за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като му било определено наказание
пробация, за срок от 1 година и 6 месеца. С Определение № 104/18.04.2011г. на
Апелативен съд гр. Велико Търново последното било заменено с лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, изтърпяно на 23.12.2011г.
Подс.М. и О.Е.И.
се познавали. Последният сключил Споразумение, по НОХД № 1978/2014г., по описа
на Районен съд гр. Русе, с което се признал за виновен в извършване на престъпление
по чл.195, ал.1, т. 2 , във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
кражба в съизвършителство с подс.М.. Материалите, касаещи подс.М. били отделени
и въз основа на тях и внесения срещу него обвинителен акт било образувано
процесното НОХД №657/2018год. по описа на РРС.
През месец
март 2014г. започнал ремонт на булевард „Тутракан" в гр. Русе. Ремонтни
дейности се извършвали в района пред старата сграда на Професионалната гимназия
по Транспорт, намираща се на булевард „Тутракан" № 32, която към него момент била неизползваема,
поради което учениците и персоналът на
гимназията, били преместени в сграда, намираща се на ул. „Проф. Димитър
Баларев" № 1, в гр. Русе. Ремонтът на булеварда налагал да бъде премахнат
бетонният постамент, върху който била поставена оградата на Професионалната
гимназия по Транспорт. Същата се състояла от 94 броя метални пана, зелени на
цвят, с размери: 2 метра на дължина и 1 метър на височина. Премахването на
постамента, с цел разширяване на булеварда, налагало свалянето на металните
пана, като организацията по последното била възложена на св.Б.И.Й., материално
отговорно лице /домакин на Професионалната гимназия по транспорт).
На
20.03.2014г. св.Б.Й., заедно с група ученици от гимназията били в училищния
двор, където последните демонтирали оградата - с ъглошлайф изрязвали паната от
основата. Помощ при превозването оказвали работещите на булеварда, като с фандрома
събирали и превозвали паната до склада на гимназията. Помощ оказвал и св. Б.Р.Х.,
багерист, който след като учениците отделяли металните пана, с багера разбивал
постамента. През този ден учениците
успели да отстранят 41 от оградните пана, които били прибрани в една от
училищните постройки.
На 21.03.2014г.,
св. Б.Й., придружавана от св. С.Т., служител по поддръжката в Гимназията,
отново посетили сградата на бул. „Тутракан" № 32. Установили, че външните метални
врати, водещи към училищния двор, били извадени от пантите им и поставени на
земята, като до тях била оставена и табелата на училището с надпис
„Професионална гимназия по транспорт".
Междувременно О.И.
забелязал багера на св. Х., който разбивал постамента, освободен от металните
пана на оградата на Гимназията, които към този момент никой не прибирал. Тъй
като имал нужда от парични средства решил да вземе част от паната, които да
предаде на вторични суровини. В изпълнение на намисленото О.И. , без да го види
някой взел част от паната, които пренесъл по неустановен по делото начин и
скрил в близост до дома си, намиращ се в непосредствено до Гимназията, на бул.
„Тутракан" № 34. Тъй като паната били с дължина 2м, което възпрепятствало
превозването им с автомобил до пункт за изкупуване на цветни метали, той ги
разрязал, след което се обадил на подс.М., с който се уговорили да ги пренесат
на следващия ден до пункта, разположен на ул. „Дрин" № 6. Същият бил
разположен срещу един от входовете на Центъра за психично здраве в гр. Русе.
След обед
същия ден, св.Б.Й. се върнала обратно при старата сграда на гимназията и открила, липсата на 11бр.оградни
пана, след като наличните били на общ брой 83.
На
22.03.2014г., подс.М. и О.И. пренесли с автомобил металните пана и други
отпадъчни вещи до горепосочения пункт и го предали на закупчика - св. К.И.Д..
Претеглили желязото на кантарната везна, като показала общо тегло от 254,00 кг.
О.И. предоставил на св. Д. своята лична карта, който оформил формалностите и заплатил
на двама стойността на предадените метални пана, в размер на 93,38лв. О.И.
декларирал в изготвената декларация за произход на отпадъчни и цветни метали,
че предаденото количество е негова собственост. След това двамата с подс.М.М.
напуснали пункта, като получената сума изразходили за свои нужди.
Във връзка с подаденото от св.Б.Й. заявление била извършена предварителна
проверка от св.И.И., след което било образувано и процесното досъдебно
производство, в хода на което подс. М.Н.М. и О.Е.И. били привлечени към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.2, вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. В хода на досъдебното
производство О.Е.И. възстановил щетата от престъплението, в размер на
81,28лв. и сключил Споразумение, одобрено от РРС, с което се признал за
виновен.
Прокурорът изготвил обвинителен акт за извършено престъпление от подс. М.Н.М..
В хода на досъдебното производство била изготвена СЦЕк от
в.л.Т.Т., който при определяне стойността на предмета на престъпление, взел единствено
предвид посоченото в изготвената декларация за произход на отпадъчни и цветни
метали тегло от 254кг., като
заключил, че стойността на инкриминираните 11бр. употребявани метални оградни
пана, с общо тегло 254кг възлиза на 81.28лв.
По време на
разследването била назначена и изготвена и техническа експертиза установила, че
на записите, съдържащи се във видео файловете на представения за изследване
оптичен носител, предоставен от Р. И., управител на пункта за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали „Кондор – Илиеви” ЕООД, били фиксирани кадри от
предаването на отпадъчни материали от подс.М. и О.Е.И..
В хода на съдебното следствие процесното веществено доказателство CD-R било
предявено на страните, по реда на чл.284 от НПК, чрез видео-възпроизвеждане на файловете
на представения за изследване оптичен носител. От видеоматериала Съдът установи,
че в тонажа на предадените от двамата дейци вещи, освен 11бр. пана са включени
и други отпадъчни материали – арматурно желязо, печка и др., поради което
стойността на предмета на престъплението от 81.28лв. се явява необоснована. В
резултат бе назначена допълнителна СЦЕк, като задачата на експерта бе свързана
с посещение на „Професионална Гимназия по Транспорт” – Русе и претегляне на
намиращите се в нея останали пана от оградата, с оглед точното установяване
предмета на престъплението. Изготвеното заключение от в.л.Т. установява, че
11бр.платна / дължина 2м и височина 1м/, всяко от които тежи 37кг, са с общо
тегло от 407кг., с обща стойност 130,24лв. Експертът установил, че предадените
от двамата дейци платна на брой 11, са всъщност половинки от едно платно, срязано
на две по средата, като така всяка част е с дължина 1м., а не 2м., факт който
бе установен и от Съда при видео-възпроизвеждане на файловете. При така
непротиворечиво събраните доказателства съдът прецени, както и експерта
обоснова, че предмета на престъплението
е 11бр. половинки от пана, с дължина 1м., на стойност 65лв.24ст /половината на
130.24лв/.
Гореизложената фактическа обстановка Съдът установи след анализ на
събраните гласни, писмени доказателства и доказателствени средства:
С показанията на св.Бл.Й. се установява факта на извършеното престъпление –
липсата на 11бр. платна /с размери ширина 2м и височина 1м/ и др. вещи /не
включени в обвинението/, която установила на 21.03.2014. Показанията й се потвърждават с тези на св.Ст.Т., който
изнася идентични доказателства. Такива се съдържат и в показанията на св.Б.Х.,
работил с багер по реконструкцията на бул.”Тутракан”, който сочи и механизма на
сваляне на оградата на Гимназията, както и размерите на оградните пана, част от
които се явяват предмет на обвинението. Посочените гласни доказателства не
съдържат такива, уличаващи подс.М. в извършването на каквото й да е
престъпление, а обосновават единствено предмета на престъплението и датата на
осъществяването му. Такива се съдържат
в показанията на св.И.И., извършил предварителна проверка по случая. В хода на
същата той снел писмени обяснения от подс.М. и О.И., чието съдържание
преразказва в показанията си. Сочи, че в тях, двамата признали за извършената
кражба. Съдът намира, че писмените обяснения на подс.М., дадени в хода на
предварителната проверка нямат процесуална стойност, не са скрепени с
доказателствена сила, тъй като са дадени извън наказателния процес. В този
смисъл показанията на св.И. И., възпроизвеждат направените пред него
самопризнания на двамата дейци, още преди те да имат каквото и да е процесуално
качество. Както е посочилх ВКС, в редица свои решение / решение №129/23.05.2017
по дело №264/2017 на ВКС, НК, II н.о / свидетел, извършил проверка по случая „
… не може да бъде разпитван за факти и обстоятелства, които са му станали
известни в резултат на проведена беседа с лице, което по – късно придобива
качеството на обвиняем. При проведената беседа, подсъдимият не е имал правата
предвидени в чл. 55 НПК,
нито е присъствал защитник, нито е имал възможност да направи информиран избор
да дава или да не дава обяснения, които могат да се използват в негова вреда в
рамките на наказателния процес. По този начин се заобикаля правният ред за
даване на обяснения на обвиняемото лице и показанията на този свидетел не могат
да се ползват от съда…” По изложените съображения настоящият състав изключва
уличаващите в кражба подс.М.
доказателства, съдържащи се в показанията на св.И. И., тъй като те не са съобразени
с реда, предвиден в НПК.
Различна, от изложената в обвинителния акт, фактическа обстановка се
установява с показанията на св.С.М.. Последният твърди, че заедно със св.М.А.
взели процесните вещи, предмет на обвинението и ги пренесли от другата страна
на бул.Тутракан, след което помолил брат си /О.И./ и „Мечо” /подс.М./ да
пренесат откраднатото до пункт за вторични суровини с автомобила на последния.
Признава, че „оградата” взели от „училището по Автотранспорт”, като казал този
факт на подс.М. и О.И.. Показанията му кореспондират изцяло с тези, дадени от
св.М.А.. Съдът не дава вяра на изградената от тях версия, тъй като тя се
опровергава от сключеното от О.И. споразумение, с което той се признал за
виновен в това, че извършил кражба, както и защото св.С.М. е брат последния, а
св.С.М., в родствени връзки по сватовство, обстоятелства които определят
свидетелите като заинтересовани от изхода на делото.
Обясненията на подс.М., дадени в съдебно заседание, изграждат подобна на предходните
показания версия. Същият не отрича, че заедно с О.И. предал паната в пункта за
изкупуване, а не би и могъл, след като по делото се намира веществено
доказателство CD-R, запечатало файлове от това
действие, но отрича да е отнел същите, заедно с И.. Обясненията му
кореспондират с кадрите от приложеното веществено доказателство, в хода на
съдебното следствие не се събраха други надлежни доказателства, които да ги
опровергаят, поради което съдът приема за безспорно установено единствено обстоятелството,
че подс.М. е спомогнал да се отчуждят вещите, предмет на престъплението.
Противоречиви доказателства се събраха, досежно предмета на престъплението
и неговата стойност. В приетата и неоспорена от страните СЦЕк, изготвена на
досъдебното производство, експертът заключил, че стойността на инкриминираните
11бр. употребявани метални оградни пана, с общо тегло 254кг възлиза на 81.28лв.
В резултат на предявеното в съдебното следствие веществено доказателство: CD-R и събраните
въз основа на него нови данни, бе назначена допълнителна СЦЕк, чието заключение
сочи, че предмета на престъплението е различен от този, описан в обвинителния
акт, а имено същият е 11бр. половинки от пана, с дължина 1м., на стойност
65лв.24ст /половината на 130.24лв/. Съдът намира заключението на експерта от
допълнителната експертиза за обосновано и правилно. Първо, защото лично е видял
и премерил тежестта на едно пано и второ, от видеоматериала категорично се
установяват бройките на паната – 11бр и обстоятелството, че същите са половинки
от едно цяло пано. Именно разрязването на последното е дало възможност те да се
натоварят на автомобила, както и да бъдат пренасяни до кантара в пункта за
изкупуване на цветни метали само от един човек /подс.М. или О.И./, факт който
се наблюдава на кадрите от CD-R, предвид
тежестта на едно пано, измерена от в.л.Т. като 37кг, която се явява непосилна
за едно лице. Тук е мястото съдът да посочи, че възражението на прокурора да
бъде приета допълнителната експертиза, тъй като давала стойност, различна от
тази, при която О.И. сключил споразумение няма правна обосновка. След като на
досъдебното производство не била разкрита в цялост обективната истина по делото
досежно предмета на престъплението и прокурорът безкритично приел за меродавно
единствено изготвената декларация за произход на отпадъчни и цветни метали,
отразяваща теглото от 254кг., без да се
запознае с кадрите от CD-R, то
сключеното споразумение подлежи на възобновяване.
Предвид гореизложеното в мотивите, касаещи липсата на доказателства, обосноваващи
предявеното обвинение за кражба, извършена от подс.М. същият следва да бъде
ОПРАВДАН по чл.195, ал.1, т.2, вр. с чл.194, ал.1,
вр.чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 21.03.2014год., в съизвършителство с О.Е.И., да е отнел
чужди движими вещи - 11 броя метелни
пана от ограда, на обща стойност 81,28 лева, от владението на Б.И.Й., в
качеството й на МОЛ на „Професионална Гимназия по Транспорт” – Русе, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не били под
постоянен надзор.
Съдът прецени обаче, че се събраха категорични доказателства,
уличаващи подс.М. в извършването на
престъпление по чл.215
ал.1 от НК – вещно укривателство. Такива се съдържат в обясненията му дадени в съдебното заседания, които навеждат на извода, че същият
преполагал, че
предадените от него и О.И. метални отпадаци са откраднати от
последния. Това, че първоначално предложил на О.И. „..да остави железата”, като предположил „..да не
са крадени...”, както и,
че видял извъшващия се
ремонт в близост, при който платната се отделяли от бетонния постамент, който багерът разбивал, ясно
сочи, че платната са чужди вещи - на „Професионална Гимназия по
Транспорт”, както и че
същите не са изхвърлени като непотребни, обстоятелство което съзнавал.
Твърденията му, че платната били окривени се опровергават от кадрите от CD-R, което от
своя страна сочи и стремежа му да избегне отговорност. Съдът допълва, че дори и
да са деформирани, това не изключва собствеността на Гимназията върху паната,
както и не ги прави безстопанствени.
По изложените съображения съдът намира, че подс. М.Н.М. с деянието си,
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.215 ал.1 НК, тъй като на 21.03.2014год., в гр.Русе, с цел да набави за себе си
имотна облага, спомогнал
да бъдат отчуждени чужди
движими вещи – 11 бр. метални пана от ограда, на обща
стойност 65лв.24ст, собственост
на „Професионална Гимназия по Транспорт” – Русе, с МОЛ Б.И.Й., за които предполагал, че са придобити от подс. О.Е.И., чрез кражба. От обективна страна
елементите на състава са налице: Подс.М.
помогнал на О.И., физически и чрез превоз с
автомобил, да отчужди откраднатите платна,
като ги предаде на пункт за изкупуване на цветни метали.
От субективна страна: действал при пряк умисъл: допускал, че вещите са придобити чрез престъпление кражба, извършено от О.И.,
което е необходимото и
достатъчно условие за извода, че е действал
при пряк умисъл. В случая е доказана и кумулативно предвидената в субективната страна на
състава специална цел - за набавянето от подс.М. имотна облага
посредством отчуждаването на инкриминираните вещи, придобити чрез кражба от И. и получаването на част от заплатеното желязо.
Съдът намира, че е налице основание за квалифициране на
поведението на подс.М. по закон за по-леко наказуемо
престъпление – чл.215 ал.1 от НК, без да е необходимо изменение на обвинението от
страна на прокурора. Това е така, тъй
като фактическите обстоятелства, които имат значение за определяне на състава
на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, са предявени на подсъдимия, което
означава, че не му е ограничена възможността да реализира правото на защита.
Съдът има право да оправдае подсъдим по първоначалното обвинение и да приложи
закон за по-леко наказуемо престъпление, когато не се изменя съществено
обстоятелствената част на обвинението, защото предвидената в закона наказателна
отговорност е по-ниска. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС / Решение № 448 от 30.04.2015 г. на ВКС по н.
д. № 1779/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова/
Предвид изложеното, съдът признава подс. М.Н.М. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.215ал.1
от НК и му налага наказание, при индивидуализацията на които
съобрази: Налице са две изключителни по своя характер смекчаващи отговорността
обстоятелства: ниската стойност на предмета на престъпление – 65,24лв. и
дългият период от осъществяване на деянието /21.03.2014год./, до реализиране на наказателната
отговорност, макар, че последното не следва да се надценява, с оглед факта че
подс.М. сам е допринесъл за него /делото било спирано, докато същият бил в
чужбина/. Съобразявайки предходното съдът намира, че и най-лекото, предвидено в
особената част наказание – 1 година лишаване от свобода, се явява несъразмерно
тежко, спрямо конкретното деяние, поради което следва да се определи наказание,
в неговия минимален размер : ТРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода,
което следва да се изтърпи ефективно, предвид и липсата на предпоставките на
чл.66 от НК.
Налице са
условията на чл.57 ал.1, т.2, бук”Б” от
ЗИНЗС поради което следва да се ОПРЕДЕЛИ първоначален режим на изтърпяване
наказанието лишаване от свобода – СТРОГ.
Подсъдимият дължи направените
по делото разноски – по сметка на ОД на МВР – Русе: 73.12лв., а по сметка на РРС – 107,
20лв.
Причини за извършване на престъплението: неуважение към правото на чужда собственост.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................