Р Е Ш Е Н И Е № 260031
03.11.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 124 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против Л.М.,
родена на ***г., с адрес: гр.Н., т.к.“С. Б.“,
кв.“***“, № *, ет.*, ателие *.
Ищецът твърди, че Л.М. е клиент на
дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект –
апартамент в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
51500.506.572.1.1 и административен адрес: гр.Н.,
т.к.“С. Б.“,
кв.“***“, № *, ет.*, ателие *, със заведена
партида в базата данни с аб.№ 737596. Счита, че ответникът притежава качеството
потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост
върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно разпоредбата
на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно
Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. Релевира, че в
съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на
чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на
водомера на абоната се осъществявало по електронен път, посредством използване
на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в санитарния възел на
имота, поради което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да
осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че начинът на електронно отчитане
на потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в
която били отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на
отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. Сочи,
че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било допустимо за сезонните обекти да бъдат
отчитани от ВиК оператор два пъти годишно. Съобразно чл.25 от Общите условия на
потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно
водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител, като в този
случай количеството питейна вода се разпределяло въз основа на отчета на
централния водомер и отчетите от индивидуалните водомери. След всяко отчитане
по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период
данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества,
отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване,
като за процесното вземане били издадени следните фактури: фактура №
**********/25.07.2017г. за сумата от 90.72 лева, фактура №
**********/26.11.2018г. за сумата от 77,38 лева, фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 14,70 лева. Ответникът следвало да заплаща,
но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30 – дневен
срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица неговото
изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал обезщетение в
размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените фактури от датата
на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата молба, като заявената
претенция е за следния период: от 26.08.2017г. до 14.02.2020г. в размер на
32,00 лева, както и лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Отправя искане да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 182,80 лева –
задължение по издадени фактури в периода от 25.07.2017г. до 28.10.2019г., с
отчетен период от 18.10.2016г. до 02.10.2019г., сумата от 32,00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за
периода от 26.08.2017г. до 14.02.2020г., както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В хода на производството ищецът се
представлява от юрисконсулт Константин Белев, който поддържат исковата
претенция и отправят искане за нейното уважаване.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Л.М., чрез особения представител адв.Н.К.. С
отговора заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Релевира, че нямало представени доказателства за отчитането на водомер по
електронен път, като това било само твърдение. Излага, че не били представени
общите условия за дейностите на ВиК операторите, като не били представени и
доказателства за собствеността на апартамента, за който се твърди, че са направени
измерванията – т.е., че не е доказана собствеността на ответницата. Релевира,
че собствеността се доказвала с нотариален акт, а не със заключение на вещо
лице, като нотариален акт не бил представен. Счита, че ответницата не дължи
претендираната сума, тъй като не е установено в периода, за който се
претендират сумите тя да е била собственик на имота, а в представената справка
от Агенция по вписванията не бил посочен адреса на апартамента.
В хода на производството ответникът се
представлява от особения представител адв.Н.К. която поддържа предявения
отговор, като отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес т.к.“С.
Б.“, кв.“***“, № *, ет.*, ателие *, с абонатен № 737596, за периода от 18.10.2016г. до
02.10.2019г., изразходеното
количество вода е служебно начислено. Представена е и справка за показания на
Централен водомер на същия адрес за въпросния период от 18.10.2016г.
до 02.10.2019г. За
начислените суми за вода за абонатен № 737596 са издадени следните фактури: фактура №
**********/25.07.2017г. за сумата от 90.72 лева, фактура №
**********/26.11.2018г. за сумата от 77,38 лева, фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 14,70 лева.
Представена е и справка по лице от
Служба по вписванията с данни за ответницата, видно от която тя е собственик на
имот, находящ се в гр.Несебър с идентификатор 51500.506.572.1.1. В
доказателствената съвкупност е приобщен Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 68, том, III, рег.№ 3284, дело № 413 от 2010г., видно от който Л.М.
е придобила имота с въпросния идентификатор и административен адрес в гр.Н., к.к.“С. Б.“, *** етаж, ателие № *. Представени са и четири броя протоколи, съставени
от инкасатора И.Н.Б., в присъствието на свидетеля В.
И. И., от следните дати: 02.10.2019г., 26.10.2018г., 12.07.2017г. и
17.10.2016г., от които се установява, че не е осигурен достъп за отчет на
процесния водоснабден имот. Видно от Заявление проучване нов абонат/за
откриване на партида от 08.06.2016г. Л.М. е отправила искане до ВиК дружеството
да бъде извършено проучване за откриване на партида за имота, като в тази
връзка е посочила и документа за собственост – горепосоченият нотариален акт.
По делото е прието заключение на Съдебно – техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
него се установява, че в имота, находящ се в гр.Н.,
т.к.“С. Б.“,
кв.“***“, № *, ет.*, ателие *, с
идентификатор 51500.506.572.1.1 има измервателен уред, монтиран в санитарния
възел по проект. Същото не било видяно от вещото лице при посещение на обекта,
тъй като не му било отключено. Сочи се, че отчитането се осъществявало
посредством мобилни промишлени компютри,
в които имало инсталиран софтуер, позволяващ да се отварят електронни файлове,
в които била съхранена информация за абоната. Всеки водомерен възел имал баркод
с криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер, на който е
поставен. Така отчитането се осъществявало чрез сканиране на баркода и по този начин се индикирало, че състоянието
на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“, а ако не бил
осигурен достъп до измервателното устройство се отчитало от инкасатора в режим
на служебно отчитане. Общото изразходвано количество вода за отчетения период
от 18.10.2016г. до 02.10.2019г. можело да се каже, че е 75 кубически метра,
като нямало начислено количество вода от разпределение.
В доказателствената съвкупност е прието
и заключение на Съдебно – икономическа експертиза, която съдът кредитира като
обективно изготвена и обоснована. От нея се установява, че за периода от
25.07.2017г. до 28.10.2019г. от страна на ищеца били издадени на ответницата
три броя фактури на обща стойност 182,80 лева с основание „вода, пречистване и
канал“ за имот, находящ се в С. Б., кв.“***“, ет.*, ателие *, като тези
фактури били осчетоводени по партида на М.. Счетоводството е водено редовно.
Законната лихва за забава по фактурите в размер на 182,80 лева, изчислена за
претендирания период – от датата на падежа на всяка една фактура до
14.02.2020г. възлизал в размер на 32,02 лева. Съобразно предоставената
счетоводна информация от дружеството, не били отразени плащания по фактурите
предмет на делото. В заключението е посочено, че отчетеното количество вода,
както и услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с цените, действащи в
периода на издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР №
Ц-11/31.05.2016г., БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и Ц-20/28.12.2018г.
При проведеното съдебно дирене в
настоящото производство се приобщиха свидетелските показания на свидетелката И.Н.Б.
– отчетник инкасатор в ищцовото дружество, която твърди, че отчита водоснабдените обекти в кв.*** в С. б. Излага, че в
апартамента на ответницата не била влизала, предвид което пишела служебно
количеството вода. Обектът бил сезонен и се отчитал два пъти в годината. За
лицата, които не осигурявали достъп съставяли протоколи. Отчитането се
осъществявало с машина и сканиране на баркод, при което излизала страницата, в
която се поставяли показанията на водомера.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.Н.,
т.к.“С. Б.“,
кв.“***“, № *, ет.*, ателие *, валидно
възникнало облигационно отношение с ответника по партида с абонатен № 737596,
т.е. да се установи вземането на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и дружеството оператор на ВиК услуги да установи
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за въпросния обект. Следва да се докажат и твърденията на
ищеца за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка
суми, редовността на представените фактури, както и изправността на
измервателното устройство. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
правопогасяващи и правоизключващи факти, включително, че е погасил задълженията
си чрез плащане.
За периода, за който ищецът претендира,
че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване
на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас. В тях е предвидено, че
за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите
водоснабдяване и/или канализация при публично известни общи условия, следва да
бъде установено, че то има качеството на потребител за тези услуги.
Нормата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата
предвижда, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия на ищеца регламентира, че потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици, ползватели
и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, а ал.3 от същата норма предвижда, че качеството потребител може да има
и наемател на имота, като съответно това става с изричното съгласие на
собственика. Предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане са осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази
дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за водите. В настоящото
производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.Несебър
е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или от
оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен ежедневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В
случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са били публикувани
и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Видно от представената справка за лице от Служба по
вписванията, както и нотариалния акт за покупко – продажба на недвижим имот, се установява,
че ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Н., т.к.“С. Б.“, кв.“***“, № *, ет.*, ателие *. Налице е и изрично волеизявление от
нейна страна за извършване
на проучване за откриване на партида, обективирано в заявлението от
08.06.2016г. до ищцовото дружество. Предвид това в настоящото производство се
установява обстоятелството, че Л.М. има качеството на потребител на ВиК
услуги.
Съобразно чл.32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдените и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана
вода, отчетено чрез монтирани водомери, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител, освен при отчитане по електронен път. Нормата на чл.23,
ал.4 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр.Бургас, също
изисква отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, като това не се прилага при
дистанционно отчитане и използване на електронен карнет, както е в процесния
случай. По делото е представено копие от извършени отчети на адреса на водомера
– гр.Н.,
т.к.“С. Б.“,
кв.“***“, № *, ет.*, ателие *, за абонатен № 737596, видно от
който отчетените количества вода са начислени служебно. От представените
протоколи за неосигурен достъп става ясно, че за процесния период ответницата
не е осигурила достъп на инкасатор на ВиК оператора, който да отчете водомера.
Предвид това въпросното количество вода, което е начислено служебно, е
релевантно при преценка за това колко е изразходеното количество вода, тъй като
така извършеното отчитане на водомера е последица единствено от поведението на
ответницата и същата не следва да черпи права от неизпълнение на задължението
си да осигури достъп до водомера за неговото отчитане.
Относно начина на отчет и вписаните
данни е допусната Съдебно техническа експертиза, от чието заключение, се
установява, че във водоснабдения обект има измервателно устройство в санитарния
възел по проект, като отчитането се извършва с мобилен промишлен компютър, в
който се отразяват данните на водомера при сканиране на баркода, поставен
отчитани водомер. В случая обаче записаните количества вода са начислени
служебно.
Количеството вода за водомера за
процесния период по индивидуалния водомер е 75 кубически метра, като не са начислени
количества вода от разпределение от централния водомер на сградата.
За така отчетените количества вода са
издадени фактури за периода от 25.07.2017г. до 28.10.2019г., като количествата
вода и услугите канал и пречистване са начислени съобразно действащите цени,
обективирани в решенията на ДКЕВР, съобразно изводите на Съдебно –
икономическата експертиза. Отразено е също, че счетоводството на дружеството е
водено редовно, както и че не са отразени плащания от страна на ответницата по
издадените фактури. Стойността на издадените фактури е в размер на 182,80 лева,
а лихвата за забава е в размер на 32,02 лева.
Въз основа на описаните доказателства,
анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че
искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответницата е
потребител на ВиК услуги. Възраженията на особения представител не се
възприемат. По делото са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставил услугите, чието плащане търси. Действително
не са направени реални отчети, след снемане на показания от водомера, но това е
единствено и само поради поведението на ответника, който не е осигурил достъп
до имота и водомера, за да бъде същият отчетен от служител на ВиК оператора.
Относно размера на исковата претенция са
представени фактури, които са издадени за отчетените количества вода в
процесния обект, същите са редовни от
външна страна, всяка една
фактура, издадена за процесния период, отчетеното количество е остойностено по
одобрените за всеки вид услуга цени от ДКЕВР. Общата стойност по фактурите е в
размер на 182,80 лева и съвпада с исковата претенция за главница. Законната
лихва за забава по всички фактури, включени в главницата по настоящото дело, от
датата на техния падеж на 26.08.2017г. до 14.02.2020г. е в общ размер на 32,02
лева, като тази сума е посочена и в разбивка за начислената по всяка отделно
фактура лихва, но тъй като се претендира сумата от 32,00, следва да бъде
уважена претенцията в заявения размер.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 –
дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение
според чл.40 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно чл.86 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на ВиК оператора. Тъй като плащане на претендираните суми за ВиК
услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради изложеното, исковете за главни и
акцесрони вземания са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 20.02.2020г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е искане от страна на ищеца за присъждане на разноските, а именно:
100 лева, представляваща платена държавна такса, 100 лева – депозит за
възнаграждение на особения представител, назначен по делото, 230 лева – депозит
за възнаграждение за вещото лице по Съдебно – техническата експертиза, 150 лева
– депозит за възнаграждение за вещото
лице по Съдебно – икономическата експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ определя в размер на 100 лева или общо сторените разноски в исковото
производство са в размер на 680 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.М., родена на ***г.,
с адрес: гр.Н., т.к.“С. Б.“, кв.“***“, № *, ет.*, ателие *, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4,
представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез
пълномощника гл.юрисконсулт К. Б., следните суми: 182,80 лева /сто осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/,
представляваща потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода за периода от
18.10.2016г. до 02.10.2019г., за които са издадени фактури за периода от
25.07.2017г. до 28.10.2019г. за абонатен № 737596, за обект, находящ се в гр.Н., т.к.“С. Б.“, кв.“***“, № *, ет.*, ателие *, 32,00
лева
/тридесет и два лева/ - обезщетение за
забава за периода от 26.08.2017г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на
20.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението, 680,00 лева /шестстотин
и осемдесет лева/, представляваща
сторените разноски пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен
съдия:………………………….