№ 3457
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20162723/26.07.2021 г. на СРС, 51 с-в, по гр. д. № 61239/2020 г.
„ЗД Е.Р." ЕАД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на „А." ООД, ЕИК *******, сумата
1 185, 40 лева - незаплатена част от застрахователно обезщетение за отстраняване
щетите на лек автомобил „Сеат Ибиза" с peг. № СА5864ТТ, причинени от ПТП,
настъпило на 18.02.2016 г. в гр. София с лек автомобил „Фолксваген поло" с peг. № С
2588 МА по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген поло", чието отговорност е
била покрита от „ЗД Е.Р." ЕАД въз основа на договор за застраховка „Гражданска от‐
говорност", ведно със законната лихва от 08.12.2020 г., подаване на исковата молба до
окончателното погасяване и разноски по делото.
Решението се оспорва от ответника „ЗД Е.Р." ЕАД. Като съобрази
съображенията в жалбата, въззивният състав приема, че решението се оспорва само в
частта по обезщетението за сумата над 639, 60 лв. до присъдения размер от 1 185,
40 лв., т. е. само за 545, 80 лв.
В уважената част от иска до размер от 639, 60 лв., решението не се оспорва и е
влязло в сила.
Жалбоподателят поддържа, че решението в оспорената част, е неправилно,
постановено в противоречие с материалните норми и събраните по делото
доказателства, които не са съобразени от СРС. Сочи, че допуснатото от СРС в с. з. на
02.07.2021 г. изменение на размера на иска от 639, 60 лв. на 1 185, 40 лв., е в разрез с
процесуалните правила, понеже искането не е направено в писмена молба с препис за
страната, каквито са изискванията на чл. 214 ГПК. Ответникът, че не е могъл да вземе
1
становище по направеното изменение пред СРС, поради което се позовава на
погасяване по давност на вземането над първоначално предявения размер от 639, 60 лв.
до увеличения едва пред въззивната инстанция. Поддържа, че не става ясно по какъв
начин съдът е определил размера на имуществени вреди за ищеца, тъй като САТЕ е
приела, че стойността на вредите, към момента на ПТП, е в размер на 3 482, 86 лв.
Сочи още, че като претендира по - голяма сума от тази, за която са отстранени вредите,
ищецът иска да се обогатява неоснователно за сметка на застрахователя. Поддържа, че
с доклада по делото съдът е приел, че спорът касае размера на вредите относно
предпазните колани на увреденото МПС, като въпреки това е допуснал САТЕ със
задачи по безспорни обстоятелства, касаещи средните пазарни цени за труд и ремонт
на всички увредени части. Излага доводи, че тъй като ищецът не е поискал изменение
на размера и на законната лихва, присъждането на законна лихва върху увеличения
размер на претенцията е недопустимо и решението в тази част подлежи на
обезсилване. Прави възражение, че вземането за такава лихва също се погасява с
тригодишна давност. Моли да се отмени решението, в оспорената част, в която искът е
уважен над размер от 639, 60 лв. до присъдените 1 185, 40 лв., т. е. само за 545, 80 лв. и
искът да се отхвърли за този размер. Претендира разноски в производството, като
възразява срещу разноските на насрещната страна, ако са над минималния размер.
Въззиваемата страна - ищецът - „А.“ EООД (предишно ООД) оспорва жалбата
като неоснователна в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че в
оспорената част решението е допустимо, законосъобразно и обосновано. СРС не е
допуснал нарушения на процесуалния и материален закон при постановяването му.
Изменението размера на иска е направено в срока по чл. 214 ГПК, в последното
съдебно заседание, за което ответникът е редовно призован, с писмена молба от ищеца.
Законът не е поставил изискване съдът да уведомява ответника или да му дава срок за
становище, като изменението на размера е допустимо до приключване на устните
състезания на първа инстанция. Поддържа, че ответникът не е направил своевременно
възражение за погасяване по давност, като във въззивното производство това
възражение е преклудирано. Дори да се приеме, че е направено такова, то е и
неоснователно. Оспорва възраженията относно стойността, за която следва да се
репарират вредите за ищеца. Поддържа, че тази стойност включва разходите за ремонт
на МПС към датата на деликта. Обстоятелството, че ищецът е вносител на марката
„Сеат“ за България не променя отговорността за вреди на ответника. Основателно СРС
е допуснал експертиза за стойността на целия ремонт. Относно законната лихва,
поддържа, че тя е заявена още с исковата молба и се претендира от нейното подаване
като последица от уважаването на иска. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди
решението в оспорената част. Претендира разноски в производството съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част.
При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материално
правни норми.
Като се съобразят съображенията изложени в жалбата следва, че решението се
оспорва само по отношение претенцията по обезщетението, която касае претенцията
2
по обезщетението сумата над размер от 639, 60 лв. до присъдените 1 185, 40 лв., т. е.
само за 545, 80 лв.
До уважения размер от 639, 60 лв. решението не се оспорва и е влязло в сила.
Предмет на разглеждане са искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), срещу
застрахователя на гражданската отговорност на лицето причинило увреждането при
ПТП, за което се претендира обезщетение за имуществени вреди. Съдът е разгледал
относимите към спора факти, въпреки допуснатата техническа грешка при посочване
квалификацията на иска в диспозитива на решението.
Застраховката „гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено
ПТП, е сключена на 03.04.2015 г. със срок на валидност до 03.04.2016 г., като по
силата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е процесния, се прилага част
Четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да са договаряли нещо
друго.
Предмет на разглеждане в производството са искове за обезщетение за
имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 18.02.2016 г., от което са
нанесени вреди на МПС, собствено на дружеството – ищец, срещу застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо когото
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на
делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са
: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на
делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което
застрахования е отговорен.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между
страните са отделени обстоятелства, че на 18.02.2016 г., в гр. София е настъпило
описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие между л. а. „Фолксваген
поло“ и л. а. „Сеат ибиза“, поради виновно и противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Фоклсваген поло“, че отговорността на водача на лек автомобил
„Фолксваген поло“ е била покрита от ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ и че „А.“ ООД е било собственик на л. а. „Сеат ибиза“ към
момента на инцидента.
Обоснован е извода на СРС, при съвкупна преценка на писмените доказателства,
че вследствие поведението на застрахован при ответника делинквент, ищецът е
претърпял имуществени вреди. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното
причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена в
производството.
Предмет на спора, пренесен във въззивното производство, е само размера на
обезщетението за имуществени вреди, присъдено от СРС.
Относно размера на вредата следва да се посочи, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по пряк иск, както в случая,
съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие - това е стойността на
ремонта по средни пазарни цени към момента на настъпване на ПТП. Тази стойност
определя и пределите на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“.
3
Съгласно заключението на САТЕ, което е прието без възражения от ответника в
първоинстанционното производство, средната пазарната стойност на ремонта на
щетите лек автомобил „Сеат ибиза“ към датата на ПТП 18.02.2016 г. възлиза на -
3 482, 86 лв. Според експертизата е налице причинно - следствена връзка между
описания механизъм на произшествието и установените вреди.
Вещото лице е посочило, че протоколът за безопасност изисква да се сменят
управляващите устройства на системата на въздушните възглавници, като сумите,
които следва да се добавят за подмяна на засегнатите от процесното произшествие
части са, както следва : закопчаване преден колан - 95, 07 лв., закопчаване заден
колен - 104, 97 лв., сензори странични (преден и заден) - 245, 64 лв. и управляващо
устройство - 878, 28 лв. При това размерът на обезщетението за отстраняване на
всички вреди по процесното МПС става 4 806, 86 лв., според САТЕ, както приема и
СРС.
Предвид изложеното, въззивният състав намира за несъстоятелно оспорването
на ответника в жалбата, че не става ясно по какъв начин СРС е определил размера на
имуществени вреди претърпени от ищеца от процесното ПТП. СРС не е допуснал
твърдените от ответника нарушения на процесуалният закон с поставената на САТЕ
задача да определи всички разходи за ремонт на МПС, увредено от процесното ПТП.
Ответникът е бил запознат със становището в заключението на вещото лице, видно от
молбата му от 01.07.2021 г., с която е уведомил съда, че няма да се яви в съдебно
заседание на 02.07.2021 г. Не е оспорил заключението или размера на определеното
обезщетение.
Неоснователно ответникът оспорва възможността на ищеца да поиска
увеличение на иска над първоначалния размер. Същото е направено с писмена молба, в
последното по делото съдебно заседание, за което е внесена и съответната държавна
такса, поради което е допустимо, по смисъла на чл. 214 ГПК. Обстоятелството, че
ответникът не е могъл да направи възражения по размера на претенцията, понеже не е
изпратил представител в последното заседание, не опорочава произнасянето на съда по
направеното увеличение размера на иска.
В производството не е боли спорно, че ответникът е заплатил на ищеца сума в
размер на 2 780, 22 лв., като при това непогасено остава обезщетение в размер на 2
026, 60 лв.
Предвид изложеното и в съответствие с установените по делото факти, СРС е
приел, че искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените щети
на л. а. „Сеат ибиза“ с peг. № *******, от настъпилото на 18.02.2016 г. ПТП, е
основателен в увеличения размер от 1 185, 40 лв.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото изрично е поис‐
кано, върху уважената претенция по главницата СРС е присъдил законна лихва - от
момента на подаване на исковата молба - 08.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Присъждането на законна лихва е последица от уважаването на главния иск, поради
което се дължи от момента на завеждане на исковата молба насетне. Тази законна
лихва не съставлява отделна претенция с размер и период преди подаване на иска, по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което не е погасена по давност, както твърди ответника.
Освен това следва да се посочи, че ответникът не е направил своевременно възражение
за погасяване по давност пред СРС и такова би било преклудирано.
Тъй като изводите на настоящият състав изцяло съвпадат с направените от СРС,
решението следва да се потвърди в оспорената от ответника уважена част, в която е
4
присъдено застрахователно обезщетение над размер от 639, 60 лв. до 1 185, 40 лв., т.
е. за 545, 80 лв.
В уважената част от иска до размер от 639, 60 лв. решението не се оспорва и е
влязло в сила. Тъй като изходът от спора не се променя, решението следва да са
потвърди и в частта по присъдените в полза на ищеца разноски за СРС.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, въззивната жалба няма да бъде уважена, право на
разноски има ищеца. В негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв., за което има доказателства, че е реално заплатено, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Доколкото възнаграждението е в минимален размер, не е налице
основание за намаляването му по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20162723/26.07.2021 г. на СРС, 51 с-в, по гр. д. №
61239/2020 г. в частта, в която „ЗД Е.Р." ЕАД, ЕИК *******, е осъдено на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ, да заплати на „А." ООД, ЕИК
*******, сумата над размер от 639, 60 лв. до размер 1 185, 40 лв. - част от
застрахователно обезщетение за отстраняване щетите на л. а. „Сеат ибиза" е per. №
*******, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.02.2016 г. в
гр. София с лек автомобил „Фолксваген поло" с peг. № С 2588 МА по вина на водача
на лек автомобил „Фолксваген поло", чието отговорност е била покрита от „ЗД Е.Р."
ЕАД въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва от 08.12.2020 г. - подаване на исковата молба до окончателното
погасяване и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
е уважен до размер от 639, 60 лв.
ОСЪЖДА „ЗД Е.Р." ЕАД, ЕИК *******, с адрес : гр. София, бул. „*******, да
заплати на „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, с адрес : гр. София, бул. „******* Студио 1,
чрез адв. В., адвокатско възнаграждение за СГС в размер на 360 лв., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5