Определение по дело №44/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

30

Година

1.3.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.01

Година

2011

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение от 19.10.2011 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на Т. Р. Т., с ЕГН *, от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 35, че дължи да заплати на „В.-21 В.” О. гр. В. Т., ул. Н. № 7-А, ЕИК ...със законен представител - прокурист Е. Г. П., сумата от 60.00 лв. /шестдесет лева/ парично задължение, представляващо такса по Договор № 40361/01.10.2002 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги – радио и телевизионни програми за периода месец декември 2005 г. - март 2006 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума с разпореждане по ч.гр.д. № .../2010 г. на ВТРС, от 04.03.2010 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същото решение е осъден Т. Р. Т., с ЕГН *, от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 35 да заплати на „В.-21 В.” О. гр. В. Т., ул. Н. № 7-А, ЕИК ...със законен представител - прокурист Е. Г.П., сумата от 145 /сто четиридесет и пет/ лева – деловодни разноски, от които 120 лева – адвокатски хонорар и 25 лева д.т.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Т. Р. Т. от гр. Д. против Решение от 19.10.2011 г., постÓновено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т..

В същата се прави оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Неправилността на решението се дължала както на противоречие с материалния закон, така и поради непроизнасяне по направените искания. Излага се, че ответника (жалбоподател пред въззивния съд) никога не е бил в договорни отношения с ищцовата страна, като по делото бил представен договор, който той не бил подписвал. Не било допуснато оспорване по чл. 193 и сл. ГПК и искане за изслушване на свидетел, поради настъпила преклузия, поради неподаване на отговор на исковата молба. Твърди се още, че освен така представения договор не били налице каквито и да са други доказателства за възникване на задължението. Излага се още, че в първоинстанционното производство било направено възражение за изтекла давност, което не било уважено, като съда се позовал на чл. 133 от ГПК.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск, като се присъдят направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № .../2009 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от „В.-21 В.” О. гр. В. Т., ул. Н. № 7-А, ЕИК ....със законен представител - прокурист Е.Г. П. против Т. Р. Т., с ЕГН *, от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 35 иск с посочено основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излага следното:

Твърди се, че на 01.10.2002 г. между ищцовото дружество “В. 21 В.” О. - гр. В. Т. и ответника Т. Р. Т. е сключен Договор № 40361/01.10.2002 г. за предоставяне на услуга разпространение на радио – и телевизионни програми, услуга „Кабелна телевизия” - основен пакет. За предоставяне на услугата ответникът се бил задължил да заплаща месечна такса в размер на 15 лева, като договорът бил сключен като безсрочен. Излага се също, че ответникът не бил заплатил дължимата по договора такса за предоставените му от ищеца услуги за периода м. декември 2005 г., м. януари, м. февруари и м. март 2006 г., включително. В следствие, на което му било спряно ползването на услугата, т.е. ищецът едностранно прекратил договора. За изпълнение на задължението на ответника била изпратена покана, връчена при отказ за приемане на 03.08.2009 г. За дължимата сума била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № .../2010 г. на ВТРС.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено вземането на „В.-21 В.” О. гр. В. Т. срещу Т. Р. Т. от гр. Д. в размер на 60 лв. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Излага становище, че никога не е бил в договорни взаимоотношения с ищеца. Прави възражение за погасителна давност.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното по делото заверено копие от Договор № 40361/01.10.2002г. се установява, че ищцовото дружество - “В. 21 В.” О. - гр. В. Т. и ответника Т. Р. Т. от гр. Д. на 01.10.2002 г. са сключили договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги – радио и телевизионни програми, по силата, на който ищецът се е задължил да включи ответника в кабелната си мрежа и да му предоставя услугата по т. 5.1.1. от Общите условия – разпространение на радио – и телевизионни програми (чл. 1 от Договора).

Съгласно чл. 2 от Договора ответникът се задължил да заплати еднократно първоначална такса за включване в м­ежата, както и да заплаща месечна абонаментна такса за предоставяните му услуги – до 20 число на текущия месец, според ценовата тарифа на ищеца – чл. 3 от Общите условия. Съгласно чл. 4 от договора за всичко неупоменато в договора, страните са се споразумели да намират приложение Общите условия на ищеца. Съгласно Ценови тарифи за предоставяне на електронни съобщителни услуги от „В. 21 В.” О., гр. В. Т. от септември 2007 г. и ценова листа за предоставените услуги от кабелна телевизия „В. 21 В.” О., гр. В. Т. от 02.01.2007 г., месечната такса за предоставяния основен пакет възлизала на 15 лева. Договорът е сключен като безсрочен.

От приложеното по делото заверено копие от Оборотна ведомост по партиди за сметка 422 „Вземания по липси и начети” от 21.04.2010 г. е отразено задължение на ответника от 60 лв. Горното е отразено и в протокол за установени липси за сметка на виновно лице по договор № 45361, а именно: за период – 12.05 г. – 15 лв.; за 01.06 г. – 15 лв.; за 02.06 г. – 15 лв. и за 03.06 г. – 15 лв.

На 03.08.2009 г. на ответника била изпратена покана, връчена при отказ, видно от която същият е уведомен, че по договор № 45361 има задължение в размер на 60 лв. и е поканен да изпълни задължението си доброволно. Поканата за доброволно изпълнение не е връчена по ред, който да удостоверява връчването на адресата.

Ищцовото дружество е депозирало в Районен съд – В. Т. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по силата на която е разпоредено длъжникът Т. Р. Т., с ЕГН *, от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 35 да заплати на „В.-21 В.” О. гр. В. Т., ул. Н. № 7-А, ЕИК ...със законен представител - прокурист Е. Г. П. и пълномощник адв. Н. М. Ангелова от ВТАК, сумата от 60.00 лв. /шестдесет лева/ парично задължение, представляващо такса за предоставяне от страна на „В.-21 В.” О. услуги по Договор № 40361/01.10.2002 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги – радио и телевизионни програми за периода месец декември 2005 г. - март 2006 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. /двадесет и пет/ държавна такса и 60 /шестдесет/ лв. – адвокатско възнаграждение.

Ответникът е възразил за дължимостта на горните суми в срока по чл. 415 от ГПК.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение от 19.10.2011 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.

Искът за съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца - кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил срещу издадената по ч. гр. д. № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Тъй като искът е установителен ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Ищецът основава претенцията си срещу ответника на основание Договор № 40361/01.10.2002 г. за предоставяне на услугÓ разпространение на радио – и телевизионни програми, услуга „Кабелна телевизия” - основен пакет.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че между страните са възникнали договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е включил ответника към кабелната далекосъобщителна мрежа за радио и телевизионни сигнали, като му е предоставял услугата разпространение на радио – и телевизионни програми, услуга „Кабелна телевизия” - основен пакет.

Не се представиха доказателства ответникът да е изпълнил своето задължение да заплати уговорената цена (месечна абонаментна такса - за период – 12.2005 г. – 15 лв.; за 01.2006 г. – 15 лв.; за 02.2006 г. – 15 лв. и за 03.2006 г. – 15 лв. или общо в размер на 60 лв.) до завеждането на иска. Ответникът не е изпълнил пълно, точно и своевременно поетото задължение, поради което следва да приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение, за което ответникът - длъжник отговаря и претенциите за заплащане на уговорената цена за процесния исков период и произтичащите оттук акцесорни вземания за мораторна лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) върху главницата би следвало да се считат за доказани до предявения размер.

Настоящият състав на въззивната инстанция обаче намира, че вземанията на ищцовото дружество са погасени по давност и направеното възражение от ответника, макар и след срока по чл. 131 от ГПК, за изтекла погасителна давност е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. “в” ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от деня, в който съответното вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а при искове за неустойка и за обезщетение за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, респ. лихвата за забава – чл. 114, ал. 4 от ЗЗД.

В случая се касае за задължения за периодично плащане, тъй като за всяко едно от тях има определен срок на заплащане – 20-то число на текущия месец, а изискуемостта настъпва с изтичането на определения срок (падеж) всеки месец.

От събраните по делото доказателства се установява, че падежът на последната дължима от ответника месечна абонаментна такса, респ. изискуемостта е настъпила през последния календарен месец на исковия период, а именно м. март 2006 година. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено до Районен съд – В. Т. на 26.02.2010 г.,т. е. след като е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 111, б. “в” ЗЗД. Няма данни за спиране и/или прекъсване на давността, съгласно чл. 115, чл. 116 от ЗЗД, поради което настоящият състав на въззивната инстанция намира, че вземанията на ищцовото дружество, т.е. правото на принудително им събиране е погасено по давност. С оглед разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД такава е и претенцията за мораторна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), която както всички акцесорни вземания се погасява заедно с главното вземане, макар давността за тях да не е изтекла.

Съдът не споделя изводите на първоинстанциониия съд, че след като възражението за изтекла погасителна давност не е направено в срока по чл. 131 от ГПК, то същото не е направено своевременно. Такива изводи са направени и в Решение № .../08.02.2010 г., по т.д. № .../2009 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, търговска колегия, първо отделение, които настоящият състав също не споделя.

Съгласно чл. 133 от ГПК (обн., ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 (за предявяване на насрещен иск), чл. 212 (за предявяване на инцидентен) и чл. 219 (за привличане на трето лице), той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

На първо място според нас наложеният в практиката термин „възражение за давност” е неправилен. В случая се касае за отвод на ответника, от категорията на относителните, който погасява правото на иск, което в случая е обвързано с давностен срок. В процесуалния закон преклузията на процесуалните права е уредена изрично – отвод за местна подсъдност, правото да се привлече трето лице – помагач, правото да се предяви насрещен иск, отвод за сила на присъдено нещо. Процесуалното право да се погаси правото на иск с „възражение” за изтекъл давностен срок не е уредено изрично от процесуалния закон. Разпоредбата на чл. 133 от ГПК не следва да се тълкува разширително, така че същата като говори за възражения има предвид и отводът на ответника да погаси правото на иск, обусловено от давностен срок. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на ал. 3 на чл. 143 от ГПК съгласно, която страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. Тази възможност е предвидена отделно от правото на ответника по ал. 2 на същия текст да изрази становище и направи искания във връзка с поясненията и допълненията към исковата молба, които ищецът е направил в първото по делото заседание. Следователно, разглеждайки съпоставително двете хипотези – тази на чл. 133 и чл. 143, ал. 3 ГПК може да се заключи, че първото по делото заседание, а не отговорът е всъщност крайният срок за исканията и възраженията на страните.

Че упражняване на процесуални права могат да се правят и след отговора на исковата молба повелява и чл. 147 от ГПК, съгласно който до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нововозникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях (напр. отвод за сила на присъдено нещо по идентичен иск, решението по който е влязло в сила след изтичане на срока за отговор на исковата молба).

Изводът, че по силата на чл. 133 от ГПК възражението за давност било преклудирано е неприемлив. Същият текст няма абсолютен характер и очевидно не може да се приложи спрямо всички възможни възражения. Обстоятелството, че задължението е погасено по давност е обективно съществуващо материалноправно положение, което съдът не може да не вземе предвид, след като ответникът се позовава на изтеклата давност дори и след срока по чл. 133 ГПК – така е спазено изискването давността да не се прилага служебно, а погасените по давност задължения могат да бъдат изпълнени само доброволно.

Ако приемем противния резултат, че възражението за давност е преклудирано, ако не е направено в срока по чл. 131 от ГПК би се стигнало до практически неприемливи резултати. Няма пречка ответникът да предяви установителен иск за това, че вземането е погасено по давност и да спре настоящото производство или на резултатът от този процес да реализира правата си по чл. 303 и сл. от ГПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК говори за „права”, и не ограничава предявяване на установителен иск само за материалноправни права.

Изхождайки обаче от чисто защитния характер на това възражение, което по естеството си, за разлика от възраженията за прихващане или за подобрения, не води до разширяване на спорния предмет, не затруднява защитата на ищеца и не се налага събиране на нови доказателства, намираме, че няма пречка то да се заяви и в по-късен етап на процеса.

По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите, следва да бъде отхвърлен, тъй като вземането е погасено по давност.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на

първоинстанциянния съд, поради което Решение от 19.10.2011 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., поради което на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ от ГПК следва да се отмени се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли се предявения иск с правно основаниечл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно направеното искане и изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 125 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. решението и окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение от 19.10.2011 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – В. Т., вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от„В.-21 В.” О. гр. В. Т., ул. Н. № 7-А, ЕИК ...със законен представител - прокурист Е. Г. П. против Т. Р. Т., с ЕГН *, от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 35, иск за съществуване на вземането по отношение на Т. Р. Т., с ЕГН *, от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 35, че дължи да заплати на „В.-21 В.” О. гр. В. Т., ул. Н. № 7-А, ЕИК ....със законен представител - прокурист Е. Г. П., сумата от 60.00 лв. /шестдесет лева/ парично задължение, представляващо такса по Договор № 40361/01.10.2002 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги – радио и телевизионни програми за периода месец декември 2005 г. - март 2006 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума с разпореждане по ч.гр.д. № 856/2010г. на ВТРС, от 04.03.2010 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като погасен по давност.

ОСЪЖДА „В.-21 В.” О. гр. В. Т., ул. Н. № 7-А, ЕИК ...със законен представител - прокурист Енчо Георгиев Пущиев да заплати на Т. Р. Т., с ЕГН *, от гр. Д., ул. „Х. Б.” № 35 сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева – направени разноски пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.