Решение по дело №599/2021 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: 116
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Николай Костадинов Кънчев
Дело: 20213410100599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Дулово, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Веселинка В. Русева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20213410100599 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 127, ал.2 от СК във вр. с чл. 143 от СК.
Ищцата Г. А. С. с ЕГН ********** , от с.****, общ.Дулово, обл.Силистра, моли съда да
постанови решение с което:
- да й предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от вече
прекратеният между на страните граждански брак дете Т. О. Х. с ЕГН **********, като негова
майка и законен представител;
- да определи местоживеене на детето Т. Х. при неговата майка Г. С. в с.****, общ.Дулово,
обл.Силистра;
- да определи режим на лични отношения/уточнен с допълнителна молба/ между бащата О.
Х. А. и детето Т. О. Х. всяка първа събота или неделя от месеца в дома където е местоживеенето на
детето, в рамките на два часа, по време удобно за родителите, и най-вече за 8-месечното дете;
- да осъди бащата О. Х. А. заплаща на детето Т. О. Х. чрез неговата майка и законен
представител ежемесечна издръжка в размер на 200/двеста/лева, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от датата на раждане на детето – ***г. до настъпване на
законови обстоятелства обуславящи прекратяването й.
Не претендира разноски. Представя писмени и гласни доказателства.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с Решение № ***г. по бр.дело № ***/2021г. п описа
на РС-Дулово е прекратен бракът й с ответника О. Х. А.. Синът им Т. О. Х. е роден на ***г., иден
ден преди постановяване на съдебното решение за развода.
Заявява, че с ответника не поддържат контакт, но той е баща на детето и за него са нА.це
1
редица права и задължения.
Твърди още, че от раждането на детето тя е родителят който единствен полага грижи за
него с помощта на своята майка и своя брат, като ответника може да й помага като да дава месечна
издръжка на детето си.
Отделно от това, заявява, че към датата на подаване на исковата молба не са определени и
упражняването на родителските права и режима на лични контакти на детето с другият родител с
който то не живее.
В срока по чл. 131 от ГПК предоставен на ответника О. Х. А. за писмен отговор, е
депозиран такъв. С него ответника изразява становище за допустимост на предявените
искове. Не оспорва иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК и не възразява да бъде
уважен. По отношение на иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК заявява, че не
възразява да заплаща месечна издръжка на детето си, но не и в претендираният размер тъй
като е безработен и няма постоянна работа. Оставя на преценката на съда какъв размер на
издръжката да заплаща. Представя доказателство за преведена на 21.04.2022г. издръжка в
общ размер от *** лева. Заявява, че не желае скандА. с ищцата. Не възразява да бъдат
приети представените с исковата молба доказателства и да се допуснат до разпит исканите
от ищеца свидетели.
По делото е изготвен социален доклад, с който е изразено становище по предявените
искове.
Ищцата Г. С. – редовно призована, не се явява, представлява се в съдебно заседание от
процесуалният си представител адв.Й. Славова от АК-Силистра, която заявява, че поддържа
предявените с искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът О. А. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и изслуша становищата на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Предявени са искове с правно основание чл. 127 от СК и чл.143, ал.2 от СК.
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по силата
на Решение № ***г. по бр.дело № ***/2021г. п описа на РС-Дулово.
С това съдебно решение няма произнасяне по чл.127, ал.2 от СК и по чл. 143, ал.2 от СК, тъй
като ищцата е била бременна.
На ***г. ищцата родила детето Т. О. Х., чийто баща е ответникът О. Х. А.. Факт, който
ответникът не отрича, а признава.
Не се спори между страните, че от раждането на детето Т. Х. до настоящият момент ищцата
Г. А. е родителят който полага ежедневни грижи за него, възпитава го и осигурява неговата
издръжка.
Спор между страните за това кой да упражнява родителските права по отношение на детето
Т. Х. няма. Ответника не възразява да бъде предоставено на майката Г. А., както и местоживеенето
на детето да бъде определено при нея.
2

Спора в настоящото производство е относно това какъв размер на издръжка ще дължи
родителят на който родителските права няма да бъдат предоставени и който ще има определен
режим на лични контакти и отношения с детето.
Не е оспорено от страните, че майката Г. А. не поддържа контакти с бащата на детето и че
последният не й помага за неговото отглеждане, възпитание и издръжка, че не поддържа контакти
с детето с оглед ниската възраст която то има.
От изложените от ищцата в исковата му молба обстоятелства, които изцяло се потвърждават
от показанията на разпитаният по делото свидетел Г.С.И. ****, се установява, че ищцата полага
грижи за детето Т. Х. и че осигурява неговата издръжка, и че ответника като баща е превел
парични средства за детето. В отглеждането и в издръжката на детето участвА. свидетелката като
негова баба и братът на ищцата като негов вуйчо. Според нея за едно дете на месец са необходими
на месец около 600 лева.
От депозирания по делото социален доклад, изготвен от ДСП-Дулово става ясно, че ищцата
живее с детето в домът на своите родители в с. ***, в което са осигурени всички санитарно –
битови условия за един нормален живот, че тя единствена полага грижи за детето и че то има
силно изразена емоционална връзка с майка си и с родните по майчина линия. Становището на
ДСП-Дулово е, че е в интерес на детето то да расте в спокойна семейна среда, да общува
пълноценно и с двамата си родители и с техните близки, без това да се отразява негативно на
неговото психо-емоционално развитие.
Изложените обстоятелства налагат да се определи местоживеене на детето Т. О. Х. при
родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на него пълноценно, като във
връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по делото съдът преценява
поведението на двамата родители по отношение на детето, показанията на разпитаният по делото
свидетел, както и възприетата от съда фактическа обстановка, и изготвеният по делото социален
доклад. В случая това е майката Г. С..
По отношение на упражняването на родителските права:
Такова искане е направила единствено ищцата, както с исковата молба, така и в съдебно
заседание. Ответника не се противопоставя на това искане.
При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда
преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по
гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства:
родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за
придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално
обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им
дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във
връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко
едно от децата. Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова
дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на
детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и
други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има
3
опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето;
е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
В случая съдът счита, че по делото е безспорно установено трайното грижовно отношение
на майката към детето Т. О. Х., което се отглежда и възпитава в домът в който живеят в с.***, ул.
***** общ.Дулово, обл.Силистра, където са нА.це всички предпоставки за неговото правилно
отглеждане и възпитание – заобиколено е с внимание, обич и грижа.
Съдът счита, че следва да се произнесе служебно по въпроса за упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, с оглед необходимостта от трайно установяване
на стабилност в отношенията на родителите с него.
С оглед възрастта на детето Т. Х. – 1 година и емоционалната връзка която има с родителите
си, съдебната практика устойчиво приема майката за способна да отглежда детето и да полага
грижи за него, като съдът счита, че в настоящия случай в домът на майката е създадена една
благоприятна атмосфера за отглеждане и възпитание на малолетното дете, което то е приело като
естествена и нейното нарушаване би се отразило неблагоприятно върху неговото психическо и
емоционално състояние и по-нататъшно развитие. Детето няма изградена емоционална връзка с
бащата си, с оглед на крехката възраст която има и на това, че родителите живеят отделно един от
друг, тъй като са разведени.
Трайното състояние на отглеждане на детето в домът на майката, обуславя необходимостта
от предоставяне упражняването на родителските права на нея, като детето следва да остане да
живее при нея.
Поради изложеното съдът намира, че интересът на детето налага запазване на
съществуващото в момента трайно състояние – пребиваването им в дома на майката, където да се
определи постоянното му местоживеенето, упражняването на родителските права да се предостави
на майката, като е необходимо определяне на един удачен режим на лични отношения с бащата,
който да дава възможност на същият да контактува с детето си без то да се травмира излишно,
като това да доведе до възстановяване на нормално присъщите отношения между родител и дете –
разбира се много постепенно/поради трайната липса на отношения между тях/, с избягване на
емоционални и психически натоварвания /с оглед ранната възраст и крехката детска психика/.
Съдът намира, че предложеният от ищцата с исковата молба режим на лични отношения на
бащата с детето е твърде ограничен.
В настоящият случай, съдът счита, че най-подходящия режим на лични отношения на детето
Т. Х. с бащата О. А. до навършване на 5- годишна възраст на детето, ще е всяка първа събота и
неделя от месеца по два часа във всеки от двата дни по време удобно на родителите и на детето,
който ще се осъществява в домът по местоживеенето на детето на територията на Република
България, а след навършване на 5–годишна възраст на детето режима на лични отношения между
бащата и детето следва да бъде – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в
събота с преспиване в домът на бащата, до 17.00 часа в неделя, като бащата ще взима и връща
детето от и в домът на майката, както и един месец през лятото когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Това е необходимо с цел постепенно изграждане на доверие и възстановяване на нормално
присъщите близки отношения на детето с бащата, които липсват в настоящият случай, като по този
4
начин ще се даде една стабилна основа на отношенията дете - родител, ще се възроди усещането за
сигурност в негово присъствие, като с възрастта същото ще укрепне и естествено ще доведе и до
нови отношения на привързаност и доверие.
По предявеният иск за присъждане на ежемесечна издръжка на детето:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дА. са трудоспособни и дА. могат да се издържат от
имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на детето и
възможностите на задълженото лице. Съобразявайки се с икономическата обстановка в страната,
възрастта на детето и липсата на доказателства относно възможностите на ответника да заплаща
издръжка в претендираният размер, съдът счита, че същият следва да заплаща ежемесечна
издръжка на детето си в размер на 180.00лева, считано от 01.08.2022г. до настъпване на
обстоятелства, за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното плащане. В останалата част до претендираният размер от
200.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По делото бяха представени доказателства за заплатена от ответника по банкова сметка на
ищцата издръжка за детето Т. Х. в общ размер от **** лв., с която е погасено задължението на
ответника към неговото дете за периода от месец август 2021г. до месец юли 2022 година.
Обстоятелство което не се оспорва от ищцовата страна.
Доказателства, че ответникът може да заплаща издръжка на детето си в по-висок размер от
180.00 лв. не бяха представени по делото.
На основание чл. 146, ал. 1 от СК ответника дължи и обезщетение за забава, в случай, че
просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната лихва.
Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:
Ищецът е заявил, че не претендира разноски, поради което съдат не дължи произнасяне в
тази насока.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение в частта
му относно присъдената издръжка.
Относно дължимата държавна такса:
Върху определения размер на ежемесечната издръжка за детето Т. Х., ответникът О. Х. А.
следва да заплати държавна такса в общ размер от 259.20 лева, представляваща 4% върху
тригодишните платежи на присъдената издръжка за детето в размер на по 180 лева.
Водим от горното и по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Т. О. Х. с ЕГН
**********, на неговата майка Г. А. С. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето Т. О. Х. с ЕГН **********, при неговата майка Г.
А. С. с ЕГН **********, в с.***, ул. ***** общ.Дулово, обл.Силистра.
5
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични отношения между бащата О. Х. А. с ЕГН ********** и детето
Т. О. Х. с ЕГН **********, както следва:
-до навършване на 5 –годишна възраст на детето: всяка първа събота и неделя от месеца по
два часа във всеки от двата дни, по време удобно на родителите и на детето, който ще се
осъществява в домът по местоживеенето на детето на територията на Република България;
-след навършване на 5–годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа в събота с преспиване в домът на бащата, до 17.00 часа в неделя, като бащата
ще взима и връща детето от и в домът на майката, както и един месец през лятото когато майката
не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА О. Х. А. с ЕГН **********, от ****, да заплаща на детето Т. О. Х. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Г. А. С. с ЕГН ****, ежемесечна
издръжка в размер на ***лева, считано от 01.08.2022г. до настъпване на обстоятелство за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над определения размер на дължимата месечна издръжка до
пълния претендиран размер от 200.00лв., като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА О. Х. А. с ЕГН **********, от ****, да заплати в полза на Държавата, по бюджета
на Съдебната власт по сметката на Районен съд – Дулово, сумата от 259.20лв./двеста петдесет и
девет лева и двадесет стотинки/– дължима държавна такса от 4% върху тригодишните платежи на
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6