РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 14.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
касационен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 153 по описа за 2023 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от М.Ц.М., с
посочен в жалбата адрес: ***, против Решение № 80 от 11.10.2023 година,
постановено по АНД № 376 по описа за 2021 година на Районен съд - Луковит, с
което е изменено Наказателно
постановление № 35-0001156 от 14.10.2021 година на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ – Плевен, с което на М.Ц.М. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева за нарушение на чл. 34, § 1, изр. 1, пр. 2 от Регламент /ЕС/
№ 165/2014 г., като е намален размерът на наложеното наказание глоба на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/.
В касационната жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради постановяването му в противоречие
с материалните и процесуални закони. Касационният жалбоподател счита, че
неправилно е установено времето на извършване на нарушението, като твърди, че АУАН
и НП са издадени при съществени процесуални нарушения, тъй като липсва описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи, че неправилно е
ангажирана администартивнонаказателната отговорност, доколкото административнонаказващият
орган /АНО/ е описал нарушението неточно. В заключение моли за отмяна на
решението на РС Луковит и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответникът по касационната жалба –
директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен – редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в
сила постановеният съдебен акт, като правилен.
Настоящият касационен състав
на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши, служебна проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу решение
на Районен съд /РС/ - Луковит, което подлежи на касационен контрол, поради
което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания съдът
приема като такива за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С Наказателно постановление № 35-0001156/14.10.2021
г. на директора на РД „АА“ - Плевен, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл.
47, ал. 2 ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лв. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвтП за нарушение на
чл. 34, § 1, изр. 1, пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г.
Обжалваното пред РС Луковит наказателно
постановление /НП/ е било издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 293067 от 23.09.2021 г.
Административнонаказателната
отговорност е била ангажирана за това, че на 23.09.2021 г. в гр. Луковит, на
изхода за гр. София до бензиностанция Петрол, като водач на товарен автомобил
от кат. N3 марка Мерцедес с рег. № ********, М. извършва обществен превоз на
товари с пътен лист № 0002615/23.09.2021 г. по маршрут Гара Искър – Обеля,
Обеля – Бяла Слатина, Бяла Слатина – Гара Искър, като допуска следното
нарушение: управлява товарен автомобил, попадащ в обхвата на регламент /ЕС/ №
165/2014, оборудван с дигитален тахограф Stoneridge № 56163 и при проверка на дигитална
разпечатка от 23.09.2021 г. от дигиталния тахограф проверяващите установили, че
за периода от 02:21 ч. /UTC време/ до 03:40 ч. /UTC време/, т. е. 01 ч. 20 мин.
водачът е управлявал автомобила без да е поставил дигиталната си карта в
тахографа. Видно от пътния лист водачът е управлявал по маршрут Гара Искър –
Обеля с час на тръгване 05:20 ч.
Като
доказателства били иззети контролен талон към СУМПС, пътен лист и дигитална
разпечатка от 23.09.2021 година.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата
обстановка, доказваща безспорно административното нарушение на чл. 34, § 1,
изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ №165/2014. Изпълнил е задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона
доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено. При тези доказателства, за да измени обжалваното наказателно
постановление е приел, че АУАН е съставен, а наказателното постановление е
издадено при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като при ангажиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
атакуваното наказателно постановление.
Районният съд е съобразил, че при
правилно определена квалификация на нарушението, наказващият орган неправилно е
приложил санкционната норма на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвтП, която предвижда
ангажиране на административнонаказателната отговорност, с налагане на глоба от
1 500 лева на водач, който при проверка от контролните органи не представи
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, в
случая карта на водача /ако притежава такава/, както и записите от нея. В
случая, санкционната норма, съответстваща на извършеното нарушение, е нормата
на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП, която предвижда налагане на глоба на водач, който
управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не
спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача,
определени в Регламент /ЕС/ № 165/2014 или в AETR.
С оглед на това и доколкото по делото са
установени всички съставомерни факти относно установеното по-леко наказуемо
нарушение и същите са били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и
НП, РС е направил извод, че няма пречка да се приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като НП бъде изменено в частта му относно основанието и
размера на административното наказание глоба въз основа на относимата
санкционна разпоредба на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП, а именно наказание глоба в
размер на 500 лева.
Решението е правилно.
При съставянето на акта за
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са
допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила
за установяване и доказване на нарушението. В издаденото наказателно
постановление формално са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено,
както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Обосновано с
доказателствата по делото РС е приел, че
не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се
административнонаказателно производство. Безспорно вмененото на касатора нарушение
е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото му на
защита, надлежно упражнено с подаването на жалба пред съда.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че с разпоредбата на чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидена възможност за съда за изменение на акта чрез
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Районният съд, съгласно нормата на чл. 63,
ал. 2, т. 4 от ЗАНН има правомощие да измени наказателното постановление. Няма
каквото и да било основание това правомощие на съда да се ограничава до
възможността на съда да измени вида и размера на наложеното наказание, без да
променя правната квалификация на деянието. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото
няма особени правила за производството пред съд се прилагат разпоредбите на
НПК. Затова правомощията на съда за изменение на наказателното постановление са
съответни на правомощията на въззивния съд за изменение на присъдата, уредени в
чл. 337, ал. 1 от НПК. На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с
чл. 84 от ЗАНН, съдът може освен да намали наказанието да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание /без изменение на обвинението/.
Както правилно е приел и РС Луковит, нарушението по чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП е
по-леко наказуемо спрямо нарушението по чл. 93в, ал. 17, т. 2 от същия закон,
всички съставомерни факти относно установеното от съда по-леко наказуемо
нарушение са били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП.
Правото на защита на наказаното лице не е било нарушено, тъй като всички
релевантни факти са му били предявени и то е могло да организира защита си
спрямо тях.
Описаното в АУАН и в НП нарушение следва
да се квалифицира като такова по чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП. Нарушението по чл.
93в, ал. 2 от ЗАвтП е по-леко наказуемо от нарушението по чл. 93в, ал. 17, т. 2
от същия закон и е в правомощията на първоинстанционния съд да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, поради което наказателното постановление правилно
е изменено, като е определено наказание
глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП, вместо глоба в
размер на 1500 лв., съобразно чл. 93в, ал. 17, т. 2 от същия закон.
Извършеното деяние е основание за реализирането
на административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор
относно личността на административно наказателно отговорното лице.
Фактическата обстановка се установява от показанията
на свидетелите Бешков и Христов, извършили проверката и констатирали
нарушението. Техните показания са точни, последователни, кореспондират със
събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се
възприемат за достоверни от касационния състав. РС е възприел правилна
фактическа обстановка, кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след
предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК, като по делото не са налични
каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък
необективност. Липсват доказателства, установяващи различни от посочените в
атакуваното решение факти. Възприетите фактическа обстановка и констатации на
касационния състав съответстват с достигнатите такива от първоинстанционният съд
за установеност по несъмнен начин на извършеното нарушение на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от
Регламент /ЕС/ №165/2014.
За установеното административно нарушение, така наложеното административно
наказание е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена
опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите
на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Мотивите, изложени от въззивния съд, относно
нарушението и основанията за изменение на
НП в санкционната част са достатъчно изчерпателни и задълбочени като се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Заявените в касационната жалба оплаквания за
неправилно приложение на закона не бяха подкрепени с доказателства в хода на
съдебното производство, поради което останаха неоснователни и недоказани.
С оглед изложените съображения, настоящият
състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран така и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки
административен съд, първи касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 80 от 11.10.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 376 по
описа за 2021 година на Районен съд - Луковит.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.