№ 14574
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110127692 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Б. Б. – процесуален представител на ищеца Л. И. К., с
която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на
адвоката се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 800 лв.
В законоустановения срок не е подаден отговор на молбата от насрещната страна
„ВИВА КРЕДИТ“ АД.
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
В постановеното Решение № 1964/24.11.2023 г. по гр.д. № 27692/2023 по описа на
СРС, 88 с-в съдът е признал за установено по иска, предявен от Л. И. К. против „ВИВА
КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, че клаузата за неустойка, съдържаща се чл. 4, ал. 2 във вр.
чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем STANDARD 14 № 5827098/07.06.2022 г.,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 28, 42 лв. е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и че
такса експресно разглеждане, уговорена в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем
STANDARD 14 № 5827098/07.06.2022 г., предвиждаща задължение на ищеца за заплащане
на сума в общ размер на 42, 56 лв. – такса за бързо разглеждане на договора за кредит, е
нищожна поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. „ВИВА
КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на адв. Б. Б., САК, с личен номер ********** на
1
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лв.– възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Л. И. К., а в полза на Л. И. К. сумата от 50 лева, представляваща
разноски по делото.
Процесуалният представител на ищеца счита, че в случая били предявени два
установителни иска и за всеки от тях му се дължи адвокатско възнаграждение в минимален
размер от по 400 лв., съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатското
възнаграждение, доколкото и двата иска са уважени, т.е. общодължимото му
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в полза на
материалнозатруднената ищца е в размер на 800 лв.
Съдът намира доводите на молителя за неоснователни. В случая действително е
поискано от съдът да признае за нищожни между страните две от клаузите в сключения
между тях договор за кредит. На първо място следва да се подчертае обаче, че делото не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. Делото е разгледано в едно открито
съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищцата не се е явил и са събирани
само писмени доказателства. На второ място съгласно известното и задължителното за
настоящия състав Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по С-438/2022 г. посочените в Наредбата
минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда. Следва да се има
предвид и че в хипотезата на чл. 38а ЗАдв размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума /
в този см. определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV
г.о./. По изложените съображения съдът намира, че сумата от 400 лв., присъдена в полза на
осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат е достатъчна и няма
основания постановеното Решение № 1964/24.11.2023 г. по гр.д. № 27692/2023 по описа на
СРС, 88 с-в да бъде изменяно в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 363751/18.12.2023 г., подадена от адв. Б. Б. в
качеството му на процесуален представител на Л. И. К. за изменение на Решение №
1964/24.11.2023 г. по гр.д. № 27692/2023 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2