№ 3711
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100504952 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4952/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на "Минолби" ЕООД
********* от гр. Бургас срещу решение №2039 от 07.02.2025 г постановено по гр.д.
№60569/24 г на СРС , 24 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди "А1
България" ЕАД ЕИК ********* от гр.София да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
сумата от 1,46 лв. с ДДС , начислена с фактура с № *********, с период на фактуриране от
28.11.2021 - 27.12.2021г. за мобилна услуга за номер **** на стойност от 11.49 лева, и за моб.
№ 088 7088770 от 11.49 лева . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Независимо от издаване
на кредитно известие по реда на чл.115 ал.2 ЗДДС процесната сума не е върната от
ответника , а самото кредитно известие е издадено за нуждите на прокурорска преписка , за
да оневини ответника . Плащането е било прието без възражения от ответника по чл.301 ТЗ ,
а сумите по фактурите се дължат само от ищеца-въззивник . Дори плащането да е извършено
от трето лице отношенията между него и въззивника са без значение . Издаденият фискален
бон е избледнял и негоден като доказателство , а и от него не става ясно кой е извършил
плащането . При издадено кредитно известие се размества доказателствената тежест като
ответникът трябва да докаже , че не дължи връщането й . Връщане на процесната сума така
и не е направено .
Възззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Ищецът
1
не е доказал , че именно той е дал това , което претендира да бъде върнато .Възможно е да е
намаляло имуществото на трето лице , а не това на ищеца . Ищецът е декларирал в ТР , че
не осъществява никаква дейност т.е. не е имал никакви разходи след 2020 г . Издаването на
кредитно известие не установява кой е платец по фактурата и не размества
доказателствената тежест .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.02.2025 г и
е обжалвано в срок на 05.03.2025 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел следното . Според представен по делото договор
№********* и Приложение от 03.12.2021 г., ответникът е предоставял на ищеца мобилни
съобщителни електронни услуги.
С фактура с № *********, с период на фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021г. за мобилна
услуга за номер **** на стойност от 11.49 лева, и за моб. № 088 7088770 от 11.49 лева е била
начислява месечни абонаментни такси за процесния период. Ответникът признава , че
задълженията по фактурата са платени , но оспорва , че са платени от ищеца .
Според СРС основателността на иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в
случая, парична сума в размер на 1.22 лв. без ДДС или 1.46 лв. с ДДС лева, при
несъществуване между страните на валидно основание за това , което да съдържа
задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи
от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване по смисъла на
чл.55 от ЗЗД са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг
правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
Според СРС в случая ищецът не е ангажирал доказателства, с които да установи
извършеното плащане в полза на ответника. Няма спор, че по процесната фактура за
периода на фактуриране има плащане, но не се установява това плащане да е от страна на
ищеца. Следователно не е доказано наличие на извършено от ищеца плащане на сума от
1.22 лева без ДДС или 1.46 лв. с ДДС в полза на ответника т.е. не е доказано обедняване на
ищеца и искът е неоснователен .
Решението на СРС е правилно като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд ,
2
при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Съгласно чл.115 ал.1 ЗДДС издаването на дебитно или кредитно известие касае изменение на
данъчната основа на облагаемата доставка или развалянето на доставка т.е. с него се
констатира друга стойност на сделката или че сделката е развалена . В случая издаването на
кредитно известие няма отношение към спорния въпрос по делото , а именно , кое е лицето ,
което е заплатило на ответника процесната сума . Не е налице „разместване“ на
доказателствената тежест , като изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си
като предпоставка на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .
Чл.301 ТЗ също се явява неотносим , защото не се твърди от страните действие на лице без
представителна власт , нито са релевирани твърдения кое е въпросното лице.
Неоснователни са твърденията на въззивника , че е без значение дали плащането е
извършено от трето лице и какви са евентуалните отношения между него и третото лице .
Възможни са най-различни хипотези на плащане от третото лице , включително и такива ,
при които плащането да е извършено поради грешка /чл.56 ЗЗД/ . По тази причина в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже обедняването си , а с това и материално-
правната си легитимация по иска , но това не е сторено . Ищецът не е представил
достатъчно доказателства за претенцията си , включително фискален бон , който може да
бъде разчетен чрез графическа експертиза и други относими доказателствени средства .
Налага се изводът , че като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение ,
което трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2039 от 07.02.2025 г постановено по гр.д.№60569/24 г на СРС
, 24 състав .
ОСЪЖДА "Минолби" ЕООД ********* от гр. Бургас да заплати на "А1 България" ЕАД
ЕИК ********* от гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4