ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б
въззивен състав,
в закрито заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Генев ч. гр.
д. № 15673 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 5120/18.07.2018
на Д.Н.Ж. срещу извършен на 12.07.2018 г. въвод във владение на недвижим имот в
гр. София, в
апартамент 115, находящ се в бл. ********, местност „Красно село – Плавателен
канал“, ул. „Тодор Каблешков“, извършен по изпълнително дело № 20188460400226,
по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 при КЧСИ и район на действие СГС.
Жалбоподателите поддържат, че бил
собственик и владелец на процесния имот, като държател на имота бил В.П., който
упражнявал правата си на основание договор за наем от 01.02.2011 г. Към момента
на въвода жалбоподателят бил лице със самостоятелни права поради което
съдебният изпълнител е следвало да му уважи възражението по чл. 523 от ГПК,
направено от негово име от страна на държателя на имота и да отложил
изпълнението, като е следвало да му се предостави срок за депозиране на искане
за спиране на изпълнението. Моли да се отменят извършените на 12.07.2018 г. изпълнителни
действия и да се укажело на съдебният изпълнител да му предоставил срок по чл.
523 от ГПК.
Ответникът по жалбата в срока по чл. 436, ал.
3 ГПК Д.Д.К.,
чрез адв. Н.Б. изразява становище за
недопустимост
и неоснователност жалбата. Твърди се, че жалбоподателят не е бил заварен в
процесния имот, а била заварена И.П., като последствие бил пристигнал и В.П.,
който заявил, че предявява права по чл. 523 от ГПК, като наемател. С протоколи
от 12,18 и 27 юли 2018 г.
В.П. бил заявил, че нямал никакви претенции по осъществения въвод, като в
последния протокол било изрично посочено, че това лиcе не защитавал и не бил предявявал
чужди права. Посочва се, че въвода бил осъществявал на основание на обратен
изпълнителен лист по вече извършен въвод от 05.12.2008 г., като съгласно
изискванията на чл. 435, ал. 5, изр. 1 от ГПК, за да била допустима жалбата,
трябвало жалбоподателя да е бил във владение на имота към датата 05.12.2008 г. Жалбата
била и неоснователна, тъй като спрямо Д.Н.Ж. имало влязло в сила решение, с
което се установявало, че неговия праводател ЖСК, че не бил собственик на ап.
115 и нямало как да му бъде прехвърлила права. Твърди се, че нотариален акт №
106/2010 г., с което жалбоподателят се легитимирал бил издаден след вписването
на искова молба по т. д. № 1315/2009 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав. Като с постановеното
решение по гр. д. № 12847/2016 г. на СГС, I-11- ти състав, с което се признавало,
че „Л.-к“ ООД било придобило по давност процесния имот, което обвързвало и
член-кооператорите на ЖСК, твърдящи, че са получили права от нея след датата на
вписване на исковата молба по т. д. № 1315/2009 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, поради което се явявало
недопустимо да се давала възможност по чл. 523 от ГПК за повторно водене на
дело.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е
изложил мотиви, като посочва, че изпълнително дело № 20188460400226
било образувано по обратен изпълнителен лист в полза на Д.К. за предаване на
владението на процесния имот. Посочва се още, че при извършване на въвода в
имота не бил заварен Д.Н.Ж. нито са представени доказателства от присъстващите
лице, че същият бил собственик на имота.
Другите страни в изпълнителното
производство не изразяват становище по жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 220188460400226, по
описа на О.М., с рег. № 846при КЧСИ и район на действие СГС е образувано по
молба на взискателя Д.Д.К. въз основа на обратен изпълнителен лист от 02.01.2018
г., съгласно който А.И.З. е осъдена да предаде на Д.Д.К. владението на следния
недвижим имот: ап. *********, местност „Красно село – Плавателен канал“, ул.
„Тодор Каблешков“. Към молбата е приложен протокол за принудително отнемане и
предаване на недвижим имот от 09.12.2008 г. по изп. д. № 200878304000377/08 по
описа на ЧСИ И.Ч., съгласно който е отнето владението от Д.Д.К. на следния
недвижим имот, а именно: ап. *********, местност „Красно село – Плавателен
канал“, ул. „Тодор Каблешков“ и е предадено на А.И.З.. Представено е и решение
от 10.08.2008 г. по гр. № 18344/2006 по описа на СРС, 28 състав, с което на
основание чл. 38а от ЖСК Д.Д.К. е осъден да предаде на А.И.З. владението на
имот, представляващ ап. ********, гр. София, като на решението е направено
отбелязване, че е влязло в сила на 14.10.2008 г. Представено е и решение № 6 от
31.01.2017 г. постановено по гр. д. № 3148/2017 г. по описа на ВКС, с което на
основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е отменено влязлото в сила решение от
10.08.2008 г. по гр. № 18344/2006 по описа на СРС, 28 състав по молба на Д.Д.К..
На 12.07.2018 г. е съставен протокол за
въвод във владение на недвижим имот по изп. д. № 220188460400226, по описа на О.М.
относно недвижим имот, в гр. София, в апартамент 115, находящ се в бл. ********,
местност „Красно село – Плавателен канал“, ул. „Тодор Каблешков“. Съгласно
протокола се установява, че А.И.З. е била отстранена от процесния недвижим имот,
като за владелец на същия е определен Д.Д.К.. В протокола е посочено, че същият
е бил съставен в присъствието на адв. Н.Б. – пълномощник на взискателя и И.Ц.П.,
която се намирала в апартамент 115, като наемател и не била собственик на
имота. В протокола съща така е записано, че в апартамента дошъл В.П., който
заявил, че бил съпруг на Ц.П.и заявил, че настоява в протокола за въвод да бъде
посочено, че той и И.Ц.П. имали самостоятелни права по чл. 523 от ГПК, като в
протокола е отбелязано, че на същите им било разяснено, че като наематели
техните права били производни на правата на длъжника А.З. и не били
непротивопоставими на взискателя още повече, че ползвали имота след като
взискателя бил отстранен от него.
Към депозираната от Д.Н.Ж. жалба е
приложен нотариален акт за собственост на жилище построено от ЖСК „Български
художник“ № 106 от 27.08.2010 г., том II, рег. № 8480/2010, дело № 275/2009 г., съгласно
който Д.Н.Ж. и М.В.П.са признати за собственици на следния недвижим имот, а
именно: апартамент 115, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж. к. „*********на
II етаж.
Представен е и договор за наем от 01.02.2011 г. сключен между Д.Н.Ж. и М.В.П.в
качеството им на наемодатели и В.И.П., като наемател, съгласно който е
представено възмездното ползване на следния недвижими имот апартамент 115,
изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж. к. „*********на II етаж. На договора има направено
отбелязване, че бил вписан в Имотния регистър.
Пред настоящият състав са представени и
три броя протоколи, а именно от 12.07.2018 г., подписан между В.И.П., В.П.от
една страна и К.Д., като представител на „Л. к“ ООД посочен за собственик и
владелец на процесния имот, съгласно който бил определен график за изнасяне на
движимите вещи; протокол от 18.07.2018 г. подписна между В.И.П. и К.Д., като
представител на „Л. к“ ООД посочен за собственик и владелец на процесния имот,
съгласно всички движими вещи от апартамента били изнесени; както и протокол от
25.07.2018 г. подписан между В.И.П., К.Д., като представител на „Л. к“ ООД и Н.Б.,
като представител на Д.К., в който било посочено, че В.П. не бил защитавал
права на трети лица по време на въвода на процесния апартамент и не бил
представител на Д.Ж..
По делото е представена и исковата молба
от 01.09.2006 г., по която е образувано гр. д. № 18344/2006 г. по описа на СРС,
28 състав, което решение впоследствие е било отменено от ВКС по реда на чл. 303,
ал. 1, т. 2 от ГПК. Като е представено и определение № 115644 от 10.05.2017 г.
пои гр. д. № 13103/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, постановено при
повторното разглеждане на делото след отмяната на влязлото в сила решение, с
което на основание чл. 233 от ГПК е прекратено гражданско дело № 13103/2017 по
описа на СРС, III, ГО,
140 състав, поради отказа от предявения иск. На определението е направено
отбелязване, че същото е влязло в сила на 24.10.2017 г., както и че на
02.01.2018 г. е бил издаден обратен изпълнителен лист, по който е образувано
процесното изпълнително дело. Представена и самата молба за отмяна с вх. №
1097047 от 08.10.2015 г. за отмяна на решение от 10.08.2008 г. постановено по
гр. д. № 18344/2006 г. по описа на СРС, 28 състав.
Представени са още искова молба, по
която е образувано т. д. № 1315/2009 г. по описа на СГС, предявена от „Л.-К“
ООД против ЖСК „Български художник“ и А.И.З., както и решение от 26.10.2016 г.
постановено по реда на чл. 247, ал. 3 от ГПК постановено по т. д. № 1315/2009
г. по описа на СГС, с което е допусната поправка на ОФГ, като е признато за
установено по иска на „Л.-К“ ООД срещу ЖСК „Български художник“ и А.И.З. с
правно основание чл. 108 от ЗС, че ищецът е собственик /при условията на
придобивна давност/ на 8500/20599 ид. ч. от апартамент: 115, находящ се в гр.
София, ж. к. „********, на втори етаж. Представена е и искова молба, по която е
образувано гр. д. № 3574/2014 по описа на СГС, предявена от Д.Н. Ж.и М.В.П.срещу
Ж.Р.Г.и „Л.-К“ ООД, с която се иска да бъде установено по отношение на
ответниците че ищците са собственици на апартамент: 115, находящ се в гр.
София, ж. к. „********, вх. И/обозначен на входната врата на блока вход К/,
етаж 2. Представено е и определение № 3953 от 19.12.2018 г. постановено по гр.
д. № 5720/2018 г. по описа на САС, 6 състав, с което е отменено определение от
о.с.з. на 11.06.2018 г., по гр. д. № 3574/2014 г. по описа на СГС, в частта, с
която е прекратено производството по делото по предявения от ищците срещу
ответника „Л.-К“ ООД за установяване, че същите са собственици на 12099/20599
идеални части от недвижим имот апартамент: 115, находящ се в гр. София, ж. к. „********,
вх. И /обозначен на входната врата на блока вход К/, етаж 2 и делото е върнато
на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Представен е и
протокол от 23.10.2010 г. на ОС на ЖСК „Български художник“ от 23.10.2010 г., с
което Д.Н. Ж.и М.В.П.в качеството си на наследници на починалата Н.Ж.са били
приети за член-кооператори.
Пред съда е разпитан и свидетеля В.П.,
който посочва, че бил наемател на ап. 115 в бл. 259, като договорът бил писмен,
но не можел да каже кога е бил сключен същия. Свидетелят посочва, че бил
изведен от имота през месец юни 2017 г. Свидетелят посочва, че при извеждането
си от съдия-изпълнител бил подписал доста книжа – протоколи, като единия
протокол бил, че в жилището нямал свои вещи, като не бил подписвал нищо на
сила. Свидетелят посочва, че на протоколите на лист 13, 14 и 15 по делото имало
негов подпис, като не му било казано, че ако не ги подпише нямало да си получи
вещите.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият състав с оглед фактическите
твърдения от страна на жалбоподателя, както и от събраните по делото
доказателства намира, че е сезиран с искане по реда на чл. 523 от ГПК.
Съгласно разрешението дадено с Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС въводът във
владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за
предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това,
дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. При
извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете
на неговото семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя
във владение на същия. За да може да бъде извършен въвода, взискателят трябва
да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му
да бъде въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само
удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора
по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да
предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Тъй като
изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само
за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване
се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в
смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като
кредитор, а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното
правоотношение. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и
осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано производството по принудително
изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети
лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 522 ГПК предвижда,
че въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се
намира във владение на длъжника. Законът обаче не изключва възможността при
извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на
трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния
лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Тази колизия се
разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК. Същата е озаглавена „Въвод срещу трето
лице“, което води до извода, че в нея се урежда случая, при който се извършва
въвод срещу трето лице, което е различно от длъжника по изпълнителния лист.
Предпоставките, при които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК. От тълкуването на същата следва, че за да може да се извърши такъв въвод,
са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е
съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето
лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването
на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, поради което,
ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв
случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в
имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка
дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице
второто - откога датира владението, като документира начина, по който се е
уверил в тези обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК,
даваща възможност да се извърши въвод във владение срещу трето лице, различно
от посочения в изпълнителния лист длъжник, води до разширяване на субективните
предели на листа и по отношение на това лице. По този начин действието на
съдебното решение, с което са установени правата на взискателя и въз основа на
което е издаден изпълнителния лист, се разпростира и по отношение на това лице.
В този случай законът предполага, че взискателят правилно е предявил иска си
срещу владеещ ответник, като завареното при въвода в имота трето лице е придобило
владението от ответника при вече висящо исково производство и затова е
обвързано от постановеното по него решение по силата на правилото на чл. 226,
ал. 3 ГПК. Възможно е обаче третото лице да не е обвързано от постановеното по
делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, а да твърди и притежава права
върху имота, които да изключват правата на взискателя. В този случай е налице спор
за права, който не може да бъде разрешен от съдебния изпълнител в рамките на
производството по принудителното изпълнение. Затова разпоредбата на чл. 523,
ал. 2 ГПК предвижда задължение за съдебния изпълнител, ако третото лице твърди
такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който третото лице
да поиска от районния съд спиране на изпълнението по реда на чл. 524 ГПК. В
случай, че това лице не поиска спиране на изпълнението в посочения срок, искането
бъде оставено без уважение, съответно искът по чл. 524 ГПК не бъде предявен в
определения за това едноседмичен срок и допуснатото спиране бъде отменено,
въводът може да бъде извършен.
Правното положение на третото лице,
което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което
е постановено изпълняемото решение, е различно. Правото да обжалва въвода по
реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било
във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се
изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта
на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат
изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.
В настоящият случай предмет на
изпълнение се явява издаден обратен изпълнителен лист от 02.01.2018 г.,
съгласно който А.И.З. е осъдена да предаде на Д.Д.К. владението на следния
недвижим имот: ап. *********, местност „Красно село – Плавателен канал“, ул.
„Тодор Каблешков“. От представените доказателства по делото се установява, че е
на 01.09.2006 г., е подадена искова молба, по която молба е било образувано гр.
д. № 18344/2006 г. по описа на СРС, 28 състав, като с постановеното решение от
10.08.2008 г. по същото дело, на основание чл. 38а от ЗЖСК Д.Д.К. е осъден да
предаде на А.И.З. владението на имот, представляващ ап. ********, гр. София,
като решението е влязло в сила на 14.10.2008 г. Видно от приложения протокол за
принудително отнемане и предаване на недвижим имот от 09.12.2008 г. по изп. д.
№ 200878304000377/08 по описа на ЧСИ И.Ч., владението на процесния недвижим
имот е отнето от Д.Д.К. и е предадено на А.И.З.. С молба за отмяна с вх. №
1097047 от 08.10.2015 г. е поискана отмяната на влязлото в сила решение от
10.08.2008 г. постановено по гр. д. № 18344/2006 г. по описа на СРС, 28 състав.
С решение № 6 от 31.01.2017 г. постановено по гр. д. № 3148/2017 г. по описа на
ВКС на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е отменено влязлото в сила решение
от 10.08.2008 г. по гр. № 18344/2006 по описа на СРС, 28 състав и делото е
върнато на СРС, като с определение № 115644 от 10.05.2017 г. пои гр. д. №
13103/2017 г. по описа на СРС, 140 състав, на основание чл. 233 от ГПК е
прекратено гражданско дело № 13103/2017 по описа на СРС, III, ГО, 140 състав, поради отказа от
предявения иск. Доколкото жалбоподателят се твърди, че е собственик по силата
на нотариален акт за собственост на жилище построено от ЖСК „Български
художник“ № 106 от 27.08.2010 г., том II, рег. № 8480/2010, дело № 275/2009 г.,
в резултат на членствено правоотношение, а искът, решението по което се
изпълнява е бил предявен на основание чл. 38а от ЗЖСК на 01.09.2006 г. намира
приложение правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК. С постановеното по реда на чл. 307,
ал. 3 ГПК на решение № 6 от 31.01.2017 г. по гр. д. № 3148/2017 г. по описа на
ВКС е постигнат положителен за молителя Д.Д.К. изход на делото, и се
възстановила висящността на съдебното производство, чрез „повторно“ поставяне в
ход на исковото производство, което към датата на подаване на молбата за отмяна
не е висящо. Към момента на подаване на исковата молба по гр. д. № 18344/2006
г. по описа на СРС, 28 състав, а именно 01.09.2006 г., жалбоподателят не твърди
да е бил във владението на процесния имот и доколкото заявява върху присъдения
имот права, които изключват правата на взискателя в случая приложение ще намери
разпоредбата на чл. чл. 523, ал. 2 от ГПК, по който ред следва да се осъществи
защитата на жалбоподателя, каквато именно се търси от него.
Предвид изложеното, доколкото с
настоящата жалба се търси защита по чл. 523, ал. 2 от ГПК, то настоящият състав
не е компетентен да се произнася по този ред, тъй като съгласно посочената
разпоредба това производство се развива пред районния съд, поради което делото
следва да бъде изпратено на СРС за разглеждане на постъпилата жалба.
Така
мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението може да бъде обжалвано
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.