№ 993
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203683 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "С, против Наказателно постановление
№ 02-0003657/22.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" -
Бургас, с което за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда КТ),
на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Росен Русев от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Николова, която оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
По повод на извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна
1
на "С, служителите на Инспекцията по труда в гр. Бургас установили, че "С, в качеството си
на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, начислил, но към 30.06.2021 г. не е
изплатил в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за месец май 2021 г., за
положения труд на работника М. Хр. Ст., на длъжност „мениджър“, в офиса на дружеството,
находящ се в гр. Б. Съгласно сключен между страните трудов договор № 323/24.11.2020 г. и
допълнително споразумение от 01.05.2021 г., трудовото възнаграждение за месец май 2021
г. следвало да бъде изплатено до 30.06.2021 г.
С оглед на установеното, на 08.07.2021 г. свидетелят В.В. – главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас съставил срещу дружеството акт за установяване
на административно нарушение, в който описаното нарушение е квалифицирано по чл. 128,
т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ.
При тази фактическа обстановка на 22.07.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. чл.
128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ, му е наложена имуществена санкция от
2000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен
орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за
това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН – при проверка на документите на 30.06.2021 г., 05.07.2021 г., 07.07.2021 г. и на
08.07.2021 г., е установено нарушението, а АУАН е издаден на 08.07.2021 г. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са всички съставомерни признаци на вмененото нарушение – за кой месец се е
дължало трудово възнаграждение, на кого, до кога е следвало да се изплати и от кога
работодателят е изпаднал в забава. Правилно е посочена нарушената материална норма. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
2
Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към
месец май 2021 г. между дружеството-жалбоподател и работника М. Хр. Ст. е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което тя се е задължила да престира своя
труд срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение.
В хода на проверката работодателят не е ангажирал доказателства, от които да е
видно, че е изплатено дължимото възнаграждение към 30.06.2021 г.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се
изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал. 3 от КТ – лично на работника по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на
негови близки. По писмено искане на работника трудовото му възнаграждение се превежда
в банка. В случая не се установява трудовото възнаграждение на работника за месец май
2021 г. да е изплатено своевременно до края на месец юни, следващ полагането на труда, по
един от изброените начини. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение
на трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв. В конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото
не е изплатило в срок начисленото трудово възнаграждение на своя работник.
Съдът намира, че правилно АНО е приел, че има извършено административно
нарушение, като правилно е квалифицирал фактите. Правилно е определен и размера на
наложеното наказание с оглед съдържащите се в преписката данни и за други такива
нарушения, извършени от жалбоподателя.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява маловажен
случай, съдът намира следното. Действително преценката за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на
ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от
ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването
му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите
на административно-наказателната отговорност. По делото не се събраха доказателства за
липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
3
нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни
по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11
и чл. 28 от ЗАНН.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е
правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3, от
ЗАНН, вр. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003657/22.07.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Бургас, с което за нарушение на чл. 128,
т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 1 от
КТ, на жалбоподателя "С, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА "С, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ - гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4