Определение по дело №332/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение 119/20.11.2009 година, постановено по гр.дело № 561/2009 година, Кърджалийският районен съд е отменил наложеното на Ш. Е. Х. от Г. дисциплинарно наказание “уволнение” със заповед N 04/13.04.2009 г. на директора на Ц. Д. градина „С.” С., О., издадена на основание чл.188, ал.1 т.3, вр. чл.187 т.3 и т.10 от КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение на Ш. Е. Х. и е признал наложеното с тази заповед дисциплинарно уволнение за незаконно; възстановил е Ш. Е. Х. на предишната й работа-Д. учителка в Ц. Д. градина „С.” С., О.. С решението съдът е осъдилЦ. Д. градина „С.” С., О. да заплати на Ш. Е. Х. сумата 2 997лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 14.04.2009г. до 14.10.2009г., както и да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 179.88лв., представляваща държавни такси по делото, както и сумата 40лв.- възнаграждение за вещо лице.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Ц. Д. граõина „С.” С., О., чрез представител по пълномощие, с което решението на първоинстанционния съд се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и като необосновано. Неправилен бил изводът на съда, послужил като повод за отмяна на процесната заповед, че същата е издадена при неспазване на чл. 193 на КТ и че заповедта е немотивирана при неизпълнение на нормата на чл. 195,ал.1 от КТ. От събраните по делото доказателства безспорно било установено, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина се изразявало в допускане от страна на ищцата по времето на нейната смяна като учител на 09.04.2009 г. да бъде наранено детето Г.Б.М., за което по делото било прието като доказателство медицинско удостоверение с изх. № 5/09.04.2009 г. Неправилен бил изводът на съда, че поисканите и дадените обяснения на основание чл. 193 от КТ с писмо с изх. № 44/09.04.2009 г. не били изискани за конкретно нарушение, защото не било уведомено лицето, че е извършило конкретно или конкретни нарушения. Изложените от съда мотиви, че не са били поискани писмени обяснения напълно се опровергавали от установеното от съда в тази насока и същите не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ето защо в случая било налице изпълнение на задължението от страна на работодателя, вменено му от разпоредбата на чл. 193,ал.1 от КТ, защото, за да е налице това изпълнение, бил необходим и достатъчен само фактът - преди налагане на дисциплинарното наказание, субектът на работодателската власт да поиска обяснения от работника за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина. Решението на съда било постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано и по отношение на изложените мотиви, че процесната заповед не отговаряла на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ. В тази насока от събраните по делото доказателства безспорно се налагал друг, различен от направения от съда извод, а именно-заповедта за дисциплинарното уволнение била мотивирана. Посочените мотиви в решението сами по себе си опровергавали направения неправилен извод от съда, че процесната заповед е немотивирана, защото от съществено значение дали една заповед е мотивирана е не посочената в нея правна квалификация на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, цитирана в същата, а описанието на това нарушение в обстоятелствената част на заповедта, което описание правело самата заповед „мотивирана” по смисъла на чл. 195,ал.1 от КТ. Видно от описанието на обстоятелствената част на процесната заповед в същата било посочено времето, мястото на нарушението и конкретните действия, чрез които се осъществило това нарушение. От установената фактическа обстановка по делото безспорно се налагал извода, че работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно законовите разпоредби. Дисциплинарното наказание „уволнение” било наложено за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа, по длъжностна характеристика, в на Правилника за вътрешния трудов ред, етичния кодекс на работещите с деца по време на изпълнение на задълженията. И неоснователно съдът приел, че това нарушение не било осъществено, защото не били посочени всички текстове във визираните в заповедта нормативни документи. Безспорно се налагал извода, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195 от КТ, тъй като в процесната заповед били налице всички реквизити и необходими данни, които законът предпоставял като условие за законност, респ. в заповедта бил посочен нарушителят и било описано нарушението на трудовата дисциплина така, както било възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като безспорно било налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства по арг. на чл. 190, ал.1, т.2, във вр. с чл. 189, ал.1 от КТ. В този смисъл, подкрепен от доказателствата по делото бил изводът, че обжалваната заповед е мотивирана, тъй като дисциплинарното нарушение било конкретизирано чрез очертаване на фактическите обстоятелства, което само по себе си представлявало наличие на уволнителното основание. Предвид изложените съображения жалбодателят считал, че дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно на доказаното основание, а предявения иск за неговата отмяна - неоснователен. С оглед на акцесорния характер на иска по чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3 от КТ, уважаването на същите било обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за законно и след като съдът следвало да приеме, че главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е неоснователен, неоснователни се явявали и обективно съединените с него искове за възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ и присъдените по делото разноски. Моли въззивния съд да постанови решение, по силата на което да отмени изцяло обжалваното решение, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да потвърди заповед № 04/13.04.2009 г. на Директора на ЦДГ "С.", С., община Кърджали.

В постъпилия отговор по реда на чл. 263, ал.1 ГПК, от ответника Ш. Е. Х., чрез процесуалния й представител, въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. Ответникът счита обжалваното решение за правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения и направените искания.

Ответникът по жалбата, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени от Ш. Е. Х. от гр. Кърджали срещу Ц. Д. градина „С.” С., общ. Кърджали обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 и т.4 КТ, - за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед N 04/13.04.2009 г. на директора на Ц. Д. градина „С.” С., О., за прекратяване на трудовия договор с Ш. Е. Х.; за възстановяване на предишната й работа - Д. учителка; за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението и за заличаване на дисциплинарното уволнение от трудовата книжка.

Установява се по делото, че Ш. Е. Х. се намирала в трудово правоотношение с ЦДГ „С.” С., общ. Кърджали, като заемала длъжността „Д. учителка”.

Със Заповед N 04/13.04.2009г. на директора на ЦДГ „С.” С., О., на основание чл.188, ал.1 т.3, вр. чл.187 т.3 и т.10 от КТ, вр. чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, трудовият договор с Ш. Е. Х. бил прекратен, считано от 14.04.2009г. Като причина за прекратяването му било посочено следното: за това, че на 09.04.2009г. Ш. Е. Х. допуснала децата Г.М. и Р.С. да се наранят, и за нарушаване на Правилника за вътрешния трудов ред, Длъжностната характеристика, Етичния кодекс на работещите с деца по време на изпълнение на задълженията си в смяна и проведената оперативка на 09.04.2009г. Заповедта била връчена на служителя на 13.04.2009г. при отказ, оформен с подписите на двама свидетели.

С писмо от 09.04.2009г., директорът на детската градина изискал от Х. да даде писмени обяснения във връзка с извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина на 09.04.2009г. с децата от 3-та група Г.Б.М. и Р.Р.С., както и на какво се дължи поведението й по време на оперативка, организирана от директора в присъствието на служителките –М.К. и Т.Я.. Писменото искане на директора било връчено на Х. на 09.04.2009г. при условията на отказ, оформен с подписа на двама свидетели. Писмени обяснения не били дадени от служителката.

Видно от медицинско удостоверение от 09.04.2009г., издадено от ОПЛ д-р Савов, на детето Г.Б.М. на 5 години, бил извършен преглед и била поставена диагноза „отворена рана на главата”.

От протокол от 09.04.2009г. се установява, че на същата дата била проведена оперативка с персонала на детската година за разглеждане на проблема на евакуацията на децата и персонала на градината при земетресение и разглеждане на инцидента в трета група в смяната на учителката Х.. На оперативката присъствали директора, М.К.-учител, Ш. Х. –учител, Т.Я.-учител и П.М.-помощник възпитател. Отразено е в същия, че след приемане на дневния ред, учителката Ш. Х. отказала да бъде разгледана т.2, заявявайки, че не е извършила дисциплинарно нарушение на 09.04.2009г., изразяващо се в допускане от нейна страна по време на смяната й на 09.04.2009г. децата Г.М. и Р.С. да се сбият и да бъде нанесена травма-отворена рана на главата на детето Г.М. В протокола е посочено и, че поради арогантното поведение на Ш. Х., оперативката не се провела и не били взети решения по дневния ред.

По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността „учител” в Д. градина, с която Ш. Х. била запозната на 07.09.2005г. Представен е и Етичен кодекс на работещите с деца, подписан от Ш. Х. на първа страница. Представен е Правилник за вътрешния трудов ред на ЦДГ „С.” за учебната 2008/2009г., приет на 26.09.2008г. на Общо събрание на колегията в ЦДГ „Снежанка” С..

Св.Х. - учителка в същата Д. градина, разпитана от първоинстанционния съд, сочи в показанията си, че директорката на градината забранявала на леличката да й помага, когато изкарвала децата на двора, както и че било възможно да се сдърпат две деца, докато играят, без учителката да ги види.

От трудовата книжка на Х. се установява, че на 13.09.2009г. е вписано като основание за прекратяване на договора чл.188, ал.1 т.3 от КТ. От служебна бележка, издадена от Дирекция „Бюро по труда” Г. се установява, че се е регистрирала като безработна на 15.04.2009г. От удостоверение без дата, издадено от Община Кърджали е видно, че за м.март 2009г. Х. имал бруто доход соц. помощи в размер на 511.99лв., бруто доход детски помощи 499.50лв. и трудово възнаграждение 499.50лв..

От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за м.март 2009г. Х. получила брутно трудово възнаграждение в размер на 499.40лв., и за периода от 13.04.2009г. до 14.10.2009г. брутното трудово възнаграждение възлизало на 2 997 лв.

При тези доказателства се налагат следните фактически и правни изводи: безспорно по делото е, че страните се намирали в трудово правоотношение, прекратено поради наложено на въззиваемата Х. дисциплинарно наказание „уволнение”. Безспорно установено е също така, че на 09.04.2009 година, последната била на смяна в детската градина, като дежурна Д. учителка на сборна група деца; както и че по време на смяната, едно от децата в групата – Г.Б.М., на пет години, пострадало – получило отворена рана на главата. Представителят на работодателя приел, че допуснатото от страна на учителката Х. нараняване на детето представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което, със заповед № 04/13.04.2009 година, бил прекратен трудовият й договор поради дисциплинарно уволнение. Законността на уволнението е предмет на инстанционния съдебен контрол. В тази връзка, на първо място, подлежи на проверка изпълнено ли е от работодателя вмененото му по императивен начин с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ задължение преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства или да приеме писмените му обяснения. Изслушването, респективно приемането на обясненията преди налагане на наказанието, представлява задължителен елемент от дисциплинарното производство, както е и условие за осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на уволнителната заповед по същество. Установява се по делото, че с писмо от 09.04.2009 година, адресирано до служителя - детската учителка Х., работодателят поканил последната „…да даде писмени обяснения във връзка с извършеното нарушение на трудовата дисциплина на 09.04.2009 година с децата от ІІІ гр. – Г.М.и Р.С.”; както и че Х. отказала да приеме писменото искане, като отказът бил оформен в присъствието на двама свидетели, чиито имена и подписи се съдържат в поканата, поради което отказът не засяга редовността на връчването. Доколкото по делото е безспорно, че на посочената дата, едно от децата в групата на учителката Х. - детето Г.Б.М., е пострадало, и именно в тази връзка е изискано писменото обяснение, респ. учителката е уволнена, следва да се приеме, че процедурата по чл. 193 КТ е изпълнена, като, преди налагане на дисциплинарното наказание, от служителя са били изискани писмени обяснения във връзка с нараняването на детето Г.М., допускането на което представителят на работодателя квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина. Противният извод, направен от първоинстанционния съд в тази връзка е неправилен и не се възприема от настоящата въззивна инстанция. При това положение, и тъй като уволнението е оспорено и по същество, се дължи произнасяне относно законността на същото. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението Þ кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Процесната заповед е издадена на основание чл. 188, ал.1, т.3 и т. 10 КТ, които правни основания представляват: по т. 3- неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; по т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение, издателят на заповедта е посочил, че на 09.04.2009 година Х. допуснала децата Г.М.и Р.С. да се наранят и за нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната характеристика, Етичния кодекс на работещите с деца и проведената на 09.04.2009 година оперативка. Допускането да се нарани дете по време на смяна, действително би могло да бъде свързано с нарушение на трудовата дисциплина от страна на учителя но само когато е последица от нарушено, конкретно вменено и установено в производството по налагане на дисциплинарно наказание задължение във връзка с изпълняваната работа. Или настъпилият резултат /какъвто представлява нараняването на детето/ е винаги следствие от конкретно, съзнателно действиеили бездействие от страна на уволнения, съставляващо нарушение на задълженията във връзка с изпълняваната работа. Така, в процесната заповед, не се съдържа описание на допуснатото от учителката Х. нарушение на преките й задължения по време на смяна във връзка с безопасността на децата, а се съдържа описание единствено на настъпил резултат, без да е доказана причинната връзка между такова поведение на служителката, съставляващо нарушение на тези й задължения и нараняването на детето. Нещо повече, от съдържанието на заповедта не става ясно дали допуснатото нараняване на децата и нарушението на посочените актове съставляват самостоятелни нарушения, или първото е последица от второто. Внимателният прочит на Правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната характеристика на длъжността „учител” в детската градина и Етичния кодекс на работещите с деца, на които се позовава заповедта, установя впрочем, че единствено в ал.2 на чл. 7 на Правилника, се съдържа формулирано по общ начин задължение учителят да спазва всички изисквания за безопасни условия на възпитание, обучение и труд за опазване на здравето и живота на децата, като останалите два акта не съдържат разпоредби, създаващи задължения в тази връзка. В този ред на мисли, нито от мотивировъчната част на процесната заповед, нито от другите доказателства, посочени от работодателя в съдебното производство, се установява в нарушение на кое свое задължение учителката е допуснала нараняването на детето /като по делото има данни за нараняване на едно от децата, а не и на двете, както е посочено в заповедта/. И това е така, тъй като обстоятелствата, при които детето се е наранило, не са били установени нито преди налагане на дисциплинарното наказание, нито в съдебното производство – по делото не се съдържат данни къде е била учителката в момента, когато детето се е наранило; по какъв начин детето се е наранило и било ли е предотвратимо от своевременна намеса на учителката, каквато тя не е предприела; дали децата са били оставени без надзор и пр. Именно, изясняването на тези обстоятелства би могло да обоснове евентуалния извод, че детето е било наранено вследствие нарушение от страна на учителката, както би могло да обоснове и противният извод- че нараняването не е следствие от такова нарушение.Такова изясняване на обстоятелствата не е направено нито в производството по налагане на дисциплинарно наказание, нито в съдебното производство. Единственото безспорно обстоятелство по делото е това, че детето е пострадало докато е било на градина и в тази връзка, въпреки указанието на първоинстанционния съд към настоящия жалбоподател, в чиято тежест е било да докаже извършеното дисциплинарно нарушение, че не сочи доказателства за установяването му, същият не е представил такива за обстоятелствата, при които е пострадало детето, както и че това е вследствие виновно неизпълнение от страна на уволнената на трудовите й задължения. Следва да бъде отбелязано в тази връзка, че разпитаната по делото свидетелка Х. сочи в ´оказанията си, че с децата има само една учителка, като не е възможно децата да бъдат наблюдавани поотделно, както и е възможно две деца да се сдърпат и това да не бъде веднага видяно от учителката. Наред с това, при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да извърши конкретна преценка на: тежест на нарушението; обстоятелства, при които е извършено и поведението на служителя. Данни за такава преценка, извършена от издателя на заповедта, няма по делото. По тези съображения следва да се приеме, че уволнението на учителката Х. е незаконно и заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание е немотивирана, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд – в същата не е посочено извършеното нарушение. Ето защо, като е признал уволнението за незаконно и е отменил заповедта за прекратяване на трудовия договор, възстановил е уволнената Д. учителка на заеманата преди това длъжност и е присъдил обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост така, както се твърди във въззивната жалба. Правилно съдът е приел, че не следва да се произнася по искането, съдържащо се в исковата молба да се извърши заличаване на уволнението в трудовата книжка, тъй като заличаването е законна последица от отмяната на уволнението и това е задължение на работодателя съгласно чл. 346 КТ, след влизане на съдебното решение в сила.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника Х. разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 22.10.2010 година пред въззивната инстанция, в размер на двеста лева.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/20.11.2009 година, постановено по гр.дело № 561/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА ЦДГ „Снежанка” С., общ. Кърджали да заплати на Ш. Е. Х. с ЕГН *, съдебен адрес: гр. К., ул.”С.” № хх, бл. х, вх.х,.х,ап.х направените по делото разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.