Решение по дело №2267/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Жалбоподател е Т. А. А., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], РУМВР Созопол. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат С. К. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е началникът на РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас. Ответникът участва в производството лично.

Предмет на обжалване е заповед № 346з-551/27.11.2023г. на началника на РУМВР Созопол, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, затова, че към 31.08.2023г. инспектор Т. А. не е спазил сроковете за извършване на проверки по прокурорски преписки под номера 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9 и 10, отразени в справка с рег. № 346р- /17.11.2023г. (представляваща според данните по делото справка с рег. № 346р-13056/21.11.2023 г. по описа на РУ-Созопол), с което не е изпълнил основно свое длъжностно задължение по типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-20349/17.11.2015г. Органът приел, че извършеното представлява дисциплинарно нарушение по чл.199 ал.1 т.3, вр. с чл.194 ал.2 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, съответно основание за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

В жалбата се прави оплакване за непълно фактическо описание на констатираното дисциплинарно нарушение. Правят се доводи, че не са събрани необходимите доказателства и поради това не е извършено пълно изясняване на значимите факти. Оспорват се изводите на органа за допуснато дисциплинарно нарушение. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводи, че не е установено времето на извършване на вменените на жалбоподателя нарушения. Сочи за недопустимо председателят на назначената комисия да е прекият началник на жалбоподателя. Навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон – липса на конкретизация на точната хипотеза, която обосновава извършените нарушения, както и, че предвид достигнатия извод за неизпълнение на служебни задължения, нарушението е следвало да бъде подведено под нормата на чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. Не ангажира нови доказателства.

Ответникът, чрез писмено становище по делото, излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Прави искане за отхвърляне на жалбата. Представя административната преписка. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Приложените по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят Т. А. А. заема длъжност „инспектор“, разузнавач V степен в група „Противодействие на икономическата престъпност“ към сектор „Криминална полиция“ към РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас, считано от 2019 г.

Представен е оспорения акт – заповед № 346з-551/27.11.2023 г. на началника на РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас, с което се установява издаването и.

По делото е представен акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 346з-438/18.09.2023 г. на началника на РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни от докладна записка с рег. № 346р-10690/15.09.2023 г. Със заповедта е определен и състав на комисията, която да извърши съответната проверка, а именно: Д. Г. – началник група „КП“ при РУ-Созопол – председател, и членове: С. С. и Д. И. – и двамата разузнавачи V степен в група „КП“ при РУ-Созопол. Със заповедта е определен срок за приключване на проверката – 30дни от датата на заповедта, който е удължен със заповед № 346з-472/16.10.2023 г. на началника на РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас до 17.11.2023 г. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство е връчена на Т. А. на 18.09.2023 г., а заповедта за удължаване срока за проверката му е връчена на 16.10.2023 г., видно от отбелязванията върху двете заповеди.

С административната преписка е представен заверен препис на докладна записка с рег. № 346р-10690/15.09.2023 г., издадена от системен оператор в РУ-Созопол. Докладната записка е изготвена във връзка с получено писмо с рег. № 251р-38876/12.09.2023 г. по описа на ОДМВР-Бургас, с което е препратена за вземане на отношение справка на Районна прокуратура-Бургас за преписки с неприключили проверки, по които предстои да изтече срока, указан от прокурора, преписки с изтекъл срок на проверката към 31.08.2023 г. В докладната записка е отразено, че при извършена проверка се констатира, че на Т. А. са разпредели за работа следните преписки: ПП 1259/2023 г.; ПП 9537/2023 г.; ПП №11110/2023 г.; ПП № 12323/2023 г.; ПП № 10703/2023 г.; ПП № 7938/2023 г.; ПП № 8002/2023 г.; ПП № 10778/2023 г.; ПП № 11139/2023 г., който към 31.08.2023 г. са с изтекъл срок на проверка или предстои същият да изтече.

В хода на проверката от назначената комисия е изпратена покана до Т. А. за даване на писмени обяснения с рег. № 346р-11123/04.10.2023 г., от която е представен заверен препис. Поканата е връчена на А. на същата дата. В ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, под рег. № 346р-11226/10.10.2023 г., са депозирани писмени обяснения от А., върху които е отразена дата на изготвяне – 06.10.2023 г. В обясненията си служителят е посочил, че преписките, по повод на които е образувано дисциплинарното производство са му били разпределени за работа, като мисли, че всички са били отработени в законоустановения тримесечен срок.

В хода на проверката, комисията е изискала информация от кадровото досие на А., която е постъпила на 20.09.2023 г. и съдържа кадрова справка и типова длъжностна характеристика. В представения препис от кадрова справка е отбелязано, че служителя е бил награждаван 20 пъти, считано от 2006 г. и е бил наказан веднъж със заповед № 251з-747/17.02.2023 г., с определено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от десет месеца, считано от 21.02.2023 г. Изискан е препис на посочена заповед, от който се установява, че наложеното наказание на А. е за извършено дисциплинарно нарушение на 18.07.2022 г., изразяващо се в неправомерно изнасяне на лични данни от автоматизираните информационни фондове на МВР.

Представен е препис от протокол, съгласно който А. е запознат с типова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, на 29.03.2019 г. Представен е и препис на длъжностната характеристика, в който е посочено, че служителят следва да изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия.

В хода на проверката, комисията е изискала от РП-Бургас копия на постановления/разпореждания, издадени от наблюдаващ прокурор, във връзка с преписки: ПП 1259/2023 г.; ПП 9537/2023 г.; ПП № 7938/2023 г.; ПП № 8002/2023 г.; ПП № 8410/2023 г. В отговор, с писмо с рег. № 346000-3858/12.10.2023 г. е постъпила изисканата информация. С административната преписка са представени предоставените от РП-Бургас преписи от актове на наблюдаващи прокурори, както и са събрани актове, касаещи останалите преписки, предмет на проверката, както следва:

• по ПП № 1259/2023 г.: постановление за възлагане на проверка от 30.01.2023 г., с посочен срок на изпълнение на проверката – 2 месеца; постановление за изпращане по компетентност на ОП-Бургас от 23.05.2023 г.; постановление от 09.06.2023 г. на зам.адм.ръководител на Апелативна прокуратура-Бургас, с което е разпоредено, че преписката следва да продължи да се разглежда от РП-Бургас; постановление от 10.07.2023 г. за извършване на проверка с посочен максимален срок за извършване на проверката 2 месеца и срок за докладване – 1 месец; постановление от 13.09.2023 г. за удължаване срока на проверката с 30дни; преписката е изпратена на РП-Бургас от началника на РУ-Созопол с писмо с рег. № 346000-3737/04.10.2023 г. за произнасяне по компетентност;
• по ПП № 9537/2023 г.: разпореждане за възлагане на проверка от 13.07.2023 г. с посочен срок за извършване на проверката – 15 дни; постановление от 07.09.2023 г. за удължаване срока на проверката с още 15 дни; писмо от 27.09.2023 г. до РУ-Созопол, в което е посочено, че срокът на проверката се удължава с 1 месец; постановление от 26.09.2023 г. за възлагане на допълнителна проверка, с което е даден срок за извършване – 30 дни, удължен от адм.ръководител при БРП, като е отбелязано, че преписката следва да се предостави на наблюдаващи прокурор в срок до 25.10.2023 г. ;
• по ПП № 7938/2023 г.: постановление от 09.06.2023 г. за възлагане на проверка с посочен срок на извършване на проверката – 30 дни; постановление от 01.08.2023 г. за удължаване срока за извършване на проверката с 1 месец; постановление от 27.09.2023 г. за отказ за образуване на досъдебно производство;
• по ПП № 8002/2023 г.: постановление от 05.07.2023 г. за възлагане на предварителна проверка с посочен срок за извършване – 2 месеца; срокът за извършване на проверката е удължен от ад.ръководител на РП-Бургас с 1 месец, с разпореждане от 15.09.2023 г.; преписката е изпратена на РП-Бургас от началника на РУ-Созопол с писмо с рег. № 346000-3632/26.09.2023 г. за произнасяне по компетентност;
• по ПП № 11110/2023 г.: разпореждане за възлагане на проверка от 02.08.2023 г. с посочен срок за извършване на проверката – 1 месец; постановление от 28.09.2023 г. за удължаване срока на проверката с 1 месец;
• по ПП № 12323/2023 г.: разпореждане за възлагане на проверка от 22.08.2023 г. с посочен срок за извършване на проверката – незабавно;
• по ПП № 10703/2023 г.: писмо на адм.ръководител на РП-Бургас от 06.10.2023 г., с което срокът на проверката се удължава с 1 месец;
• по ПП № 10778/2023 г.: постановление от 27.07.2023 г. с посочен срок за извършване на проверката – 1 месец; писмо на адм.ръководител на РП-Бургас от 28.09.2023 г., с което срокът на проверката се удължава с 1 месец;
• по ПП № 11139/2023 г.: постановление от 01.08.2023 г. с посочен срок за извършване на проверката – 1 месец;
• по ПП № 8410/2023 г.: постановление от 23.06.2023 г. с посочен срок за извършване на проверката – 2 месеца; писмо от 13.09.2023 г., с което наблюдаващ прокурор при ПР-Бургас изисква от ОДМВР-Бургас незабавно докладване на преписката, тъй като срокът е изтекъл и не е постъпило искане за удължаване; разпореждане от 13.09.2023 г. на адм.ръководител на РП-Бургас за удължаване срока на проверката с 1 месец; преписката е изпратена на РП-Бургас от началника на РУ-Созопол с писмо с рег. № 346000-3732/04.10.2023 г. за произнасяне по компетентност;

За резултатите от извършената проверка дисциплинарната комисия е изготвила справка с рег. № 346р-13056/21.11.2023 г., с която е направен извод, че към 15.09.2023 г., инспектор Т. А. не е спазил сроковете за извършване на проверки по прокурорски преписки ПП 1259/2023 г.; ПП 9537/2023 г.; ПП №11110/2023 г.; ПП № 12323/2023 г.; ПП № 10703/2023 г.; ПП № 10778/2023 г.; ПП № 11139/2023 г., които са му били разпределени за отработване от ръководството на РУ-Созопол с изрично указани срокове за изпълнение на постановления на наблюдаващ прокурор (на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ), вследствие на което служителят не е изпълнил основно свое длъжностно задължение, регламентирано в типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-20349/17.11.2015 г. – изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия, с което деяние А. допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗВМР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца. Съответно е дадено предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

В справката подробно са описани извършените в хода на проверката дейности за установяване на факти и обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства, комисията е приела следното:

Относно проверката по ПП № 1259/2023 г. (обозначена в справката под № 1) е установено, че е с начало - 14.07.2023 г. и краен срок – 13.08.2023 г., съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващ прокурор – 1 месец, и преписката е изпратена на РП-Бургас с писмо от 04.10.2023 г., т.е. преписката е приключена с 50 дни просрочие. Констатирано е, че срокът за изпълнение на проверката е удължен от адм.ръководител на РП-Бургас с 1 месец с постановление от 13.09.2023 г.

Относно проверката по ПП № 9537/2023 г. (обозначена в справката под № 2) е установено, че е с начало - 13.07.2023 г., и краен срок – 28.08.2023 г., съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващия прокурор от 15 дни и удължаването му с 31 дни, и преписката е изпратена на РП-Бургас на 12.09.2023 г., т.е. преписката е приключена с 15 дни просрочие. Констатирано е, че впоследствие с постановление от 26.09.2023 г. е възложена допълнителна проверка по преписката със срок на изпълнение – 30 дни, т.е. до 25.10.2023 г., но преписката е предадена от А. на отдел „ИП“ при ОДМВР-Бургас на 02.10.2023 г.

Относно проверката по ПП № 11110/2023 г. (обозначена в справката под № 3) е установено, че е с начало – 09.08.2023 г., и краен срок – 08.09.2023 г., съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващия прокурор от 1 месец, и преписката е изпратена на РП-Бургас на 16.10.2023 г., т.е. преписката е приключена с 37 дни просрочие. Констатирано е, че с постановление от 28.09.2023 г. срокът за извършване на проверката е удължен с 1 месец.

Относно проверката по ПП № 12323/2023 г. (обозначена в справката под № 4) е установено, че е с начало – 30.08.2023 г., и краен срок – незабавно (съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващия прокурор), и преписката е изпратена на РП-Бургас на 07.11.2023 г., т.е. преписката е приключена с 68 дни просрочие. Констатирано е, че с постановление от 28.09.2023 г. срокът за извършване на проверката е удължен с 1 месец.

Относно проверката по ПП № 10703/2023 г. (обозначена в справката под № 5) е установено, че е с начало - 26.07.2023 г., и краен срок – 25.08.2023 г., съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващия прокурор от 30 дни. В този срок преписката е изпратена от А. на РП-Бургас. Същата е върната на РУ-Созопол за извършване на допълнителна проверка. Съответно допълнителната проверка е с начало – 06.10.2023 г., и краен срок – до 06.11.2023 г., съобразно дадения нов срок за изпълнение от наблюдаващия прокурор от 1 месец, като проверката към момента на изготвяне на справката не е приключила и е направен извод за просрочие от 8 дни.

Относно проверки по ПП № 7938/2023 г. и по ПП № 8002/2023 г. (обозначени в справката под № 6 и № 7) е установено, че са приключени в срок.

Относно проверката по ПП № 10778/2023 г. (обозначена в справката под № 8) е установено, че е с начало - 27.07.2023 г., и с краен срок – 27.08.2023 г., съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващ прокурор от 30 дни. Срокът за извършване на проверката е удължен с 1 месец с постановление от 28.09.2023 г., т.е. определен е нов краен срок – до 28.10.2023 г. Преписката е изпратена на РП-Бургас на 09.11.2023 г. При тези данни е направен извод, че проверката е приключила с 30 дни просрочие.

Относно проверката по ПП № 11139/2023 г. (обозначена в справката под № 9) е установено, че е с начало - 08.08.2023 г., и с краен срок - 08.09.2023 г., съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващ прокурор от 1 месец, и преписката е изпратена на РП-Бургас на 16.10.2023 г., в резултат е направено заключение, че проверката е приключила с 37 дни просрочие. Констатирано е, че с постановление от 27.10.2023 г. преписката е върната в РУ-Созопол за извършване на допълнителна проверка.

Относно проверката по ПП № 8410/2023 г. (обозначена в справката под № 10) е установено, че е с начало - 04.07.2023 г., и с краен срок – 04.09.2023 г., съобразно указания срок за изпълнение от наблюдаващ прокурор от 2 месец. Констатирано е, че срокът за изпълнение е удължен с 1 месец с постановление на адм.ръководител на РП-Бургас от 13.09.2023 г., т.е. до 13.10.2023 г. Преписката е изпратена на РП-Бургас на 04.10.2023 г. При тези данни е направен извод за просрочие от 9 дни.

Комисията е установила, че по преписките не е указван срок за работа на инспектор Т. от ръководителя на РУ-Созопол. Установеното просрочие е определено като такова във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Направено е заключение, че по разглежданите преписки служителят не е изпълнил основно свое длъжностно задължение, регламентирано в типова длъжностна характеристика с рег. № 3286р-20349/17.11.2015 г. – изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия.

Комисията е констатирала още, че към момента на изготвяне на справката на А. търпи наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 10 месеца, определено със заповед № 251з-747/17.02.2023 г., считано от 21.02.2023 г.

Изготвената справка е връчена на Т. А. на 20.11.2023 г., видно от отбелязването върху нея.

На 21.11.2023 г. А. е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че разглежданите преписки са му били разпределени за работа, но поради висока натовареност не е взел същите. Посочил е още, че за натовареността си е информирал ръководството, както и че при първа възможност отработва възложените му преписки.

Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед № 346з-551/27.11.2023 г. на началника на РУ-Созопол при ОДМВР- Бургас. Дисциплинарнонаказващият орган е възприел фактическите констатации на комисията по извършване на проверката. Приел е, че деянието на А. се изразява в бездействие да изпълнява възложените му на основание типова длъжностна характеристика допълнителни задължения. В резултат е прието, че към 31.08.2023 г., инспектор Т. А. не е спазил сроковете за извършване на проверки по прокурорски преписки под номера ПП 1259/2023 г.; ПП 9537/2023 г.; ПП №11110/2023 г.; ПП № 12323/2023 г.; ПП № 10703/2023 г.; ПП № 10778/2023 г.; ПП № 11139/2023 г. и ПП № 8410/2023 г., които са му разпределени за отработване от ръководството на РУ-Созопол в рамките на неговата компетентност като разузнавач от група „Криминална полиция“ в РУ - Созопол при ОДМВР - Бургас, с изрично указани срокове за изпълнение в постановления на наблюдаващите прокурори, във връзка с чл.145, ал.1, т.3 от Закон за съдебната власт ЗСВ) и не е изпълнил основно свое длъжностно задължение, регламентирано в типова длъжностна характеристика peг. № 3286р-20349/17.11.2015г. - изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, предложение първо от ЗМВР „небрежност в служебната дейност“, и съответно на А. е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.11.2023 г., видно от отбелязването върху нея.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.4 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити.

Жалбоподателят надлежно е бил уведомен за образуваното производство, дадена му е възможност в хода на проверката да даде писмени обяснения по случая, както и е запознат с изготвената справка и материалите по преписката. Спазено е и изискването на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР – жалбоподателят е представил писмени обяснения пред наказващия орган. Спазено е изискването дисциплинарното производство да приключи в срок от 4 месеца - чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. Административният акт за налагане на дисциплинарно наказание е издаден и в предвидения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срок – заповедта е издадена на 27.11.2023 г., а материалите по производството са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган (съответно нарушението е открита) най-рано на 21.11.2023 г., когато е изготвена справката.

Действително, в назначената комисия е включен прекият ръководител на жалбоподателя – началник група „КП“ при РУ-Созопол. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя навежда доводи за нарушение на чл. 15 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Цитираната разпоредба дава указания относно състава на комисията по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като сочи, че при възможност в състава на същата се включват служители: 1. с квалификация и опит в служебната дейност, по която се извършва проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или дисциплинарното производство; 2. които не са участвали в проверка по същия случай срещу същия служител; 3. от структурно звено, различно от това, в което работи служителят, срещу когото се води проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или дисциплинарното производство; 4. от звената „Човешки ресурси“; 5. с юридическо образование. В нормата изрично е посочено, че въведеното изискване следва да се прилага „при възможност“, т.е. същото не въвежда императивно задължение относно състава на проверяващата комисия.

Наред с това, не са налице и данни за заинтересованост на членовете на комисията, в частност нейния председател. Съгласно чл. 10, ал. 2 от АПК не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Смисълът на установения принцип е издаването на акта да бъде осъществено от безпристрастен държавен служител, който не е ангажиран предварително с мнение по конкретния въпрос, за да може да бъде направена обективна оценка на събраните доказателства. Началникът на група „КП“ при РУ-Созопол действително е в служебни отношения с жалбоподателя, като същият се явява и негов пряк ръководител. Посоченото обстоятелство обаче не може само по себе си да повлече извод за липса на безпристрастност. Началникът винаги се явява заинтересован от изхода на едно производство с оглед неговите ръководни функции, но за да е налице нарушение на чл. 10, ал. 2 от АПК следва тази заинтересованост да е обоснована с наличие на вече формирано мнение у него за извършеното дисциплинарно нарушение. В случая, не се установяват подобни данни. Липсват каквито и да било конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се направи извод, че началникът на група „КП“ при РУ-Созопол се явява предубедено лице по отношение проведеното производство. Наред с това, в случай че жалбоподателят е имал съмнения относно безпристрастността на председателя на назначената комисия, то е имал възможност в хода на производството да поиска неговия отвод, това обаче не е сторено. При тези съображения, съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в участие в комисията по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР на лице, което е предубедено от изхода на производството.

Във връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.

В случая, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че Т. А. е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба нарушение на служебната дисциплина е налице при неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Следователно, за да е налице посоченото нарушение е необходимо да е налице неизпълнение на някой от конкретно посочените в нея актове. В случая, дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на неизпълнение на сроковете за извършване на проверки по прокурорски преписки, определени на основание чл.145 ал.1 т.3 от ЗСВ и нарушение на вменено задължение с типова длъжностна характериска, според което служителят изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия. Така очертаният кръг на нарушения не може да обоснове наличие на нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, доколкото не се касае за неизпълнения на някой от посочените в цитираната разпоредба актове. Последното следва независимо от обстоятелството, че съответните преписки са разпределени на А. от прекият му ръководител. В случая, разпределението на преписките от страна на ръководителя единствено определя служителя, който следва да извърши проверката, но при нейното извършване този служител се ръководи от нормите на ЗСВ и НПК, т.е съобразно своите правомощия и служебни задължения. В чл.145 ал.3 от ЗСВ е предвидено, че разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите, а съгласно чл.203 ал.1 от НПК разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. Доколкото извършването на проверка се провежда съобразно предвидените срокове в чл.145 ал.2 от ЗСВ (който предвижда двумесечен срок за извършване на проверката) или сроковете, определени с постановление на наблюдаващия прокурор по смисъла на чл.145 ал.1 т.3 от ЗСВ, то в случая става въпрос за задължения, произтичащи от длъжностната характеристика или други нормативни актове, извън посочените в чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР. Вмененото на жалбоподателя нарушение сочи на изпълнение на фактическия състав на нарушенията, визирани в чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, а именно неизпълнение на служебните задължения. Следва да се посочи, че в оспорената заповед, както и в изготвената в дисциплинарното производство справка, са изложени именно конкретни факти и нормите изискващи съответно поведение от служителя, които определят извършеното нарушение като такова по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР.

Правилно по-нататък нарушението е квалифицирано като съставомерно на основание чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР, а именно небрежност в служебната дейност. По същество небрежността в изпълнение на служебните задължения е вид неизпълнение, което обаче не се характеризира с пълна липса на дължимия резултат, а се отклонява количествено или качествено от него. В случая, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил деяние, което се изразява в неспазване на установения срок за извършване на проверки по прокурорски преписки, а не цялостно бездействие по осъществяване на възложената му дейност. Така очертаните елементи на вмененото на А. деяние категорично водят към нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност при изпълнение на възложените задачи. В случая не може да се приеме, че се касае за забавено изпълнение на заповед, доколкото не е налице конкретен акт на длъжностно лице (ръководител), с които да е разпоредено изпълнение в определен срок. Изложените съображения обосновават извод, че дисциплинарнонаказващият орган правилно е приел, че деянието – неспазване на срокове за извършване на проверки, е съставомерно по смисъла на чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР, съответно за същото е определен правилният вид наказание – писмено предупреждение. Направената връзка с чл.194 ал.1 т.2 от ЗМВР е правилна и обоснована, доколкото всички хипотези на чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР уреждат различни форми на неизпълнение.

Въпреки изложеното съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено при неправилно изяснена фактическа обстановка. В случая, дисциплинарно наказващият орган е приел, че А. е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като към 31.08.2023 г. не е спазил сроковете за приключване на 10 преписки, указани с постановление на съответните наблюдаващи прокурори. Така възприетото от органа изпълнително деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, изисква към посочената от органа дата да е установено, че проверките са просрочени. Без значение е в случая периода на просрочие, доколкото жалбоподателят е санкциониран за неспазване на конкретен срок, което неспазване настъпва в деня следващ деня, в който е изтекъл срокът за извършване на проверката. Периодът на просрочие би имал значение единствено към тежестта на нарушението. Доколкото в заповедта е определен и конкретен момент, към който е прието, че преписките са просрочени, то се явява без значение и настъпило просрочие след посочената в заповедта дата. Така визираните относими за съставомерността обстоятелство обаче не се установяват по отношение на всички описани в заповедта прокурорски преписки, а именно по отношение на ПП № 9537/2023 г.; ПП № 11110/2023 г.; ПП № 12323/2023 г.; ПП № 10703/2023 г.; ПП № 10778/2023 г.; ПП № 11139/2023 г. и ПП № 8410/2023 г. От данните по делото, както са възприети и от самия дисциплинарнонаказващ орган се установява, че просрочие по попосочените преписки е настъпило, както следва:

• относно проверката по ПП № 9537/2023 г. (обозначена в справката под № 2) наказващият орган е приел, че е със срок на изпълнение от 13.07.2023 г. до 28.08.2023 г. От данните по делото се установява, че за посочената преписка е генериран входящ номер в РУ-Созопол от 19.07.2023 г., като липсват данни кога същата е възложена на А.. Следователно най-ранният момент, в който извършването на проверката може да започне е 19.07.2023 г., т.е. неправилно е определено началото на срока за изпълнение, съответно неправилно е определен и крайният срок за извършване на проверката, който съобразно данните за началния момент, следва да се измени с 6 дни, т.е. до 04.09.2023 г. Следователно срокът за изпълнение на преписката, съобразно датата на която е предоставена в РУ-Созопол и предвидения за нея конкретен срок за изпълнение, последният е изтекъл на 04.09.2023 г., т.е. към визираната в заповедта дата 31.08.2023 г. срокът за изпълнение на преписката не е бил изтекъл.
• относно проверката по ПП № 11110/2023 г. (обозначена в справката под № 3) наказващият орган е приел, а същото се установява и от данните по делото, че е със срок на изпълнение от 09.08.2023 г. до 08.09.2023 г., т.е. към визираната в заповедта дата срокът за изпълнение на преписката не е бил изтекъл.
• относно проверката по ПП № 12323/2023 г. (обозначена в справката под № 4) наказващият орган е приел, че е с начало 30.08.2023 г., когато е предоставена на А., като е указан срок от наблюдаващия прокурор – незабавно. Видно от приложената справка, предоставена от РП-Бургас по тази преписка е предвиден срок на изпълнение 2 дни. Следователно срокът за изпълнение на преписката, съобразно датата на която е предоставена на А. и предвидения за нея конкретен срок за изпълнение, последният е изтекъл на 01.09.2023 г., т.е. към визираната в заповедта дата срокът за изпълнение на преписката не е бил изтекъл.
• относно проверката по ПП № 10703/2023 г. (обозначена в справката под № 5) наказващият орган е приел, че е с първоначално определен срок за изпълнение от 26.07.2023 г. до25.08.2023 г., в който срок преписката е била докладвана на наблюдаващ прокурор и се е върнала за извършване на допълнителна проверка за която е определен срок за извършване от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г. Установеното от органа просрочие от 8 дни касае извършването на допълнителната проверка. Последната не е била възложена на жалбоподателя към 31.08.2023 г., съответно не може да се приеме, че към посочената датата е било налице просрочие.
• относно проверката по ПП № 10778/2023 г. (обозначена в справката под № 8) наказващият орган е приел, че е с първоначално определен срок за изпълнение от 27.07.2023 г. до 27.08.2023 г. Така посочения срок не е правилно определен. Видно от приложените по делото копие на постановление за възлагане на проверка, преписката е предоставена на А. на 04.08.2023 г., съответно от този момент е започнал да тече и срокът за извършване на проверката и съответно същият (определен на 1 месец) е изтекъл на 04.09.2023 г. Следователно към 31.08.2023 г. срокът за извършване на възложената проверка не е бил изтекъл.
• относно проверката по ПП № 11139/2023 г. (обозначена в справката под № 9) наказващият орган е приел, че е с първоначален срок на изпълнение от 08.08.2023 г. до 08.09.2023 г., т.е. към 31.08.2023 г. проверката не е била просрочена.
• относно проверката по ПП № 8410/2023 г. (обозначена в справката под № 10) наказващият орган е приел, че е с първоначален срок на изпълнение от 04.07.2023 г. до 04.09.2023 г., т.е. към 31.08.2023 г. проверката не е била просрочена.

Следователно по отношение на описаните преписки, към посочената от органа дата 31.08.2023 г. не е било налице просрочие, т.е. не е било налице неспазване на установените срокове, съответно не е бил осъществен състава на визираното в заповедта дисциплинарно нарушение.

Единствено по отношение на ПП № 1259/2023 г. се установява просрочие настъпило на 14.08.2023 г., т.е. към 31.08.2023 г. проверката вече е била просрочена и съответно към този момент е било налице неспазване на дадения с постановлението на прокурора срок. Съответно единствено неспазването на срока за извършване на проверка по ПП № 1259/2023 г., от фактическа страна, така както е описана от наказващия орган, би могло да обоснове наличието на вмененото на жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина. При издаване на оспорената заповед обаче дисциплинарнонаказващият орган неправилно е определил момента на извършване на нарушението, като е приел, че същото е извършено на 31.08.2023 г. Възлагането на проверки по различни преписки вменява на служителя отделни задължения за срочност по всяка една от тях. За установяване на нарушение изразяващо се в неспазване на срок, меродавен е момента на настъпване на просрочието, което е деня, следващ деня, в който срокът за изпълнение е изтекъл. Следователно, при констатирано неспазване на срок за изпълнение на дадено задължение, в случая извършване на проверка по съответните прокурорски преписки, наказващият орган е следвало да определи именно началото на забавата по всяка една преписка. В случая, действително органът е посочил срока за извършване на проверките, както и е посочил дните просрочие, но липсва конкретно позоваване на релевантния за съставомерността на нарушението начален момент на просрочието. Този момент е индивидуален за всяка една преписка – например: по ПП № 11139/2023 г. този момент е настъпил на 09.09.2023 г., по ПП № 8410/2023 г. е настъпил на 05.09.2023 г. В тази връзка се явява неправилен изводът на наказващият орган, че нарушението е извършено на (към) 31.08.2023г. На посочената датата не е извършено нито едно от отделните деяния, възприети от органа като основание за налагане на дисциплинарно наказание, още повече, че почти всички от преписките визирани в заповедта не са били в просрочие към тази дата. Моментът на извършване на нарушението (датата на извършване на нарушението) е един от основните елементи на нарушението и неговото установяване е от съществено значение за прилагане на дисциплинарната отговорност. От точното определяне на датата на извършване на нарушението зависи правилното прилагане на сроковете чл. 195 от ЗМВР относно възможността за провеждане на дисциплинарно производство и съответно налагане на дисциплинарни наказания. Същият има отношение и за осигуряване възможността за защитата на привлеченото към отговорност лице. Следователно като не е определил правилно момента на извършване на нарушението, наказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон – основание за оспорване на заповедта по чл.143 т.4 от АПК.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане, на основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 760 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на Т. А. А., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], РУМВР Созопол, заповед № 346з-551/27.11.2023г. на началника на РУМВР Созопол, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Т. А. А., [ЕГН], сумата от 760 лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.