Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. В.
Търново, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, трети касационен състав в
открито съдебно заседание на десети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.
и с
участието на прокурора ДОНКА МАЧЕВА от ВТОП
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 114/2020г. по описа
на АСВТ. При това, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от името на М.Г.Д.,
действащ чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 135/24.02.2020г. по НАХД № 125/2020г.
по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-1275-002514/11.12.2019г. на ВПД началник сектор към ОД на МВР
– В. Търново, Сектор „Пътна полиция“ Велико Търново, с което НП на касатора за
нарушение по чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание
чл. 179, ал. 2, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00
лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение, поради постановяване му в нарушение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила -
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Конкретните
оплаквания са за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
издаване на АУАН. Изтъква се на първо място, че АУАН е съставен от неочевидец
на нарушението. Сочи се и че АУАН е подписан от един свидетел, който също не е
очевидец, поради което е следвало в АУАН да има вписани двама свидетели, като
се посочат техните адреси и ЕГН. Отделно от това се посочва, че както в АУАН,
така и в НП е посочено, че с деянието наказаното лице е нарушило чл. 23, ал. 1
от ЗДвП, като в НП за първи път е посочена разпоредбата на чл. 179, ал.
2, пр. 2 от ЗДвП, която не е само норма, определяща наказанието за
определено нарушение, но и въвежда допълнителен елемент в състава на
нарушението, а именно освен неспазването на дистанция и да е причинено ПТП. Касаторът
твърди, че разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и
различните санкционни разпоредби - съответно общата на чл. 185 от ЗДвП и чл. 179, ал.
2, пр. 2 от ЗДвП. На последно място намира, че при издаване на АУАН
е допуснато и нарушение на чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като в същия не е посочен точният
адрес на лицето, което е претърпяло имуществени вреди от нарушението, както и
какви конкретно имуществени вреди са настъпили. С тези съображения се иска
касационната инстанция да отмени решението на районния съд и издаденото НП.
В о.с.з. касаторът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото е депозирано писмена молба от *** Ц.Д., като
процесуален представител на касатора, с която поддържа доводите си за
незаконосъобразност на решението на РС.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е постановен при
напълно изяснена фактическа обстановка, предвид представените писмени
доказателства, а така също и свидетелските показания. Посочва, че в случая
нарушението на чл.23, ал.1 от ЗДвП е безспорно установено, поради което няма
основания за отмяна на съдебния акт. Прокурорът счита постановеното от РС
решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, в посочения
касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения по фактите и правото:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на 28.11.2019г., в 17:36 ч.,
в Община Велико Търново, на път III - 3, в района на км. 51+ 500, (гара Бяла –
Плевен) – Морава – Драгомирово – Българско Сливово – Царевец, Д., като водач на
собствен лек автомобил Рено Лагуна, с рег. номер ***, в посока към град
Павликени, не се движел на необходимото безопасно разстояние от движещия се
пред него лек автомобил Тойота Аурис, с рег. номер ***, като в случай, че той е
намалил скоростта си или при спиране (рязко) да избегне удряне с него, с което
е реализирал ПТП с материални щети по
автомобилите.
За да потвърди НП, РС е намерил, че при издаване на
АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и
НП съдържат необходимите реквизити и описват ясно, точно и конкретно
извършеното нарушение. Намерил е, че АУАН е съставен на датата на
констатирането на нарушението, в присъствието на нарушителя, предявен му е
срещу подпис, като същият е получил екземпляр от него. НП е съставено в срока
по ЗАНН и е връчен лично на нарушителя. Във връзка с твърденията на
жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът е
посочил, че действително при съставяне на АУАН е следвало да има двама
свидетели, а не един както е в случая, но това нарушение е несъществено, тъй
като по време на съставяне на акта не са присъствали други лица,
неучастници в ПТП, които да бъдат
привлечени като свидетели. Посочил е, че констатирането на нарушението е
осъществено в присъствието на свидетел, който е очевидец и е присъствал при
съставянето и връчването на АУАН, като по този начин се удостоверяват
отразените в него факти. Анализирайки всички писмени и гласни доказателства
въззивният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното в НП нарушение. Посочил е,
че правилно е приложена санкционната разпоредба, като наложеното наказание е в
предвидения в закона твърд размер. Аргументирал се е защо в конкретния случай
не следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН.
При касационния контрол се установи, че решението на
РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и
всестранен анализ на събраните доказателства и след мотивирано обсъждане на
всички заявени възражения. Констатациите съответстват на събраните по
предвидения процесуален ред писмени и гласни доказателства, а изводите на
въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен състав
възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и споделя
решаващия правен извод на състава на Великотърновския районен съд. Не са
допуснати съдопроизводствени нарушения и законът е приложен правилно. Поради
изложеното и доколкото с касационната жалба се преповтарят оплакванията срещу НП,
заявени пред районния съд, изводите по фактите и правото не следва да се
преповтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК.
За пълнота на изложението по възраженията на касатора,
следва да се посочи следното:
Неоснователно е наведеното от касатора възражение, че
актосъставителят не бил очевидец на нарушението. Преди всичко следва да се
посочи, че няма нормативно изискване контролните органи по движението по
пътищата да съставят акт за установяване на административно нарушение само
тогава, когато лично са присъствали на нарушението. Напротив и най-често, с
изключение на случаите на контролна проверка на водача, контролните органи пристигат
на мястото на нарушението след като то е вече осъществено. В този случай и в
съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, те съставят акта за
установяване на административно нарушение в присъствието на нарушителя и на
свидетеля/и, които са присъствали при извършване или при установяване на
нарушението, т. е. те установяват релевантните факти на основата на преценка на
сведенията, дадени от нарушителя и свидетелите. Именно с оглед на горното е
отговорността на съставителя на акта за установяване на административно
нарушение - като отчете достоверността на дадената от нарушителя и от свидетеля
информация и я отнесе към обективно установените на място факти да прецени
осъществено ли е административното нарушение или не.
Неоснователни са и оплакванията на касатора за
нарушаване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН при съставянето на АУАН. В случая АУАН
е съставен при спазване изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. На
първо място, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила
обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
както и на нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че изискването акта
да е съставен в присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за
хипотезата, в която липсват свидетели, присъствали при извършване или
установяване на нарушението или е невъзможно акта да бъде съставен в тяхно
присъствие. Единствено в тази хипотеза ЗАНН въвежда изискването акта да е
съставен в присъствието на "двама други свидетели". В останалите
случаи акта следва да се състави в присъствието на лицата, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан
от съставителя и един от посочените в него свидетели /чл. 43, ал. 1 от ЗАНН/.
На следващо място, съгласно чл. 42, т. 9 от ЗАНН в
акта следва да се посочат имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди от нарушението, както и тяхното ЕГН. В настоящия
случай, в съставения АУАН липсват имената на лицето, което е претърпяло вреди
от неправомерното поведение на касатора, като се препраща към Протокола за ПТП.
Дори и да се приеме, че непосочване на имената и адреса на това лице е
нарушение, то същото не е от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на санкционирания. Оплакванията на касатора, че в АУАН не са описани
конкретните материални щети по двата автомобила, са неоснователни. Такова
описание действително липсва в самия
акт, но не и в ППТП. Описанието на щетите не е необходимо, доколкото наличието
на материални щети при ПТП не е съставомерен елемент на изпълнителното деяние
по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. От друга страна видът на тези материални щети не
съставлява обстоятелство, относимо към извършването на нарушението, а към
настъпилите в резултат на него вредоносни последици.
Неоснователно е и твърдението, че посочената в НП
разпоредба на чл. 179, ал. 2 пр. 2 от ЗДвП въвежда допълнителен елемент в
състава на нарушението. В случая няма спор, че касаторът не се е движил с
такава дистанция, че да избегне удряне с движещо се пред него МПС, поради което
е осъществил състава на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а след като не е избегнал
удара, то е причинил ПТП и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП. Наличието на ПТП е факт, описан словесно още в АУАН
.
С
оглед на изложеното, настоящият касационен състав на ВТАС счита касационната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Велико Търново за
валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде
оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №135/24.02.2020г. по НАХД №
125/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: