РЕШЕНИЕ № 22
гр. Пазарджик, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на десети януари през две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 383/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени субективно съединени искове от П.Д.Т.,
ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв. П., със съдебен адрес:***, офис 9, срещу Ц.И.Ц. и К.Ю.В.,
в качеството си на родители и законни представители на ……. Ю.К.В., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на основание
чл. 48, ал. 1 от ЗЗД и Л.Н.В. ***, на основание чл.
45 от ЗЗД, за солидарното им осъждане
да заплатят на всеки от ищците по 150 000 лева или общо 450 000 лева,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
от смъртта на Н. Д.Т., починал на г., съпруг на първата ищца и баща на втория и
третия ищец, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – до окончателното й изплащане. Претендират се също направените разноски.
Ищците основават исковете на следните фактически твърдения:
На
31.08.2017 г. в с. В., обл. П., в ресторант „Г.“ при празнуване рождения ден на
Ю.К.В., , бил убит Н. Д.Т.,
съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец. Твърди се, че
ответникът Л.В. към 23:00 ч. донесъл в заведението собствения си пистолет „Glock“, калибър 45,
започнал да стреля и да се хвали с него. Всеки от присъстващите, който е
поискал, е държал този пистолет. В един момент около 23:55 ч. рожденик поискал
да разгледа пистолета. След като взел оръжието в ръцете си произвел изстрел, с
който убил Н. Т.. В подкрепа на това се сочи протокол от 05.09.2017 г. за
проведено съдебно заседание в специализирано помещение за изслушване …………….Н. Т..
Ответникът Л.Н.В. бил
осъден с Присъда № 80 от 30.05.2018
г., постановена по НОХД № 699/2018 г. по описа на РС –
Пазарджик, изменена относно размера на наказанието (увеличено) с
Решение № 142 от 29.10.2018 г. по ВНОХД № 639/2018 г.
на ОС – Пазарджик, като подсъдимият е признат за
виновен в това, че на 31.08.2017 г. в с. В., обл. П., като е държал огнестрелно оръжие
пистолет „Glock“ не е взел необходимите мерки за сигурност и особено
мерките предвидени в чл. 59, ал. 1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ), чл. 60, ал. 1,
т. 1 от същия закон –
не е изпълнил забраната за открито носене на оръжие на обществено място,
при условие, че не е осъществявал охранителна дейност, чл. 60,
ал. 1, т. 3, б. „в“ и б. „е“ от
ЗОБВВПИ
–
не е изпълнил забраната за употреба на оръжие и боеприпаси в
обществено заведение за хранене и увеселение при и след употреба на
алкохол,
като от това е последвало причиняване на смърт на едно лице – Н. Д.Т., когато деецът не е искал и не е
допускал това, на основание чл. 338,
ал.
3 вр. ал. 1 от
НК вр. чл. 58а, ал. 1 от
НК.
Присъдата е влязла в сила на 29.10.2018 г. Сочи се, че Л.В.
е улеснил извършването на деянието, като е предоставил на ……….извършител
личното си оръжие. Отговорността на родителите Ц.Ц. и К.В. е солидарна и
произтича от неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на ………..съгласно
чл. 48 от ЗЗД, която е лична. В уточнителна молба вх. № 5879 от 28.06.2019
г. ищците излагат съображения относно солидарната отговорност на ответниците
поради извършване на увреждането от неколцина – чл. 53 и
чл. 48 от ЗЗД, доколкото родителите поради неупражнен родителски контрол и
недостатъчно възпитание отговорят за вредите, причинени от …………………….,
фактически извършител на деликта (общественоопасно деяние, а не престъпление),
а ответникът Л.В. като съизвършител, е улеснил извършването на деликта. Поддържа се, че
ищците са претърпели значителни неимуществени вреди от смъртта на Н. Т..
Подробно се излагат съображения относно болката и мъката на ищците,
емоционалния и психически удар, който са изпитали от тази нелепа загуба,
предвид начина, по който е починал – убийство, абсолютно безсмислено и без
мотив. С молба вх. № 8428/27.09.2019 г. ищците заявяват, че исковете са
кумулативно съединени, доколкото се търси солидарна отговорност на всички
ответници.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Ц.Ц.
и К.В. излагат съображения, че присъдата установява вината, противоправността и
деянието само на извършителя на престъплението Л.В., но не и поведението на ………...
Всички останали факти, относими към твърдението, че ………….. е умъртвил Н. Т. се
оспорват. Считат, че има неизяснени обстоятелства в наказателното производство
и конкретно с физическото произвеждане на фаталния изстрел. При условие на
евентуалност, ако се съберат доказателства, че ………….. е причинил увреждането,
то се позовават на разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗЗД доколкото обективно е
било невъзможно те, като родители, да предотвратят настъпилите вреди.
Престъплението е извършено при условията на непредпазливост. Смъртта на Т. е
настъпила не в резултат на лошо и неправилно възпитание на…………., а само и
единствено на неразумното поведение на Л.В., за което е признат за виновен.
Твърди се, че ……………….. не може да прави разлика между пистолет-играчка и боен
пистолет. Молят за отхвърляне на исковете.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Л.Н.В. е подал отговор на исковата молба, чрез
адв. Л. ***. Оспорва се иска, като се заявява, че причинената смърт на
пострадалия не е в причинно-следствена връзка с деянието по чл. 338, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК, за което ответникът е осъден. В случая не са налице всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което моли за
отхвърляне на исковете. Навежда възражение за съпричиняване, тъй като именно
пострадалият е лицето, което е предоставило оръжието на детето, вследствие на
което се е стигнало до нелепия инцидент.
По
допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищците.
Исковете
са предявени срещу посочените ответници на съответните основания в
условията на солидарност. Дали те са материалноотговорни или не по така
предявените искове, дали между тях е налице солидарност, е въпрос на
основателност, не на допустимост – Решение № 164/4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г., IV г. о.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Претенцията
за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от
евентуалното уважаване на исковете – за обезщетение и не се предявява
като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, и затова ищците
не са
длъжни да сочат размер на търсената лихва.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници от
18.09.2017 г., издадено от Община С., е видно, че ищците са наследници на
починалия Н. Т. – П.Т. му е съпруга, а Д.Т. и Д.Т. са му деца.
Видно от Присъда № 80 от 30.05.2018
г., постановена по НОХД № 699/2018 г. на РС – Пазарджик, изменена относно размера на
наказанието (увеличено) с Решение № 142 от 29.10.2018 г. по ВНОХД № 639/2018 г.
на ОС – Пазарджик, подсъдимият Л.Н.В., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 31.08.2017 г. в с. В., община С., обл. П.,
като е държал огнестрелно оръжие пистолет „Glock“, модел „21-Gen-4“, калибър 45, и боеприпаси за него, не
е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в
чл. 59,
ал. 1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) – като
лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не е изпълнил задължението си да ги
опази от достъп на други лица и да предприеме мерки за недопускане на злополуки
или наранявания при употребата им, чл. 60, ал. 1, т. 1 от същия
закон –
не е изпълнил забраната за открито носене на оръжие на обществено място, при условие,
че не е осъществявал охранителна
дейност, чл. 60,
ал. 1,
т. 3,
б. „в“ и
б. „е“ от
ЗОБВВПИ
– не е изпълнил
забраната за употреба на оръжие и боеприпаси в обществено заведение за хранене
и увеселение при и след употреба на алкохол, като от това е последвало причиняване на смърт на едно лице – Н. Д.Т., когато
деецът не е искал
и не е допускал това, на основание чл. 338, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК. Присъдата е
влязла в
сила на 29.10.2018 г.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК
съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че Ц.Ц. и К.В. са родители на …………….., което с оглед
възрастта си към датата на инцидента ……..е живеело при тях.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят
Г. Ц. К. дава показания, че познава семейство Т. от 1991 г. Знае за инцидента,
но не е била в ресторанта в злополучния ден. Разказва, че семейството първоначално
е имало кафене, след това са стопанисвали ресторант, имали и хранителни
магазини. Твърди, че цялото семейство живеело в едно домакинство. След смъртта
на Н. Т., съпругата му и синът му заминали за чужбина – Ф., а дъщеря му останала
в Б. Заявява, че не са били приятелски семейства, не са били много близки, но въпреки
това ги познава добре. Сочи, че след инцидента ресторантът и магазинът не
работели, защото това им напомняло за случката. Излага, че семейството на Н. Т.
било сплотено, всички работели заедно в ресторанта и магазина – Н. зареждал
магазина със стока, а съпругата му продавала, децата също помагали.
Свидетелят
С. Г. К. дава показания, че много добре познава семейство Т.,
съседи са, близък приятел е с всеки от семейството. С дъщерята на Н. Т.Д.Т. …………..
Запознат е с инцидента, тъй като е присъствал на тържеството за рождения ден на
Ю.В. в ресторанта. Поддържа, че Н. Т. е бил опора за своето семейство, глава на
семейството. Бил е много добър човек. След случката цялото семейство се
сринало. Всички били депресирани, мрачни, „нямали нищо общо с това което били
преди“. Съпругата му П. и синът му М. не могли да издържат и заминали за чужбина,
тъй като във В. всичко им напомняло за инцидента. Ресторантът вече не работел –
преди това там са празнували рожденни дни, сватби, коледни тържества. Всички
работели в ресторанта. Н. го управлявал, съпругата му и децата помагали - те
готвели, сервирали. Изобщо били много привързано семейство, но след случката се
сринали. Д. останала във В., за да гледа болните си баба и дядо. Била съкрушена
от трагедията – депресирана, само плачела, потърсила помощ от доктори, от
баячки, не искала да работи, затворила се в себе си. Преди смъртта си, Н. Т.
живеел в ресторанта, имало стаички и със съпругата му живеели там. И децата им
оставали там понякога. Твърди, че семейството е било много зависимо от Н., като
глава на семейството, всичко зависело от него. П. и М. заминали за чужбина
около година след случката – да работят, като водещият мотив не бил работата, а
това, че не могат да издържат без Н.. Свидетелят твърди, че ресторантът е
продаден за дълг към банка много преди инцидента, като след това собственикът
го е отдал под наем на семейство Т.. Не знае за изневери на П.Т.. Заявява, че
присъствал на инцидента. Само чул, че се гръмнало. Бил по-далеч от масата и не
видял точно какво се случило. Свидетелят извикал да дойде някой да помогне, но
никой не се притекъл на помощ. Д. паднала върху баща си и започнала да плаче.
Другите стояли встрани и нещо си коментирали.
Свидетелят Б.А.Р. дава показания, че познава ответниците Ц. и
К. от повече от 10 години, от В., били са заедно в една компания. Сега
контактува повече с Ц., когато събират децата да си играят заедно. Присъствала
е на рожденния ден на Ю. 2017 г., но не и на самия инцидент. Били в ресторанта
от 20:00 ч. до около 22:00 ч. Имало около ……….., които си играели заедно,
отваряли подаръци. Имало около 10-15 възрастни. През цялото време децата се
наблюдавали от родителите. Не е имало детска площадка, децата играели пред погледа
на самите родители, не са оставяни без контрол. Свидетелката разказва, че
чувала гърмене, но не разрбала дали са изстрели или пиратки. После са й
разказали, че това били изстрели от газови пистолети. Тези пукоти не са били
при децата. Твърди, че родителите са грижовни и се грижат добре за Ю.. Самото
дете е по-палаво, по-буйно, но не знае да е имало проблеми с него.
Свидетелят С. Г. К. дава показания, че познава ответниците Ц.
***. Не е присъствала на инцидента. Излага, че нейното внуче …….. и Ю. си
играели заедно, посещавали една и съща детска градина, сега учат в едно и също
училище. Счита, че Ц. и К. са много добри родители. Когато са на детска площадка,
майката Ц. постоянно следяла къде и какво прави Ю.. Бащата също бил много
грижовен към детето. Непрекъснато го наблюдавали. Не знае за лоши прояви на
детето. Счита, че Ю. е любознателно и общително дете, интересува се от всичко.
Свидетелят И.Г.Т.дава показания, че е присъствал до 22:00 ч.
в деня на инцидента. До момента когато тръгнал не бил чувал изстрели, не е
виждал оръжие. Музиката била силна, децата си играели. Познава Н. Т. от 20
години, семейни приятели са. Работел е в заведението им – и в магазина и в
ресторанта. Заявява, че не са били сплотено семейство. Н. и П. си имали личен
живот и не живеели заедно. Постоянно се карали, били много изнервени, обиждали
се. Знае, че са теглили кредит, за да могат да си построят ресторанта. Понеже
не били отговорни към бизнеса си, нямали стока, не можели да си погасяват
кредита и банката им отнела първо магазина, после и ресторанта. Със сина си Н. Т.
също не бил в добри отношения от 3-4 години, постоянно се карали, това
принудило Д. пет-шест месеца преди инцидента да се премести да живее отделно. Въпреки
това свидетелят твърди, че Н. и Д. не се виждали от 2-3 години преди инцидента.
Твърди също, че Д.Т. се замесил с наркотици. Н. Т. се разбирал единствено с
дъщеря си. Тя живеела на друго място с приятеля си С.К. Н. живеел сам в къщата,
която била на три-четири етажа. Съпругата му П. живеела в магазина, в стаята за
отдих или в къщата на баща си. Говорело се, че това станало след като я хванал
в . Излага, че къщата била прехвърлена на С.К., за да не може банката да я
продаде при неизпълнение по кредита.
Правни
изводи:
Предявени
са субективно
съединени искове по чл. 48, ал. 1 и чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 53 от ЗЗД.
В производството по предявен иск по чл. 45 от ЗЗД върху ищците лежи доказателствената тежест да
установят
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно деяние; 2) претърпяна (в случая неимуществена) вреда, настъпила в правната сфера на ищците; 3) причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилата вреда; 4) вина, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до установяване на противното.
Ответникът Л.В. следва да докаже твърдяното съпричиняване
от страна на пострадалия.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Установеното в наказателното производство обвързва
и гражданския съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия
състав на престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат обвързваща
сила – така Решение № 178 от 22.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о.
Със своите мотиви наказателният съд обхваща цялостния
предмет на спор и съответно установява по този начин пределите на
задължителност и обвързаност на гражданския съд с присъдата, с оглед приложението
на чл. 300 от ГПК. В тази връзка всичко, което присъства в
изпълнителното деяние като действие, относимо към конкретен юридически факт,
следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от присъдата. Предмета
на спор по образуваното гражданско дело следва да съвпада до пълна идентичност
с третираните и разрешени с присъдата въпроси в наказателното производство, за
да може гражданският съд да се позове директно на нейната обвързваща сила и
съответно да приеме основателност на иска само на това основание (в този смисъл Решение
№ 62 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1490/2017 г., I т. о.).
В конкретиката на случая, с оглед
влязлата в сила присъда настоящият съдебен състав е задължен да приеме на
основание чл. 300 от ГПК, че ответникът Л.В. е признат за виновен в извършването на следното
противоправно деяние (представляващо и престъпление), а именно,
че на 31.08.2017 г. в с. В.,
община С., като лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, не е изпълнил задължението
си да го опази от достъп на други лица и да предприеме мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата му, като от това
е последвало причиняване на смърт на лицето Н. Д.Т..
Видно
от мотивите в присъдата, изпълнителното деяние на престъплението, за което е
осъдено лицето по чл. 338, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, се изразява в бездействие на дееца по отношение на
мерките за сигурност на държаното огнестрелно оръжие, вследствие на
което е причинена смърт на конкретното лице, като нарушенията са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на Н. Т.. Ето защо е ирелевантен фактът, че не
ответникът Л.В. е лицето, което фактически произвежда фаталния изстрел, доколкото
смъртта е елемент от фактическия състав на престъплението за което той е осъден, респ. това
обстоятелство обвързва гражданския съд със задължителна сила да приеме, че противоправното деяние
на делинквента включва в себе си и настъпилата смърт. Или, възражението на
ответника Л.В., че причинената смърт на пострадалия не е в причинно-следствена
връзка с деянието по чл. 338, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е неоснователно /чл. 300 от ГПК/.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите
могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. От своя страна, неимуществените
вреди са болките и страданията, изобщо негативните психически преживявания, които търпи/ще
търпи увредения. В настоящия случай, видно от събраните доказателства, ищците –
съпругата на убития и двете му деца безспорно търпят болки и страдания от
нелепата смърт на своя
близък.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД са доказани: виновното противоправно
деяние на ответника Л.В., станало причина за смъртта
на наследодателя на ищците Н. Т., настъпилите неимуществени вреди в
правната сфера на ищците и причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и настъпилата вреда.
Липсват каквито и да е доказателства
от страна на ответника в подкрепа на твърденията му за съпричиняване, поради
което това възражение остана недоказано.
Като обобщение, искът по чл. 45 от ЗЗД срещу
ответника Л.В. е доказан в своето основание и съдът
следва да определи размер на обезщетението при съобразяване на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД.
ІІ. По иска по чл.
48, ал. 1 от ЗЗД:
Повдигнатият
правен спор по този иск възлага в тежест на ищците да
докажат следните кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на
непозволеното увреждане: 1) детето, посочено в исковата молба е извършило
съответното противоправно действие; 2) претърпяна (в случая неимуществена)
вреда, настъпила в правната сфера на ищците; 3) причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4) твърдяното качество на
ответниците към датата на деликта (родители), които
упражняват родителски права спрямо детето; 5) местоживеене на детето с ответниците-родители.
Ответниците-родители носят
доказателствена тежест за оспорването си, че не са били в
състояние да предотвратят настъпването на вредата и т. н. с оглед твърдяните от тях
ползващи ги факти и обстоятелства.
Преди
изложението по съществото на спора по този иск, съдът намира, че следва да
уточни кои от приетите в наказателните дела доказателства може да съобразява и
кои не, тъй като изводите на съда по съществото на спора се основават на приети
в действащия процесуален закон и утвърдени в съдебната практика правила.
Основен
принцип в гражданския процес е този за непосредственост и публичност при
разглеждане на делата – чл. 11 ГПК. Ако самото дело (преписката) бъде допуснато
като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да
се ползват намиращите се по него писмени доказателства. Съдът може да цени като
извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени
по приложеното, ако са за неизгодни за самите тях факти и
обстоятелства. Извън посочените хипотези, недопустимо е съдът по делото да се
позове на доказателства, събрани от друг съд – граждански или наказателен, или
от друг държавен орган (в този смисъл Решение
№ 73 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53570/2015 г., IV г. о.).
Писмените
доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат
представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът
събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила
пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно
доказателство за извършването на съответните признания. Протоколите
от разпитите на свидетели доказват единствено съществуването на свидетел, който
има впечатления за правнорелевантни факти, но гражданският съд не трябва да обсъжда, нито да основава
решението си на свидетелски показания и заключения на вещи лица, събрани в
други производства, а не по конкретното дело по установения в ГПК ред – вж. Решение № 265 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
703/2011 г., IV г. о., Решения № 636/1977 г. по гр. д. № 3017/1976 г. на I г. о. на ВС, Решение № 35 от 30.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
872/2017 г., II г. о.
В тази връзка съдът приема, че протоколът за разпит на ………… в
наказателното производство ………………., макар и част от приложеното наказателно
дело, представлява недопустимо
доказателствено средство, върху което
съдът не може да изгради своето убеждение, тъй като е в
ненадлежна форма (по естеството си представлява писмени
свидетелски показания), а заинтересованата страна (ищците) не са поискали разпит
на ……………в настоящото гражданско производство (за което съдът не следва да
напътва страната по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК). Отделно от това, изложеното
от……………. при разпита му не може да се възприеме и като извънсъдебно признание,
доколкото не представлява изявление на страна по гражданското дело (страна са родителите,).
При анализиране на доказателствата, съдът съобразява и
протоколите от наказателното производство за разпит като свидетели на
родителите на детето и ответници по делото – К.В. и Ц.Ц. (на л. 69 и л. 71 от
папка по сл. дело 161/17 г., том 4), доколкото показанията им биха могли да се
ценят в настоящото гражданско дело в случай, че представляват извънсъдебно
признание на неизгодни за самите тях факти и обстоятелства. В случая обаче
показанията им не съдърат признания на факти досежно знание от тяхна страна за
фактическия извършител на убийството, а именно тяхното ……………. Видно от същите,
нито един от двамата родители не е видял точно какво се е случило – дори
майката на Ю. заявява при разпита си пред следователя, че не вярва синът й да е
убил Н.. Това, че самото дете им е разказало, че е стреляло по Н. Т. не е
изявление на самия родител, страна по делото, респ. не може да се приеме за
признание на неизгоден факт.
Въпреки, че в мотивите на присъдата,
респ. на решението на въззивния съд по наказателните дела да се съдържат категорични
изводи за лицето, което фактически е възпроизвело фаталния изстрел, а именно ……………...,
настоящият състав на съда приема, че това обстоятелство не влиза в пределите на
задължителност и обвързаност на гражданския съд от присъдата по смисъла на чл.
300 от ГПК, доколкото и при неустановен фактически извършител на убийството, изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 338, ал.
3 вр. ал. 1 НК ще е осъществено (срв. чл. 338, ал. 2 НК). Следователно, разкриването
на действителния (пряк) извършител на убийството не е елемент от престъпния
състав на посоченото престъпление. На това основание, констатациите на
наказатателните състави в мотивите на съдебните им актове, кой реално е
произвел изстрела, не обвързва гражданския съд и това обстоятелство подлежи на
доказване на общо основание от ищците – в този смисъл цитираното Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3690/2016 г., IV г. о..
В настоящия граждански процес ищците,
действащи чрез своя процесуален представител, не успяха да докажат с допустими
доказателства твърдението си, че ……………. е произвел фаталния изстрел (както се
изложи вече протоколът от разпита му в наказателното дело е недопустимо
доказателствено средство в гражданското производство и съдът не може да го цени според правилата на процесуалния
закон). От друга страна, всички разпитани по делото свидетели не са били
очевидци на това обстоятелство, поради което твърдението остана изцяло недоказано.
Като
обобщение, липсата на първата от предвидените в закона кумулативно
дадени предпоставки от фактическия състав на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД води до
неоснователност и на предявения иск, поради недоказаност. Неоснователността на
този иск отрича отговорността на родителите-ответници, поради което за същите
не възниква и солидарна отговорност наред с ответника Л.В..
Само за
пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че ако беше доказано
това обстоятелство – че …………… е произвело изстрела, вследствие на който е
настъпила смъртта на Т., по надлежния за настоящото производство начин,
то отговорността на родителите следваше да се ангажира. Това е така, доколкото родителите
имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на
детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат
за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до
навършване на пълнолетие – 18 години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради
това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Видно от
цитираните по-горе протоколи по следственото дело, освен че се е стреляло безразборно
– на детски рожден ден, сам бащата К.В. признава, че по-рано същия ден на
трагедията е позволил на ……….. да стреля с истинско оръжие – газов пистолет, като
дори му е помагал. Освен в пряко противоречие с доброто възпитание – да се
позволи на …………. да стреля с оръжие, това негово поведение е и крайно безразсъдно
с оглед знанието на родителите (и направеното от самите тях по настоящото дело възражение),
че Ю.В. не прави разлика между детска играчка-пистолет и истински пистолет,
респ. случилото се би било логична последица от това „възпитание“.
По размера на обезщетението по иска
по чл. 45 от ЗЗД:
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г.) са определени критериите за понятието
"справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а
не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и
множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
В
настоящия случай Н. Т. е бил на 47 години към датата на деликта. Следва да се отчете нанесената на
ищците тежка психологическа травма от внезапно настъпилата изключително нелепа и
безпричинна смърт на техния съпруг и родител, като от събраните по делото
гласни доказателства се установи, че отношенията им са съпътствани от
привързаност и взаимопомощ както във връзка с техния общ семеен бизнес, а и по
принцип в отношенията помежду си, като това следва от събраните по делото
гласни доказателства. Тези изводи на съда не се разколебават от
обстоятелството, че е спорно дали ищците са живели постоянно в едно домакинство
преди инцидента. Обстоятелството, че ищците живеят в отделно домакинство само
по себе си не обосновава по-висока или ниска степен на близост между тях и
починалия (Решение № 172 от 11.01.2017 г. на ВКС по т.д. 2140/2015 г. на 2 ТО).
Показанията на св. И.Т. за несплотеност
на семейството, за конфликти между баща и син, и между съпрузи, не се подкрепят
от нито едно друго събрано по делото доказателство. Същите, дори и да са
достоверни, не могат да доведат до извод за липса или за по-малки преживяни
негативни емоции от тежката и внезапна загуба на изключително близък човек за
семейството – съпруг и баща, с последиците на душевна травма за всички ищци. Съдът
кредитира показанията на св. С.К.за сплотеност на семейството и за
обстоятелството, че Н. Т. е бил емблематична фигура за семейството, негова опора,
че семейството е било изключително зависимо от него. Това следва от факта, че
до смъртта на Н. Т. всички заедно са работели в семейния ресторант (макар и за
някои от ищците това да не представлява постоянна работа, а при определени
събития или по-голяма натовареност), докато след смъртта му, вместо работата в ресторанта
да продължи, същият е затворен, а семейството се разпокъсва – съпругата и синът
му излизат в чужбина, а дъщеря му изпада в депресивно състояние. Търсенето на
работа в чужбина не може да се определи еднозначно като липса на морални вреди
за съпругата и сина от загубата на един от най-близките им, който както се
установи е бил опора за всички тях, на който те са разчитали. Затварянето на
ресторанта и магазина на семейството не може да се обясни с липсата на нужните
доходи за изплащане на отпуснатия кредит, напротив – логично е те да продължат
да работят, за да могат да се изплащат задълженията към банката. Продажбата им
на публична продан по реда на принудителното изпълнение не означава, че няма
възможност да се продължи експлоатацията им, доколкото се установи, че и новият
купувач е отдал ресторанта на семейството под наем още преди инцидента. Всичко
това подкрепя твърденията на свидетеля, че семейството е било изключително
зависимо от Н. Т.. При определяне на дължимото
обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на
живот към момента на
увреждането – 2017 г. и създаденият
от съдебната практика ориентир (напр.
решение № 15/26.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1277/2018 г. на ІІ т. о. – 140
хил. лв. при увреждане (смърт) през 2014
г., решение № 97/24.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2301/2018 г. на ІІ т. о. – 120
хил. лв. при увреждане (смърт) – 2011
г.). Настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди възлиза на сумата от по 150 000 лева за всеки от ищците.
По отношение на законната лихва:
Законната
лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е
обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието,
когато размерът на обезщетението е определен от съда към този момент (Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС гр. д. №
6735/2014 г., IV г. о.). Цитираната практика е в съответствие и с
нормативно уреденото правило на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, според което при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. законната лихва се дължи от
датата на увреждането – 31.08.2017 г.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото на ищците следва да се присъдят действително направени разноски
за адв. възнаграждения (платени в брой) в размер на общо 13 590 лв., съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Ответникът Л.В. следва да понесе и дължимата за
производството държавна такса от 18 000 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Л.Н.В., ЕГН **********,***, да
заплати на П.Д.Т., ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от по 150 000
(сто
и петдесет хиляди) лева на всеки един от ищците,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили от смъртта на Н. Д.Т., починал
на 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
деликта – 31.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на П.Д.Т., ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т.,
ЕГН **********,***, срещу Ц.И.Ц. и К.Ю.В., в качеството им
на родители и законни представители на …….. Ю.К.В., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, за заплащане на всеки от ищците по 150 000 лева,
представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, настъпили от смъртта на Н. Д.Т., починал
на 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
деликта – 31.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, както и за солидарното им осъждане с Л.Н.В., ЕГН **********,***, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Н.В., ЕГН **********,***, да
заплати на П.Д.Т., ЕГН **********, Д.Н.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т.,
ЕГН **********,***, сумата
от 13
590 (тринадесет хиляди петстотин и
деветдесет) лева – разноски за
производството пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Л.Н.В., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, както и 5 (пет)
лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в
срока за доброволно изпълнение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: