Решение по дело №733/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20207160700733
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 31

 

Гр. Перник, 22.02.2021 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                   Съдия: Ивайло И.

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 733/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от Кодекса за социално подпомагане /КСО/.

Образувано е по жалба на К.Е.Л. с ЕГН ********** *** против Решение № КПК-70 от 29.10.2020 година, издадено от Директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-13-00788627 от 24.07.2020 година на ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване в общ размер на 6 891.92 лева по болнични листа, както следва: от „***” ЕООД № Е20182898318, за периода от 26.11.2018 година до 09.12.2018 година; № Е20183250895, за периода от 10.12.2018 година до 08.01.2019 година; № Е20196055844, за периода от 09.01.2019 година до 07.02.2019 година; № Е20183497987, за периода от 20.03.2019 година до 18.04.2019 година; № Е20183498132, за периода от 19.04.2019 година до 18.05.2019 година; № Е20198083714, за периода от 25.07.2019 година до 07.08.2019 година; № Е20198151914, за периода от 08.08.2019 година до 27.08.2019 година; № Е20198176385, за периода от 28.08.2019 година до 26.09.2019 година и от ЕТ „***” с ЕИК *** –  № Е20182898319, за периода от 26.11.2018 година до 09.12.2018 година;     № Е20183250896, за периода от 10.12.2018 година до 08.01.2019 година и № Е20196055845, за периода от 09.01.2019 година до 07.02.2019 година.

В жалбата се сочи, че обжалваният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения, че не е налице законово регламентираната предпоставка на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Развиват се доводи, че в случая е налице индиция за евентуално извършени нарушения от осигурителите, които не следва да рефлектират върху правата на осигуреното лице К.Е.Л.. Моли съда да отмени решението на директора на ТП Перник на НОИ като незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание на 08.02.2021 година жалбоподателя К.Е.Л., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Б.В. от Адвокатска колегия Кюстендил, който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по представен списък.

В проведеното съдебно заседание на 08.02.2021 година ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт, редовно призован, не се явява, представлява се от началник отдел „Административен” К.Б., която оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в хода по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП Перник на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове в Информационната система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични листове, както следва: от „***” ЕООД № Е20182898318, № Е20183250895; № Е20196055844; № Е20183497987; № Е20183498132; № Е20198083714; № Е20198151914; № Е20198176385 и от ЕТ „***” с ЕИК *** – № Е20182898319; № Е20183250896 и № Е20196055845 поради общо заболяване за периода от 26.11.2018 година до 26.09.2019 година. Във връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителите „***” ЕООД с ЕИК *** и ЕТ „***” с ЕИК *** са представили удостоверения, посочени в оспореното Решение № КПК-70/29.10.2020 година.

Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 26.11.2018 година до 26.09.2019 година за жалбоподателя са подавани от осигурителите „***” ЕООД и ЕТ „***”.

Не е спорно между страните, че за ползвания от К.Е.Л. отпуск за временна нетрудоспособност, за периода от 26.11.2018 година до 26.09.2019 година е получила парично обезщетение в общ размер на 6 891.92 лева.

По отношение на „***” ЕООД:

Във връзка с постъпил сигнал от началник сектор „КП” при ТП – Перник на НОИ с изх. № 1130-13-253/16.09.2019 г. /лист 55 от делото/, със Заповед № ЗР-5-13-00660550/10.10.2019 г. /лист 54 от делото/ на директора на ТП Перник на НОИ е възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя „***”  ЕООД от контролен орган при ТД Перник на НАП. С покана изх. №1130-13-253#1 от 10.10.2019 година управителят е поканен да получи издадената заповед, но същият не се е явил и не е изпратен друг представител на дружеството за получаване на заповедта.

След запитване за получаване на допълнителна информация по отношение на осигурителя „***” ЕООД, направено с писмо № 1130-13-253#2/24.10.2019 година / лист 51 от делото/ до ТД на НАП София, Офис Перник е получен отговор от страна на ТД на НАП София, Офис Перник вх. №9101-13-246#1/11.11.2019 година /лист 49 от делото/, от който е видно, че за периода от 2006 година до 2008 година и 2016 година – 2017 година няма данни за подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с ЕИК **********, а за периода от 2009 до 2014 година е декларирана дейност с код по НКИД 47.19. За 2015 година не е извършвана дейност и не са отчитани приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство. За 2018 година е декларирана дейност с код по НКИД 49.41 – товарен автомобилен транспорт. С горепосоченото писмо от 11.11.2019 година /лист 49 от делото/ ТД на НАП София, Офис Перник е уведомила административния орган, издал оспорваното решение, че няма данни за извършени ревизии и за издадени РА, има данни за регистрирани шест ФУ, с дати на извеждане от експлоатация 2014 година и 2015 година, т.е. преди процесния период 2018 годна – 2019 година.

По делото е приложена справка от „Регистър приходи” от информационната система на НОИ /лист 34 и сл. от делото/, от която е видно че са внасяни осигурителни вноски  по фондовете на ДОО за периода 2009 година – 2014 година, както и за м.07.2018 година. За времето след 01.08.2018 година осигурителят „***” ЕООД прекратява внасянето на осигурителни вноски за наетите по трудово правоотношение лица, които са в размер на 16 011.02 лева.

В преписката, приета по делото е приложено искане изх. №1030-13-253#4 от 12.11.2019 година /лист 48 от делото/, с което административният орган, издал оспореното решение иска съдействието на ОД на МВР Перник за осъществяване на контакт с едноличния собственик и управител на „***” ЕООД.

С писмо рег. № 313000-10713/25.11.2019 година /лист 47 от делото/ директорът на Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт е информиран от страна на заместник –директорът на ОДМВР Перник, че след няколкократни проверки лицето А.Х.А. с ЕГН **********, едноличен собственик и управител на „***” ЕООД не е открито на адреса и до момента не е установено.

Издадени са задължителни предписания №ЗД-1-13-00703794/15.01.2020 г.

По делото е приложена и докладна записка вх. № 1130-13-253#10/28.02.2020 година /лист 22 от делото/ от началник отдел КПК, с която директорът на Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт е информиран, че задължителните предписания са връчени на 24.01.2020 година, не са изпълнени, не са обжалвани и са влезли в сила на 10.02.2020 година. Предложено е служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и същите са заличени.

По отношение на ЕТ „***”:

Във връзка с постъпил сигнал изх. № 1130-13-239/29.08.2019 година по отношение на ЕТ „***” ЕИК *** е издадена Заповед №ЗР-5-13-00642922/29.08.2019 година /лист 81 от делото/ за проверка на директора на ТП Перник към НОИ.

Осъществена е връзка с управляващото фирмата лице – Ц.П.Д., която е представила пълномощно /лист 77 от делото/ заверено на 13.08.2013 година от нотариус Боян Каленков, с район на действие Районен съд Радомир № 073 на Нотариалната камара.

По делото е приложена собственоръчно написана декларация от Ц.П.Д., в която заявява, че без нейно знание лицето К. Е. Л. се е самоназначила на работа във фирмата и шест месеца след това е започнала да подава болнични листове. Без знанието на управляващото лице е назначила на работа още две лица.

В преписката по делото е приложено писмо изх. №1130-13-239#1 от 29.08.2019 година, с което е направено запитване до ТД на НАП София, Офис Перник с искане за представяне на информация по отношение на осигурителя ЕТ „***” изброена по точки.

В отговор с писмо вх. №1130-13-239#4/13.09.2019 година ТД на НАП София, Офис Перник уведомява административния орган, че за периода от 2010 година до 2017 година са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Няма данни за извършени ревизии и издадени ревизионни актове, както и за извършени проверки и издадени протоколи, при които не са установени други търговски обекти освен магазин за дрехи в гр. Радомир, ул. „***” № 4, като последния регистриран дневен отчет е генериран на 13.06.2017 година. Фирмата има регистрирано едно фискално устройство и един търговски обект.

За подадените данни за три лица, между които и настоящия жалбоподател К.Е.Л. в Регистъра на осигурените лица са издадени задължителни предписания №ЗД-1-13-00659359/08.10.2019 година за тяхното заличаване.

По делото е приложена докладна записка вх. №1130-13-239#10/13.01.2020 година от началник отдел КПК, с която директорът на Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт е уведомен, че задължителните предписания са изпълнени частично. Не са заличени данните за месец 02.2019 година за лицето К.Е.Л.. Предписанията са връчени на 11.10.2019 година, не са обжалвани и са влезли в сила на 28.10.2019 година. предложено е да се извърши служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Данните са служебно заличени.

В резултат от всички изброени действия на административния орган, ръководителят на контрола по разходите на ДОО е издадено обжалваното разпореждане № РВ-3-13-00788627 от 24.07.2020 година. Недоволна от същото К.Е.Л. е подала жалба вх. № Ц1012-13-88/29.09.2020 година.

В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт е издал Решение № КПК-70/29.10.2020 година, с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора на ТП Перник на НОИ е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите П.Д.Ш. и И.К.И., водени от страна на жалбоподателя. От показанията на свидетеля Ш. се установява, че познава жалбоподателя от 10 години, като през 2017 година често се виждали и пиели кафе, тьй като свидетеля ползвала отпуск по майчинство. Свидетелят заявява, че настоящия жалбоподател при срещи им била с лаптоп и следяла някакви камиони, както и често ходила в гр. Радомир, като не знае за фирмата на нейния работодател. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като са неотносими с предмета на делото и не се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От показанията на свидетеля И. се установява, че познава жалбоподателя от 2012 година, като по това време е работила в счетоводна къща, като от 2016 година е негова счетоводителка. Заявява, че е работила предимно от вкъщи, като е ходила и в гр. Радомир. Свидетелят не може да конкретизира фирмите на дружествата. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като са неотносими с предмета на делото и не се подкрепят от събраните писмени доказателства.

При горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд – Перник, прави следните правни изводи:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-88/29.09.2020 година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, обозначена е дата, положен е подпис. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.

Правилно Директорът на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай Разпореждане № РВ-3-13-00788627/24.07.2020 година е издадено от ръководител по контрол на разходите при Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.

Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите „***” ЕООД и ЕТ „***”. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 година при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни включват периода, за който на жалбоподателя са изплащани паричните обезщетения за временна неработоспособност и в който жалбоподателя е ползвала отпуск по процесните болнични листове. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент К.Е.Л. не е имала качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за нея не е възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО за временна неработоспособност. Изплатеното й такова е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през периода от 26.11.2018 година до 26.09.2019 година жалбоподателя не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. По делото са изслушани двама свидетел, водено от страна на жалбоподателя, като не опровергават всички останали доказателства от Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт, приложени и приети по делото в обема на административната преписка, както и не установяван извършването на трудова дейност. Както беше казано, свидетелските показания не опровергават събраните писмени доказателства и затова подадените за жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение за временната неработоспособност. Затова настоящият състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. Идентично е становището на контролиращият административен орган, поради което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от К.Е.Л. с ЕГН ********** *** против Решение № КПК-70 от 29.10.2020 година, издадено от Директора на Териториално поделение Перник към Национален осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-13-00788627 от 24.07.2020 година на ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при ТП Перник към НОИ, с което е поискано възстановяване на сума в размер на 6891, 92 лева.

ОСЪЖДА К.Е.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия:/п/