Р Е Ш Е Н И Е № 2593
20.06.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII– ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докла.аното от
съдията гражданско дело № 17439 по описа
за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 372 с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищец „Транс М Енд С“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора ул.
Св. Княз Борис № 126 с у.М. И.чрез а.. Д.С. иска се да се признае за установено
че ответник „Ендиай 2016 Транс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Петър Васков № 1Б с у.И. Н.дължи сума в размер на 18 290,17 лева с ДДС по
подробно описаните фактури в исковата молба, както и сума в размер на 282,24
лева – лихва за забава върху всяка от отделните общи стойности по фактурите за
периода от деня на следващ издаването на фактурата до 01.08.2018г., законната
лихва върху главницата, считано от 02.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение с №7062/06.08.2018г. по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 12650/2018г., по
описа на ПдРС, V гр. състав.
Ищецът твърди, че основанието за фактурите е извършен
превоз – транспортни услуги по направление: А. - А., с товарен автомобил марка „О. М.“ с рег. № .., с издадени
международни товарителници ЧМР за
осъществените автомобилни превози за периода от 05.03.2018г. до
21.05.2018г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответник „Ендиай 2016 Транс“
ЕООД чрез а.. Б.З. оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че
няма сключен договор за превоз с ищеца, че фактурите са осчетоводени поради
техническа грешка с оглед на обстоятелството че с ищеца са имали отношения
отпреди 16.03.2018г., че не били получавани заявки от фирмите получатели на услугата
и че не са давани заявки.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение с
№7062/06.08.2018г. по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 12650/2018г., по описа на
ПдРС, V гр. състав е разпоредено ответника да заплати сума в размер на 18
290,17 лева с ДДС по подробно описаните фактури в исковата молба, както и сума
в размер на 282,24 лева – лихва за забава върху всяка от отделните общи
стойности по фактурите за периода от деня на следващ издаването на фактурата до
01.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза неоспорена от страните с вещо лице Х.Д., която съдът възприема като
компетентна и безпристрастна, че всички фактури – общо 19 на брой, издадени от
ищеца във връзка с осъществяваните от него транспортни услуги по възлагане от
ответника са осчетоводени от ответника, включени са в дневника му за покупки и
справката декларация за съответния период, респ. ответника е ползвал данъчен
кредит за процесния период. Ответникът не е извършвал плащания по процесните
фактури и общата стойност на задълженията му възлиза на 18 290.17 лева.
Ответникът не твърди некачествено изпълнение на договорната услуга, съответно
за всеки превоз са съставени ЧМР и за всеки превоз са били издадени фактури,
които няма данни да са заплатени. Всяка от фактурите е придружена с
товарителница – ЧМР за извършения превоз и удостоверява факта на последния.
Не се споделят възраженията на ответника, че няма
сключен договор за превоз, до колкото ако това беше така не става ясно поради
каква причина процесните фактури са осчетоводени.
Договорът за международен автомобилен превоз е
неформален договор. За сключването му е необходимо да е налице съвпадане на
насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му
елементи - превозваните товари и навлото. В случая с осчетоводяването на
фактурите ответникът извънсъдебно е обективизирал, че действително е имало
съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите по отношение на
превозваните товари и навло. В тази насока са и показанията на св. С. И., който
си спомня, че лично на него ответното дружество е давало поръчки за транспорт
като свидетелят е контактувал не лично с у.И. Н., а с мъжа й.
Акцесорните искове за мораторна лихва се явяват
основателни предвид липсата на уговорен падеж, то съгласно чл. 327 ТЗ сумите по
фактурите са изискуеми от деня на издаването им.
Следователно, предявените искове се явяват доказани по
основание.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски съгласно представения списък – сума в
размер на 1800 лева, 752 лева за държавни такси, както и 200 лева депозит за
счетоводната експертиза или общо сума в размер на 2 752 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ендиай
2016 Транс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Петър Васков № 1Б с у.И. Н.дължи в полза на „Транс М Енд С“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора ул. Св. Княз Борис № 126 с у.М.
И.сума в размер на 18 290,17 лева с ДДС по подробно описаните фактури в
исковата молба, както и сума в размер на 282,24 лева – лихва за забава върху
всяка от отделните общи стойности по фактурите за периода от деня на следващ
издаването на фактурата до 01.08.2018г., законната лихва върху главницата,
считано от 02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с
№7062/06.08.2018г. по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 12650/2018г., по описа на
ПдРС, V гр. състав;
ОСЪЖДА „Ендиай 2016 Транс“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Петър Васков № 1Б с у.И. Н.да
заплати в полза на Транс М Енд С“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора ул. Св. Княз Борис № 126 с у.М. И.сума в размер на
2 752 лева - разноски за
заповедното производство и настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала.
Е.Л.