Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на двадесет и пети
февруари
две хиляди и двадесета година, в
състав:
председател:
жаклин комитова
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 13064 по описа за 2019 г. И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.274
– 279 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е
по частна жалба на длъжника Г. Ф., ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с
район на действие СГС, по изпълнително дело № 20198600401642, с което е
оставено без разглеждане възражение с
вх. № 49644/04.09.2019 г., поради изтичане на срока за възразяване (обжалване)
на разноските по изпълнителното дело. В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните
действия, като се поддържа, че в закона не се съдържала изрична уредба, която
да урежда сроковете за възразяване срещу прекомерност на разноските пред ЧСИ.
Предвид това, срокът би следвало да бъде установеният двуседмичен срок за
доброволно изпълнение от връчване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ). Изтъква се, че длъжникът Г. Ф. не е подавал жалба, а възражение, по което
ЧСИ М. е следвало първо да се произнесе по същество и едва тогава за длъжника възниква
възможността да обжалва този акт. Моли Постановлението да бъде отменено.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
В
срока по чл.
436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя адв. П.Д.К., ЕГН ********** чрез адв. А.Б.със съдебен адрес гр.
София, ул. „*****, ап.9, с което оспорва жалбата като недопустима и моли съда
да я остави без разглеждане, а в случай, че я приеме за допустима – без
уважение.Претендират се разноски
в настоящото производство, а именно адвокатско възнаграждение в размер на
200,00 лева съгласно договор за правна защита и съдействие.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20198600401642 – ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на
действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните
действия.
Съдът,
след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадените жалби и с оглед данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20198600401642 по описа на ЧСИ В.М.
е образувано по молба на взискателя -
адвокат П.К., въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2019 г., издаден
срещу длъжника Г. Ф., за следните суми: 3 561.00 лева – представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и за сумата 670.80 лева
–адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
На длъжника Г. Ф. за посочените суми и за такси по
ТТРЗЧСИ (всички те в общ размер на 5
232.58 лева), на 23.08.2019 г. е връчена ПДИ
(л. 8 от изпълнителното дело).
На 03.09.2019 г. (товарителницата е на гърба на л. 19
от изп. дело) длъжникът е депозирал до ЧСИ М. възражение под № 49645/04.09.2019
г., с което е релевирал процесуално искане да бъдат намалени разноските по
изпълнителното дело, както следва: адвокатското възнаграждение до минималните
размери, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г., и пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
ЧСИ е оставил възражението без разглеждане с
Постановление от 04.09.2019 г., като в съобщението до длъжника (л. 20 от изп.
дело) е изложил мотиви, че възражението е просрочено – подадено извън срока за
обжалване на разноските по изпълнението.
С оглед горното, съдът намира, че частната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:.
Жалба с вх. № 50743/11.09.2019 г.
е
подадена от легитимирано лице, но обжалваните действия на съдебния изпълнител
не подлежат на обжалване по силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.), съгласно която длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето
лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по
изпълнението.
Съдът намира, че ЧСИ правилно е приел възражението на длъжника – настоящ жалбоподател Г. Ф.,
за просрочено. Не е спорно в практиката, че текстовете от Общата част на
ГПК, касаещи отговорността за разноски, се прилагат на общо основание и в
изпълнителния процес. Изложеното се отнася и до процесуалната разпоредба на чл.
248 от ГПК. При съответно приложение на тази разпоредба в производството по принудително
изпълнение, ще следва, че срокът за длъжника да сезира съдебния изпълнител с
искане за изменение на разноските по изпълнението, е едноседмичен, тъй като
следва да бъде обвързан със срока за обжалване (арг. чл. 248, ал. 1 от ГПК и арг. от чл. 436, ал. 1 от ГПК) и тече от връчване, респективно
узнаване на акта, в който са обективирани оспорваните разноски. В процесния
случай това е ПДИ, връчена на длъжника на 23.08.2019 г. Следователно
едноседмичният срок за подаване на възражението е изтекъл на 30.08.2019 г. (петък – присъствен ден през 2019 г.) Възражението на жалбоподателя Г. Ф. (входирано под № 49644/04.09.2019 г.), е изпратено по куриер след изтичане на приложимия
едноседмичен срок – на 03.09.2019 г., и правилно ЧСИ го е оставил без
разглеждане, като просрочено.
По изложените
съображения обжалваното Постановление
от 04.09.2019 г. за разноските по изпълнително дело № 20198600401641 е правилно. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските:
Разноски в настоящото производство
не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради
което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед
изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените
разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна
разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 50743 от
11.09.2019 г. по описа на ЧСИ В.М., подадена от Г. Ф. – длъжник по изпълнително дело №
20198600401642 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, срещу Постановление от 04.09.2019 г. на ЧСИ М.,
с което е оставено без разглеждане възражението от 04.09.2019 г. на длъжника
срещу разноските по изпълнението, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.