Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Разград, 23.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
окръжен съд в публичното заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС
ХРИСТОВ
при участието на секретаря С.Лазарова, като
разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №144 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба, вх №2426/17.07.2020г., подадена от „Биовет“АД, гр.Пещера, чрез
пълномощници адв. Андрей Александров и адв. Стефан Стефанов от САК против
решение №28/12.02.2020г., постановено по
гр.дело №1218/2019г.по описа на РС-Разград.
С атакуваното решение РРС е осъдил
дружеството-жалбоподател да заплати на ищеца И.Б.О. *** сумата сто хиляди лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 09.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното й заплащане.
Присъдил е в полза на
ищеца разноски.Решението е постановено при участието на трето-лице помагач на
страната на ответника.
Решението се атакува като неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Излагат се съображения и
за необоснованост на съдебния акт, както и за завишаване размера на присъденото
обезщетение, като се твърди и липса на мотиви на решението на РС в тази му
част.Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго по
същество на спора, с което да бъде приета степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия работник и определяне на
обезщетение при съобразяване на същото и нормата на чл.52 от ЗЗД.Претендират се
разноски съобразно изхода на делото.
Отговор на въззивната жалба е подаден от ищеца И.О., чрез пълномощник адв.Георги
Христов от САК.Застъпва се становище за неоснователност на подадената жалба, с
искане за отхвърлянето й и потвърждаване на решението на РС.Цитира се и прилага
съдебна практика.Прави се искане за разноски.
Третото-лице помагач на
страната на ответника „Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България“ КЧТ, гр.София,
чрез пълномощник адв.Емилиян Димов от САК също е подало отговор на въззивната жалба.Застъпва
становище за нейната основателност.
В
съд.заседание пълномощникът на
въззивника поддържа
подадената въззивна жалба , а въззиваемата страна подадения отговор.
Третото лице- помагач с писмена молба поддържа
също подадения отговор.
Разградският окръжен съд, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и становищата на страните, както и събраните пред тази инстанция
доказателства намери за установено следното:Въззивната жалба е процесуално
допустима , като подадена в срок от легитимирана страни в процеса , срещу акт
подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.Преценявайки
неговата правилност, РОС съобрази следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от И.Б.О., чрез
пълномощник против „Биовет“АД , гр.Пещера, по иск с правно основание чл.200 от КТ, при цена на иска 100 000 лева, след допуснато изменение по чл.214 от ГПК.
Ищецът настоява съдът да осъди ответника да му заплати
исковата сума, ведно със законна лихва от 09.04.2019г.-дата на увреждането,
до окончателното плащане, като
същата представлява
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на
травматични увреждания-две счупвания, съответно
на глезена на левия
крак и поясната област на гръбначния стълб , получени при трудова злополука настъпила на посочената дата, при и по повод изпълнение на работа по
трудов договор. Претендира и разноски по делото.
Ответникът-„Биовет"АД-Пещера, с отговора на исковата молба и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на
предявените искове.Счита претенцията на ищеца за главницата силно завишена по размер.Заявява, че работодателят е предложил на ищеца сума от 1000 лева, като помощ, която той
отказал.Възразява, че работникът е допринесъл за настъпване
на злополуката, като е проявил е груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2
от КТ, тъй като е преместил сам по своя инициатива комбинираната стълба пред
друг прозорец без долния й край да е бил
стабилизиран. По
отношение на претендираната лихва, счита същата за недължима, поради неоснователност на главния иск, както и, че не е налице забава от страна на работодателя.Претендира разноски.
Третото лице- помагач на ответника-„Колонад
Иншурънс Ес Ей-клон България"КТЧ, счита на първо място, че недопустимо е
конституиран в процеса като трето лице, тъй като е привлечен от ответника, а не
от застрахованото лице-работника. От друга страна, заявява, че иска е
неоснователен, настоява за отхвърлянето му, като твърди че ищецът е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат и в случая намира приложение чл.201 ал.2 от КТ, поради което отговорността
на ответника следва
да намалена.
От събраните по
делото писмени, гласни доказателства и доказателствени средстав, с оглед твърденията
и становищата на страните се установява следното:Ищецът е работил по трудов договор при ответника в клона
му в гр.Разград, считано от 05.09.1983г. С допълнително споразумение №500/31.01.2019г., страните са
уговорили той да изпълнява длъжността
„оператор" при пълен работен ден в Особено производство №2, участък
„Ферментация".Преди
заемането на тази длъжност И.О. е работил при ответното дружество като
„началник смяна“ в същото производство.Промяната на длъжността била наложена от
настъпило трудоустрояване, след претърпяна от него през м.януари 2018г.тежка ЧМТ с
контузия на мозъка, заради която ползвал продължителен
отпуск за временна неработоспособност в рамките на една календарна година.
На 09.04.2019г. И.О. се явил на работното си място за дневна смяна за времето от 06.00 часа до 14.00 часа. Около 09.00 часа прекият му ръководител , св.Деян
Денев, му наредил да почисти стикери, залепени върху наскоро поставена ПВЦ
дограма в цех „Филтрация", като за целта използва стълба, предупреждавайки го „да внимава“.По време почистване на едно от стъклата, стълбата се наклонила рязко встрани и започнала да
пада, като работещият върху нея ищец скочил и паднал на земята.При приземяването си
усетил силна болка в кръста и левия глезен. В резултат на падането е получил счупване на на гръбначния стълб в поясната област и левия глезен.
След инцидента работодателят
подал декларация за трудова злополука пред ТП на НОИ-Разград, като с влязло в сила разпореждане №6 от
03.06.2019г. на институцията
злополуката с ищеца била
призната за трудова. Видно от протокол от 16.05.2019г. за разследване на злополуката от органите на НОИ,
предхождащ разпореждането, от
показанията на разпитаните по делото свидетели Дюлгерски, Т.,
Денев и Минчева, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
ищецът е извършвал възложената му от прекия ръководител работа „почисване на стикери от прозорци, качен на стълба.Същите бил поставени в алуминиеви рамки на два реда, по три прозореца, с височина от пода до долния край
на долния прозорец-3.20 м., а до горния край на долния прозорец 4.60 м., съответно за горен прозорец съответно-4.50
м. и 5.90
метра.Стълбата била алуминиева комбинирана, като можела да се ползва и като двураменна и като
еднораменна. При злополуката ищецът е ползвал стълбата като еднораменна,
„закрепена в долната част към страницата на барабана", според св.Дюлгерски.Този свидетел, на длъжност „ технолог“ на участъка, сочи в показанията си, че е видял ищеца качен на стълбата при първия прозорец и считайки, че „стълбата е разположена не много стабилно" му казал да слиза, а той отговорил, че ще слезе след като довърши.Ищецът е паднал при почистване на втория
прозорец, след преместване на стълбата.Не се установява за този специфичен вид работа със стълба
на ищеца да е бил проведен необходимият писмен инструктаж, съгласно правилата за безопасност.Ищецът не е бил екипиран
със съответните лични предпазни средства, в случая с поставен обезопасителен
колан.
Като свидетел по
делото пред РС е разпитана и съпругата
на ищеца, Павлина Опрева.Според нейните показания, след операцията на гръбнака в гр.Варна и поставянето
на импланти, чиято стойност от 6400 лева
заплатили, ищеца бил изписан с инвалидна количка, у
дома ползвал инвалиден стол, уринатор и подлога. Кракът му е бил в гипсов ботуш
7 седмици-от 09.04. до 28.05.2019г., ползвал тоалетен стол и проходилка, не можел сам да се обслужва, храни и пие вода.Първата седмица болките са били" чудовищни", съпругът й не можел
сам да се"извърне в леглото".След
махане на гипсовия ботуш, за да може да се научи да годи се е придвижвал с две
патерици, после с две канадки.Движел с накуцване, с бавен ход, при засилване се приземявал
на двата крака", тъй като фрактурата на левия крак е довела до деформация на меката част на десния крак. Същата е посочила, че ищецът е
мобилизиран да се възстанови максимално и заради двете им малки деца, на 4 и 7
години.Извършвал рехабилитационни процедури от понеделник до петък, от които по здравна
каса се полагали само пет процедури в месеца. В началото тя
е била непрекъснато до него, докато е бил с гипс на левия крак е ползвал
тоалетен стол и уринатор, после след два месеца е успявал да отиде до тоалетна
по малка нужда, но по голяма е продължил да ползва тоалетен стол, тъй като
тоалетната чиния е ниска.Вече успявал да се нахрани
сам, но не и да се изкъпе , поради трудното навеждане, трудности изпитвал и
при обуване и събуване.Заради
скъпите имплати и необходимостта от ежедневна заплатена рехабилитация, се обърнала с писмена молба до ръководството на
ответното дружество за отпускане на материална помощ, получила отговор, че
предприето е решило да отпусне такава в размер на 1000 лева., която тя не приела , тъй като
почувствала като подигравка.
Според заключението на вещото лице по назначената пред РС СМЕ, в резултат на злополуката ищецът е
получил: счупване на латералния малеол/външен глезен/ в ляво и счупване на
тялото на 2-ри поясен прешлен. В съд.заседание вещото лице е пояснило,
че глезена е бил гипсиран-обездвижен за срок
от около шест седмици, а заради счупването на гръбначния стълб ищеца е претърпял операция/остеосинтеза/ с поставяне на
метални импланти, целящи фиксиране и възстановяване на счупения прешлен и които
би могло да се премахнат около година, след операцията, но
отстраняването им не е задължително и могат да останат за цял живот.При извършен личен преглед на ищеца в хода на делото на 19.11.2019г.вещото лице е установило, че оздравителния процес при него не е приключил, възстановителния период продължава, като се извършва рехабилитационно лечение, което следва да се осъществява и
в бъдеще.Сочи, че възстановяването
на този вид счупване на гръбначен прешлен е много продължително, отнема минимум
една година, както и, че ще има остатъчни явления с оглед пълноценната функция
на движения в тази област-навеждане, изправяне, извъртане и пострадалия търпи и
ще търпи затруднения в дейностите на ежедневния живот, особено докато имплантите
са в тялото му.Препоръчителното
ходене при гръбначната
травма, ищецът не извършва, поради счупването на глезена на левия крак, при
който има хопотрофия на мускулатурата в резултат на обездвижването и
изкривяването на стъпалото, т.е."едното
пречи на другото". Към момента на получаване на травмите болките са били
нетърпимо силни, което е налагало проиемане на обезболяващи, ищецът продължава да търпи болки и да приема обезболявищи и няколко месеца след инцидента, като болките много
се влияят и от времето, смяна на сезоните, като при понижаване на
температурите, смяна на сезоните и вятър, същите
се обострят.Вещото лице подчертава, че при ищеца не може да се очаква пълно възстановяване, като в
резултат двете счупвания е налице трайно затруднение в движението на левия
долен крайник и на снагата.
Предвид разпоредбата на чл.235 от ГПК, пред РОС е
назначена допълнителна СМЕ, която да установи състоянието на ищеца към датата
на постановяване на съдебния акт, изискани са и представени по делото всички
издадени в полза на ищеца болнични листи, поради претърпените травми от
злополуката, както и доказателства за полученото от него обезщетение за
временна нетрудоспособност.
Вещото
лице, изготвило допълнителната съдебно-медицинска експертиза е установило, че с
ЕР на ТЕЛК, №0883/06.04.2020г,
на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ-Разград на ищеца е дадена при преосвидетелстване оценка
на работоспособността: 50% ТНР, Срок на инвалидността:
01.04.22, за две години %ТНР; Водеща диагноза:
Счупване на лумбокасралната част на гръбначния стълб и таза;Общо заболяване: Артериална хипертония стадий, умерена
степен, сърдечна и мозъчна форма. Състояние след мозъчна контузия и
интрацеребрален хематом в дясно фронтопариетално /м.01.2018/.
Трудова
злополука: Състояние след остеосинтеза с педикуларнафиксация на Тн12,
Л1-Л2-ЛЗ-Л4 по повод на фрактура на Л2 /12.04.2019г/. Двустранна тежко изразена
Л4-Л5 радикулопатия. Състояние след консервативно лечение на ляв латерален
малеол /09.04.2019г/.Ищецът О. е провел рехабилитационни процедури на три пъти през 2019г. и
балнеолечение в периода 27.07.2020г.-06.08.2020г.При проведен преглед от вещото
лице, при съобщени съответни оплаквания от ищеца, обективно е установило, че
същия се придвижва бавно, с малки крачки, без помощни средства,
леко накуцва с ляв крак;става и сяда много
внимателно, с опора в ръцете;по време на разговора
няколкократно сменя позата;невъзможност за стоеж на
левия крак;ограничени и болезнени движения в
гръдно-поясния сегмент на гръбначния стълб и лява глезенна става по всички оси;ригидност /скованост, стегнатост и съпротивление/ на мускулите в долно-гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб;ограничено отклонение /инклинация/ настрани и
впредно/задна посока;асиметрия на глезена и
гърба на ходилото на левия крак спрямо десния;в
гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб - пигментиран оперативен белег върху
проекцията на прешлените с дължина 20см. и
следи от наложени 15хирургични конеца.Заключава, че въпреки проведените консервативно, оперативно, рехабилитационно и балнеолечение и изтеклите към датата на
прегледа /21.01.2021г./ обичайни срокове за възстановяване, при ищеца е налице описания двигателен и неврологичен дефицит,
за което при освидетелстването от ТЕЛК /април 2020г/ работоспособността е
преценена като 50% трайно загубена.При И.О. за напред не се очаква нито дифинитивно, нито
частично възстановяване.Целта на провежданото лечение е
свързана със запазване
на настоящето ниво на здравен статус.
Съдът
намира представеното и защитено заключение за компетентно и обосновано.
По делото няма спор, че дружеството е застраховало своите работници и
служители по групова
застраховка „Злополука" с третото-лице помагач
„Колонад Иншурънс Ес Ей-клон България"КТЧ за процесния период в който е настъпила и
злополуката с ищеца.
Видно от
представените по делото пред въззивната инстанция и приети писмени доказателства ищецът е
ползвал платен отпуск за временна нетрудоспособност в периода 09.04.2019г. до
03.03.2020г, като му е изплатено общо обезщетение в размер на 11 799.29 лева.Ползвал е неплатен
отпуск за отглеждане на дете до 8
годишна възраст на осн.чл.167а от КТ, разрешен за периода
30.05.2020г.-30.09.2020г.Трудовото правоотношение между страните е било
прекратено, считано от 10.09.2020г. на осн.чл.327,ал.1,т.12, поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на работника.
При така установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:
За
да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1. трудова
злополука; 2. вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и
3.причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е.
причинените болки и страдания да са закономерна последица от злополуката, която
е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда е обективна и възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. Работодателската
имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване, като при съпричиняване на вредоносния резултат и то при груба небрежност от
страна на служителя, отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Безспорно при ищеца са налице увреждания - счупване на латералния малеол/външен
глезен/ в ляво и счупване на тялото на 2-ри поясен прешлен. Същите безспорно са получени при извършвана от него работа по
трудово правоотношение при ответника на посочената в ИМ дата-09.04.2019г.
Неимуществените вреди, представляващи
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно предписаният в чл. 52 ЗЗД критерий - по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
От писмените
доказателства, заключенията по двете СМЕ и медицинската документация, приложена по делото се
установява и относимите гласни доказателства, се установява безспорно, че ищецът след процесната злополука е
бил в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на близо една календарна година; същият е изтърпял оперативни и
неоперативни интервенции; изпитвал е изключително силни болки и страдания; нуждаел
се е през продължителен период от време от чужда помощ; въпреки проведените консервативно, оперативно, рехабилитационно и
балнеолечение и
изтеклите към датата на прегледа /21.01.2021г./ обичайни срокове за възстановяване, при ищеца е налице двигателен и неврологичен дефицит, за което
при освидетелстването от ТЕЛК /април 2020г/ работоспособността е преценена като
50% трайно загубена
и занапред възстановяване на същия не се очаква.
РОС в този си състав при преценка на всички събрани по делото доказателства
счита, с оглед вида на причинената от трудовата злополука травма и последиците от нея обезщетението за обезвреда на неимуществените
вреди следва да бъде определено в размер на 70 000 лева, като счита
определеният от РС размер за необосновано завишен.
Ответникът поддържа възражение , че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди трябва да се редуцира, тъй като пострадалото лице е
допринесло чрез проявената
от негова страна груба небрежност за настъпване на
вредоносния резултат.
При
трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 135/08.05.2014 г. на ВКС, по
гр.д. 4075/2013 г. IV ГО " Грубата небрежност е неполагане на грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. "В трайната си практика по
чл.201,ал.2 от КТ ВКС приема,че "Работодателят, въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука
е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на
работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване, работодателят следва
да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност".
С оглед на събрания доказателствен материал,
РОС в тази си състав намира, че трудовата злополука на ищеца О. е настъпила в
резултат на работа с необезопасена стълба, без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и
правилата за безопасност при работа с такава, като поведението на работника не
може да бъде окачествено като груба небрежност.
Дължимото обезщетение за вреди от
трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
В
случая имуществени вреди не са претендирани.Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3
от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и
полученото обезщетение по обществено осигуряване.От общият размер на неимуществените
вреди за обезвреда, които този съд определи на 70 000 лева, следва да бъде
приспадната сумата, получена от ищеца за временната нетрудоспособност от датата
на злополуката, 09.04.2019г. до 03.03.2020г. в общ размер от 11 799.29 лева или
дължимата от работодателя сума е в размер на 58 200.71 лв.Същата следва да се присъди в полза на ищеца, ведно
със законната лихва, начиная от 09.04.2019г. до окончателното й заплащане.Над
този размер предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Решението на РС – Разград следва да бъде
отменено в частта, за разликата над сумата 58 200.71 лева,
присъдена от окръжния съд, до предявената такава и уважена от 100 000 лева,
както и в частта за разноските.
С оглед изхода на
спора пред в полза
на адвоката, осъществявал безплатна
правна помощ по чл.38 от ЗА на ищеца,
следва да се присъди възнаграждение
в размер на 2 276.02 лева за районния съд и такова в размер на 951.36
лева за окръжния съд.
В полза на ответника се дължи присъждане на
разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 372.43 лева пред РС и 835.98 лв. пред ОС-Разград.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС–Разград ДТ
върху присъденото в полза на ищеца обезщетение в размер на 2 328.03 лева,
както и сумата 200 лв.разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице, а в
полза на РС Разград разноски в размер на 600 лв.
Водим от горното Разградският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №28/12.02.2020г.,
постановено по гр.дело №1218/2019г.по описа на РС-Разград В ЧАСТТА, с която „Биовет" АД , ЕИК *********, гр.Пещера е осъдено да заплати на И.Б.О., ЕГН-********** ***, обезщетение за причинени неимуществени вреди от
трудова злополука, настъпила на 09.04.2019г., над сумата 58 200.71 лева до пълния
претендиран и уважен размер от 100 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от И.Б.О. срещу
„Биовет“АД на правно основание чл.200 от КТ за сумата над 58 200.71
лева до предявения размер от
100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 09.04.2019г. като неоснователен.
ОТМЕНЯВА решение
№28/12.02.2020г.,
постановено по гр.дело №1218/2019г.по описа на РС-Разград , в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Биовет" АД, ЕИК112029879, гр.Пещера да заплати на Адвокатско
дружество „Димов и Христов" Булстат *********, адвокатско възнаграждение на
осн.чл.38 от ЗА в размер на
2 276.02 лева за районния съд и такова в размер на 951.36 лева за окръжния
съд.
ОСЪЖДА И.Б.О. да заплати на „Биовет“АД съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 372.43 лева пред РС и 835.98 лв. пред ОС-Разград.
ОСЪЖДА „Биовет“АД, гр.Пещера, ЕИК
********* да заплати в полза на
ОС-Разград ДТ върху присъденото в полза на ищеца обезщетение в размер на
2 328.03 лева, както и сумата 200 лв.разноски, представляващи
възнаграждение за вещо лице, а в полза на РС Разград разноски в размер на 600
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на
РС-Разград в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Колонад
Иншурънс Ес Ей-клон България"КТЧ, ЕИК204603407, гр.София
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.