№ 96
гр. Т., 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20233500900026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Ш. А. М.,
ЕГН **********, от гр. Т., кв. З., бл. 51, чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г. Г.
Р., адрес на кантората: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2, срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, район „И.“, бул.
„Х.К.” № 43, тел.: *******, ел. адрес: ********, с цена на иска от 50 000 лева,
частично предявени от сума в размер на 100 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди следното: На 19.10.2022 г. в гр. Т. настъпва
ПТП, при което ищцата Ш. А. М. на пешеходна пътека е ударена от л.а.
„Пежо 207“ с per. № *****, управляван от К. В. К. и застрахован по ЗЗГОА
при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
всички материали от досъдебното производство и влезлия в законна сила
краен акт от наказателното производство - споразумение по НОХД 487/2022г.
по описа на PC - гр. Т., делинквентът К. В. К. е признат за виновен в това, че
на 19.10.2022 г. в гр. Т. около 14:55 ч. на ул. „Сюрен“ до МБАЛ - гр. Т. при
1
управление на моторно превозно средство - лек автомобил , Пежо 207" с per.
№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2
т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 изр. второ от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ш. А. М.
от гр. Т., изразяваща се в счупване на голямопищялната кост на лявата
подколенница в областта на глезенната става, което й е причинило трайно
затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок на
възстановяване около 4,5 - 5 месеца, ако не настъпят усложнения в
оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека
Твърди се, че в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
ищцата е претърпяла счупване на лява подбедрица в областта на глезена,
поради което е хоспитализирана и оперирана в МБАЛ - гр. Т..
Непосредствено след инцидента грижите за ищцата са изцяло поети от
нейните близки, които осигуряват тоалет, къпане, прехрана, което
допълнително повлиява неблагоприятно върху самостоятелността и
самочувствието на ищцата. Преди инцидента тя е била активен,
самостоятелен човек, като след инцидента животът й се е променил изцяло в
посока отрицателна, като и към настоящия момент все още е зависима от
нейните близки и роднини. Поради силния стрес, който преживявала, ищцата
претърпява следните психологични проблеми: повишено ниво на
раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща напрегнатост,
безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със
загуба на интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията, апатия,
липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Вследствие на
претърпените телесни увреждания, при нея се отключва остра стресова
реакция, която впоследствие може да премине в тревожно - депресивно
разстройство, изразяващо се в пристъпи на силен страх, безпокойство, апатия,
тенденциозно асоциално и избягващо поведение, което изисква психиатрична
интервенция.
Предвид гореизложеното и на основание с чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429
КЗ, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, район „И.“, бул.
„Х.К.” № 43, да заплати на Ш. А. М., ЕГН **********:
2
> 50 000,00 лева, частично предявени от сума в размер на 100 000,00
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с получените телесни увреждания;
> законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от
КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -
15.11.2022 г. до окончателното й изплащане;
> съдебно-деловодните разноски, сторени от ищцата за образуване и
водене на настоящото гражданско производство, ведно с включено
адвокатско възнаграждение.
Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез юрисконсулт Й. С., електронна поща: y.slavov@euroins.bg, в който се
изразява следното становище по исковите претенции:
Оспорват иска за неимуществени вреди за разликата над 28 000 лева до
пълния претендиран размер от 50 000 лева, частичен от 100 000 лева.
Оспорват акцесорните искове за лихва за забава и разноски. Не спорят, че е
налице полица № ******* за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка „Пежо“, ДКН ******, със срок на
покритие от 30.04.2022 г. до 29.04.2023 г. Не спорят, че на 19.10.2022г., в гр.
Т., в близост до „МБАЛ Т.“ е настъпило ПТП, при което е пострадала Ш. А.
М.. Не спорят и за това, че водачът на лек автомобил „Пежо“ има вина за
инцидента. Не оспорват телесните увреждания, а именно - счупване на лява
голямопищялна кост на лява подколенница в областта на глезенната става. Не
спорят, че на 16.11 2022 г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна
претенция, по реда на чл. 380 КЗ, за изплащане на застрахователно
обезщетение. Образувана е щета № *******. Признават иска за
неимуществени вреди за сумата от 28 000 лева. Ответното дружество е
разгледало претенцията на пострадалата и е определило обезщетение в
посочения размер. До момента, обаче, не е представена банкова сметка, по
която то да се изплати При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 380,
ал. 3 КЗ, застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
На следващо място, считат, че с поведението си „ЗД ЕВРОИНС“ АД не е
дало повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски.
3
Застрахователят е разгледал претенцията по чл. 380 КЗ в законоустановения
срок, приел е, че са налице основания за ангажиране на отговорността му и е
определил конкретно обезщетение, за което е уведомил пострадалата.
Обстоятелството, че сумата не е изплатена към момента не може да бъде
вменено на ответното дружество, тъй като се дължи изцяло на поведението на
ищцата.
Оспорват размера на главния иск за неимуществени вреди за разликата над
28 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, частично предявен
от 100 000 лева. Конкретната травма не предполага обезщетение в такъв висок
размер. Съдебната практика последователно приема, че при определяне на
точния паричен еквивалент на претърпените болки и страдания не следва да
се допуска неоснователно обогатяване на пострадалото лице. Присъждането
на по-висока сума би довело именно до такъв резултат. В случая е налице
фрактура на крака, което е наложило оперативно лечение. Без съмнение
ищцата е изпитвала болки непосредствено след получаване на травмата, но
същите са били овладени при постъпването в болницата. Не е вярно, както се
твърди, че болките са били с особено висок интензитет и със сигурност не са
съпътствали целия възстановителен период. В представената епикриза е
отразено, че операцията е преминала успешно. Следоперативният период е
бил гладък и няма данни за усложнения. Пациентът е изписан с подобрение, а
по делото не са представени доказателства за последващи прегледи и
лечение. Не е вярно, че оздравяването не било в пълен обем. Функцията на
крайника е възстановена изцяло, без дефицит или някакви други оплаквания.
Оспорват твърденията за това, че ищцата отключила психично заболяване
вследствие на инцидента. Пострадалата е била адекватна и ориентирана след
произшествието. Осъзнала е случващото се и дори е била критична към
собственото си поведение. Тя е споделила с хората, които са се притекли на
помощ, че също има вина за катастрофата, тъй като не се е огледала.
Проявила е съобразителност и се е обадила на баща си, за да го уведоми.
Считат, че нито едно от твърденията за психичното и емоционалното
състояние на ищцата не е отговарят на истината. Инцидентът е настъпил по
невнимание на двамата участници. Автомобилът се е движил с ниска скорост
и не е имало пряка опасност за живота на пешеходката, включително с оглед
на полученото нараняване. Полицията и бърза помощ са пристигнали за
4
кратко време. Ситуацията не е била толкова драматична. Травмиращото
събитие и начинът на настъпването му не са били от естество да доведат до
психично заболяване. По делото няма доказателства да е потърсена
психиатрична помощ за справяне с последиците от произшествието. Липсват
данни за извършени прегледи, назначено и проведено лечение, което е
показателно.
В случай, че съдът намери за основателни претенциите на пострадалата за
неимуществени вреди над определеното от застрахователя обезщетение, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, правят възражение за съпричиняване. Въпреки че
е била на пешеходна пътека, ищцата с поведението си е подвела водача.
Според неговите показания, а и тези на други очевидци, тя е започнала да
пресича, след което е спряла и се е върнала назад. После отново е тръгнала
напред, но без да се огледа в посоката (наляво), от която е идвал автомобилът.
Ето защо, считат, че приносът й следва да се определи на най-малко 30% и с
него да се намали размерът на обезщетението.
Предвид горното, не възразяват съдът да постанови решение при условията
на признание на иска до сумата от 28 000 лева. Молят претенциите за
неимуществени вреди да бъдат отхвърлени над този размер. Молят съдът да
отхвърли акцесорните искове за лихва за забава и за разноски по делото.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищцата, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания
и се конкретизира допълнително исковата претенция.
В частност се заявява, че в настоящия случай липсата на посочване на
банкова сметка от ищеца не може да има за правна последица връщането на
исковата молба. Изискването за посочване на такава сметка е въведено с
нормата на чл. 127, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, в сила към датата
на подаване на исковата молба, съгласно която по осъдителен иск за парично
вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.
Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено със
санкция - съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на
съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК, и на
приложенията на исковата молба по чл. 128 ГПК (чл. 129, ал. 2 ГПК).
Считат, че приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
5
релевиран чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, но и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела
Поддържат доказателственото искане за СПсЕ, с оглед доказателствената
тежест, която ще бъде разпределената по делото, да докажат понесения от
ищцата неблагоприятен резултат, вида на вредите и тяхната стойност, както и
преживения стрес и шок относно преживяното психотравмиращо събитие.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника, в който се поддържа отговора на исковата молба и
отново се твърди, че липсата на посочена банкова сметка води до
нередовност на исковата молба. конкретизират исканията му по
доказателствата.
В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител,
депозирал писмено становище, поддържа исковата претенция и моли съда да
ги уважи.
В съдебно заседание ответното дружество чрез юрисконсулт С. оспорва
исковата претенция над сумата от 28 000 лева. Считам, че съпричиняване е
налице. Макар и по пешеходна пътека, пострадалата е подвела водача на
лекия автомобил, който се е движил с ниска скорост, както се установява от
показанията на свидетеля, разпитан в съдебно заседание. Обръща внимание и
на механизма на получаване на увреждането, който според д-р Г. е стъпване
накриво вследствие на контакта с превозното средство и последвало
счупване. Това е по-вероятния механизъм от двата възможни. Няма в случая
директен удар на автомобила в глезена. Моли за отхвърляне на исковата
претенция за сумата над 28 000 лева, както и претенцията за лихва за забава и
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 19.10.2022 г. в гр. Т. настъпва ПТП, при което доверителката ни Ш. А.
М. на пешеходна пътека е ударена от л.а. „Пежо 207“ с per. № *****,
управляван от К. В. К.. Видно от представения констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и влезлия в законна сила краен акт от наказателното
6
производство - споразумение по НОХД 487/2022 г. по описа на PC - гр. Т., К.
В. К. е признат за виновен в това, че на 19.10.2022г. в гр. Т. около 14:55ч. на
ул. „Сюрен“ до МБАЛ - гр. Т. при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил , Пежо 207" с per. № *****, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 изр. второ от
ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Ш. А. М. от гр. Т., изразяваща се в
счупване на голямопищялната кост на лявата подколенница в областта на
глезенната става, което й е причинило трайно затрудняване движението на
левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от водача К. В. К., е
имал ЗЗГОА в ответното дружество към датата на събитието и че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди в резултат на обсъжданото ПТП.
Относно последиците от процесното ПТП спрямо ищцата съдът
приема за установено следното:
В резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила счупване на
голямопищялната кост на лявата подколенница в областта на глезенната
става. По делото е прието заключение на вещото лице д-р Г. – съдебен медик,
който установява определени факти, касаещи лечението на Ш., а именно:
спрямо Ш. е приложено оперативно лечение, открито наместване на костните
фрагменти с поставяне на метална остеосинтеза. Това счупване причинява
трайно затрудняване движението на левия долен крайник със среден срок за
възстановяване пет и половина, шест месеца, като пострадалата е търпяла
много силни болки и страдания по време на произшествието, по време на
операцията и известен период от време след операцията. Според вещото лице
Ш. ще се възстанови напълно, млада е, има големи възстановителни
възможности. Ще има болки при студено и влажно време, при тежък
физически труд, при продължително стоене изправена и продължително
ходене. Що се отнася до самия механизъм на счупването, според вещото лице
това е станало в резултат на сблъсък на ищцата с автомобила като при
последващо отблъскване от него, тя е стъпила върху външния ръб на
ходилото си.
Последиците от пътния инцидент за ищцата са били по-сериозни в областта
на нейното психическо и емоционално състояние. По делото е прието
7
заключение на вещото лице – психолог Б. А., която е провела събеседване с
ищцата. Видно от приложеното заключение и обясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание, тъй като пострадалата е била много млада, тя
наистина е изживяла много силен стрес, толкова силен, че в първия момент тя
не е усещала болка. Дори по време на обаждането на баща й по телефона, тя
няма такъв спомен, са й казали, че се е смеела и някак си била уверена в себе
си, въпреки че я карат да ходи да прави скенери, снимки и т.н., че нищо й
няма. Това се дължи на покачване на стресовия хормон – адреналин, който
всъщност не позволява усещането на тази болка – чисто физическа болка. По-
големият кошмар за нея идва, когато вече съобщават, че има проблем и
трябва да остане в болница. Всъщност това й отнемане от социалния живот,
занимаване с лекари, болници, процедури, операции е било много
интензивна страхова ситуация за нея, тъй като първо, че й се случва за първи
път сблъсък с лекари, и второ - нейната представа, че нищо й няма и
казването, че все пак това е много сериозно нещо се разминава и оттам тя
започва с едни такива тревожни, страхови изживявания в този негативен
спектър. Когато са ходили при нея да я видят съученици, близки, тя е била
доста раздразнителна. Всъщност така си е вменявала, че всички останали са
добре, само тя не е добре, тъй като е било точно годината преди бала, когато
е имало много снимки, забави, такива неща, тя е трябвало да остане на
постелен режим. Вече близо година след инцидента много от нещата са се
редуцирали. Няма такива депресивни изживявания, но високата тревожност
си стои при нея. Има висока тревожност, но тя вече се дължи малко и на база
на личностова структура, която по принцип й е тревожна личностнова
структура. Тя затова и е толкова активна – фитнес, мажоретки. Тревожните
личности така правят – много са ангажирани. Вече доста са се редуцирали
нещата и може да се възстанови напълно. Няма механизъм, който да пречи да
се възстанови от това преживяване, даже напротив, натрупала е опит.
По делото са разпитани свидетели, които установяват както физическите
болки и страдания, които е преживяла ищцата след инцидента, така и нейното
емоционално състояние. Свидетелят А. М. С. – баща на ищцата заявява
следното: „След втория-третия час имаше адски болки в крака. Казаха, че ще
й правят операция и са нужни импланти, поставиха и два пирона
впоследствие. Изписаха я на петия ден, беше със силни болки и беше на
болкоуспокояващи. След това в къщи беше три месеца на легло, майка й я
8
къпеше и се грижеше за нея, цялото семейство се грижеше за нея. …За
учебния процес ходихме да направим молба при директорката, един месец й
отпуснаха онлайн да се обучава от къщи, за да не изостава, защото тя искаше
да учи след 12-ти клас. …След трите месеца на легло след операцията ходи на
рехабилитация, ходи на физиотерапия, защото болките продължиха. Имаше и
медицински ботуш на крака. …Купихме й патерици и тя се придвижваше с
тях. Тя започна да се изрива по крака и казаха, че това е от имплантите,
защото били чуждо тяло в тялото й. За тези обриви ходихме при алерголожка.
След това премина физиотерапия и се поуспокоиха малко болките. Преди
месец, на 21-ви мисля беше, й направиха втора операция - за махане на
имплантите. И пак рана, пак болки, пак страдания, пак не можеше да си
мокри крака, пак майка й трябваше да я къпе, защото трябва да е седнала на
стол, тъй като не може да стои права в банята и да се къпе. .. Психически й се
отрази много зле. Първите й стъпки, когато проходи, тя се хващаше за мен и
така пресичахме, стресът й беше голям. Тя изкара август месец преди
инцидента шофьорски курсове, беше ме страх да й давам колата, за да не
направи нещо като млад шофьор, а то стана точно обратното и сега не иска да
кара кола, просто й се отрази психически всичко това. Абитуриенският бал го
изкара, но не както трябва. Не може да обуе високи токчета, защото травмата
е долу в глезена и в 1 часа беше приключил абитуриенският бал за нея. …
След като й извадиха имплантите имама белези долу на крака. Даже съм й
купил гел за обезличаване на тези белези. …
В момента не спортува. Преди това спортуваше, ходеше на фитнес, както
казах в мажоретния състав на Т. беше.“
Свидетелката Г.Ц.С.- приятелка на ищцата, установява следното в своите
показания пред съда: „Беше доста трудно това за нея, защото Ш. е доста
общителен човек, обича да излиза, да ходи на училище и изведнъж всичко
това трябваше да се прекрати, беше й доста трудно. Беше й последната година
в училище. Успяха да измислят вариант тя да учи от къщи дистанционно и
през тези три месеца тя не е излизала от къщи, беше неподвижна. Родителите
й й помагаха с къпане, с ходене, с всичко и доста нейни приятели гледахме
да ходим да я разведряваме, малко да я разсейваме от случилото се, защото
имаше моменти в които доста често се затваряше в себе си, като в едно дупка
и й беше доста трудно излезе от там. Доста време беше това и след като
започна вече да ходи, пак не беше напълно оздравяла, понеже се налагаше да
9
има придружител. Примерно, родителите й я караха до училище всеки ден,
защото малко или много се притесняват, а и за да не стане нещо, тъй като
разстоянието от тях до училище беше доста. Караха я, връщаха я. Ако
примерно искаше да излезе, родителите й я водеха при нас, сядахме на кафе
или на някоя пейка и след това родителите й след определено време я
вземаха. Беше доста трудно за нея това с ограничаването на всички външни
контакти и със спирането на всичко. Тя пет години участваше в мажоретния
състав на Т., представяше града по фестивали, концерти и това също
трябваше да се спре и беше доста трудно за нея…. особено пристъпи на силен
страх, особено в първите дни, когато правеше опити да върви, не беше сама,
но изпитваше голям страх. Психични проблеми имаше след това, става
въпрос за страх, тревожност, каквито преди това не е проявявала. Много се
притесняваше от това да пресича сама, трябваше да пресича с някого. В
момента пресича сама, но доста трудно, но вече пресича сама. Има шофьорска
книжка, но отказва да кара, изпитва страх от това да кара…. В момента тя
общува с приятели, излиза, но не е същото като преди.“
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
10
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат
уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални
правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на
застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за
конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на
увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение -
налична валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с полица № ******* за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка „Пежо“, ДКН ******, със срок на
покритие от 30.04.2022 г. до 29.04.2023 г.; настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора - ПТП, претърпени
неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение, които вреди са
в резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ Същата сила
има и споразумението, което е одобрено от съда по НОХД № 847/2022 година
на Районен съд – Т..
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, и наличие или липса на съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
11
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Основните обстоятелства за определяне на размера на
справедливото обезщетение в случая са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на
отшумяване на уврежданията и др.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че следва да определи на ищцата
справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява следните
обстоятелства: ищцата е била 18-годишна - т.е. в твърде млада възраст, в
която все още не се е срещала с трудности от такова естество, каквито е
преживяла. Била е ученичка в последния клас на гимназията – период, който
се свързва само с хубави събития – завършване на училище, абитуриентски
бал, забавления по този повод. Несъмнено е изпитвала силни болки по време
на инцидента и доста време след него. Възстановителният период не е бил
кратък и всъщност още не е приключил. Била е обездвижена и на легло близо
3 месеца. Не е можела да се обслужва сама. В същото време е трябвало да учи
онлайн и да мисли за подготовката си за приемането й като студент. За
ищцата събитието е довело до силен стрес, тревожност, депресивни мисли.
Ограничила е контактите си с близки и приятели и нейното отчуждение в тази
12
насока все още не е преодоляно. Имала е дълго време страх да пресича улици.
Страх да шофира. Ищцата има такава личностнова структура, че тя е
преживяла инцидента доста по-сериозно, отколкото евентуално друго лице на
нейната възраст би преживяло подобен инцидент. Преди инцидента е
спортувала активно. Била е мажоретка и инцидентът е сложил край на
нейните изяви в тази насока. Отделно наложилите се оперативни намеси също
са се отразили негативно на една млада и жизнерадостна личност каквато е
била ищцата до този момент. Несъмнено за ищцата травмата от събитието е
била голяма във всеки един аспект. Макар ищцата ще се възстанови
физически, вбъдеще ще изпитва болки в областта на счупването при влажно и
студено време и при физическо натоварване. Емоционалната травма още не е
преживяна, макар вещото лице-психолог да изразява оптимизъм в тази
насока.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., които
изцяло се споделят, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да
бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и
да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния
резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е
необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия
за възникване на самото пътнотранспортно произшествие, като правно
значим факт, изискващ приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за
настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение
13
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към
настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния
действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в
пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
Настоящият съдебен състав приема, че няма съпричиняване от страна на
ищцата за вредоносния резултат. Ответното дружество счита, че ищцата е
допринесла за вредоносния резултат със своето поведение по пресичане на
пешеходната пътека, защото, видно от показанията на свидетеля А. В.,
ищцата е направила две крачки напред по пешеходната пътека, после се е
върнала на тротоара и после пак е започнала да пресича, като според него
ищцата се е блъснала в автомобила и тогава е паднала. Гледала е надясно, но
не и вляво, откъдето е дошъл автомобила. Според свидетеля А. В., водачът на
лекия автомобил се е подвел по поведението на ищцата.
Настоящият съдебен състав приема, че видно от самите показания на този
свидетел, ищцата не е излязла внезапно на пътното платно. Преминавала е по
пешеходна пътека. Пешеходната пътека е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Всъщност, описаната от свидетеля В. ситуация е често срещана, защото
пешеходците са предпазливи и е възможно, макар и навлезли на пешеходна
пътека, да се върнат назад, за да избягнат забелязано от тях препятствие под
формата на движещ се автомобил от едната или от другата посока. След като
веднъж ищцата е стъпила на пешеходната пътека, виновният водач е
следвало да спре и да осигури предимство на пешеходеца, а не да предполага,
че е възможно ищцата да иска да го пропусне. Самото поведение на ищцата
при направа на крачки напред, после назад и пак напред е било в рамките на
десетина секунди. И след като сблъсъкът е бил на третата крачка, която
ищцата отново е направила напред, ясно е, че водачът на автомобила има
вина за произшествието, която е установена несъмнено по НОХД № №
14
847/2022 година по описа на РСТ. Така определеното от свидетеля В.
поведение на ищцата като подвеждащо, няма юридически аспект, за да може
да се приеме, че има съпричиняване от страна на ищцата за вредоносния
резултат.
Процесуалният представител на ответното дружество набляга и на факта,
че ищцата вероятно е получила счупването на глезенната става не в резултат
на директно съприкосновение с автомобила, а в резултат на това, че е стъпила
на ръба на ходилото си. По логиката на представителя на ответника, ищцата
сама си е виновна, че е стъпила накриво и това следва да бъде отчетено при
определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди. В случая обаче съдът приема, че механизмът на самото увреждане е
ирелевантен. Установено е безспорно по делото, а и това не се оспорва от
ответника, че счупването е в резултат на настъпилия инцидент.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният частичен иск за
неимуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи.
По отношение на претендираните лихви за забава:
На 16.11 2022 г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция
по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване
от последното на застрахователна претенция. /В този смисъл Решение №
50106 от 03.11.2022 г. по т.д. № 1865 по описа за 2021 г., Търговска колегия
на ВКС, І отделение/.
В случая няма данни застрахователят да е бил уведомен от застрахования
деликвент, както и от увреденото лице преди датата на предявяване на
застрахователната претенция. Следователно застрахователят, който в случая е
отказал да уважи застрахователната претенция на ищцата в пълен справедлив
размер при наличие на достатъчни доказателства за основателността й, е
изпаднал в забава от датата на предявяване на тази претенция, а именно -
16.11.2022 г., поради което лихва за забава следва да се присъди в полза на
ищцата от тази дата. Направеното от ответника възражение, че не се дължи
15
лихва за забава, тъй като на ищцата е предложено обезщетение в размер на 28
000 лева, се явява неоснователно. Кредиторът не е длъжен да приема
изпълнение на части. При липса на уважаване изцяло на претенцията на
ищцата за определяне на справедливо обезщетение, лихва за забава се дължи
върху цялата определена от съда сума от датата на предявяване на искането.
Относно разноските:
Ищцата е представила списък на разноските, който кореспондира на
приложените по делото доказателства за направата на тези разходи за внесени
депозити за експертизи – общо 550 лева. Тя е представлявана безплатно от
адвокат. На същия се дължи възнаграждение съобразно резултата по делото
по така уважения иск. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2014 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „при интерес от 25
000 лв. до 100 000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. – т.е.
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 4 650 лева без ДДС или
5 580 лева с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2
000 лева, както и 100 лева за възнаграждение на вещо лице, изплатено от
бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, район
„И.“, бул. „Х.К.” № 43, тел.: *******, ел. адрес: ********, представлявано от
юрисконсулт С., да заплати на Ш. А. М., ЕГН **********, от гр. Т., кв. З., бл.
51, вх. А, ет. 6, ап. 16, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за травматични
увреждания, болки и страдания, причинени й в ПТП на 19.10.2022 г. в гр. Т.,
от водач на моторно превозно средство - лек автомобил , Пежо 207" с per. №
******, застрахован в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”
АД, ЕИК ******, по полица № ******* със срок на покритие от 30.04.2022 г.
до 29.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.11.2022 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ
16
и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, район
„И.“, бул. „Х.К.” № 43, тел.: *******, ел. адрес: ********, да заплати на Ш. А.
М., ЕГН **********, от гр. Т., кв. З., бл. 51, вх. А, ет. 6, ап. 16, сумата от 550
/петстотин петдесет/ лева, представляваща разноски в производството за
експертизи, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, район
„И.“, бул. „Х.К.” № 43, тел.: *******, ел. адрес: ********, да заплати на
адвокат Г. Гергиев Р. с адрес на кантората: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2,
четвърти полуетаж, офис № 4, сумата от 5 580 /пет хиляди петстотин и
осемдесет/ лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, район
„И.“, бул. „Х.К.” № 43, тел.: *******, ел. адрес: ********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Т. сумата от 2 000
/две хиляди/ лева, представляваща дължимата по делото държавна такса,
както и 100 /сто/ лева разноски за вещо лице, изплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Т.: _______________________
17