№ 22
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
в присъствието на прокурора Г. Ф. Х.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Частно наказателно дело
№ 20255400200112 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1 - 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по повод изпратено от Федерална служба по правосъдие
на Федерална Република Германия Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение за
налагане на финансова санкция № 180.89951.0/ 2619, издадено от несъдебен
орган - Rhein-Erft-Kreis, Der Landrat /Областен администратор на Район Рейн -
Ерфт /, постановено на 15.08.2024г., влязло в сила на 05.09.2024г., за налагане
на финансова санкция на българския гражданин И. П., роден на 14.07.1987г., с
последен известен адрес гр. С., ул.“Х.С.“ № 47.
В съдебно заседание засегнатото лице И. П., редовно призовано, не се
явява. От същият е представен платежен документ за внесена сума по
решението в размер на 169 евро.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че решението
следва да бъде признато от съда, тъй като са налице законовите предпоставки
за това и следва да бъде извършено прихващане, тъй като от представената
разписка се установява, че засегнатото лице изцяло е заплатило наложената
1
санкция и разходите. Решението не следва да се изпраща за изпълнение на
НАП.
Съдът, след като се запозна с приложените документи, приложеното
копие на Разписка за паричен превод и доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно чл.31 във вр. чл.6 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен орган в
Република България да признае и постанови изпълнение на цитираното по
горе решение е Окръжен съд С., поради обстоятелството, че засегнатото лице
И. П. е с постоянен адрес в гр. С., ул.“Х.С.“ № 47, което се установява от
направената справка в НБДН.
Съгласно справката засегнатото лице е с имена И. С. П. и с ЕГН
**********.
По делото е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
за налагане на финансова санкция № 180.89951.0/ 2619, издадено от
несъдебен орган - Rhein-Erft-Kreis, Der Landrat /Областен администратор на
Район Рейн - Ерфт /, постановено на 15.08.2024г., влязло в сила на
05.09.2024г., с което на българския гражданин И. П. е наложена финансова
санкция в размер на 168.50 евро.
Решението се отнася за наложена финансова санкция от 140.00 евро и
разходи по административното производство в размер на 28.50 евро на
български гражданин, от несъдебен орган на Германия.
В удостоверението подробно е описано деянието, за което му е
наложена финансовата санкция, а именно: На 05.08.2024г. в 16:32 ч., при
управление на МПС - СВ 5476ТМ /ВТ 2741ЕЕ на Erftstadt, магистрала А
61,075400 км, посока на движение Koblenz, не е спазил забрана за
изпреварване, указана чрез знак 277.
Деянието е административно нарушение съгласно §§ 41, ал.1 в
съвкупност с Приложение 2, § 49 Правилник за движението по пътищата
(StVO); § 24 Закон за движението по пътищата (StVG); 153а Каталог за
глобите (BKat).
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки предвидени в
2
чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на
български език и отговаря на образеца по приложенията към закона, като към
него е приложено заверен препис от решението, чието признаване се иска.
Съобразно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС решение за налагане на
финансови санкции е влязъл в сила в държава - членка на Европейския съюз,
акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или
всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен
орган за извършване на престъпление или административно нарушение,
включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на
правилата за движение.
Изпратеното за признаване решение за налагане на финансова санкция
е издадено от несъдебен орган на Федерална Република Германия, която е
държава – членка на Европейския съюз, с което е наложена финансова
санкция на засегнатото лице за административни нарушения. Решението е
влязло в сила на 05.09.2024г.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС, като двойна наказуемост не се изисква, тъй като
административното нарушение, за което е наложена финансовата санкция
представлява поведение, което нарушава разпоредбите за движение по
пътищата. За подобни деяния е предвидена административно-наказателна
отговорност и по българския Закон за движение по пътищата.
Не са налице посочените в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни
основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция. Представеното удостоверение
съдържа всички изискуеми реквизити. Същото съответства на съдържанието
на решението.
Решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за
деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада
под юрисдикцията на българските съдилища.
Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и
от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция. Решението не се отнася за деяние, подсъдно
на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
3
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение,
свързани с особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е
издадено Удостоверението.
Засегнатото лице И. П. е пълнолетно и съгласно българското
законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед
социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение, на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи
изпълнението на решението недопустимо.
По отношение на давностният срок за изпълнение на решението се
установява, че съгласно българското законодателство – чл.82, ал.3 от ЗАНН не
е изтекла абсолютната давност за изпълнение на административното
наказание. В удостоверението е посочено, че изпълнението на финансовата
санкция и събирането на разходите по съдебното и административно
производство се погасяват по давност на 05.09.2027г.
Решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на
Република България, или е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такова деяние.
Наложената финансова санкция е в размер над 70 евро, а именно
168.50 евро.
Видно от удостоверението, производството по издаване на решението е
било писмено и засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на
Германия, относно правото да обжалва, както и сроковете за това.
В удостоверението е отбелязано, че има частично плащане на
финансовата санкция в размер на 95.00 евро.
От приложеното копие на Разписка за паричен превод към
чуждестранна платежна система с дата 04.07.2025г. се установява, че
засегнатото лице И. С. П. е заплатил по решението, чието признаване и
изпълнение се иска сумата от 169 евро.
Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 32, ал.1 ЗПИИАКОРНФС във вр.
4
чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС, съдът определи равностойността на размера
на финансовата санкция в български лева по фиксирания курс на Българска
народна банка към деня на постановяване на решението - 15.08.2024г., а
именно 329.56 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че решението за налагане на
финансова санкция следва да бъде признато, но не следва да се изпраща на
органите на НАП за изпълнение, тъй като финансовата санкция е платена.
Водим от горното и на осн. чл.32, ал.1 във вр. чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС, С.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 180.89951.0/2619, издадено от несъдебен
орган - Rhein-Erft-Kreis, Der Landrat /Областен администратор на Район Рейн -
Ерфт /, постановено на 15.08.2024г., влязло в сила на 05.09.2024г., с което на
българския гражданин И. С. П., роден на 14.07.1987г., с ЕГН ********** е
наложена финансова санкция от 140.00 евро и разходи по административното
производство в размер на 28.50 евро или общо 168.50 евро, с левова
равностойност 329.56 лв.
На основание чл.33 във вр. чл.17 от ЗПИИАКОРНФС приспада изцяло
изпълненото задължение, в размер на 168,50 евро, с равностойност 329.56лв,
като не изпраща за изпълнение настоящото решение на Националната агенция
по приходите.
Незабавно да се уведоми писмено изпращащият орган за сведение, като
се приложи копие от плажния документ, удостоверяващ изпълнението.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на
Правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва в седмодневен срок от съобщението на
страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
5