№ 305
гр. Русе, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от И. Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20244520200653 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. Г., депозирана против наказателно
постановление № 24-1882-000056 от 01.03.2024г., издадено от ВПД Началник
Първо РУ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на
50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за
нарушение по чл. 103 ЗДвП
С жалбата се ангажират твърдения, че при издаването на
наказателното постановление има допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, неспазване на установената
форма, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с
целта на закона и се моли за неговата отмяна. Ангажират се твърдения, за
липса на произнасяне от страна на наказващия орган във връзка с депозирано
от страна на жалбоподателя възражение срещу съставения АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, развива съображения, че
когато е възприел полицейския автомобил да се движи зад управлявания от
него автомобил с включен светлинен и звуков сигнал е предприел действия
по намаляване на скоростта, за да пропусне същия, но след като
полицейският автомобил е продължил движението си зад него е спрял и му е
била извършена проверка.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
1
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити от
страните в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните
по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН бланков № 489194/19.01.2024г. за това,
че на 19.01.2024г., около 00,50 часа, в град Русе, ул. „Йордан Йовков“/ул.
„Басарбовска“, в условията на ясно време и мокра пътна настилка, управлява
собствения си лек автомобил „Ауди“ с рег. ******, като не спира плавно, на
посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при
подаден звуков и светлинен сигнал от контролен орган, като същият е бил
настигнат на ул. „Св. Св. Димитър Басарбовски“/бул. „България“ на около 800
метра след подадения сигнал.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от
актосъставителя като нарушение на чл. 103 ЗДвП.
АУАН е подписан от нарушителя, без същият да изложи в него дали
има възражения.
Такива са били депозирани и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 24-1882-000056 от 01.03.2024г., при същите
приети за установени факти и правна квалификация на деянието, както
изложените в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по
чл. 103 ЗДвП.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство, поради и което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни
мотиви, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Нарушението е описано подробно и по начин индивидуализиращ
същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно
2
нарушение е санкциониран като, както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Във връзка с депозираните възражения от страна на нарушителя
срещу АУАН е била извършена проверка и същите са приети за
неоснователни, поради и което не е налице нарушение по чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП фактически
констатации, не покриват състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП вменено
на жалбоподателя.
Нормата на чл. 103 ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието
„подаден сигнал за спиране“. Такава може да се изведе от разпоредбата на чл.
170, ал. 3 ЗДвП, съгласно която „При спиране на пътно превозно средство за
проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за
спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.
Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“. Съгласно чл. 207, изр.
последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ
се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис
„Полиция-Спри!“.
За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 ЗДвП следва да
е подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да чрез един от
начините разписан в ЗДвП и ППЗДвП, да е предназначен за конкретния водач
на ППС и въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението
си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания.
Подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският
автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване
на такъв сигнал, за водачите на моторни превозни средства възникват
задълженията, произтичащи от нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДвП, а именно: При
приближаване на моторно превозно средство със специален режим на
движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да
освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да
спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на
сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е
подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл.
170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил или подаден от
полицейския автомобил постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-
3
Спри!“, съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на
ЗДвП., за да бъде прието, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му във вина административно нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените в закона начини за
спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът
на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място.
Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да
спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие е специален
автомобил, което задължава другите водачи на ППС да се отбият и да
създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на
движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от
автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на
сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото е безспорно е установено,
че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от
полицейските служители, поради и което за водача не е възникнало
задължението да спре с оглед подаден му сигнал от контролен орган.
С оглед изложеното неспирането на жалбоподателя при подадения
светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не може да
бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране,
подадено от орган за контрол и регулиране на движението, за каквото именно
нарушение, същият е санкциониран.
В нито един момент полицейския автомобил не се е изравнил с
автомобила управляван от жалбоподателя и на същия не е бил подаван сигнал
с ръка или някакъв друг ясен и недвусмислен сигнал за спиране, а
полицейския автомобил през цялото време се е движил зад управлявания от
жалбоподателя автомобил.
Отделно от това, както е посочено в АУАН и НП след като е бил
настигнат от полицейския автомобил, жалбоподателят е спрял, в най-дясната
част на пътното платно, което се е случило на около 800 метра, след
подадения сигнал.
По гореизложените мотиви съдът намира, че жалбоподателя не е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение и
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно и издадено в нарушение на материалния закон.
По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя и не са представени доказателства за извършването на такива,
поради и което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр.
чл. 58д, т. 1 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1882-000056 от
01.03.2024г., издадено от ВПД Началник Първо РУ при ОДМВР-Русе, с което
на А. М. Г., ЕГН: **********, с адрес ******, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50
(петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един)
месец, за нарушение по чл. 103 ЗДвП.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5