РЕШЕНИЕ №
12.04.2021 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен
съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка
Панчева
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 4386 по описа на съда за 2019 година.
Производството е
образувано по иск на „Агенция за събиране на вземания“ АД – гр. София срещу М.С.М.
*** за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи
на ищеца сумата 6805.56 лв. главница по договор за кредит, 841,17 лв. договорна
лихва за периода 05.07.2018 г. – 05.05.2020 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост от дата 25.06.2019 г., и 595,65 лв., представляващи обезщетение
за забава за периода от 06.07.2017 г. до подаването на заявлението. При
условието на евентуалност се иска осъждане за същите суми. За задължението е
издадена заповед за изпълнение, но тя не е могла да бъде връчена на длъжника и
на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск.
В исковата молба се
заявява, че ответникът е сключил на 18.01.2018 г. с „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит, по силата на който му се
предоставял заем в размер 7500 лв. Били заплатени и застрахователна премия
„защита на плащанията“ в размер 1134 лв., и такса ангажимент за фиксирания
лихвен процент в размер 262,50 лв. Длъжникът следвало да върне сумите заедно с
лихва на 27 равни месечни вноски, всяка по 363,51 лв. Той обаче направил плащания
само в размер 1454.04 лв. Вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД било
прехвърлено чрез цесия от 27.07.2017 г. на ищеца. Съгласно чл. 5 от договора за
кредит предсрочната изискуемост настъпвала по право, считано от падежа на
втората просрочена вноска, но въпреки това кредиторът – цесионерът ищец,
изпратил на длъжника две уведомления за предсрочна изискуемост, настъпваща от
25.06.2019 г. – едното от 24.06.2019 г., другото от 10.10.2019 г., всяко –
заедно с уведомление за самата цесия, което бил упълномощен от цедента да
извърши.
Ответникът не е
открит на адреса и му е определен особен представител. Особеният представител е
подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. На първо място в
отговора се твърди цялостна недействителност на договора за кредит на
основанията, визирани в чл. 22 от ЗПК и конкретно – изискването за размер на
шрифта от поне 12 пункта; липса на посочен годишен процент на разходите и обща
дължима сума, като се излагат подробни доводи за липса на яснота и на уточняване
кои точно разходи влизат в този ГПР, сочи се и практика на Пловдивския окръжен
съд, в която се приема според ответната страна, че изискването за посочване на
ГПР включва задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите,
отчетени при формирането му. В конкретния случай, твърди особеният
представител, липсва уточнение кои разходи са включени в ГПР – дали само
възнаградителната лихва, или и други. На второ място, твърди се
недействителност на уговорките за такса ангажимент и за възнаградителна лихва
на самостоятелно основание – противоречие с чл. 33 от ЗПК, тъй като с тях се
въвеждали допълнителни плащания, свързани с хипотезата на забава на длъжника.
Твърди се и неравноправност на клаузите за ГПР и за годишния лихвен процент. Възразява
се за липсата на доказателства за представителната власт на лицето, подписало
от името на дружеството кредитодател договора за кредит. Оспорва се валидното
съобщаване на цесията.
Искът е с правна
квалификация по чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит.
В хода на делото
страните чрез своите пълномощници – съответно адвокат и юрисконсулт – поддържат
становищата си.
По делото са събрани
писмени доказателства и са изслушани заключенията на две вещи лица – за размера
на плащанията и остатъчния дълг и за размера на шрифта на писмения договор. От
тези доказателства се установява следното:
На 18.01.2018 г.
между ответника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е бил сключен договор за
потребителски кредит „PLUS“, както е описано в исковата молба. С него
дружеството се задължавало да отпусне на М. кредит в размер 7500 лв. От тях
нетната сума за получаване, преведена по банковата сметка на кредитополучателя,
била в размер 7237,50 лв., а разликата от 262,50 лв. се удържала от
кредитодателя като „такса ангажимент“. Сумата следвало да се върне заедно с
възнаградителна лихва на 27 равни месечни вноски с падежи на пето число на
всеки месец. Бил сключен договор за застраховка „защита на плащанията“,
покриващ определени случаи на загуба на възможности за доход на
кредитополучателя. Застрахователната премия в общ размер 1134 лв. за целия срок
на договора се заплащала от кредитодателя на застрахователя, а връщането и се
покривало от лихвите по месечните вноски.
Договорът съдържал
уговорка, че при просрочване на две или повече месечни вноски вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо „в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки“ и дължимото обезщетение за забава, без да
е нужно изрично изявление на кредитора за това.
Друга от уговорките
предвиждала, че всички съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя,
се считат за получени и узпати от последния с изпращането на адреса или
електронната поща, предоставени от кредитополучателя.
В договора и в
предоставения стандартен европейски формуляр се съдържат данни за размера на
лихвения процент, който е фиксиран, и на годишния процент на разходите, както и
се сочи изрично в чл. 3 на договора, че ГПР е изчислен от датата на подписване
на договора, приема се, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и
че договорът е валиден за целия уговорен срок и страните изпълняват точно
задълженията си. Предвидено е, че договорът влиза в сила при подписването му от
кредитополучателя и от представител на кредитора и „към датата на получаване на
размера на заема по банковата сметка“ на кредитополучателя. Договорът е
подписан лично от ответника и от служителка на дружеството кредитодател.
Шрифтът на договора
по данни на вещото лице е с размер 12 пункта.
От фактическа страна
по делото по-нататък се установява, че сумата 7237,50 лв.е преведена по
банковата сметка на ответника на 18.01.2018 г.
Постъпили са плащания
на 4 вноски в общ размер 1454,04 лв. Последното плащане е от 19.06.2018 г. С
тях според вещото лице с тях следва да се погасят 944,44 лв. от главницата,
339,10 лв. договорна лихва и 168 лв. застрахователна премия, 2,14 лв. лихва за
забава по кредита и 0,36 лв. лихва за забава по застраховката.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице относно размера на плащанията и частта от
задължението, която те погасяват. Не го кредитира в частта за останалия
непогасен размер на задължението – според заключението към датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2019 г., остатъчният,
непогасен размер на главницата е 7500 лв. (общо по вноските с настъпил и
ненастъпил падеж), посочена е стойност на възнаградителната лихва към датата на
подаване на заявлението, а на вноските по застрахователната премия – към
05.12.2018 г.
С договор за цесия от
27.07.2017 г. кредитодателят „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД прехвърлил
вземането си по договора, наред с вземанията към други лица по други договори
за кредит, на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
На 24.06.2019 г.,
упълномощен от цедента, новият кредитор изпратил на адреса на длъжника в гр.
Белово уведомително писмо от името на цедента, с което съобщавал цесията на
длъжника и го уведомявал освен това, че поради неплащане от негова страна „е
настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения
размер на вземанията по договора за кредит, считано от датата на получаване на
настоящото уведомление“. Писмото се върнало на подателя от „Български пощи“ ЕАД
с отбелязване „непотърсено“, с дата 11.07. Такова писмо било изпратено отново
на 10.10.2019 г. с куриерска служба и отново било върнато от адреса, този път с
отбелязване „няма връзка с получателя“.
По отношение на
предсрочната изискуемост съдът счита, че въпреки текста на уговорката за
настъпването ѝ по право тя следва да се обяви с изрично изявление на
кредитора, адресирано до длъжника. Все повече съдебната практика възприема
становището, че разрешението на т. 18 от ТР 4/18.06.2014 по ТД 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да важи в същата степен и за кредитите, отпуснати от
небанкови кредитни институции, а причината тълкувателното решение да взема
отношение само към банките е свързана с това, че произнасянето е в контекста на
чл. 418 от ГПК, който засяга само банките.
Съдът не счита обаче,
че има пречка изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост да се направи
от действащия кредитор (цесионера) дори от негово име, и толкова повече – от
него като пълномощник на предходния кредитор, както е направено в случая. Няма
също причина да не бъде приложена уговорката, че изявленията се считат за
получени с достигането им до посочения адрес. Така следва да се счете, че
изявлението е получено и съответно предсрочната изискуемост е настъпила на
11.07.2019 г., откогато са най-старите данни, че уведомителното писмо е
достигнало до адреса (в действителност това е станало по-рано, но на
неустановена дата, тъй като „Български пощи“ ЕАД след доставянето на
уведомление за пощенска пратка дават срок от около две седмици на адресата да я
потърси, преди да счетат, че е останала непотърсена, и да я върнат на
подателя). Текущият размер на задължението следва да се изчисли, като се приеме
предсрочна изискуемост в целия размер на тази дата – 11.07.2019 г., като обаче
от целия размер съобразно погасителния план се извади възнаградителната лихва,
включена във вноските с ненастъпил падеж – съобразно разрешението на т. 2 от ТР
3/27.03.2019 г. по ТД 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Към 05.07.2019 г. оставащата
за плащане главница е в размер 3040,07 лв., т.е. това е сборът на главниците с
ненастъпил падеж към тази дата. Този размер, а не общият сбор от вноските с
ненастъпил падеж, който е равен на 3635,10 лв., следва да се счете за
предсрочно изискуем. Разликата от 595,03 лв. над главницата от 3040,07 лв.,
представляваща възнаградителна лихва с ненастъпил падеж, не се дължи. Върху
вноските с настъпил падеж се дължи лихва за забава върху пълния им размер –
както върху главницата, така и върху възнаградителната лихва; няма пречка да се
начислява лихва за забава за последващ период върху възнаградителна лихва от предходен,
правилото за забрана на начисляване на лихва върху лихва не се прилага, тъй
като не става дума за един и същ вид лихви.
Към м. юни 2018 г.,
когато е направено последното плащане, е бил настъпил падежът на 4 вноски,
състоящи се съгласно погасителния план от общо 946,44 лв. главница и 507,60 лв.
възнаградителна лихва (несъвпадащи съвсем точно с посочените в заключението на
вещото лице 339,10 лв. и 168 лв., чийто сбор е равен на 507,10 лв., а не на
507,60 лв.). След като се прихванат от тези плащания изчислените от вещото лице
общо 2,50 лв. лихва за забава и общият размер на възнаградителните лихви (вкл.
платени застрахователни премии) от 507,60 лв., за погасяване на главницата
остават 943,94 лв. от внесените суми, или 2,50 лв. от главницата, съдържаща се
във вноската с падеж на 05.06.2018 г., остава непогасена и върху нея се дължи
нова лихва, считано от 20.06.2018 г., датата на последното плащане. Ищецът
обаче претендира лихва за забава, считано от 06.07.2018 г.
Изчислена към 01.07.2019
г., деня преди подаването на заявлението включително, лихвата за забава за
вноските с настъпил падеж преди предсрочната изискуемост, е равен на 234,14 лв.
общо. Изчислението е направено, като законната лихва за забава е пресметната за
всяка вноска за размера от 363,51 лв. от деня, следващ съответния падеж, до
02.07.2019 г., а за остатъка от 2,50 лв. – от 06.07.2018 г. до 02.07.2019 г. За
вноската с падеж на 05.07.2019 г., която не е станала изискуема предсрочно, но
падежът и е настъпил след подаването на заявлението, не е начислявана лихва (с
оглед чл. 234 от ГПК настъпването на падежа ѝ се взема предвид от съда по
исковото производство).
Само
възнаградителната лихва, съдържаща се във вноските с падежи между 05.07.2018 г.
и 05.07.2019 г. включително, е равна по изчисления на съда на 1212,14 лв. –
съобразно данните от погасителния план за размер на вноската и остатъчни
главници. Според изчисленията на вещото лице същите вноски без последната (тази
с падеж на 05.07.2019 г.) съдържат общо 914,71 лв. възнаградителна лихва (разделена
в заключението на собствено възнаградителна лихва и вноски по застрахователна
премия). И двете суми са по-големи от претендирания от ищеца размер от 841,17
лв., който и следва да се уважи.
Направените от
ответната страна възражения за нищожност на договора за кредит са неоснователни
според този състав на съда. Този състав не споделя становището на Пловдивския
окръжен съд, изразено в цитираните в отговора решения, че условие за валидност
на договора за потребителски кредит е изричното посочване кои точно такси и
разноски образуват годишния процент на разходите. Макар и постановени от
по-висок съд и очевидно не изолирани (предвид, че са няколко на брой), тези
решения не задължават останалите съдилища. Ясно е, че абсолютно всички такси,
разноски, лихви и пр., дължими при точно изпълнение на договора от длъжника, по
дефиниция са част от ГПР, и законът не изисква такова посочване, той изисква
единствено да се посочи размерът на ГПР, размерът на общата дължима сума и
допусканията, направени при изчисляването му, което и е направено, т.е. прието
е, че за защита на длъжника е достатъчно той да е наясно колко като проценти и
като сума в левове следва да плати в повече от сумата, която е получил като
заем.
Не се доказва шрифтът
да е по-малък от 12 пункта – установява се, че е равен на 12.
Съдът не намира
причина да смята клаузите за ГПР и за лихвения процент за неравноправни и израз
на нелоялна търговска практика. Те не отговарят на никое от условията на чл.
143, ал. 2 от ЗЗП. Само по себе си това, че те не са уговорени индивидуално и
банката не предлага възможност за такова индивидуално договаряне, не ги прави
неравноправни.
Таксата ангажимент и
възнаградителната лихва не са свързани със забава, а се дължат и при точно
изпълнение на договора, част са следователно от ГПР и за тях не се отнася чл.
33 от ЗПК.
Без значение е дали
служителката, сключила договора, е имала представителна власт за дружеството
кредитодател да сключва договори за кредит (каквато вероятно е имала, макар че
доказателства липсват), след като то самото признава напълно действията,
извършени от нея от негово име и за негова сметка, и се позовава на тях.
За съобщаването на
цесията важи казаното по-горе във връзка с предсрочната изискуемост за
достигането до адреса на длъжника. Отделно от това особеният представител не
твърди изпълнение или друго погасяване (спогодба и пр.), направено пред
предходния кредитор, а съобщаването на цесията има значение само с оглед такива
факти.
От всичко казано
следва, че искът е основателен за размера, изчислен по-горе: общо 6556,06 лв.
главница (първоначалният размер от 7500 лв., намален с погасените чрез плащане
943,94 лв.), 841,17 лв. възнаградителна лихва (включително платени от
кредитодателя застрахователни премии) и 235,36 лв. лихви за забава към
02.07.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата (както е поискано)
след тази дата.
Разноските следва да
се разпределят съразмерно. Ищецът се представлява от упълномощен адвокат и за
неговото възнаграждение не се отнасят разпоредбите на НЗПП.
По изложените съображения
съдът
РЕШИ:
Признава за
установено, че ответникът М.С.М., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, следните суми: 6556,06
лв. главница, 841,17 лв. възнаградителна лихва за периода 05.07.2018 г. –
05.07.2019 г., 234,14 лв. лихва за забава за периода 06.07.2018 г. – 01.07.2019
г. както и законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2019 г. до
изплащането на вземането – вземане по договор за потребителски паричен кредит PLUS-15667094,
сключен на 18.01.2018 г. между ответника
и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, прехвърлено на ищеца
чрез цесия, за което е издадена заповед за изпълнение № 1534 от 03.07.2019
г. по ч.гр.д. 2726/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за
главницата за разликата над 6556,06 лв. до пълния претендиран размер от 6805,56
лв. и за лихвата за забава за разликата над 234,14 лв. до пълния претендиран
размер от 595,65 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: