Решение по дело №1296/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Пред съда е подадена жалба от Н. Л. К. от гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ № 4 против Заповед рег. № ЧР-2-з-409/08.07.2024г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която, на основание чл.43, ал.5 от ЗДАНС, във вр. с чл.76, ал.1, ал.3 и ал.4 от ППЗДАНС, жалбоподателят е преназначен като експерт от ТД „Национална сигурност“ -Бургас при Държавна агенция „Национална сигурност“ в ТД „Национална сигурност“ – Разград при Държавна агенция „национална сигурност“.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при липса на мотиви. Възразява, че в случая не е било изготвено мотивирано предложение, поради което не става ясно на какво основание е прието наличието на служебна необходимост, която да налага преназначаването. Позовава се също на обстоятелството, че семейството му живее в гр.Бургас, има две малолетни деца, нуждаещи се от неговите грижи и присъствие, които няма да бъдат покрити при работа в друго населено място. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и представя писмени бележки, в които допълнително излага доводи, че сочените от административния орган фактически основания за издаване на заповедта не съответстват на хипотезата на служебна необходимост.

Ответникът – председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" се представлява от служител с юридическо образование, който оспорва основателността на жалбата, подробни доводи за което е изложил в писмено становище, видно от което обсъдено е всяко от основанията за законосъобразност на административния акт – издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при наличие на мотиви, спазени процесуални правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Позовава се също на разграничаване на понятията място на работа и работно място, с което обосновава извод, че при служебна необходимост няма пречка работното място на служителя да бъде променено в рамките на Държавната агенция и не е налице възможност служителят да избира в коя структура на ДАНС да упражнява служебното си правоотношение, като работното място се определя по преценка на органа по назначаването. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна – адресат на заповедта и в законовия срок.

Разгледана по същество е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателят Н. К. е държавен служител в Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), назначен на длъжност експерт в сектор „22“ на отдел „2“ към ТД на ДАНС – Бургас.

Изготвено е съвместно предложение от директорите на териториалните дирекции на ДАНС в гр.Бургас и гр.Разград № ЧР-6-456/08.07.2024г., видно от което в ТД на ДАНС – Разград е налице вакантна длъжност „експерт“. Посочено е, че подходящ за назначаване на тази длъжност е жалбоподателят Карагинев, чиято квалификация, знания, умения и изпълнение на служебните задължения са счетени за удачни за оптимизиране на работните процеси в ТД на ДАНС – Разград, където през годината са се пенсионирали трима служители.

Въз основа на изготвеното предложение председателят на ДАНС издал процесната Заповед рег.№ ЧР-2-з-409/08.07.2024г., с която, на основание чл.43, ал.5 от ЗДАНС, във вр. с чл.76, ал.1, ал.3 и ал.4 от ППЗДАНС, жалбоподателят Н. К. е преназначен по служебна необходимост на длъжност „експерт“ в сектор „1“ към ТД на ДАНС – Разград. Заповедта е лично връчена на служителя на 09.07.2024г., който е встъпил в длъжност на същата дата видно от съставения Акт за встъпване в длъжност.

Заповедта е незаконосъобразна.

Издадена е от компетентен орган в кръга на упражняваните от него правомощия – чл.45, ал.3, във вр. с чл.9, ал.1, т.1, т.6 от ЗДАНС, в предвидената от закона форма, в т.ч. мотиви и реквизити по чл.55 от с.з., при отсъствие на съществени процесуални нарушения, но е постановена в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Редът и условията за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в ДАНС, са нормативно установени в ЗДАНС и ППЗДАНС.

В хипотезата на незаета длъжност, както е в случая, ЗДАНС регламентира изрично възможността за председателя на агенцията едностранно да определи държавен служител, който временно да изпълнява незаетата длъжност. Такива са случаите на вътрешно съвместителство – чл.65, ал.1 от закона, съгласно който председателят може да определи държавен служител, който да изпълнява работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност, като срокът не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, както и временно назначаване – чл.65а, ал.1 от закона, съгласно който държавен служител може да бъде временно назначен на по-висока вакантна длъжност в друго структурно звено в агенцията до назначаване на титуляр на длъжността, като в този случай е необходимо или съгласието на служителя или да е налице служебна необходимост, като срокът на временното назначаване е до една година, с възможност за еднократно удължаване също с една година. Хипотезата на назначаване при служебна необходимост е уредена и в чл.76, ал.3 от ППЗДАНС, видно от който държавен служител може да бъде назначен в длъжност в рамките на притежавания от него ранг, или по негово съгласие, или при служебна необходимост.

В ЗДАНС липсва легална дефиниция на понятието "служебна необходимост", поради което неговото съдържание следва да бъде изведено чрез тълкуване според целта на нормативния акт и съгласно основните начала на правото - чл.46, ал.1 от ЗНА, както и съдът прилага алинея 2 на правната норма, като се позовава на легалната дефиниция на "служебна необходимост", съдържаща се в ЗМВР - § 1, т.23. Съобразно тези източници може да се обоснове извод, че хипотезата на "служебна необходимост" възниква при наличие на извънредни обстоятелства, свързани с дейността на Агенцията по защита на националната сигурност и в този контекст служебната необходимост има временен характер до преминаване на ефекта на завишен изискуем кадрови ресурс по обезпечаване на канкретна възникнала ситуация.

Видно от мотивите на изготвеното предложение преназначаването на жалбоподателя е обосновано с обстоятелства от вътрешноведомствен характер – незаета щатна бройка, което не се вмества в даденото тълкуване на възникнала служебна необходимост, т.е. наличието на незаета длъжност сам по себе си не обосновава такъв вид необходимост. По отношение на незаетия щат е възможен вътрешноорганизационен подход чрез института на заместването или на вътрешното съвместителство, при условията и в сроковете, установени в цитираните норми на чл.65 и чл.65а от ЗДАНС, както и чл.64 от с.з. В случая, преназначаването е извършено на незаета (вакантна) длъжност в друго структурно звено, като дори да се приеме тезата на органа по назначението, че е налице служебна необходимост, то при промяна на структурното звено, както е в случая, преназначението е възможно само ако длъжността е по-висока, какъвто процесният случай не е.

Горните изводи не се променят от нормата на чл.76, ал.3 от ППЗДАНС, която по същество разширява хипотезите на назначения, уредени в закона, което е недопустимо съобразно неговата (на правилника) цел по чл.7, ал.1 от ЗНА, респ. не може да допълва закона, поради което следва да се приеме, че тази норма няма самостоятелно действие и е приложима само във връзка с нормата от по-висока степен – чл.65а от ЗДАНС, обсъдена по-горе, в чиято хипотеза преместването в друго структурно звено е възможно само на по-висока длъжност, като назначението е временно, ограничено със срок, при наличие на съгласие на служителя или временна необходимост, за които предпоставки се посочи, че нито една не е налице.

Възражението на пълномощника на административния орган, че председателят на ДАНС разполага с оперативна самостоятелност относно работното място на служителя е принципно вярно, но в случая оперативната самостоятелност е обоснована с наличие на служебна необходимост, каквато се констатира, че не е налице. Позоваването на ТР № 2/26.02.2014г. по т.д. № 2/2013г. на ВАС относно мястото на работа и работно място не замества нормите на ЗДАНС относно законовите предпоставки за промяна на структурното звено по реда на този закон. Вярно е също възражението, че липсва правна норма, която да дава възможност на държавния служител да избира в коя структура на ДАНС да упражнява служебното си правоотношение, но в случая жалбоподателят не извършва избор на структура, а оспорва промяната на структурата, с каквото право разполага.

На основание изложените мотиви издадената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна поради нарушен материален закон. Разноски за жалбоподателя не се присъждат, тъй като не са поискани.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед рег. № ЧР-2-з-409/08.07.2024г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.