№ 205
гр. Благоевград, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600374 по описа за 2022 година
С присъда № 906422/11.04.2022 год., постановена по н.о.х.д. №
278/2021 год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият Е. Д. Й. е признат за
виновен в това, че в периода след 30.04.2014 г. до 08.08.2014 г., на
неустановено място, е съставил неистински официален документ -
удостоверение за наследници №11/27.02.2014 г. на И М, на което е придаден
вид, че е издадено от кметството на с. Ж, общ.Кюстендил, обл.Кюстендил и
подписано от кмета на кметството - К З, с цел да бъде използван, като в
документа е пропуснат действително съществуващ наследник на
наследодателя, а именно - С Г с ЕГН ********** и деянието е с цел имотна
облага - признаването на Ф. Г. И. за единствен собственик на недвижим имот
- нива от 5.600 дка /пет декара и 600 кв.м/ в местността „Г“, имот № 017092
по картата на с.Ж, ЕКАТТЕ 29386, община Кюстендил - престъпление по
чл.308, ал.3, т.2 във вр. ал.2 във вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
цитирания текст във вр. чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието ефективно
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
1
от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Й. е осъден да заплати
сторените в хода на наказателното производство разноски, от които в полза
на ОД на МВР – Кюстендил сумата от 561,93 лв., а по сметка на РС-
Благоевград сумата от 447,87лв., както и дължимата държавна такса от по
5.00 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу посочената присъда на първостепенния съд е депозирана в
законния срок жалба от самия подсъдим, с която се оспорва нейната
законосъобразност и обоснованост. Като акценти за твърдяната
необоснованост на атакувания съдебен акт се изтъкват несъотвествията в
заявеното от свидетелката Ф. И.. На второ място, подсъдимият оспорва
заключението на тройната графологическа експертиза, както и избора на
експертите от НИКК към МВР – София, както и пренебрегването на
противоречащото му заключение по двойната графологическа експертиза. На
трето място, се изтъкват аргументи за едностранчивост на воденото
разследване, което въобще не се е занимало с въпроса за значението на
положения печат на община Кюстендил върху процесното удостоверение за
наследници. На следващо място, подсъдимият счита, че неправилно не се
отчетени противоречията в показаният на свидетелите Ф. И. и М Н, както и
между първата от тях и св. Е. И. Особено съществени са показанията на И,
който е посочил, че лично е придружил Ф. И. до кантората на нотариус Е П в
Кюстендил, за да получи НА за процесния имот. На последно място се
изтъкват и показанията на онези свидетели, които са посочили, че през месец
август на 2014 година Й. не е бил в състояние сам да се придвижва и
съответно не е имал фактическа възможност да получи издадения от нотариус
П нотариален акт за имота на Ф. И..
Пред въззивната съдебна инстанция жалбоподателят Й. се яви лично и в
пледоарията си на практика изтъкна всички посочени нарушения, които
според него водят до извода за незаконосъобразност на постановената от
БлРС присъда, с искане тя да бъде отменена и той оправдан по повдигнатото
му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита жалбата
за напълно неоснователна като акцентира върху известните и интересуващите
наказателния процес факти и поведение на подсъдимия, които запълват
2
вменения му престъпен състав. От събраните доказателства може да се изведе
по категоричен начин, че подсъдимият не само е имал възможност, но и е
излизал от дома си, респ. е приемал в него различни лица, включително и във
вр. с адвокатската си практика, а заключението по тройната графологическа
експертиза установява, че той е лицето, изготвило неистинския официален
документ в лицето на удостоверението за наследници, който впоследствие е
бил използван пред нотариус П. Определеното му наказание е справедливо и
съобразено с данните за личността му и чистото му съдебно минало, поради
което прокурорът пледира за цялостно потвърждаване на проверяваната
присъда на БлРС.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, при изложението на възприетите за установени факти,
Районният съд е съобразил и правилно анализирал доказателствената
съвкупност, описвайки детайлно действията на подсъдимия, мотивирани от
свидетелката Ф. И. и насочени към снабдяването и с краен документ за
собственост на претендирания от нея земеделски имот, за което му заплатила
възнаграждение от 300 лв. Много подробно съдът е описал значението на
събраните гласни и писмени доказателства, логично обосновавайки в коя част
и защо ги кредитира, респ., защо не им дава вяра в съответните части.
Достатъчно място е отделено и на заключенията по изпълнените
графологически експертизи, с ясно отбелязване на причините, поради които
изцяло е кредитираната тройната такава. При аналитичната си дейност
първата съдебна инстанция не само е изследвала значението на отделните
доказателства, но ги е съпоставяла едно с друго и отчитайки връзката по
между им е изградила убеждението си за тяхната достоверност. На следващо
място, въззивната инстанция при извършената проверка не откри нарушения
на правилата за събиране на доказателства и коректното им оценяване, така
както се твърди в жалбата на подсъдимия и в пледоарията му. Напротив,
всички изтъкнати възражения са били обсъдени от първостепенния съд, който
им е дал убедителен и смислен отговор, позовавайки се на годността на
събраните доказателства и логическия им анализ. С направените уточнения и
в изпълнение на задълженията си самостоятелен прочит на събраната
3
доказателствена съвкупност, и извеждане на следващите се от нея факти,
Окръжният съд намира следното:
Подсъдимият Й. е упражнявал адвокатска професия, регистриран в АК –
Кюстендил и към инкриминирания период е имал навършени 55 години.
Семейството на Й. притежавало къща в с. Ж, обл. Кюстендилска, откъдето се
познавал със свидетелката Ф. И.. С решение №26/54 на ОСЗГ – гр. Кюстендил
на наследници на И М е била възстановена собствеността върху нива от 5,6
дка. в местността „Г“, имот №017092 по картата на землището в с. Ж.
Единствен наследник на М се явявал починалия му син Г И Гев, а наследници
на последния били Ф. И. и брат й С Гев И. Ф. И. се занимавала със земеделска
дейност и възнамерявала да кандидатства по програми за насърчаване на
земеделието, поради което решила да се снабди с нотариален акт за
собственост на посочената нива. На 22.04.2014 год. тя подала до кмета на с. Ж
искане за издаване на удостоверение за наследници, издадено от св. К З с
номер №33/22.04.2014 год. В него като наследници на Г Гев били посочени
Ф. И. и С Гев. На 23.04.2014 год. С Гев починал внезапно. Ф. И. в изпълнение
на намерението си да се снабди с документ за собственост на посочения имот
се срещнала с подсъдимия Й. като му обяснила, че с брат й имали уговорка
нивата в м. „Г“ да бъде придобита от нея. Й. поел ангожимент да свърши
необходимото срещу сумата от 300 лв. и поискал от нея удостоверение за
наследници на правоимащия й баща. На 30.04.2014 год. подсъдимият
претърпял тежко ПТП, което наложило лечението му в болнично заведение
от около един месец, след което се прибрал в с. Ж, където се възстановявал. В
този период Ф. И. го посетила в къщата му и му предала удостоверение за
наследници, в което фигурирала тя и починалия й брат, решението на
поземлената комисия и скица на имота. По-късно, на 03.07.2014 год., св. М Н
в качеството си на лицензиран оценител съставила текуща пазарна оценка на
имота по искане на И..
В периода след 30.04.2014 год. до 08.08.2014 год., на неустановено
място, подсъдимият съставил удостоверение за наследници №11/27.02.2014
год. на И М, на което придал вид, че е издадено от кметството в с. Ж и
подписано от кмета К З, в който като единствен наследник била посочена
само Ф. И.. На 08.08.2014 год. до нотариус Е П с рег. №188 на Нотариалната
камара е била депозирана подписана от Ф. И. молба с представен проект за
констативен нотариален акт на процесната нива от 5,6 дка. На същата дата
4
посоченият нотариус издал НА №190, том II, РЕГ.№2687, НОТ.Д. №361/2014
год., с който признал И. за собственик на посочения имот. На 12.08.2014 год.
лично подсъдимият получил от нотариус П в неговата кантора констативния
нотариален акт, удостоверено с подписа му в нарочна молба. В приемната на
нотариуса веднага след това Й. предал на Ф. И. НА, за което получил от нея
сумата от 300 лв.
Десет дни по-късно, на 22.08.2014 год., Ф. И. продала на зет си М С
същия имот, като сделката отново била изповядана пред нотариус Е П.
След смъртта на С Гев неговата дъщеря Д В проверила наследството на
баща си и установила, че Ф. И. се е снабдила с нотариален акт за процесната
нива, заради което завела гражданско дело пред РС – Кюстендил,
приключило с отмяна на НА за ½ от спорния имот. В хода на водените от В
граждански дела се установило, че НА е изаден въз основа на невярно
удостоверение за наследници, поради което тя сезирал РП – Кюстендил, в
резултат на което се образувало наказателно производство.
В хода на разследването първоначално е била назначена съдебно
графологическа експертиза, изпълнена от вещите лица Я Я и Р Ч, специалисти
към РУ – Дупница към ОД на МВР - Кюстендил. Според заключението им,
ръкописният текст в посочената част от удостоверието за наследници с
№11/27.02.2014 год., според представения сравнителен материал е изпълнен
от Е. Д. Й.. Подписът за длъжностното лице в същото удостоверение не е на
лицата К З, Ф. И. и Е. Й., а положения печат не е оставен от печата на
кметството в с. Ж.
На същите експерти е била поставена и допълнителна задача, от
отговорите по която се установява, че в изследваната молба за получаване на
НА до нотариус П, в която е отразен получателя му на 12.08.2014 год.,
подписът за получател е положен от подсъдимия Й..
Вероятно поради възникнали съмнения и непълноти в първото от
посочените заключения, разследващият орган е допуснал и назначил
повторна съдебно графологическа експертиза, изпълнена от експертите към
НИКК към МВР – София в лицето на Д Г., В Ц и П Т. Трите вещи лица са
напълно категорични, че ръкописния текст в процесното удостоверение за
наследници е изписан от Й., а подписът за „Подпис и печат“ също е положен
от него.
5
Тази фактическа обстановка, сходна с приетото и от проверяваната
инстанция, почива на законосъобразния и логичен анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност. При излагане на съображенията си в тази
посока Районният съд обосновано и убедително е посочил значението на
отделните доказателства и същевременно връзката им едно с друго, за да
направи крайния си извод. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с тези
оценъчни съждения, които налагат възприетите и от проверяваната инстанция
фактически, а на тази основа и правни изводи.
Правилно са кредитирани показанията на свидетелите К З и Е П. В
качеството си на длъжностни лица те са извършили съответните действия,
свързани с издаване на удостоверение за наследници на починалия И М и
издаването на констативния нотариален акт, с който Ф. И. е призната за
единствен собственик на процесната нива от 5,6 дка. Същите са
незаинтересовани от изхода на делото и липсват каквито и да било причини
твърденията им да не бъдат кредитирани. В тяхна подкрепа са издаденото
удостоверение за наследници с №33/22.04.2014 год., в което като наследници
на И М са посочени Ф. И. и С Гев, както и заключенията по графологическите
експертизи. БлРС подробно е изтъкнал защо ги кредитира, изтъквайки, че
именно последното посочено удостоверение е предоставено от Ф. И. на
адвокат Й., излагайки убедителни съображения защо не може да се приемат
твърденията му, че полученото от него е било с описани наследници в лицето
на Ф. И. и Д В. Достатъчно е да се проследи номерацията и датите на
издадените от кмета на с. Ж удостоверения както и датата на изповяданата
сделка, за да се установи, че на подсъдимия е било предоставено именно
цитираното удостоверение с №33/22.04.2014 год. В подкрепа на
свидетелските им показания са и заключенията по графологическите
експертизи, които потвърждават, че текста в удостоверението с
№11/27.02.2014 год. е изписан от Й., а според тройната експертиза негов е и
подписа върху печата, положен върху същото. Липсват основания да не бъдат
кредитирани и показанията на св. Д В, която подробно е описала създадените
отношения и установеното от нея след смъртта на баща й, когато в хода на
заведеното гражданско дело е установила, че в предоставено пред нотариус
удостоверение за наследници на спорния имот, в него е била отбелязана само
нейната леля Ф. И.. Заявеното от свидетелката М Н също следва да бъде
кредитирано, защото липсват причини съдът да се съмнява в заявеното, което
6
е свързано с упражняваната от нея професия и поставения и ангажимент да
направи оценка на недвижим имот от непозната възрастна жена, визирайки
Ф. И..
С нужната критичност първата съдебна инстанция е оценила
показанията на свидетелката Ф. И., приемайки за достоверни само онези
нейни твърдения, които са подкрепени и от други безспорни доказателства.
Отчетена е нейната заинтересованост и моралната укоримост на действията й,
насочени към снабдяването й с докумен за собственост върху недвижим имот
в ущърб на другия наследник. Независимо от това, не може да се игнорира
заявеното от нея във връзка с възлагането на правна работа от нейна страна
на адвокат Й. за снабдяването й с нотариален акт за собственост върху
процесната нива. В подкрепа на твърденията й са изготвените от подсъдимия
документи за нотариус П, заключенията по графологическите експертизи и
показанията на последния, че именно на него е предоставен КНА след
изготвянето му. В обясненията си подсъдимият е оспорил изцяло твърденията
на И., посочвайки, че до месец септември на 2014 година се е възстановявал
от тежко ПТП, което не му е позволявало да се движи самостоятелно, както и
че през този период не е работил и съответно приемал клиенти. В подкрепа на
думите му са показанията на свидетелите Н П – кинезитерапевт и личният му
лекар д-р Р С. Съседът му Р И също е потвърдил, че не е виждал никой да
идва в къщата му в с. Ж в този период. На твърденията им напълно
основателно първата съдебна инстанция не е дала вяра, защото от приетото
като писмено доказателство писмо от РС – Кюстендил става ясно, че адвокат
Й. лично е участвал в открито съдебно заседание по гр.д. №1837/2013 год. по
описа на същия съд на 03.07.2014 год., т.е., малко повече от месец преди
изповядане на сделката пред нотариус П. А и свидетелката Д И. също е
посочила, че като колега на Й. го е посещавала в къщата му по служебни
въпроси, което потвърждава категорично правилността на направените от
БлРС изводи.
Безспорно с най-съществено значение за установяване на обективната
истина в разглеждания казус са заключенията по двете графологически
експертизи. И двете експертизи са напълно категорични, че проверяваният
текст в удостоверението за наследници е изпълнен именно от подсъдимия.
Разминаванията им са по отношение на положения подпис, който двамата
експерти от Дупница считат, че не е изпълнен от Й.. Районният съд правилно
7
е фаворитизирал заключението по тройната експертиза, позовавайки се не
само на по-големия брой специалисти, но и на изтъкнатите подробности в
заключението, даващи им основание да заключат, че и подписа върху печата
на удостоверението е изпълнен от подсъдимия. Разбираемо е поставен акцент
върху степента на обработеност на почерка, едни и същи характеристики по
отношение на общите признаци, наклон, размер, пишещо средство,
координация и темп на полагане. Особено съществени са изводите относно
изследването на буквата „М“, открита както в почерка на съставителя на
удостоверението за наследници, така и в положения подпис, като не е
установена разлика в натиска при изписването им. Нейното наличие и в двата
изследвани текста позволява на тримата експерти от НИКК категорично да
заключат, че са изпълнени именно от Й..
Следва да се отбележи, че направените от подсъдимия Й. възражения
пред въззивната инстанция са разгледани и обсъдени и от първата съдебна
инстанция, която им е дала точен и изчерпателен отговор. Значението на
отделните доказателства не е избрано произволно, а почива на логичен и
смислен анализ на доказателствената съвкупност. Възраженията за
некомпетентност на експертите графолози са получили своя отговор и БлОС
не намира за нужно да повтаря вече отразеното в проверявания съдебен акт.
Квалификацията на петимата експерти е безспорно е установена, както и
възможността да участват в изпълнението на подобни задачи. Липсват
нарушения и при конкретното им назначаване, които да дискредитират
заключенията им. Не бива да се игнорира и обстоятелството, че в подкрепа на
установеното от тях са и част от показанията на кредитираните свидетели и
най-вече Е П и Ф. И..
Неоснователни са и възраженията относно преувеличеното от
подсъдимия противоречие между показанията на Ф. И. и Е. И. Показанията на
последния свидетел са в известна степен колебливи и неясни, защото не става
ясно защо са ползвани точно неговите услуги от И., за да й помогне да отнесе
чанта с продукти на нотариус П, още повече, че последният е категоричен, че
именно Й. и то срещу подпис, е получил издадения КНА, потвърдено от
експертите графолози.
Липсва съмнение и с оглед датата на получаване на КНА от подсъдимия
на 12.08.2014 год., аргументи за което той черпи от заключението на двамата
8
експерти по СГЕ, според които последната цифра е неясна. Й. твърди, че
вероятно е получил КНА една година по-късно във вр. с водени граждански
дела, което се опровергава от безспорния факт, че само десет дни след
посочената дата – на 22.08.2014 год., въз основа на издадения в полза на Ф. И.
КНА тя е прехвърлила собствеността върху имота на името на своя зет М С.
Като се има пред вид, че документите и за тази сделка са изготвени от
подсъдимия Й., е безпредметно повече да се коментира точната дата на
получаване на КНА от него, за което се е подписал собственоръчно,
потвърдено от графологическата експертиза.
Останалите възражения на Й. относно липсата на разследване на
положения върху процесното удостоверение печат и логически противоречия
между заявеното от някои от разпитаните свидетели нямат пряко отношение
към повдигнатото му обвинение и не могат да обосноват отмяна на присъдата
по тази причина.
При така установеното и при липсата на пропуски в дейността на
проверяваната инстанция при формиране на вътрешното й убеждение на база
събрания по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства,
Окръжният съд намира, че правилно и законосъобразно е прието от правна
страна, че поведението на Е. Й. от обективна и субективна страна запълва
състава на престъплението, в което е обвинен. Същият в периода след
30.04.2014 г. до 08.08.2014 г., на неустановено място, е съставил неистински
официален документ - удостоверение за наследници №11/27.02.2014 г. на И
М, на което е придаден вид, че е издадено от кметството на с. Ж,
общ.Кюстендил, обл.Кюстендил и подписано от кмета на кметството - К З, с
цел да бъде използван, като в документа е пропуснат действително
съществуващ наследник на наследодателя, а именно - С Г с ЕГН ********** и
деянието е с цел имотна облага - признаването на Ф. Г. И. за единствен
собственик на недвижим имот - нива от 5.600 дка /пет декара и 600 кв.м/ в
местността „Г“, имот № 017092 по картата на с.Ж, ЕКАТТЕ 29386, община
Кюстендил - престъпление по чл.308, ал.3, т.2 във вр. ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Съставомерните обективни и субективни елементи на посоченото
престъпление безспорно са налице и в тази връзка проверяващата инстанция
се солидаризира напълно с изложеното в мотивите към проверяваната
присъда. Удостоверението за наследници представлява официален документ
по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като се издава по установен ред и форма
9
от длъжностно лице /в случая кмета на населеното място/ в кръга на службата
му. В конкретният казус посоченото удостоверение е неистински документ,
защото му е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
друго лице, а не на това, което го е съставило. Съставен е за да бъде
използван и това е сторено, като е налице и втората изискуема от закона цел –
деянието преследва определена имотна облага, в случая за Ф. И., която на
практика е постигнала благоприятно за нея изменение в имущественото си
състояние. Й. е действал с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието си, предвиждайки общественоопасните му последици,
които е целял да настъпят.
По отношение на наказателната съдба на дееца, съдът намира, че при
отмерване на конкретното по вид и размер наказание за извършеното, не са
нарушени изискванията на чл.54 от НК. Наказанието е определено малко над
минимума, предвиден от приложимата правна норма, като са отчетени
чистото съдебно минало от една страна, а от друга обстоятелството, че е
правоспособен адвокат, което поставя към него повишени изисквания за
спазване на законите. БлРС е приел като отегчаващо обстоятелство и
наложеното на Й. административно наказание по чл.78а от НК за извършено
престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК. Приемайки, че
изброените смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито пък
някое от тях е изключително, съдът е отказал обосновано да разгледа
възможността за приложението на чл.55 от НК. Определеното наказание
„лишаване от свобода“ в рамките на 1 /една/ година се явява адекватно на
извършеното и съобразено с данните за личността на дееца и възрастта му. В
случая не се налага реалното изтърпяване на „лишаването от свобода”, което
е предопределило и приложението на чл.66, ал.1 от НК. Определеният
изпитателен срок от три години е в състояние да съдейства за
превъзпитанието и възпирането на Й., без да го откъсва от нормалната му
житейска среда. Реално постижими са и целите на общата превенция, която с
посоченото наказание е в състояние да респектира и останалите членове на
обществото.
Законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени сторените по
делото разноски, в който смисъл е разпоредбата на чл.189 от НПК.
Въз основа на изложеното и на основание чл.338 от НПК Окръжният
10
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906422/11.04.2022 год., постановена по н.о.х.д.
№ 278/2021 год. на Районен съд - Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11