РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:ЯВОР ДАНАИЛОВ
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.
Предмет на подадената от Б. А. А. с ЕГН *****, чрез пълномощника му
адв. Жанета Димова, въззивна жалба, е Решение № 15/06.01.2022г. по гр.д. №
984/2021г. по описа на РС- Велико Търново, в частта му, с която
първоинстанционният съд е приел за установено по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, че същият дължи на
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. “Света неделя” № 7, с ЕИК *********, сумата от 901,48 лв.
/деветстотин и един лева и четиридесет и осем стотинки/ - неизплатена
главница по договор за кредитна карта на физически лица от 27.02.2015г.,
както и сумата от 148,76 лв. /сто четиридесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки/ лихва върху главницата за периода 28.02.2019г.-13.10.2020г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Със същия съдебен акт,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за мораторна лихва за
горницата до пълния предявен размер от 150,25 лв. /сто и петдесет лева и
двадесет и пет стотинки/, както и за сума в размер на 72,00 лв. /седемдесет и
два лева/, съставляваща направени разходи за уведомяване. С постановения
съдебен акт, първоинстанционният съд е възложил на въззивната страна и
тежестта от сторените в хода на производството пред него, разноски, в т. ч. и
разноските по заповедното производство.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
1
отправя искане за отмяна в на постановеното първоинстанционно решение, в
частите му, с които е прието за установено по отношение на въззивната
страна, че същата дължи главница и лихва, в горепосочените размери, както и
в частта му, с която й е възложено в тежест заплащането на разноски. Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, както и наличието на нарушения на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излагат се
конкретни съображения, свързани с установяването на обстоятелството от
кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на задължението по
процесното правоотношение. Твърди се, че същата е настъпила към момента
на предявяване на исковата молба по чл.422 ГПК, като преди това е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, в която заповед
процесното вземане се е твърдяло да е възникнало и да съществува на друго
основание. Отправя се и искане за присъждане на сторените и пред двете
съдебни инстанции, разноски.
Препис от жалбата е редовно връчен на другата страна на 27.01.2022г. В
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. “Света неделя” № 7, с ЕИК *********, чрез своя пълномощник
и процесуален представител - адв. И.И. -АК - Стара Загора, е подала писмен
отговор, като последният отговаря на изискванията, предвидени в чл.263,
ал.1, изр.2 ГПК, и в тази връзка се явява процесуално допустим и редовен.
В така подадения отговор на въззивната жалба, се излагат съображения за
неоснователност на същата. Поддържа се, че постановеното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, постановено при
спазване на правилата на материалния и процесуалния закон. В отговора на
подадената въззивна жалба се поддържа, че съобразно доказателствата по
делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящата
хипотеза предсрочна изискуемост на задължението по банковия кредит не е
настъпила, тъй като преди волеизявлението на банката за настъпването й да
достигне редовно до адресата, е настъпил крайният падеж за погасяване на
задължението, уговорен между страните и посочен в договора. По тези
съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в
цялост като правилен и законосъобразен.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивната страна, не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител, адв. Димова, която
излага съображения идентични с посочените във въззивната жалба. По делото
е постъпила писмена молба от процесуалния представител на въззиваемата
страна, с която същата посочва, че не възразява ход на откритото съдебно
заседание да бъде даден и делото да се разгледа в нейно отсъствие. В
подадената писмена молба се съдържат и подробни съображения по
съществото на правния спор. Отправя се искане постановеното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите
2
на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан.
Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е
постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и
при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и
упражняването на процесуалното право на иск.
По съществото на правния спор, постановеното първоинстанционно
съдебно решение, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, въз основа на които е извел своите правни изводи за
основателност на предявената установителна искова претенция.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно
възникнало договорно правоотношение, като са налице материалноправните
предпоставки за възникване на вземането в полза на ищеца. Правилно съдът е
счел, че вземането на въззиваемата страна е станало предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост е породила своето правно действие спрямо
въззивната страна, която е била редовно уведомена по реда на чл.47, ал.5
ГПК, а именно съобразно установеното в представения като писмено
доказателство по делото Констативен протокол № 1695/23.06.2020г. на ЧСИ
Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие ОС - Велико Търново,
предсрочната изискуемост на вземането, е настъпила на 08.06.2020г.
Същевременно първоинстанционният съд правилно е заключил, че към
момента на настъпване на предсрочната изискуемост, която е породила
своето правно действие спрямо въззивника с редовното връчване на поканата
за доброволно изпълнение, срокът на действие на договора между страните,
въз основа на които е възникнало вземането, е изтекъл на 28.02.2019г. В тази
връзка, доводите, наведени с подадената въззивна жалба и касаещи правните
последици на настъпилата предсрочна изискуемост, се явяват неотносими
към настоящия правен спор, поради което е безпредметно тяхното обсъждане
в настоящия съдебен акт.
Съдът правилно е кредитирал изготвеното по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, заключение, което посочва в какъв конкретен размер е
било вземането към момента на изтичане на срока на договора и
прекратяване на неговото правно действие между страните. Правилно съдът е
съобразил и извършените в хода на производството до приключване на
устните състезания, погасявания на част от главното вземане. Правилно,
кредитирайки отново изготвеното и приобщено в хода на
първоинстанционното производство, експертно заключение, съдът е
определил и дължимият размер на акцесорното вземане за мораторна лихва
3
върху главницата, както и периодът, за който същото се явява дължимо.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилни и подробни мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК, препраща
в цялост към тях.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, както и
с оглед липсата на изрично отправено от въззиваемата страна, искане за
присъждане на сторените пред въззивната инстанция, разноски, настоящата
съдебна инстанция намира, че липсва правно основание за произнасяне по
разпределяне на отговорността за разноските в настоящото производство.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
15/06.01.2022г. по гр.д. № 984/2021г. по описа на РС- Велико Търново, в
частта му, с която първоинстанционният съд е приел за установено по
предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,
че Б. А. А. с ЕГН *****, дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. “Света неделя” № 7, с ЕИК
*********, сумата от 901,48 лв. /деветстотин и един лева и четиридесет и
осем стотинки/ - неизплатена главница по договор за кредитна карта на
физически лица от 27.02.2015г., както и сумата от 148,76 лв. /сто четиридесет
и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ лихва върху главницата за периода
28.02.2019г.-13.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4