№ 55
гр. Ловеч , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100169 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от Е. В. Й.
против „Технокороза“ АД /в несъстоятелност/ за заплащане на извънреден
труд.
В исковата молба се твърди, че ищецът се е намирал в трудови
правоотношения с ответника, възникнали от трудов договор, прекратен със
Заповед № 60/27.01.2020 г., считан от 27.01.2020 г. За периода януари 2017 г.
до декември 2018 г. ищецът твърди, че работил всеки ден минимум по 12
часа, вкл. събота и неделя, без дните, в които е ползвал отпуск по болест или
редовен платен годишен отпуск. За процесния период ищецът твърди, че е
положил труд над нормативно установената продължителност, описан по
месеци, за което не му е изплатено възнаграждение в размер на 27 492,52 лв.
Заявено е искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
27 492,52 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд за периода
януари 2017 г. до декември 2018 г., ведно със законната лихва от 15.06.2020 г.
до изплащането му и сторените по делото разноски.
В срок по делото е постъпили отговор от ответника, в който той не
оспорва, че за процесния период ищецът е работил при него по трудов
договор. Твърди, че в договора е уговорена работа при 8-часов работен ден.
1
Твърди, че от 25.01.2016 г. ищецът е работил по допълнителен трудово
договор в „Силва маш“ ЕООД, като труд е полагал на същото работно място,
както и по основния. В тази връзка се твърди, че по основания си договор с
ответника ищецът е работил 8 часа, а по допълнителния със „Силва маш“
ЕООД още 4 часа. По отношение на вземанията за периода 01.01.2017 г. до
15.06.2017 г. ответникът прави възражение за давност.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Д., който по
същество излага становище за основателност на заявената претенция.
Ответникът не участва чрез свой представител в хода на производството
и не излага становище по същество.
Съдът, след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че са се намирали в трудови
правоотношения, възникнали от трудово договор, като това се установява от
ангажиран по делото трудово договор от 20.10.2004 г. От него се установява,
че между „Технокороза“ АД и Е. В. Й. е постигнато съгласие за сключване на
договор по силата на който първият възлага на втория да изпълнява
задълженията за длъжността „шлосер“ за неопределено време, срещу
заплащане на възнаграждение от 120,00 лв. на месеци допълнително трудово
възнаграждение от 4,2 %. В рамките на съществуването на трудовата връзка
страните са постигнали съгласие за нейното изменение, като ищецът е
преназначен на длъжност „началник-склад“ /споразумение от 01.05.2011 г.
към трудов договор от 19.04.2004 г. – л. 109, гр. д. № 2355/2020 г. на РС П./.
Ищецът работил при ответника до 27.01.2020 г., като са заповед от
същата дата, той е освободен от длъжността „началник склад” /л. 72, гр. д. №
2355/2020 г. на РС П.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по
силата, на който „Силва маш“ ЕООД възлага на Е. В. Й. да изпълнява
задълженията, включени в длъжността „Началник склад метали“, с место на
работа „Силва маш“ ЕООД срещу заплащане на възнаграждение от 1 350,00
лв. и допълнително от 0,6 % за всяка година трудов стаж, със срок за
изпитване от 6 - месеца, уговорен в полза на работодателя /л. 112, гр. д. №
2
2355/2020 г. на РС П./.
От разпитаните в хода на производството свидетели /Краевски и
Съботинов/ се установява, че са работили с ищеца. В рамките на процесния
период 2017 – 2018 г. той е заемал длъжността началник склад. Складът,
който обслужвал ищецът, бил общ за дружествата „Технокороза“ АД и
„Силва маш“ ЕООД, като дейността на двете дружества били свързана, тъй
като „Силва маш“ ЕООД произвеждала тръбите, които „Технокороза“ АД
влагали в изработката на легла и крака на маси. Е. приемал стоката и за двете
дружества. Свидетелят Съботинов, който работил като шофьор за
дружеството „Силва маш“ казва, че когато е доставял материали Е. е бил в
склада, а когато го нямало помагал мотокариста. Материали пристигали
постоянно /през всички дни от седмицата и по всяко време на денонощието/,
като те се приемали от ищеца. В дейността си ищецът се подпомагал от една
жена и от мотокариста. Работата в предприятието била с непрекъснат цикъл.
В началото се работило всяка събота, а после и в неделя. Заповеди за
извънреден труд не се пускали, изключае на празнични дни /това, че за
празнични дни са пускани заповеди се установява от ангажиран препис на
такива, издадени през 2018 г. – л. 16-21 гр. д. № 2355/2020 г. на РС П./. При
пристигане на работа и напускане на работа всеки работник се отчитал през
чекиращата система на дружеството, която се следяла в счетоводството.
Ежедневно се водила форма 76, идентични с представените по делото
/потвърдено от свидетеля Краевски/. В нея записвали работа до дванадесет
часа, а действителното отработеното време не го отчитали. На края на всеки
месец им отчитали и заплащали труда при осемчасов работен ден.
В производството по делото е допуснато изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза. От нея се установява, че за процесния период /2017 г.
– 2018 г./ ищецът е работил на длъжност „началник склад“ при 8-часов
работен ден при ответника. За този период при петневна работна седмица и
осемчасов работен ден ищецът следва да отработи 3 976 за 497 дни. За
периода той е ползвал 42 дни отпуск, като след приспадането му от
нормативно установения брой часове следва да отработи 3 640 часа за 455
дни. За процесния период на ищеца е начислен извънреден труд от 56 часа,
като му е начислено възнаграждение от 321,17 лв. /това се установява и от
ангажирани по делото фишове за работна заплата на ищеца за м . януари 2017
3
г., март 2017 г., м. май 2017 г., м. декември 2017 г., м. януари 2018 г., м.
септември 2018 г. и м. декември 2018 г. на л. 113 – 115, гр. д. № 2355/2020 г.
на РС П./. Отново за процесния период ищецът е работил на официални
празници, като са му отчетени общо 141 часа, за което е начислено
възнаграждение в размер на 1 078,23 /това се установява и от ангажирани по
делото фишове за работна заплата на ищеца за м. март 2017 г., м. април 2017
г., м. май 2017 г., м. декември 2017 г., м. март 2018 г., м. април 2018 г., м. май
2018 г. и м. декември 2018 г. а л. 113 – 115, гр. д. № 2355/2020 г. на РС П./.
При разпита на вещото лице то уточнява, че извънреден труд е отчитан само
за дните, в които има издадена заповед от работодателя, като този извънреден
труд е подаден декларация образец 1, в които се съдържа информация за
дните за осигуряване и осигурителен доход. Данните, отразени във
ведомостите и подаваната информация към НАП се припокрива с разликата,
че положения труд в официалните празници не е отчетен като извънреден
труд и не е платен с увеличение от 100 % от ставката /този извод на вещото
лице не съответства с данните по делото – фишове за работна заплата/. Този
труд, положен в официалните празници, не е деклариран в НАП, посочва
вещото лице, а е платен в отделно перо и отделен код – труд, полаган през
официални празници, но той по своята същност е извънреден /този извод на
вещото лице – че труда не е отчитан като извънреден, се подкрепя от
материалите по делото, от които е видно, че на 06.04.2018 г. – разпети петък и
на 09.04.2018 г. – втори ден на Великден, които са официални празници
според чл. 154, ал. 1 КТр, ответникът е издал заповед за полагане на труд от
работниците, като положения труд от ответника не е отчетен пред НАП в
съответния месец като извънреден – справка за м. април – л. 77, гр. д. №
2355/2020 г. на РС П./. Изплатени са сумите за положени труд на официални
празни, но е декларирания извънреден труд само за 56 часа.
Възнаграждението за извънреден труд е начислено при ставка от 5,535 лв.
/часовата ставка при 650,00 лв. основна заплата увеличена със 50 % -
размерът на основното възнаграждение на ищеца е отраден в ангажирани по
делото фишове за работни заплати за процесния период – л. 113 – 115 гр. д. №
2355/2020 г. на РС П./. За периода вещото лице е посочило, че основното
възнаграждение не е променяно. Възнаграждение за работа на официални
празници е определено при часова ставка от 7,65 лв. /часовата ставка при
650,00 лв. основна заплата увеличена със 100 %/. Съгласно приложената по
4
делото присъствена форма ищецът е отработил не 141, а 172 часа на
официални празници.
При разпита вещото лице уточнява, че има разлика между платените и
отбелязаните в присъствените форми часове отработени на официални
празници. Платени са по 8 часа на ден официален празник, а положените са
повече от 8 часа. Отразени са 8, но реално отработените са 12 ч. и тези 4 часа
изпадат. Така е за целия период. Работата на всеки официален празник е
отчитана по 8 часа, а във формата е по повече часове. Това разминаване
вещото лице е отразило в изготвена по делото справка.
Отново от заключението на вещото лице се установява, че в рамките на
процесния период ищецът е работил по допълнителен трудов договор в
дружеството „Силва маш” ЕООД на длъжност „началник склад” /това се
установява и от ангажирания по делото допълнителен трудов договор – л.
112, гр. д. № 2355/2020 г. на РС П./ при 5-дневна работна седмица, 4-часов
работен ден, с основно трудово възнаграждени от 1 350,00 лв. месечно
/размерът на основното възнаграждение се установя и от ангажираните по
делото фишове за работна заплата – л. 115а – 118, гр. д. № 2355/2020 г. на РС
П./. При втория работодател за процесния период, при договорен 4-часов
работен ден, ищецът трябва да отработи нормативно 1 988 часа в рамките на
497, работи дни. Той фактически е отработил 1 804 часа в рамките на 451
работи дни след приспадане на ползвания платен годишен отпуск от 46 дни.
В дружеството „Силва маш” ЕООД на ищеца не е начисляван извънреден
труд, в това число на официални празници. Начислените му за периода
възнаграждения по ведомости са изплатени.
За процесния период всеки от работодателите на ищеца /”Технокороза”
АД и „Силва маш” ЕООД/ са подавали съответно уговорената в договора
продължителност на работни ден – осем часа в ”Технокороза” АД и 4 часа в
„Силва маш” ЕООД или общо 12 часа, като извънреден труд в рамките на 56
часа е отчетен само в дружеството ”Технокороза” АД.
Съгласно водени форми 76, в които вещото лице уточнява, че не е
посочено наименование на фирмата, не са утвърдени, няма подпис за издател,
отработените часове, след приспадане на дните в отпуск, ползван от ищеца,
общо отработените часове са 7 345, от които заплатени са 5 641 часа /часовете
5
са заплатени в двете дружества, при които ищецът е работил/, в които са
включени 520 часа извънреден труд и 141 часа положен труд на официални
празници /те са отчетени само при ответника/ или разликата между
положения и заплатения труд 1 704 часа /съпоставката е направена при
отчитане работата при двамата работодатели/.
Пи разпита вещото лице уточнява, че при изготвяне на заключението е
ползвало формите за отчитане на отработеното време, приложени по делото,
които е сравнило със с оригиналните, като две от тях са периода не са
приложени по делото. В хода на проверката вещото лице посочва, че при
запознаване със съхранявана счетоводна документация е поставили въпрос
пред служителите на ответника относно разминаването между отчетеното и
посоченото във формите работно време, на което отговорът бил, че
инструкциите са били такива - да се начислява за 8 часов работен ден, в
рамките на работните дни. Ищецът е бил отговорник на това складово
стопанство и той е правил формите и негово е било задължението да ги
попълва, които е потвърдено от служителите на ищеца.
Съдът не споделя изводът на вещото лице, че ангажираните по делото
форми за отчитане на работното време, отразява отработеното от ищеца при
двата работодатели. Този извод не се подкрепя от доказателствата по делото.
При съпоставка в данните за двамата работодатели, за които е работил
ищеца, се установя, че за процесния период, при всеки от тях той е ползвал
платен годишен отпуск с различна продължителност /42 дни при ответника
„Технокороза” АД и 46 в „Силва маш” ЕООД/. За част от месеците, в които е
ползван отпуск при всеки от работодателите, макар фактически труда да е
полаган на едно и също място /склада на „Технокороза” АД/ е налице
разминаване в данните. Така, например през м. февруари 2017 г. при
„Технокороза” АД е отразено ползването на отпуск от три работни дни от
ищеца, а в „Силва маш” ЕООД осем работни дни /виж фишове за работни
заплати за съответните месеци и заключение на вещото лице/; през м. май
2017 г. ищецът не е отразено да е ползвал отпуск в „Технокороза” АД, а в
„Силва маш” ЕООД е ползвал 5 дни /виж отново фишове за работни заплати
за съответните месеци и заключение на вещото лице/; през м. октомври 2017
г. ищецът е ползвал едни работен ден отпуск в „Технокороза” АД и не е
6
ползвал такъв „Силва маш” ЕООД /отново фишове за работни заплати за
съответните месеци и заключение на вещото лице/; през м. август 2018 г.
ищецът е ползвал 5 дни платен годишен отпуск от „Технокороза” АД и 8 дни
в „Силва маш” ЕООД /данни от фишове за работни заплати за съответните
месеци и заключение на вещото лице/. За посочените периоди в
присъствената форма са отразени дните отпуск при ответника, а не тези при
„Силва маш” ЕООД. Това дава основание да се приеме, че формите отразяват
труда, положен в „Технокороза” АД, а не този положен в „Технокороза” АД и
„Силва маш” ЕООД едновременно. Ако това беше така следваше формата да
отразява ползването на отпуска и в двете дружества, а не да се припокрива с
ползвания при ответника.
Този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели.
Според тях в дейността си по приемане и отчитане на стоково материални
ценности ищецът е подпомагат от жена, която е работила на 8-часове работен
ден и от мотокарист. Дейността на тези лица е била свързана с двете
дружества - „Технокороза” АД и „Силва маш” ЕООД, производствения
процес, между които е бил свързан. Във формите 76, ангажирани по делото,
са вписани десет лица. Дейността на всички тези лица не се установява да е
била свързана с двете дружества /те да са работили по трудов договор при
двете/, което да налага отчитането на работното им време в една и съща
форма. Отразяването на положен труд към повече от един работодатели, с
различни дейности и място на осъществяване на стопанската дейност в една
форма, на практика би създало пречки при водене на отчетност за всяко от
тях. В тази връзка следва да имаме предвид, че съгласно разпоредбата на чл.
403а КТр, задължение на всеки работодател е да държи на разположение на
контролните органи документи, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа. Ако данните за разпределението на работата
в двете дружества се отчита общо, а не отделно от всеки работодател, те не
могат да отговорят на нуждите на контролните органи.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че данните, отразени в
ангажираните форми, отчитат отработените часове само в дружеството
ответник. Данните, отразени във формите относно организацията на
работното време – без спазване на междудневна и междуседмична почивка, се
подкрепят изцяло от показанията на разпитаните в производството свидетели,
7
че работа е протичала седем дни в седмица, при двадесет и четири часов
режим на работа. От тези показанията се установява, че единствено на ищеца
за възложени функциите по организацията на работа. Той е бил подпомагане
в изпълнението й от други лица, но те са имали различни трудови функции,
като в предприятието не и имало други лица, с които той да разпределя
задълженията си.
Останалите доказателства, ангажирани от ищеца по делото -
допълнително споразумение от 01.10.2009 г., анекс към договор от 01.01.2012
г., извлечени за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. от движението по
сметката на ищеца по сметка, открита в „Банка ДСК” ЕАД; извлечени за
периода 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. от движението по сметката на ищеца по
сметка, открита в „Алианц Банк” АД и копие от трудова книжка на ищеца,
като неотносими към фактите от предмета на доказване.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд с правна квалификация чл. 143, ал. 1, вр. чл. 262 КТр.
В рамките на процесния период /2017 – 2018 г./ страните са се намирали
в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „началник
склад”. Страните са уговорили ищецът да изпълнява възложените му функции
при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица, с основно
възнаграждение от 650,00 лв. Спорен между страните е въпроса при какви
условия фактически е полагал ищеца труд, отработил ли е повече от
уговореното по договор време, отчетен ли е труда му като извънреден и
заплатено ли му е за него възнаграждение.
Пред хипотеза на положен извънреден труд сме изправени в случай,
когато работникът или служителят полага труд по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното за
него работно време /чл. 143, ал. 1 КТр/. За процесния период, съгласно
договореното между страните работно време – осем часа при петдневна
работна седмица, при зачитане официални признатите в страна празници,
ищецът е следвало да отработи 3 976 часа в рамките на 497 дни, а след
8
приспадане на ползвания от него платен годишен отпуск от 42 работни дни -
3 640 часа, в рамките на 455 дни. За същия период ответникът е отчел, че
ищецът е положил 56 часа над установеното му работно време, за които му е
начислил и заплатил възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Извън тези часове ответникът отчел, че ищецът е работил 141 часа на
официални празници, за които му е заплатил възнаграждение в съответствие с
разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 3 /с увеличение от сто процента на основното
трудово възнаграждение съгласно часовата ставка/, но това време не е отчел,
като положен от него извънреден труд. Т. е. фактически заплатения от
ответника извънреден труд за периода е 197 часа, но от него като такъв са
отчетени само 56 часа.
От данните по делото се установява, че фактически положение труд от
ищеца при ответника за периода е в рамките на 7 345 часа съгласно
ангажираните по делото присъствени форми. Ответникът е отчел и заплатил
възнаграждение за 3 837 дни, а за разликата до 7 345 часа не е предложил
изпълнение. От тези часове за 3 477 ищецът дължи възнаграждение при
ставка от 5,735 лв. /с увеличение от 50 %/ или 19 940,59 лв. и за 31 часа при
ставка от 7,65 лв. /увеличение от 100 %, тъй като извънредния труд е полаган
в празнични дни/ или 237,00 лв.
По отношение на вземанията за част от периода /януари – юни 2017 г./
ответникът е направил изражение за давност.
Вземанията за заплащане на труд се погасяват с тригодишна давност/ чл.
358, ал. 1, т. 3 КТр/. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТр при
парични вземания, каквото е вземането за извънреден труд, изискуемостта се
смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши
плащане по надлежния ред.
В ангажираните от страните трудов договор и допълнителни
споразумения не е уговорен срок за заплащане на трудовото възнаграждение,
с оглед на което се прилага диспозитивното правило на чл. 270, ал. 2 КТр -
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец
на два пъти. С оглед на това правило, съдът приема, че възнаграждението за
всеки месец е дължимо на последната дата от месеца, към която обективно е
възможно да се определи положения от ищеца извънреден труд и да му за
9
заплати възнаграждение за него. При съобразяване на казаното давността по
отношение на вземането за м. януари е започнала да тече на 31.01.2017 г., като
тя е изтекъл на 31.01.2020 г., за м. февруари от 28.02.2017 г. и е изтекла на
28.02.2020 г., за м. март на 31.03.2017 г. и е изтекъл на 31.03.2020 г., за
вземането за м. април е започнала да тече на 30.04.2017 г. и е изтекла на
30.04.2020 г., а за вземането за м. май 2017 г. е започнала да тече на
31.05.20117 г. и изтекъл на 31.05.2020 г. Исковата молба е депозирана на
15.06.2020 г., с което давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД.
От изложеното следва извода, че възражението на ответника е
основателно досежно вземанията за периода януари – май 2017 г. За този
период ищецът е отработил 1 584 часа, от които са му заплатени 805, като 32
са му отчетени като извънреден труд, а 53 часа като отработени на официални
празници. Общо дължимото възнаграждение за извънреден труд за този
период е 4 505,87 лв. /759 часа при ставка от 5,735 лв. и 20 часа при ставка от
7,65 лв./. За това вземане искът за заплащане на извънреден труд се явява
погасен по давност, с оглед на което следва да бъде отхвърлен.
За сумата от 15 671,72 лв. – положен извънреден труд за периода юни
2017 г. до декември 2018 г. искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от 15.06.2020 г. до изплащането й, като за
горницата до сумата от 27 492,52 лв. той следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от
адвокат, като е договорено представителството да се извърши при условията
на чл. 38 ЗАдв. С оглед изхода на спора, съобразно уважената част на иска, в
тежест на ответника следва да се възложи да заплати на адв. А. /с него ищецът
се намира в договорни отношения, а не с адв. Д., който е извършвал от негово
име процесуално представителство пред съд въз основа на сделка по
преупълномощаване от адв. А./ възнаграждение в размер на 1 000,15 лв. /адв.
А. и адв. Д. ще следва да уредят въпроса с фактически предоставената правна
помощ във вътрешните си отношения/.
Върху присъдената сума по делото ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 626,87 лв. в полза на Районен съд Ловеч и
разноски в размер на 171,00 лв., съобразно уважената част от иска.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 262 КТр „ТЕХНОКОРОЗА”
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Гурко” № 1, ет. 4, офис „Технокороза” да заплати
на Е. В. Й., с ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „Л. К.” № 12 сумата от 15
671,72 лв. /петнадесет хиляди шестстотин седемдесет и един лева седемдесет
и две стотинки/ – възнаграждение за положени 2 729 часа извънреден труд за
периода юни 2017 г. до декември 2018 г. в „ТЕХНОКОРОЗА” АД, ведно със
законната лихва от 15.06.2020 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата да сумата от 27 492,52 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „ТЕХНОКОРОЗА” АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „Гурко” № 1, ет. 4, офис „Технокороза” да запрати на адв. И.А., с
адрес на кантората: гр. П. ул. Пултава” № 5 възнаграждение в размер на
1 000,15 лв. /хиляда лева и петнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТЕХНОКОРОЗА” АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „Гурко” № 1, ет. 4, офис „Технокороза” да заплати на РС Ловеч
сумата от 626,87 лв. /шестстотин двадесет и шест лева осемдесет и седем
стотинки/ - държавна такса и 171,00 лв. /сто седемдесет и един лева/ -
разноски.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок считана
от 12.04.2021 г. пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11