Решение по дело №69/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 328
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20223001000069
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000069 по описа за 2022 година
Производство по чл.250 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. №5247/29.08.2022г. на въззивника Земеделски
производител В Д П, БУЛСТАТ **********, подадена чрез пълномощник адвокат М.
Д., АК-Силистра, с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото решение
№201 от 22.06.2022г., с изрично произнасяне в диспозитива „по исканията за
определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на
свръхзадължеността, друга по-ранна дата - преди 31.12.2017 год.”.
Твърди се, че с въззивната си жалба този кредитор е поискал от въззивния съд
след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която Силистренски окръжен
съд е определил датата 31.12.2019г. като начална дата на неплатежоспособността на
длъжника „МАНЕКС” ЕООД, да се произнесе по същество и да определи начална дата
на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността, друга по-ранна дата
преди 31.12.2017 година. С решението си по същество въззивният съд се е произнесъл
единствено за обявяване на неплатежоспособността на длъжника към 31.12.2017 год.,
но не и по искането за определяне началната дата на неплатежоспособността към по-
ранна от тази дата. С това, според въззивника се прегражда възможността му за
касационно обжалване на въззивното решение в тази част, тъй като на обжалване
подлежат само изричните съдебни актове. С оглед на това моли за допълване на
въззивното решение в посочения смисъл.
Изпълнена е процедурата по чл.250, ал.2 ГПК. В указания й срок насрещната
страна – длъжника „МАНЕКС” ЕООД (в открито производство по несъстоятелност) не
е подала отговор по молбата за допълване.
Видно от данните по делото, препис от постановеното по делото решение е бил
връчен надлежно на въззивника Земеделски производител В Д П на 01.08.2022г. на
1
посочения по делото съдебен адрес чрез пълномощник адвокат М. Д. (чл.39, ал.1 от
ГПК). Молбата по чл.250 от ГПК е подадена на 29.08.2022г., т.е. в рамките на
законоустановения едномесечен срок, поради е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните съображения:
Когато предмет на въззивната жалба е единствено определената начална дата на
неплатежоспособност на длъжника, само по отношение на тази част от решението за
откриване на производство по несъстоятелност въззивният съд може да упражни
своите правомощия, тъй като относно откриването на производството по
несъстоятелност решението на окръжния съд е влязло в сила (в този смисъл в решение
№ 174 от 5.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г., II т. о., ВКС).
Предвид засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и
приложението на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ в първоинстанционното и
въззивното производство, за определянето на началната дата на
неплатежоспособността е без значение дали молителят, респективно въззивникът
сочи конкретна дата на неплатежоспособността.
Действително, ограниченият характер на въззивното обжалване по чл.269 ГПК,
предоставящо на въззивната инстанция правомощие да разгледа и реши
материалноправния спор само въз основа на посочените в жалбата въпроси, свързани с
основанията за неправилност, и принципа на равенство на страните в процеса изключва
излагането на бланкетни доводи за това, че началната дата е била неправилно
определена. Достатъчно е, обаче, във въззивната си жалба обжалващият (кредитор,
длъжник, трето лице по чл.613а, ал.2 ТЗ) да изложи аргументирани доводи в какво се
състои порокът на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и искането,
свързано с отмяна на решението по несъстоятелност в частта за началната дата на
неплатежоспособността.
Задължение на съда е да установи служебно началната дата на
неплатежоспособност, като за целта във всяка една от фазите на производството може
по своя инициатива да събира доказателства. В този смисъл дори във въззивната жалба
да е посочена конкретна дата на неплатежоспособността, това не обвързва въззивния
съд, съответно не го задължава да се произнася с нарочен диспозитив по това
конкретно искане.
Аргумент за това може да бъде изведен и от разпоредбата на чл.271, ал.1 ГПК,
съгласно която при валидно и допустимо първоинстанционно решение въззивният съд
решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти
първоинстанционното решение. Да се приеме нещо различно, за което настоява
въззивника с настоящата молба, означава да се отрече възможността въззивният съд да
ревизира произнасянето на първоинстанционния съд по отношение на началната дата
на неплатежоспособността в случай, че не възприеме като доказано и основателно
твърдението на обжалващата страна досежно конкретната сочена от нея дата, което
противоречи на установеното в чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ засилено служебно начало в
производството по несъстоятелност.
Предвид горното и като се има предвид, че въззивният съд се е произнесъл по
основното оплакване на въззивника Земеделски производител В Д П за неправилно
определяне от първоинстанционния съд на началната дата на неплатежоспособността,
и след отмяна на решението в тази му част е определил по-ранна дата (31.12.2017г.),
обосновано следва да се приеме, че не е налице непълнота на произнасянето му по
смисъла на чл.250 от ГПК.
2
Единствено с цел пълнота следва да се посочи, че правата на въззивника -
кредитор да обжалва въззивното решение в случая не са били препятствани и/или
злепоставени, както неоснователно се твърди в молбата, тъй като касационното
обжалване не е обусловено от наличието на нарочен диспозитив за отхвърляне на
искането във въззивната жалба по отношение конкретно сочената начална дата на
неплатежоспособността (аргумент и от чл.271, ал.1 ГПК).

По тези съображения молбата по чл.250 от ГПК за допълване на въззивното
решение се преценява като неоснователна и се оставя без уважение.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.3 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №5247/29.08.2022г. на въззивника
Земеделски производител В Д П, БУЛСТАТ **********, с адрес село Айдемир, обл.
Силистра, подадена чрез пълномощника му по делото адвокат М. Д., АК-Силистра, за
допълване на постановеното по в.т.д. №69/2022г. решение №201 от 22.06.2022г. на
Варненски апелативен съд, търговско отделение, с изрично произнасяне в диспозитива
„по исканията за определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на
свръхзадължеността, друга по-ранна дата - преди 31.12.2017 год.”.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано
от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3