№ 115
гр. Варна, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК, вр.чл.436 от НПК и е
образувано въз основа на въззивна частна жалба от страна на адв. П. Р., в
качеството й на служебен защитник на молителя – М. Р. В.. Оспорва се
правилността на определение №485/25.05.2023г. по ЧНД № 528/2023г. по
описа на ОС - Варна, с което по реда на чл.436, ал.1 от НПК, вр. чл.87 от НК е
оставена без уважение молбата на М. Р. В. за допускане на съдебна
реабилитация по осъжданията му с присъди по НОХД № 1607/2000 г. и
НОХД № 2063/2010г. и двете по описа на ОС – Варна.
В с.з. пред въззивната инстанция представителят на АП - Варна намира,
че липсват предпоставките за постановяване на съдебна реабилитация, поради
отсъствие на добро поведение, наличие на криминалистически регистрация за
деяния, различни от тези, чиято реабилитация се търси, образувано
изпълнително дело, следствеие административно нарушение.
Служебният защитник на молителя – адв. Р., представя допълнителни
писмени доказателства и намира налични предпоставките на производството
по реда на чл.436 и следващите от НПК. Акцентира върху липсата на текущи
наказателни производства, доказателства за добро поведение, липса на
причинени щети.
Осъденото лице, нередовно призован, не се явява. Направени са
многократни опити за призоваването му, молителят не е намерен на
посочения от него адрес.
1
Съставът на въззивната инстанция след запознаване с материалите по
делото счита жалбата за неоснователна. Съображенията в този смисъл:
На първо място, този състав ще обърне внимание на процесуалната
хронология по делото, която има съществено значение за изясняване на
предмета на доказване.
По молбата за реабилитация по чл. 87 от НК на молителя В. на
06.04.2023г. е образувано ЧНД № 1498/23г. по описа на РС Варна. С
разпореждане на съдия от 20.04.2023г. на основание чл. 433 ал. 1 от НПК
производството е прекратено и изпратено по компетентност на
първоинстанционния, постановил осъжданията, Окръжен съд Варна.
Делото пред ОС – Варна е образувано на 24.04.2023г. С разпореждане
на съдията – докладчик са дадени указания В. да представи актуални
удостоверения от НАП, относно липсата на задължения; Удостоверение от
ВРП за наличността или отсъствието на висящи дела, както и характеристика,
относима към условието за ''добро'' поведение. Опитите за призоваване на
лицето за съдебно заседание, са били неуспешни – търсен е по телефон, както
и от длъжностно лице за връчване на призовка. С оглед на това, е бил
назначен служебен защитник – адв. П. Р. Р.. В проведеното съдебно заседание
пред ВОС, В. не се е явил. Призовката е върната в цялост, с отбелязване, че
лицето не е намерено на посочения от него адрес – гр. Варна, ул.''Евлоги
Георгиев 25''. В хода на пренията, представителят на ОП – Варна счел, че
макар да са изтекли три години от изтичането на срока на наложеното с
присъдата наказание, то липсват доказателства за доказано добро поведение,
а служебният защитник – адв. Р. заявила, че поддържа молбата за съдебна
реабилитация. Съставът на ОС – Варна аргументирал липсата на
предпоставките, необходими за допускането съдебна реабилитация, поради
което и с разглежданото определение оставил без уважение молбата на М. В..
След образуване на въззивното производство, към настоящия състав на
АС – Варна са отправени доказателствени искания за събиране и изискване на
документи, удостоверяващи добро поведение и възстановени щети.
Доколкото инициативата и интересът от съдебна реабилитация обосновават и
доказателствената тежест в производството по 436 от НПК, респективно
задълженията по 434 НПК, след предоставяне на съдебни удостоверения
служебният защитник представи допълнителни доказателства.
Свидетелството за съдимост на лицето установява осъждания по:
-НОХД №1607/2000г. по описа на ОС – Варна за деянието по чл.116 от
НК. С протоколно определение от 06.02.2003г., ОС – Ловеч е освободил
условно предсрочно В. от изтърпяване на останалата част от наказанието по
НОХД №1607/2000г., в размер от 1 година, 5 месеца и 27 дни, изтекъл на
01.08.2004г.; и по
- НОХД №2063/2010г. по описа на ОС – Варна за деяние по чл.354а от
НК. Наказанието по това дело е изтърпяно на 04.02.2014г.
От получено писмо от НАП – Варна(л.26, ВЧНД №174/23г.) е видно, че
2
към дата 26.06.2023г., спрямо М. В. има образувано изпълнително дело за
налично задължение по наказателно постановление.
От наличните на л.26 -29(ВЧНД №174/23г.) удостоверения, е видно, че
срещу В. понастоящем няма неприключени наказателни производства.
На л.30, се намира характеристична справка по местоживеене на лицето,
в която е отразено, че В. има регистрирани криминални прояви и съдебни
регистрации, както следва: чл.116 НК; чл.330, ал.2, т.4 НК; чл.199, ал.1, т.2 от
НК; чл.321, ал.3 НК.
Молителят не бе намерен на посочения от него адрес и установения
телефонен номер (л.14, 16, 19, 25, ВЧНД №174/23г.). При проверката от
съдебна полиция е изяснено, че на адреса живее майката на детето му, но тя е
съобщила, че са във влошени отношения, не поддържат контакт и не
разполага с информация за местопребиваването му. Поради изложеното В. не
бе уведомен за възможността да участва във воденото по молбата му въззивно
производство.
Разглеждайки доказателствата по делото относно предпоставките по чл.
87, ал. 1 от НК за постановяване на съдебна реабилитация спрямо М. Р. В.,
съставът намира, че безспорно е изминал 3-годишен срок от изтърпяване на
предходно наложено наказание, в който молителя не е вършил друго
престъпление.
От друга страна, изводът за наличие на добро поведение е разколебан:
Отразените в характеристичната справка данни за налични
криминалистични регистрации, за деяния различни от тези упоменати по-горе
не обозначава безукорност в поведението и нагласите, в съответсвие с
изискванията на закона и социалните порядки.
Като критерии за доброто поведение могат да се оценяват и данни за
взаимоотношения с членовете на семейството и приятелски кръг, трудова
заетост, усилията за повишаване на образованието и професионалната
квалификация, неизвършване на административни нарушения или
дисциплинарни простъпки и други. Подобни факти отсъстват в
проверяваното производство, а няма как и да бъде другояче, при бездействие
на носителя на доказателствената тежест в производството по реабилитация,
който следва да представи данни в указаната насока. Установено е и, че не
живее на посочения адрес, че отношенията му с майката на детето му са
влошени.
Приложената по делото характеристика от районен инспектор по
местоживеене не разполага с убедителна доказателствена стойност по
отношение на критерия по чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото дни по-късно
служител на съдебна полиция е информиран, че В. не живее на този адрес.
Изложеното поставя под съмнение наличието на добро поведение на
молителя, каквато материалноправна предпоставка задължително се изисква,
не само в рамките на три години след изтърпяване на наказанието, а до
3
момента на постановяване на реабилитацията (Тълкувателно Решение №
20/17.05.1983г. на ОСНК на ВС).
Въззивният съд съобрази и, че производството за постановяване на
съдебна реабилитация започва по молба на лицето с легитимен правен
интерес. Ето защо, нему е предоставена и доказателствената тежест за
установяването и представянето на данни за наличието на изискуемите от
закона предпоставки. Инициативата на М. В. в производството по чл.436 от
НПК се изчерпва с подаването на молба до компететентния съд. С това,
заинтересоваността на лицето приключва. Същият не се е явил за
разглеждането на делото и пред двете съдебни инстанции. Многократните
опити за издирване са били неуспешни. Назначеният служебен защитник
реализира правата на В., но твърди, че няма връзка с него. Очевидно, липсва
всякакъв интерес от страна на осъдения, свързан с изхода на делото.
При така формираната доказателствена основа, се потвърждава изводът
на първоинстанционния съд, че липсват предпоставките за допускане на
съдебна реабилитация. Изложените съображения констатират
неоснователност на жалбата, респективно правилност на определението ОС-
Варна. Същото следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
436, ал. 3 от НПК настоящият състав на АпС- Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.05.2023г. на ОС гр. Варна, по
ЧНД № 528/2023г., и
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. В. за реабилитация по
чл. 87, ал. 1 от НК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4