Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 27 май 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 29.04.2021 г. в състав:
Районен съдия: И.И.
при участието
на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 1759 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл.
124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу И.В.И. с ЕГН **********
и адрес ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата
132,62 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по три
различни договори за мобилни услуги между страните от дати съответно 12.03.2016
г., 26.09.2016 г. и 17.10.2015 г. и за три различни мобилни номера, а именно
**********, ********** и **********; сумата 649,40 лева, представляваща
лизингови вноски по три различни договора за лизинг от дати съответно
26.09.2016 г.-за устройство „Lenovo C2 Black“,
без дата-за устройство „Beats EP Headphones Red“ и от
26.08.2017 г.-за устройство „Huawei P10 Lite Black“; ведно със законната лихва върху двете главници от
03.10.2019 г., за които вземания са издадени следните фактури: № **********/01.10.2017 г., №
**********/01.11.2017 г., № **********/01.12.2017 г. и № **********/01.01.2018
г. и е издадена
заповед за изпълнение № 2527 от 04.10.2019 г. по ч. гр. дело № 4038/2019 г. на
Врачански районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е
съществувало валидно облигационно отношение въз основа на горепосочените договори за мобилни услуги и договори за
лизинг и съответните допълнителни споразумения. В срока на действие на договорите били издадени горепосочените фактури, с
които били начислени следните задължения: сумата 132,62 лева, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата 649,40 лева, представляваща
лизингови вноски.
Поддържа се, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника да заплати главницата, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги и абонаментни такси, ищецът е
упражнил правото си да прекрати договорите за далекосъобщителна услуга и
договорите за лизинг. Твърди се и че
ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати на ищеца сумата
649,40 лева-главница, представляваща неплатени лизингови вноски, както и че е
настъпила общата изискуемост на лизинговите вноски поради изтичането на срока
на действие на договорите за лизинг. Сочи
се, че съгласно сключените между страните договори ищецът има право да получи в срок всички
начислени суми за мобилни услуги и лизингови вноски.
Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения, на 03.10.2019 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми, било образувано ч. гр. дело №
4038/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение № 2527 от 04.10.2019 г., която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно от служебно изготвената от съда справка,
ответникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият
иск.
Ответникът И.В.И., чрез особения си представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК адв. И.П.И., е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете
като неоснователни и недоказани по следните съображения: между страните не е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение, тъй като съществува
възможност договорите за мобилни услуги и за лизинг между страните, както и
общите условия към тях да не са подписани от ответника и да не го обвързват и
тъй като договорите съдържат неравноправни по смисъла на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и нищожни клаузи, липсват доказателства ищцовото дружество
да е предоставило на ответника посочените в исковата молба услуги и същите да
са правилно остойностени съгласно съответните тарифи, както и липсват
доказателства съответните СИМ карти да са били активни. По отношение на
договорите за лизинг се сочи, че лизинговите устройства е възможно да не са
били предоставени на ответника или да са върнати от него на мобилния оператор.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4038/2019 г. на Врачански районен съд липсва подадено от длъжника И.В.И. писмено
възражение, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес
на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представени са двустранно подписани от страните
договори за мобилни услуги между страните от дати съответно 12.03.2016 г.,
26.09.2016 г. и 17.10.2015 г., които са за три различни мобилни номера, а
именно **********, ********** и **********, ведно с подписани от ответника допълнително
споразумение за мобилен номер ********** и приложения към всеки от договорите за
мобилни услуги, имащи характер на ценоразпис, които приложения не установяват
конкретно съдържание на облигационна връзка между страните, както и договори за
лизинг от дати съответно 26.09.2016 г.-за устройство „Lenovo C2 Black“, без дата-за устройство „Beats EP Headphones Red“ и от 26.08.2017 г.-за устройство „Huawei P10 Lite Black“.
От горепосочените договори се установява, че страните са
били в облигационни отношения въз основа на сключените между тях договори за далекосъобщителни
услуги, допълнително споразумение за промяна на абонаментния план по единия от договорите
за далекосъобщителни услуги и по договори за лизинг, като ответникът е декларирал,
че е получил копие от общите условия на мобилния оператор, относими към
предоставените услуги и към договорите за лизинг и е запознат с разпоредбите
им.
Представени са и приложимите общи условия на „Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общи
условия на „Теленор България” ЕАД по договори за лизинг. Съгласно общите
условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 18-дневен
срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това
задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни
услуги има право да прекрати договора, както и да получи неустойка, като уговорката
за неустойка-чл. 76 от общите условия е
отменена с решение № 240 от 10.02.2016 г., постановено по търг. дело №
3678/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд по иск на Комисията за защита
на потребителите.
Представени са фактури, както следва: № **********/01.10.2017 г., №
**********/01.11.2017 г., № **********/01.12.2017 г. и № **********/01.01.2018
г. и приложенията към тях, в които е
начислено потребление на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, чиято
стойност след приспадане на съответните отстъпки възлиза на сумите,
претендирани с исковата молба.
От правна страна.
По иска за главница за
мобилни услуги.
За да бъде основателен иска за
реално изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така
и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него
факти, включително изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както
и размера на претенцията си, като в същия смисъл е разпределена
доказателствената тежест с определение от 24.03.2021 г. по делото. В разглеждания случай е
доказано сключването между страните на договори за
мобилни услуги между страните от дати съответно 12.03.2016 г., 26.09.2016 г. и
17.10.2015 г. и допълнително споразумение по един от тези договори, като ответникът И.В.И., чрез
особения си представител адв. И.П.И., своевременно е навел възражения, че исковете са неоснователни и
недоказани.
По делото липсват
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на
уговорените услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и представените по
делото фактури: № **********/01.10.2017 г., №
**********/01.11.2017 г., № **********/01.12.2017 г. и № **********/01.01.2018
г., тъй като фактурата не е източник
на задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и
размер, с цел внасяне на яснота в договорните отношения, както и за целите на
данъчното облагане. Фактурата като частен писмен документ не притежава
обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При
наличие на изрично оспорване от страна на ответника чрез особен представител,
както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на посоченото във
фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.
Горепосочените съображения обаче са относими само
към претендираните от ищеца суми, за които се твърди да представляват действително
предоставени и подлежащи на отделно заплащане мобилни услуги, извън месечната
абонаментна такса по подписаните от страните договори за мобилни услуги и
допълнително споразумение към един от тези договори.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото
производство, че е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, подлежащи
на заплащане извън месечните абонаментни такси, както и че е начислил правилно
дължимата стойност за тях съобразно договорите за предоставяне на далекосъобщителни
услуги и съобразно общите условия.
Ето защо съдът
намира, че ответникът следва да заплати единствено и само месечната абонаментна
такса по договорите
за мобилни услуги и допълнителното споразумение към един от тях, тъй като
дължимостта на тези суми следва направо от уговорките между страните по тези
пораждащи облигационното отношение двустранни сделки, за целия период на
действие на облигационното правоотношение.
Месечната такса по
трите договора за мобилни услуги за четирите процесни месеца (периода от 01.09.2017
г. до 31.12.2017 г.) е 371,88 лева, изчислена по следния начин: (24,99 лева + 30,99
лева + 36,99 лева) х 4 месеца. Тъй като по иска за главница за
дълекосъобщителна услуга се претендира сумата 132,62 лева, именно в този размер
установителният иск за главница за мобилни услуги следва да бъде уважен.
По иска за главница за
лизингови вноски.
От писмените доказателства се установява, че между ищеца,
като лизингодател, и ответника, като лизингополучател, са сключени договори за
лизинг от дати съответно 26.09.2016 г.-за устройство „Lenovo C2 Black“, без дата-за устройство „Beats EP Headphones Red“ и от 26.08.2017 г.-за устройство „Huawei P10 Lite Black“.
Относно наличието на основание за начисляване на
посочените суми съдът взе предвид уговореното
в договора за лизинг (чл. 12) за това, че в случай на неизпълнение на
задължението за плащане на лизингови вноски лизингодателя има право в
съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото
законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и
всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими.
Следва също да се отбележи и че задълженията по договора
за лизинг са с настъпил падеж, което съдът е длъжен да съобрази на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК.
При това положение съдът приема, че между страните са
сключени горепосочените договори за лизинг, по които ответникът не е изпълнил
задължението си да плати лизингови вноски, задълженията са обявени за
предсрочно изискуеми, като впоследствие е настъпил и крайният им падеж. Ето
защо искът за заплащане на суми на основание този договор се явява основателен
и доказан до пълния предявен размер от 649,40
лева и ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца тази сума.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение,
дадено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността за разноските.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца
направените разноски, както следва: по заповедното производство
сумата 385,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение; по исковото
производство сумата 785,00 лева за държавна такса, депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че И.В.И. с ЕГН ********** и
адрес *** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 132,62 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
три различни договори за мобилни услуги между страните от дати съответно
12.03.2016 г., 26.09.2016 г. и 17.10.2015 г. и за три различни мобилни номера,
а именно **********, ********** и ********** и сумата 649,40 лева, представляваща лизингови вноски по три различни
договора за лизинг от дати съответно 26.09.2016 г.-за устройство „Lenovo C2 Black“, без дата-за устройство „Beats EP Headphones Red“ и от 26.08.2017 г.-за устройство „Huawei P10 Lite Black“; ведно със законната лихва върху двете главници
от 03.10.2019 г., за които вземания
са издадени следните фактури: № **********/01.10.2017 г., № **********/01.11.2017 г., №
**********/01.12.2017 г. и № **********/01.01.2018 г. и е издадена заповед за изпълнение № 2527
от 04.10.2019 г. по ч. гр. дело № 4038/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание
78, ал. 1 от ГПК И.В.И. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата 385,00 лева – разноски за внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 4038/2019 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 785,00
лева – внесена държавна такса,
депозит за особен представител и заплатено адвокатско възнаграждение по гр.
дело № 1759/2020 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: