О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                         Гр. София, 03.05.2017г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА като разгледа т.д.№ 7968 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

            Образувано е по възражение с вх.№32632/13.03.2017г., подадено от И.Г.В. срещу списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20170307095954 на кредиторите на „Б.С.К.“ ЕООД. Възражението е подадено от адв. Г. срещу приемането на вземането на кредитора „Ю.Б.“ АД. Твърди, че не е настъпила твърдяната от банката автоматична предсрочна изискуемост на вземането й, че банката е едностранно е повишавала лихвата по кредита, което е довело до неправомерно завишаване на дълга. Твърди, че според информация, получена от роднини на едноличния собственик, дългът бил изплатен. Твърди, че подписания анекс № 1/20.05.2010г. неправилно е бил сключен от А.С., на когото дружествените дялове са били прехвърлени по договор за продажба от Л.С., като счита, че договорът за прехвърляне на дялове от 10.02.2010г. бил недействителен, а именно абсолютно нищожен, тъй като не бил подписан от лицето, сочено като прехвърлител на дяловете, а от трето лице, поради което и сключеният анекс към договора за кредит е недействителен. Счита, че доколкото едноличният собственик на капитала на дружеството е починал, то следвало синдикът да конституира Държавата на мястото на отказалите се наследници. Според твърденията му дружеството се прекратява със смъртта на собственика и това настъпвало по силата на закона. Предвид горното претендира изключване от списъка на кредиторите на вземанията на банката.

            Длъжникът не изразява становище по възражението.  

            Кредиторът с оспорено вземане – „Ю.Б.“ АД чрез процесуалния си представител – адв. П.счита, че възражението е недопустимо, а евентуално – неоснователно. Поддържа, че И.В. няма качеството на кредитор, за да може да оспорва вземането му, като се позовава и на разпоредбата на чл. 688, ал.2 от ТЗ. Наред с горното сочи, че всички възражения, и най-вече тези за недействителност на договора и анекса, са недопустими за разглеждане в настоящото производство. Сочи, че с предявяването са представили необходимите доказателства за установяване на вземането им и правилно същото е прието от синдика.

            Синдикът Н.Ц.Ц.-Ц. е депозирала подробно писмено становище от 20.04.2017г. по възражението. Сочи, че И.В. няма качеството кредитор в производството и поради това възражението му е недопустимо, като в съдебно заседание уточнява, че непосредствено преди това й е било предоставено от деловодството предявяване на вземане от това лице, но същото е след срока по чл. 685 от ТЗ, а именно от 08.02.2017г., което не променя твърдението, че той като кредитор, предявил вземане в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ не може да оспорва списъка на приетите със списъка, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ вземания.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С решение на СГС, VІ-18 състав, обявено в ТР под № 20161227162136 е възобновено производството по несъстоятелност на дружеството, което първоначално производството е било спряно съгласно чл. 632 от ТЗ.

            По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 07.03.2017г. са обявени изготвените от синдика на списъци на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, като в тях са включени като приети вземанията на кредитора – „Ю.Б.“ АД, предявени с молба от 27.01.2017г., която е изпратена по пощата с плик с клеймо от 26.01.2017г. Гореописаната молба е представена по делото. Към нея е представен договора за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща линия – плюс от 25.09.2008г-, който е сключен от длъжника – „Б.С.К.“ ЕООД като кредитополучател, Л.А.С. като съдлъжник и И.В. като поръчител. Съгласно договора банката е предоставила кредит в размер на 80 000 лв. за оборотни нужди, със срок за погасяване – 120 месеца от откриване на заемната сметка по делото, за което е представен документ – приложение от 26.09.2008г., удостоверяващ откриването на сметката на тази дата. Уговорени са дължимите лихви, комисионни и правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при всяко неизпълнение на задължение на кредитополучателя, и при непогасяване, включително и частично на която й да е вноска за лихва и/или главница. На 20.05.2010г. е подписан анекс към договора, включително и от И.В. като поръчител, с който е уговорен 12 месечен период на облегчено погасяване на дълга, с фиксирана лихва, като след изтичане на същия е уговорена надбавка на лихвата от 2,62 %. Представен е и сключения между банката и И.В. договор за поръчителство. Представена е заповед по чл. 417 от ГПК, издадена в полза на банката за присъдените суми по процесния договор за кредит, както и изпълнителен лист от 09.01.2012г., както и две покани за доброволно изпълнение, видно от които заповедта е връчена на дружеството при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК на 19.03.2012г., а на И.В. – на 15.03.2012г. Представено е и извлечение от счетоводните книги, от които се установява размера на вземането.

            Съдът намира, че доводите на кредитора с оспорено вземане, че възражението е недопустимо са основателни. Законът регламентира редът и сроковете, в които кредиторите следва да предявят вземанията си, да възразят срещу приемането или отказът, да установяват вземането си по исков ред. Пропускането на всеки от визираните в закона срокове и етапи е свързано с редица неблагоприятни за кредитора последици. Съгласно чл. 688, ал.2 изр. първо, кредитор с вземане по ал. 1, не може да оспорва прието вече вземане. И.В. не е предявил вземането си в срока по чл. 685 от ТЗ, който е изтекъл на 27.01.2017г. след възобновяване на спряното/ производство по несъстоятелност с обявеното в ТР решение на съда и не е включен в списъка на тези кредитори, нито с прието, нито с неприето вземане, поради което той не може да оспорва вземанията на кредиторите, които са ги предявили в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ и които са приети от синдика с включването им в списъка по чл. 686 от ТЗ. По делото не се спори, че той е предявил вземане в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, а именно с молба от 08.02.2017г. Търговският закон предвижда и разграничава два срока за предявяване на вземанията – първоначален – по чл. 685, ал.1 от ТЗ и допълнителен – по чл. 688, ал.1 от ТЗ. Предявяването на старо вземане в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ влече неблагоприятните последици по чл. 688, ал.2 от ТЗ, а именно съгласно тази разпоредба кредиторът по чл. 688, ал.1 от ТЗ не може да оспорва вече прието вземане, т.е. той не може да оспорва вземания на кредиторите, включени в първоначалния списък по чл. 685, ал.1 от ТЗ. Това право той би имал, ако и той бе предявил вземането си в този срок. В този смисъл е налице константна практика на апелативните съдилища, а именно определение № 1906/13.07.2015г. по ч.гр.д.№2765/2015г. на Апелативен съд – София, опр.№ 646/ 28.12.2012г. по ч.т.д.№719/2012г. на Апелативен съд – Варна и др. Предвид горното съдът намира, че възражението се явява недопустимо, тъй като е подадено от лице, което е .предявило вземането си в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, а дори още няма приемане на вземането му, но срещу вземане, което е на кредитор, предявил същото в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, което по силата на горепосочената изрична разпоредба той не може да оспорва.

Наред с горното следва да се отбележи за пълнота, че доводите, изтъкнати във възражението, са неоснователни. На първо място не може да бъде възприето твърдението, че смъртта на едноличния собственик на капитала на търговското дружество води до прекратяването му по силата на закона, тъй като именно чл. 157 от ТЗ дава възможност на наследниците на починалия едноличен собственик да решат дали да продължат дейността на дружеството. Ако прекратяването настъпваше ех lege, не би имало смисъл от горната разпоредба. Затова при смърт на едноличния собственик на капитала, прекратяването на дружеството настъпва в резултат на решение по чл. 155 от ТЗ при предявен иск, обикновено от прокуратурата, именно поради това, че е починал собственика, обикновено и управител на едноличното дружество и в тримесечен срок не е вписан нов такъв, като по този текст има множество съдебна практика. Независимо от горното, дори и да бе прогласено прекратяването на търговското дружество – длъжник, то след прекратяването следва производство по ликвидация, а същото се спира при откриване на производство по несъстоятелност и прекратява при влизане на решението в сила, т.е. дори и да бе прекратено дружеството и открито производство по ликвидация, с откриването на производството по несъстоятелност се пораждат последиците по чл.272а от ТЗ. Твърденията на молителя В., че с оглед отказа от наследство от брата на починалия собственик, то същото би следвало да е поето от Държавата, са ирелевантни, защото трябва да се прави разграничение между правото на собственост върху дружествения дял и самото търговско дружество. Дружественият дял принадлежи на едно лице, но търговското дружество е самостоятелен правен субект. Ето защо, независимо от това, дали след смъртта на едноличния собственик на капитала и отказът на неговите наследници да приемат наследството, дружествените дялове са станали собственост на Държавата, но не тя, а самото търговско дружество е правния субект, който до заличаването си следва да отговаря за задълженията си. Ето защо не би следвало да се конституира Държавата в настоящото производство, тъй като не тя е длъжник по производството, още повече, че искането на г-н В. е насочено към това синдикът да конституира Държавата, а синдикът няма такова правомощие. За пълнота следва да се отбележи, че в рамките на производство по чл. 690 от ТЗ установяване на нищожност и недействителност на договори и анекси не би могла да бъде прогласена, още повече, че се касае за договори и анекси, по които страни са и трети лица, които не участват в настоящото производство. Горното би могло да стане само в спорно исково производство, каквото производството по възражение по чл. 690 от ТЗ не е. Следва да се има предвид и че вземането на банката, което И.В. оспорва с настоящото възражение е по заповед за изпълнение по чл. 417 от ТЗ, по която и той е страна и която видно от данните по делото му е връчена на 15.03.2012г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, но длъжниците по нея следва да предявят възражение по чл. 414 от ГПК в двуседмичен срок, след който правото им да оспорват вземането се преклудира. Както се е произнесъл и ВКС в постановеното по реда на чл.290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение №6/21.01.2016г. по т.д.№1562/2015г., І т.о., с изтичане на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила на заповедта, всяко възражение на длъжника по нея, че вземането не съществува е преклудирано, като то не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.439 от ГПК, които не се твърдят. Стабилизирането на изпълнителната сила на заповедта, води до преклудиране на оспорване на вземането и недопустимостта на последващ процес, основан на факти, които са настъпили преди това. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото по заповедта, но не ги е упражнил, те са преклудирани и горното не се променя от факта на откриване на производството по несъстоятелност. То не би могло да създаде нова процесуална привилегия, респ. нова процесуална възможност за длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила , да оспорва вземането по нея на основание на факти, които са съществували към този момент. Това е допълнителен довод, че господин В., който е длъжник по процесната заповед, връчена му през 2012г., не може тепърва да оспорва задълженията по нея, мотивирайки се с факти, които са настъпили и е могъл да изтъкне в срока и с възражение по чл.414 от ГПК, респ. в исков процес по чл.422 от ГПК, каквито са твърденията му по настоящото възражение, включително и за ненадлежно обявяване на изискуемостта на кредита, за недействителност на анекса, неоснователно завишаване на лихвите и др.

Предвид горното съдът намира, че следва да се отхвърли възражението и да се одобрят списъците на кредиторите с приети предявени вземания в срока по чл. 685 от ТЗ, така както са съставени от синдика.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ  възражение с вх.№32632/13.03.2017г., подадено от И.Г.В. срещу списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20170307095954 на кредиторите на „Б.С.К.“ ЕООД, като го оставя без разглеждане като процесуално недопустимо.

ОДОБРЯВА списъка на приетите вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в Търговския регистър под №20170307095954.

СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на  „Б.С.К. “ ЕООД /в несъстоятелност/ с дневен ред по чл.677, ал.1, т. 8 от ТЗ – определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 13.06.2017 в 14,30 ч. в Съдебната палата, гр. С., бул.”В.” №*, в заседателната зала на VІ-18 състав.

Да се извърши обявяване в АВ, ТР на определението за одобряване на списъка и насрочване на Събранието на кредиторите, като се изпрати препис от същото и покана, за да се публикува.

Да се изпрати препис от определението и на синдика.

Определението не подлежи на обжалване. Да се впише в Търговския регистър.

 

                                                                      СЪДИЯ: