Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 21.09.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 621 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.Д.Б. ЕГН ********** срещу НП № 23-0000351 от 22.04.2020г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „АА” – В., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 27 Параграф 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на основание чл. 93в ал. 5 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече, в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 05.02.2020г. около 14.35 часа на изхода на гр. Д., в посока гр. В. срещу бензиностанция „***”, Е.Б. управлява товарен автомобил марка „***, кат. № 3, с прикачено ***, кат. О4, извършва обществен превоз на товари по маршрут Д. – К., видно от пътен лист сер. “I” № 0040361/05.02.2020г., без товар.

При проверката е установено, че Е.Б., в качеството си на водач на МПС, оборудвано с дигитален тахограф марка “Continental Automotive, сер. № 1381.********** към момента на проверката не е поставил дигиталната си карта на водач с № 0000000081591001, видно от разпечатка от дигитална карта на водача и от разпечатка от монтирания тахограф, от които е видно, че е поставил картата в 12.37ч.

Така към момента на проверката, водачът използва карта, издадена на друг водач, която отказва да предаде.

Кредитирайки показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, както и приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, че на дата 05.02.2020г., жалбоподателят е извършил обществен превоз на товари по маршрут Д. – К., с товарен автомобил марка „***, кат. № 3, с прикачено ***, кат. О4, който е бил оборудван с дигитален тахограф марка “Continental Automotive, сер. № 1381.**********, като е използвал чужда карта. Самото нарушение се установява по безспорен начин от паметта на дигиталния тахограф, която съпоставена с пътния лист показва, че превоза е извършен от Е.Б., който обаче не е ползвал своята карта, а тази издадена на друг водач.

Самата разпоредба на чл. 27, параграф 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 предвижда възможност даден водач да бъде титуляр на не повече от една валидна карта на водача и да има право да използва само своята собствена персонализирана карта на водача. В случая със своето поведение на 05.02.2020г., жалбоподателят Б. е нарушил посочената нормативна разпоредба, поради което и според съда правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В конкретния казус, според настоящия състав разпоредбата на чл. 28 буква „а” от ЗАНН е неприложима, тъй като не се касае за това да бъдат изминати само няколко километра, използвайки друга карта, а в действителност водачът Б. *** – К., поради което и е обществено неприемливо да бъде проявявано снизхождение към извършеното нарушение. Още повече, че същото е пряко свързано с безопасността на участниците в движението по пътищата, тъй като е нарушение, което не позволява на контролните органи да констатират реалното работно време и почивките на водачите, което е предпоставка за пътно – транспортни инциденти.

Именно санкционната разпоредба на чл. 93в ал. 5 от Закона за автомобилните превози е правилно приложена в случая, като административното наказание е строго фиксирано като размер – 1 500.00 лева за водачи, които използват чужда карта. Т.е. административнонаказващият орган изцяло се е съобразил с него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и изрично направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане, на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на същия за въззивната инстанция, като юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 100 лева, предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000351 от 22.04.2020г., издадено от и.д. Директор на Регионална дирекция „АА” – В., с което на Е.Д.Б. ЕГН ********** за нарушение по чл. 27 Параграф 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на основание чл. 93в ал. 5 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лв.

ОСЪЖДА Е.Д.Б. ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция „АА” – В. сумата от 100.00 лева съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.  

 

Председател:

/Мариана Момчева/