Решение по дело №1712/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К.С. С. с постоянен адрес *** против решение № 671/04.07.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 1307/2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не споделя изводите на районния съд за съставомерност на деянието. Възразява за неяснота касаеща правната квалификация на нарушението, като посочва, че се касае за регулиране на скоростта с пътен знак и препратката към ал.1 на чл.21 от ЗДвП не е коректна. Възразява още за неприложимост на квалифицирания състав за повторност предвид липсата на данни кога е влязъл в сила предходно издаденият електронен фиш. Прави искане да се отмени обжалваното решение, да се постанови незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил електронен фиш серия К № 6580245, издаден от ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.5 ЗДвП на К. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като електронният фиш е по утвърден образец на МВР и съдържа законоустановените реквизити. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието, като е намерил нарушението за безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство, с оглед на което е потвърдил издадения електронен фиш.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално разрешената скорост за движение в населено място до 50 км./ч., сигнализирана и с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното деяние, тъй като автомобилът управляван от С., за което са събрани данни по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е заснет при движение със скорост от 98 км./ч., с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, ПП I-6км.494+910 до магазина „Егло България“ посока от кв.Пети км. към кв. Ветрен. При измерване на скоростта е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 %, при въведено ограничение от 50 км./ч., като първоначално установената скорост, с която се е движел автомобилът е била 101 км./ч. и от нея е приспадната допустимата грешка/толеранс и електронният фиш е издаден за движение със скорост от 98 км./ч.

К. С. е наказан за нарушение, извършено при условията на повторност, като е прието, че то е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К5518903, издаден за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, връчен на 13.07.2022 г. и влязъл в сила.

По смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, което обстоятелство в случая е налице.

Съгласно представената справка за нарушител, на К. С. е издаден електронен фиш К/5518903/09.01.2022 г., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, връчен на 13.07.2022 г., като е отбелязано, че е влязъл в сила. С оглед посочената дата на връчване, срока за обжалване на електронния фиш изтича на 27.07.2022 г. и след като от касатора не се твърди и не се установява той да го е обжалвал, правилно е прието от първоинстанционния съд, че този фиш е влязъл в сила, така както е отбелязано в справката. Ето защо, след като електронния фиш издаден на касатора, за предходно, също по вид нарушение е влязъл в законна сила на 28.07.2022 г., а процесното нарушение е извършено на 30.08.2022 г., правилно е прието, че е налице повторност и възраженията на касатора са неоснователни.

След като процесното деяние е извършени при повторност, правилно при определяне на размера на санкцията е приложена нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП и на касатора е наложена глоба в размер на 1 200,00 лева, представляваща двойния размер на глобата предвиден в нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която се налага за превишение на разрешената скорост над 40 км./ч.

Неоснователни са възраженията на касатора поддържани и пред настоящата инстанция, за неправилна правна квалификация на нарушението. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП определя максималните допустими скорости в съответните зони, като за населено място тя е 50 км./ч. за превозни средства от категорията от която е управляваното от касатора МПС, а в ал.2 е предвидена възможността ограничението на скоростта да се определя с пътен знак. Процесното нарушение макар и да е извършено в населено място, на пътния участък е имало поставен и пътен знак В-26 до 50 км./ч., който забранява движението със скорост, по-висока от означената. След като максимално разрешената скорост за този пътен участък съответства както на предвидената от законодателя в нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и на въведеното ограничение със съществуващия на място пътен знак, то не е допуснато съществено процесуално нарушение при квалифициране на деянието, като нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, което да нарушава правото на защита на касатора и да води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 671/04.07.2023г., постановено по н.а.х.д. № 1307/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: