РЕШЕНИЕ
№ 1445
гр. Велико Търново, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101561 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
25.04.2017г. е сключил договор за стоков кредит с ответника, съгласно който му доставил
стоки на обща стойност 1250,18 лв., за което издал фактури за периода от 16.05.2017г. до
15.07.2017г. Изтъква се, че цената на стоките е следвало да се плати в 30-дневен срок от
издаване на фактурите като при неизпълнение купувачът поел задължение да плати
неустойка за забава в размер на 0,5 % от стойността на просроченото задължение на ден, но
не повече от 60 дни, след който срок започва да се начислява обезщетение за забава. Твърди
се, че след настъпване на падежите за плащане е последвало неизпълнение от ответника
като той е изпаднал в забава и е възникнало право на ищеца да претендира неустойка от
375,05 лв. за период от 60 дни след падежа на всяка фактура както и обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за периода след изтичане на 60 дни от падежа на всяка
фактура до 12.04.2024г. от общо 1054,83 лв. С оглед изложеното, се отправя искане до съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми
както и направените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на исковите претенции. Изтъква, че претендираните от ищеца главни и акцесорни вземания
по договора са недължими тъй като са погасени по давност. С оглед изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 25.04.2017г. страните сключили договор за стоков кредит, съгласно който ищецът
предоставил на ответника кредитен лимит от 5000 лв. за доставка на стоки, а последният
поел задължение да заплаща тяхната цена в 30-дневен срок от издаване на фактурите. В
раздел V, т. 1 от договора страните уговорили неустойка при забава в плащанията в размер
на 0,5 % от стойността на просроченото задължение на ден, но не повече от 60 дни след
падежа на фактурите, а в раздел V, т. 2 – обезщетение за забава, след изтичане на срока за
начисляване на неустойка. За периода от 16.05.2017г. до 15.07.2017г. продавачът издал
фактури за доставки на стоки на купувача на обща стойност 1250,18 лв., с падежи от
15.06.2017г. до 14.08.2017г. Последвало неизпълнение от купувача като продавачът начислил
неустойка от 375,05 лв. за периода от 16.06.2017г. до 13.10.2017г. и обезщетение за забава от
1054,83 лв. за периода от 15.08.2017г. до 12.04.2024г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се оспорва сключването на договора, извършването на процесните доставки на
стоки от продавача на купувача и неизпълнението на задължението на последния да плати
тяхната цена. Спорният въпрос е дали претендираните вземания са недължими поради
погасяването им по давност. Тъй като същите не са установени със съдебно решение, срокът
на погасителната давност е пет години за главницата и три години за неустойката и за
обезщетението за забава. От изискуемостта на главните вземания по всяка фактура, която е
настъпила в периода от 15.06.2017г. до 14.08.2017г. до подаване на исковата молба на
17.05.2024г., когато давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД, е изтекъл по-
дълъг срок от този по чл. 110 от ЗЗД. Същото се отнася и за сроковете по чл. 111, б. „б” и „в”
от ЗЗД относно акцесорните вземания за неустойка, начислена в периода от 16.06.2017г. до
13.10.2017г., и за обезщетение за забава, начислено в периода от 15.08.2017г. до 11.04.2021г.
По аргумент от чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане е настъпило и погасяване
на акцесорното вземане за обезщетение за забава за периода от 12.04.2021г. до 12.04.2024г.,
независимо че за него давността не е изтекла. Поради изложеното предявените искове за
вземанията за главница, неустойка и обезщетение за забава са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 650 лв.,
представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
2
Отхвърля като неоснователни поради погасяване по давност предявените от *, срещу *,
искове по чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
относно заплащане на сумите от 1250,18 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и осемнадесет
стотинки/ - главница, представляваща цена за продажба на стоки по Договор за стоков
кредит от 25.04.2017г., за което са издадени фактури за периода от 16.05.2017г. до
15.07.2017г., 375,05 лв. /триста седемдесет и пет лева и пет стотинки/ - неустойка по раздел
V, т. 1 от договора за периода от 16.06.2017г. до 13.10.2017г. и 1054,83 лв. /хиляда петдесет и
четири лева и осемдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава по раздел V, т. 2 от
договора за периода от 15.08.2017г. до 12.04.2024г.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3