Решение по дело №189/2021 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 9
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20215240200189
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Пещера, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20215240200189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-002826/20.08.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ –
Пазарджик), с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.416, ал.5 във вр. с
чл.414, ал.3 от КТ на дружеството „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК:
********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1600 лева за нарушение на административно-наказателния състав
на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно
постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и
функционално компетентен (съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН) съд, като жалбата
е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното
постановление, с доводи, че: санкционираното дружество никога не е
изпълнявало СМР на проверявания обект, а договорът му с възложителя бил
прекратен с анекс от 01.03.2021г.; установеният да работи на обекта Й.С.
1
никога не бил назначаван на работа и не е работил за „МЕТАЛИКА СТРОЙ“
ЕООД, а бил ангажиран на частни начала от възложителя. Поддържа се и че
са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН
и НП, изразяващи се в: неспазване разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН; посочени в НП различни дати на извършване на
нарушението (21.04.2020г. и 21.04.2021г.), както и неспазване разпоредбите
на чл. 40, ал.1 – ал.3 от ЗАНН. Сочи се за незаконосъобразен и определеният
над предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ размер на санкцията.
Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з. и не е взела
отношение по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
гр.Пазарджик, сред които гл. инсп. Р.М., извършват проверка на строителен
обект в к.к „Язовир Батак“ - „Къща за гости“. На поставената в близост
информационна табела – за възложител на обекта е отбелязан Г. Д. П., а за
строител - „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД. На мястото били установени да
полагат труд трима мъже, сред които Й. Г. Ст.. По инициатива на
проверяващите последният попълнил декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в
която посочил, че от 01.03.2021г. работи в „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ като
строителен работник. Предвид липсата на данни в ИС на ИА“ГИТ“ за
регистриран трудов договор на С. с посоченото дружество - на 28.06.2021г.
гл. инсп. Р.М. съставил на „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД АУАН (№13-
002826) за това, че на 21.04.2021г. то е било в нарушение на чл.62, ал.1 във
вр. с чл. 1, ал.2 от КТ. По повод този АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от: декларация по чл.
402, ал.1, т.3 от КТ от Й. Г. Ст., извадка от регистър на уведомления за
трудови договори при инф. с-ма на ИА „Главна инсп. по труда“, протокол №
2113492/24.06.2021г. на Д„ИТ“-Пазарджик – за извършена проверка, АУАН
№13-002826/28.06.2021г., НП №13-002826/20.08.2021г., показанията на
актосъставителя; като тези и останалите приети по делото доказателства
подлежат на обсъждане с оглед преценка на конкретно основаните на тях
правни доводи и възражения.
Съставомерността на вмененото на санкционираното дружество
2
нарушение предполага доказване на обстоятелството, че Й.С. е работел
именно за „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД, без сключен в писмена форма
трудов договор между тях. Основното доказателство в тази насока е
декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, подписана от С.. Същата
представлява частен свидетелстващ документ, поради което не притежава
обвързваща материална доказателствена сила и сама по себе си не е
достатъчна за пълно главно доказване, на характера на съществуващото към
момента на проверката правоотношение (така - Решение №100 от 06.01.2021
по адм. д.№2894/2020 на ВАС). Ето защо доказателствената й стойност зависи
от съпоставката с останалите доказателства по делото. Относими в тази
връзка са от една страна – показанията на актосъставителя Р.М., а от друга –
показанията на установените на строежа работници Й.С., И.Ш. и М.С., както
и тези на възложителя - Г.П..
Показанията на тримата работници – че не са работили за „МЕТАЛИКА
СТРОЙ“ ЕООД, а са били ангажирани на строежа от П. не се кредитира от
настоящия състав. На първо място - всеки от тях, включително С.,
собственоръчно е попълнил декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, като
тезата, че тримата възрастни строители са били „накарани“ от проверяващите
обекта две жени и мъж почти наполовина на възрастта им – да запишат в
декларациите каквото им се каже, е наивно неубедителна. На следващо място
– в показанията си С. (а и другите двама работници) ясно и недвусмислено
сочи, че към момента на проверката (21.04.2021г.) е знаел, че „няма договор“
и го е записал в декларацията. Това противоречи с представените в
последствие от жалбоподателя три договора за извършване на услуга – от
дата 12.04.2021г. – преди проверката. Изложеното е явна индиция не само за
достоверността на попълнената от С. декларация, а и сочи на извод за
фиктивно съставяне - със задна дата, на представените по делото договори за
извършване на услуга.
В същия контекст следва да се разглеждат и твърденията на
жалбоподателя – според доводите в жалбата и представеното уведомление от
него до ДИТ-Пазарджик – на конкретния обект „фирма „Металика строй“
ЕООД никога не е извършвала никакви строителни дейности“. Но видно от
съдържащите се в приетата административнонаказателна преписка документи
– налични са: Протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво на строежа (л.46); Актове за приемане на
извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция(л.48,
л.49); Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (л.50,
л.51). Освен че във всички тези подписани документи фигурира като строител
именно „Металика строй“ ЕООД – прави впечатление и че в актовете като
технически ръководител от името на строителя фигурира Т. Б., в чиято фирма
„Б.-65“ ЕООД (според справката в ИС на ИА „ГИТ“ – л. 33) Й.С. е започнал
работа в деня непосредствено следващ проверката на обекта. Тук е мястото да
се подчертае и че в показанията си Г.П., в отчетливо противоречие на
3
съдържанието на горепосочените актове (л.48-л.51) недостоверно твърди, че
Т. Б. „няма общо“ с договорите му с „Металика строй“ ЕООД. Описаното не
само дискредитира конкретното твърдения на жалбоподателя и показанията
на свидетеля П., а и следва да бъде разглеждано в аспекта на обясняващо
противоречията между показанията на С. и попълнената от него декларация –
доколкото сочи на интерес на последния от подобно поведение.
Несъстоятелни са и конкретните доводи на жалбоподателя, че
сключеният между него и Г.П. договор за строителство на обекта е бил
прекратен с представения анекс от 05.04.2021г. Освен, че в т. 3 от Анекса е
гореобосновано невярно записано, че изпълнителят не е подписвал документи
за откриване на строителна линия (виж л. 46) – по делото фигурират два
различни договора за строителство между Г.П. и „Металика строй“ ЕООД -
от една и съща дата – 01.03.2021г. (л. 35 и л. 41). Това се потвърждава и от
колебливите показания на свидетеля П., който признава, че е подписал и
двата договора. В отлика от клаузата на т.4/ от Анекса – в параграф VII, т.2 от
втория договор ясно е регламентирано заплащането (цените), макар да липсва
посоченото там като неразделна част – приложение 1. Следователно дори да
се приеме, че с анексът е прекратен единия от договорите за строителство
(л.35), то вторият (л.41) е останал в сила.
Твърденията на жалбоподателя, че Й.С. никога не бил назначаван на
работа в „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД, в подкрепа на които се сочи и
приетото по делото експертно заключение – не са оневиняващи дружеството
обстоятелства, а елементи от конкретния административнонаказателен
състав. Именно обстоятелството, че „Металика строй“ ЕООД не е сключило
писмен трудов договор с работника С., по силата на който да надлежно да
заплаща не само трудово възнаграждение, а и съответните данъци и
осигуровки – е в основата на наложената на дружеството санкция.
Предвид гореизложеното настоящият състав не кредитира показанията
на свидетелите П., Ш., С. и С. относно липсата на трудово правоотношение
между „Металика строй“ ЕООД и Й.С., като счита същите за несполучливо
изградена версия за защита на дружеството. От друга страна – показанията
на актосъставителя Р.М. са в безпротиворечив унисон със съдържанието на
подписаната от С. декларация и обосновават нейното ценене като допустимо
(чл. 43 АПК) и неопровергано в хода на процеса доказателство.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.
42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. И в наказателното
постановление и в акта са ясно описани нарушението и обстоятелствата, при
които то е било извършено. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя –
след надлежна покана на същия (л.21, л.25) – в съответствие с разпоредбата
4
на чл. 40, ал.2 от ЗАНН; както и в присъствието на двама свидетели –
съобразно чл. 40, ал.3 от ЗАНН. В наказателното постановление е ясно
посочено, че „нарушението е извършено на 21.04.2021г.“, като некоректно
изписаната година от същата дата във втория абзац има очевидния характер
на чисто техническа грешка, която предвид ясно посочените последващи
реквизити по чл. 57, ал.1, т.5 – не предизвиква неяснота и не се отразява на
правото на защита на наказаното ЮЛ.
С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ правилата за маловажност
са неприложими. Основателно обаче е възражението на санкционираното
дружество за незаконосъобразния размер на наложената имуществена
санкция над законово предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ
максимум, което предпоставя изменението на наказателното постановление в
тази част.
И двете страни са претендирали разноски.
Жалбоподателят е представил Договор за правна защита и съдействие,
фактура и преводно нареждане за адвокатски хонорар от 600 лв., но предвид
направеното основателно възражение за прекомерност и на основание чл.
63д, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че в съответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото, и съобразно чл.7, ал.2,т.2 от
НМРАВ - то следва да бъде намалено на 350 лв. Доколкото НП подлежи на
изменение – като санкцията се намали от 1600 на 1500 лв. – то изчислената на
осн. чл. 143 във вр. с чл. 144 АПК вр. с чл. 78 ГПК пропорционална на това
изменение в полза на жалбоподателя част от определеното адвокатско
възнаграждение ще е равна на 21,87 лв. [350лв.х(100лв. /1600 лв.)].
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП следва да й се предели
възнаграждение за същия - в размер на 80 лв. То обаче също подлежи на
присъждане пропорционално на изменението на НП и ще е в размер на 75 лв.
[80лв. х(1500лв./1600лв.)]
Доколкото не са разноски, сторени от страните - на основание т.2,а) от
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК –
направените от съда разноски за възнаграждение на експерта по изготвената
съдебно-икономическа експертиза следва да се възложат изцяло на
„МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002826/20.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като намалява
размера на наложената с него на „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК:
********* имуществена санкция – от 1600 лева – на 1500лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с
Булстат: *********, адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, да
заплати на „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата от 21,87
лв./двадесет и един лева и осемдесет и седем стотинки / - разноски по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати
на „Главна инспекция по труда“ с Булстат: *********, адрес: гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 75/седемдесет и пет/ лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „МЕТАЛИКА СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати
по сметка на Районен съд - Пещера сумата от 117/сто и седемнадесет/лева -
сторени в производството разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6