№ 1001
гр. Варна, 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседА.е на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100500473 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, чрез
юриск. М. Д., против Решение № 2408/02.07.2023 г. по г. д. № 8706/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна в частта, с която първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените от въззивника срещу С. А. А. искове с правно
основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗКСД, вр. чл. 86 ЗЗД за разликата
над присъдената главница в размер на 7832,32 лв. до предявените
12119,64 лева, за сумата от 954,40 лева – дължима договорна лихва за
периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г. и за сумата от 49,68 лева,
представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/,
начислено за периода от 20.06.2021 г. до 04.07.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че процесният договор за банков кредит е
действителен, като покривал законовите съдържателни изисквА.я по чл. 7
ЗКСД и при спазване изискването на чл. 16, ал. 1 ЗКСД, с което породил
валидно правоотношение между стрА.те по него. Оспорва извода на
първоинстанционния съд за липса на фиксиран размер на лихвата по кредита,
като сочи, че съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 3 ЗКСД банката имала
право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7 % за
времето на гратисния период на договора, с което кредитополучателят бил
запознат при сключването му. Жалбоподателят излага съображения, че
доколкото в ЗКСД липсвала легална дефиниция за понятието „фиксиран
лихвен процент по кредита“ по аналогия следвало да намери приложение §1,
т. 5 от ДР на ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 24, ал. 1 ЗКСД общият размер на
задължението се формирал след изтичане на гратисния период, поради което
не било възможно съставянето на погасителен план при сключването на
договора, а в чл. 5 от същия било посочено, че погасителен план се изготвя и
1
предоставя на кредитополучателя след изтичането на гратисния период и при
поискване. С оглед изчерпателно изброените основА.я за нищожност на
договор за кредит по чл. 17, ал. 6 ЗКСД жалбоподателят счита, че липсата на
погасителен план не влече нищожност на процесния договор. Твърди, че
правото на изготвяне на погасителен план е преминало върху кредитодателя,
след като кредитополучателят не го е упражнил в срок по смисъла на чл. 131,
ал. 1 ЗЗД. На изложените във въззивната жалба основА.я се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Въззиваемата страна е уведомена на основА.е чл. 40 ГПК. В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок и
съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261
ГПК.
Не са направени доказателствени искА.я.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседА.е с призоваване на стрА.те.
По гореизложените съображения и на основА.е чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. д. № 473/2024 г. за 24.04.2024 г.,
от 13.30 часа, за които дата и час да се уведомят стрА.те.
ДОПУСКА до събиране като доказателство по делото приложеното към
въззивната жалба копие от погасителен план по договора за кредит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2