Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе 23.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 26 ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева в присъствието на
прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №4960 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Ищцата М.Б.Ш. твърди, че с решение № 23-ЕП/29.04.2019
г. била назначена за член на Секционната избирателна комисия в секция №
*********, изборен район 19-Русенски, за Избори за членове на Европейския
парламент от Република България на 26.05.2019 г. от ответника Община Русе от
25.05.2019 г., с местонахождение на работното място – секцията на ОУ „Иван
Вазов“ в гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Петър Берон“ № 20. На 26.05.2019 г.
в сградата на училището имало и други избирателни комисии – секции. В секция 19
изборния ден приключил при добра организация и преди останалите секции. С материалите
се отправила към изхода на училището, като на дежурния полицай съобщила, че
напускат в 23.50 ч. на път за Общината. Пред входа на училището нямало
осветление, ул. „Петър Берон" също била тъмна, на отсрещната блокова
сграда светел на третия етаж единствен прозорец. Заявява, че направила две
крачки на площадката пред входа, потърсила следващо стъпало, при следващ опит и
от тъмнината- площадката била от черен материал, а стъпалата сиви, поради което
паднала с главата надолу. Колегите й от изборната секция й казали, че „Бърза
помощ" била дошла сравнително бързо, околните хора не й приложили първа
помощ, защото се изплашили, тъй като имала много кръв по лицето и дрехите. В
„Бърза помощ" я придружил член на комисията.
От разговорите между здравните лица разбрала, че било около 1.00 часа, когато
извършвали манипулации с нея. В 2.00 часа дошли синът и снаха й, а в 2.30 часа
била отнесена в отделение по „Неврохирургия", тъй като получила травми по
главата и по лявата ръка. Физическото й състояние било лошо, а психическото й
ужасно. Четири дни лекарите били притеснени за състоянието й и я задължили да
остане под болничен надзор, поради опасения че състоянието й може рязко да се
влоши. Тя получила фрактура на ляв радиус в дистален край, суспектни данни за
фрактура на лява зигоматична кост, фрактура на ляв радиус в систален край,
хилусна хиперволемия, пневмофиброзни промени, разширена сърдечна сянка, при
изследване на главен мозък – КТ на главен мозък – нативно, хиперденсна лезия с
плътност на кръв разположена вдясно темпорално, корова атрофия, фрактура на
лява зигоматична кост, атипичен ход на СТ сегмент долно латерално, по-бавна
сърдечна дейност. През цялото време била с ужасно главоболие и световъртеж. С
декларация № 21/03.07.2019 г. на ТП на
НОИ – Русе работодателят декларирал злополуката станала на 26.05.2019 г., било
проведено разследване и било издадено разпореждане № 72/09.07.2019 г. от ТП на
НОИ – Русе, съобразно което декларираната злополука била приета за трудова.
Увреждането на здравето, което получила в резултат на трудовата злополука било
свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които търпяла
ежедневно, като счита, че претърпените от нея неимуществени вреди в били размер
на 50 000 лева. Тя търпяла болки от охлузванията по лицето и контузии по
тялото. Усещала несигурност при предвижването си. Към настоящият момент
продължавали болките и страданията и ходила на периодични прегледи. Иска да
бъде постановено решение като бъде осъден ответника да й заплати сумата 50 000
лв., като предявявала частична претенция от 6000 лв., съставляващи
неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания за периода от
26.05.2019 г. до 12.08.2019 г. от претърпяна трудова злополука на 26.05.2019
г., като претендира и лихва за забава за периода от датата на злополуката –
26.05.2019 г. до окончателното и изплащане на сумата.
Ответникът Община
Русе оспорва предявения иск, като заявява, че не е налице трудово правоотношение
между него и ищцата.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно Удостоверение № 272205190103/22.05.2019 г. Районната
избирателна комисия – Русе, с Решение 23-ЕП/29.04.2019 г. ищцата била назначена за
член на СИК 19 27 00 012 в
избирателен район- 19 – Русенски за избор на членове на Европейския парламент
от Република България на 26.05.2019 г.
От Декларация
за трудова злополука, подадена от ответника на 03.07.2019 г. до ТП на НОИ-Русе се
установява, че на 26.05.2019 г. около
23.50 ч. на стълбите на ОУ Иван Вазов- Русе при придвижване към домашния си
адрес след приключване на работа на СИК
19 27 00 012 при неправилно стъпване на
стълбите при излизане от ОУ Иван Вазов- Русе и загуба на равновесие ищцата
получила увреждания: фрактура на лява ръка и травма на главата довели до
временна неработоспособност.
С разпореждане №72/09.07.2019 г. ТП на НОИ-Русе приел
тази злополука за трудова по чл.55, ал.2 от КСО.
Съгласно приети
по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза ищцата получила следните увреждания:
субарахноидален кръвоизлив, счупване на лява зигоматична кост, кръвонасядане на
лицето, счупване на лява лъчева кост, в далечния край. Било проведено четири дневно стационарно лечение в
Отделение Неврохирургия на УМБАЛ Канев АД, след което лечението продължило в
домашно-амбулаторни условия с имобилизация на ляв горен крайник за 30 дни,
медикаментозно лечение и физиотерапия (два амбулаторни курса), като на ищцата и
бил даден отпуск по болест за общо 104 дни. По отношение на черепно-мозъчната
травма медикаментозното лечение продължавало и към момента. При такива увреждания каквито били установени при Ш.
обикновено болките били най-силни непосредствено след получаването им. В случаи
на изпадане в травматична кома, болките били най-силни непосредствено след
идване в съзнание. По отношение на черепно-мозъчната травма болките постепенно
намалявали в рамките няколко денонощия, като било възможно да продължила да има
главоболие за различен период от време, който бил индивидуален седмици и
месеци. По отношение на счупването на лява лъчева кост, след имобилизация на
крайника болките постепенно намалявали и отшумявали в рамките на няколко денонощия.
Болки със значителен интензитет се усещали и в периода на раздвижване
накрайника, след сваляне на имобилизацията. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер можело да се усещат в областта на счупването за по-дълъг
период от време, който бил индивидуален (месеци и години) особено при промяна в
атмосферните условия и физически натоварвания. Ищцата страдала от следните заболявания, които се отразявали върху
общото й здравословно състояние: хипертонична болест (преди 31.10.2018г.), първична
глаукома с отворен ъгъл (преди 31.10.2018г.), начална катаракта на дясното око
(преди 31.10.2018г.), спондилоза и спондилоартроза, увреждане на
междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб, с радикулопатия
(преди 07.03.2019г.), последици от вътречерепна травма - субарахнодален
кръвоизлив (от 27.05.2019г.), състояние след счупване на лява зигоматична кост
(от 27.05.2019г.), състояние след счупване на лява лъчева кост, с неправилно
зарастване (от 27.05.2019г.), хронична тромбоза на артерии феморалис
суперфициалис, двустранно (преди 22.07.2019г.).
Свидетелката М.Х.К.– секретар на секционната комисия изнася
данни, че в края на изборния ден тяхната секция се забавила с преброяването и с
подготвянето, като били последни. Навън било тъмно и било изгасено
осветлението. Ищцата била пред свидетелката и тя видяла нейното падане. Имало
няколко стъпала и тя паднала върху площадката. Хората започнали да викат,
опитвали се да и помогнат, имало голяма
суматоха. След това светнали външното осветление, охраната на училището се
обадила на телефон 112, дошла Бърза
помощ, които я прегледали, поставили на носилка, и я откарали болницата. Нямало осветление пред училището,
било много тъмно, отпред имало само една крушка, но тя била угасена. В коридора
имало 2-3 тела за осветление, но те били намалени до минимум, т.к. тяхната
секция била последна и другите секции вече били напуснали училището.
Разпитания по делото свидетел Р.И.Ш., снаха на ищцата,
твърди, че за случилото се на 25.06.2019 г. разбрали вечерта на изборния ден,
звъннал и телефона като някакво момиче казало, че в момента свекърва и била в
Бърза помощ, бил се случил нещастен случай- тя била паднала. Със съпруга и отишли
в спешното. Разбрали, че си си ударела
главата, скулата й и имала фрактура на ръката. След като я изписали от
болницата, първо я обгрижвал сина на ищцата, а когато той отсъствал -свидетелката,
което се изразявало в готвене, сервиране, чистене, миене, пране, къпане, и др. Това продължило около месец и половина.
След един месец от случилото се и махнали гипса, но ръката и не се движела,
предложили и да и се направи операция, но не се знаело какви щели да бъдат последствията
след операцията и затова решили да не се подлага на такава. Понастоящем ищцата
постоянно вземала лекарства, ходила на прегледи, като се оплаквала, че я боли
ръката и главата.
При
така установената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:
Съгласно текста на чл. 200, ал.1 КТ за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа.
Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при
или по повод изпълнение на трудовите му задължения независимо дали
причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно
лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и
опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел
предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.
Според текста на чл. 72, ал.1, т.4 от ИК Районната
избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии в съответния
изборен район в страната и утвърждава списъците на резервните членове. Видно от
разпоредбата на чл. 97, ал.5 от ИК членовете на секционната избирателна комисия
за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като
лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по
Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете
на секционните избирателни комисии са за сметка на държавния бюджет.
Легалната дефиниция на понятието
"работодател" е дадена в § 1, т.1 от ДР на КТ според която "Работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател".
Понятията "Работодател" и
"Осигурител" не са идентични, тъй като легалното определение на
второто е дадено в чл. 5, ал.1 КСО - осигурител
е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както
и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица, като държавата участва в осигуряването чрез
трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл.
21, т. 4 от КСО.
По делото е безспорно установено това,че
на 26.05.2019 г. в качеството и на член на секционна избирателна комисия за
провеждане на избор на членове на Европейския парламент от Република България ищцата
е претърпяла трудова злополука,като в тази насока съдът е обвързан от разпореждане
№72/09.07.2019 г. ТП на НОИ-Русе.
За да се ангажира на отговорност на работодател
по чл. 200 от КТ, определящо е наличието на трудово правоотношение между
страните към момента на настъпване на трудовата злополука, едва след което
следва да се установи наличието на установените в чл. 200 от КТ общи
предпоставки – вреда/увреждане на здравето на работника/,неблагоприятен
резултат /настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по
повод на извършваната работа/ и причинна връзка между увреждането и резултата
/резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а
не от други обстоятелства/, като за да е основателен искът следва кумулативно
да са налице изброените предпоставки.
Съдът приема, че ответникът Община Русе не
притежава качеството "Работодател", за да бъде ангажирана
отговорността й по чл. 200, ал.1 КТ. Членовете на районните и секционните
избирателни комисии се назначават по реда на Изборния кодекс, конкретно за ищцата-на
осн.чл. 72, ал.1, т.4 от ИК от РИК, като само по отношение на осигуряването на
членовете на секционните избирателни комисии е предвидено- чл. 97, ал.5 ИК,че
те се осигуряват като лица работещи по трудово правоотношение на изборна
длъжност,което не означава,че с тях е възникнало трудово правоотношение,
най-малкото пък такова с работодател Община Русе.
Наличие на задължение за внасяне на
осигурителни вноски, визирано в Изборния кодекс- в случая чл. 97, ал.5, не води
до игнориране на задължението на ищеца да установи качеството на работодател на
ответника, доколкото "осигурител" е по-широко понятие (по арг.
напр.от чл. 6, КСО задължение за внасяне на осигурителни вноски съществува дори
и при . доходи за работа без трудово правоотношение). Приравняването за нуждите
на осигурителното право не предполага възникване на същинско трудово правоотношение
с работодател Община Русе.От представените в случая по делото индивидуални
административни актове,също не се установява качеството на работодател по
отношение на ответната община по смисъла на КТ – който закон е приложим за
настоящия казус, съответно такъв извод не може да се направи с оглед наличие на
задължения, които ответникът има по отношение на ищеца за внасяне на осигуровки
– и то за сметка на републиканския бюджет, а при липса на установено по делото
качество на работодател не може да се ангажира и отговорността на ответника за
репариране на претендираните именно на това основание вреди.
Легалната дефиниция за
понятието "трудова злополука" като общо понятие за осигурителното,
трудовото и застрахователното право се съдържа в чл. 55, ал. 1 КСО. От нея се
извеждат юридическите белези на понятието "трудова злополука" според
новото българско осигурително, които са свързани с обективното състояние на
осигуреното лице; последиците от това обективно състояние; причината, довела до
обективното състояние и неговите последици; връзката между състоянието на
осигуреното лице и изпълняваната от него работа. С настъпването на трудовата
злополука са свързани редица здравноосигурителни права на осигуреното лице, но
също така и специфична имуществена отговорност на работодателя към работника или
служителя по трудовото правоотношение, както и в някои случаи задължение за
застраховане на работника или служителя срещу трудова злополука. В
осигурителноправно отношение на работниците и служителите са приравнени други
категории лица, които полагат зависим или подобен на зависимия труд в
определени правни норми. В трудовоправно отношение трудовата злополука е факт с
правно значение за ангажиране отговорността на работодателя при увреждане на
здравето или живота на работника или служителя - чл. 200 КТ. Разпореждането на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за признаване или не на трудова
злополука, е акт, с който компетентният държавен признава или не признава
наличието на определен факт с правно значение - трудовата злополука, като
осигурен социален риск. В съдебната практика няма колебание относно основанията
за възникване на трудово правоотношение и разпореждането на длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО за признаване на трудова злополука не е относимо към никое
от тях, а именно наличието на трудово правоотношение е от значение за
отговорността на работодателя при увреждане на здравето или живота на работника
или служителя по чл. 200 КТ. В този смисъл Определение № 156 от 8.02.2016 г. по гр. д. №
5531/2015 г., III г. о. на ВКС.
С оглед изложеното предявения
иск на това основание следва да се отхвърли като неоснователен.
Държавна такса върху
отхвърлената претенция не се дължи от ищеца, тъй като на основание чл.359 КТ
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите
независимо от тяхното процесуално качество на ищец или ответник, като
безплатността се разпростира върху всички държавни такси и други разноски по
съдебното производство.
По правилата на чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника – 300 лв. разноски в производството - юрисконсулско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
С оглед изхода на спора на
процесуалният представител на ищеца не следва да се определя възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.Б.Ш., ЕГН ********** *** , ЕИК *********, гр.Русе, пл.”Свобода” №6, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., частично от 50000 лв.
вследствие на трудова злополука претърпяна на 26.05.2019 г. в гр. Русе, ведно
със законната лихва, считано от 12.08.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА М.Б.Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер
чрез адв. З.П. *** , ЕИК *********, гр.Русе, пл.”Свобода” №6 сумата от 3000
лв.- разноски в производството.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двусевмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: /п/