Р Е Ш Е Н И Е
№ 1171
град Пловдив, 07.07.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1092 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от
процесуален представител на ТД на НАП Пловдив против Решение № 411 от 05.03.2020г.
постановено по АНД 7921/2019г. на ПРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 480727-F504928 от
28.11.2019 г. издадено от и.д. директор
на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив, с което на „Биз Лабс” ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 178 от ЗДДС е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
500 лв. /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 97а,
ал.4 вр.ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се иска се неговата отмяна и постановяване
на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание - ТД на НАП Пловдив чрез юрк.П. поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът по касацията – „Биз
Лабс” ООД не се представлява. Подаден е отговор на
касационната жалба, чрез адв. Д.А., като се оспорва депозираната
касационна жалба, претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че жалбата е основателна.
Настоящият касационен състав счита, че касационната
жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
„Биз Лапс”
ООД е регистрирано на територията на страната данъчно задължено лице по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗДДС и е предоставяло услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение
територията на друга държава - членка на ЕС, като дейността на дружеството била
споделен офис и IT услуги. Дружеството издало фактури с № **********/28.02.2019
г., №**********/25.03.2019 г., №**********/28.04.2019 г., №**********/ 31.05.2019
г., №**********/03.07.2019 г. и №**********/01.08.2019 г. с получател фирма „Itos Technology, S.L.“, Испания с валиден VAT №ESB83836080
и получило плащания по тях на обща стойност 16 281.49 лева. Съгласно
разпоредбите на чл.21,ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на
услуга, когато получателят е данъчнозадължено лице е мястото, където
получателят е установил независимата си икономическа дейност, като в случая
това е Испания. Съгласно разпоредбите на чл.97а от ЗДДС „Биз
Лабс“ ООД е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която е станал
изискуем данъкът /на дата на настъпване на данъчно събитие или датата на
авансово плащане, ако предхожда данъчното събитие/. Проверяващите приели, че
данъчното събитие е датата на първата издадена фактура от „Биз
Лабс“ ООД с получател „Itos
Technology, S.L.“, Испания с валиден VAT №ESB83836080 и е настъпило на
28.02.2019 г. С оглед на това е прието,
че заявлението за регистрация по чл.97а от ЗДДС е следвало да бъде подадено в
ТД НАП Пловдив най-късно до 21.02.2019 г., включително.
Вместо това на 05.08.2019 г. е подадено заявление на
основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с вх. №163911901930107. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС с акт за регистрация №160421902000554/14.08.2019 г.,
връчен на 16.08.2019 г.
На 14.08.2019 г. е издаден Протокол по чл.50 от ДОПК с
№**********, с който било констатирано и нарушението на чл.97а от ЗДДС
допуснато на 22.02.2019 г. от „Биз Лабс“ ООД.
При установената фактическа обстановка, за да отмени
НП съдът е приел, че в конкретния случай, дружеството е осъществило състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 97а, ал.4 вр.
ал.2 от ЗДДС, тъй като не е подало в законоустановения срок дължимото заявление
за регистрация по ЗДДС, но недоказана се явявала датата на осъществяване на това нарушение.
Въззивната инстанция е приела, че в АУАН не се съдържат в цялост
изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, като е посочил, че нарушението следва
да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя и съда да не възниква никакво
съмнение относно това какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и
каква е правната квалификация на същото.
Оспореното решение е неправилно.
Съдът при постановяване на своето решение е изложил
мотиви, че се установяват достатъчно данни за нарушение на чл.97А, ал.4, вр. с ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност от
страна на „Биз Лабс“ ООД,
като е намерил за безспорно, че за лицата по чл.97А, ал.4, вр.ал.
2 от ЗДДС възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този
закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става
изискуем – при авансово плащане или данъчно събитие.
Изложил е допълнително и други решаващи мотиви и съображения
за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, които не се споделят от настоящата
инстанция.
Данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 е доставката
на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по
чл.16 от ЗДДС. Датата на съставяне на фактурата - 28.02.2019г. е такава, на
която данъчното събитие очевидно е осъществено и нейното приемане от административнонаказващия орган като дата на данъчното
събитие, при липса на възможността за установяване данни в друга насока, е
принципно правилно, доколкото същата дата е и най-благоприятна за
жалбоподателя, с оглед правото му на защита.
Изводите на първоинстанционният
съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение, са неправилни.
От съдържанието на представения АУАН е видно, че актът
е съставен на 16.08.2019 г., и е връчен на пълномощник на дружеството на същата дата, като страните
не спорят по тези фактически констатации.
За да е
основание за отмяна на НП нарушението трябва да има съществен за производството
характер до степен да опорочи същото, като ограничи правото на защита на
наказаното лице или да би могло да доведе до различни изводи от тези направени
от АНО в издаденото по-късно НП.
В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички съществени реквизити, предвидени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, които дават възможност на нарушителя да разбере в какво е
обвинен и да реализира защитата си - посочена е датата, на която според контролния
орган задължението е трябвало да се изпълни, мястото на изпълнение на
задължението за подаване на заявлението за регистрация, както и в какво се
състои деянието - неподаване в изискуемия от чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС срок на
заявление за регистрация по ЗДДС.
Законосъобразно е ангажирана отговорността на
основание чл. 178 от ЗДДС, и в случая не намира приложение разпоредбата чл. 28
от ЗАНН.
По безспорен начин са установени извършването на
нарушението, в какво се изразява то, както и лицето, което следва да бъде
административно наказано. Посочени са в акта и в наказателното постановление
елементите от обективна страна на деянието – видът на нарушението, датата на
извършването му чрез бездействие, обстоятелствата, при които е извършено и
законните разпоредби, които са били нарушени.
В случая нарушението е установено след извършена
проверка на документи – справки, фактури, банкови извлечения, представени във
връзка с подаденото заявление за регистрация по ЗДДС. Посредством тази проверка
са установени фактите и обстоятелствата, както относно извършеното
административно нарушение, така и относно изпълнението на законовите изисквания
за регистрация по ЗДДС.
Що се отнася до изрично заявеното възражение в
касационната жалба срещу приетото за наличие на маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то същото е
основателно.
Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т. Н. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се
включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да
бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може
да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално определение в ЗАНН на
"маловажен случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според
която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон
не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме
този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).
В случая, срокът на проявено бездействие от страна на
дружеството жалбоподател за подаване на заявление за регистрация по чл. 100 от ЗДДС, който е повече от 4 месеца, разкрива типичната за този вид нарушения
обществена опасност и не позволява формирането на извод, че разглежданото
административно нарушение е маловажно такова, независимо от обстоятелството, че
е извършено за първи път и не са настъпили финансови вреди за бюджета.
По отношение на атакуваното решение на първостепенния
Съд са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради
което то следва да бъде отменено, като вместо него се потвърди издаденото срещу
дружеството наказателно постановление, като законосъобразно.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно
направеното искане от ответника на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по 80 лева за
всяка една от инстанциите.
По изложените съображения Административен съд Пловдив,
21-ви състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 411 от 05.03.2020г. постановено по АНД
7921/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 480727-F504928 от 28.11.2019 г. с което на „Биз Лабс” ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 178 от ЗДДС е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
500 лв. /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 97а,
ал.4 вр.ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Биз Лабс“
ООД, с ЕИК *********, да заплати на Национална
агенция по приходите, сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/, разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение и
процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: