№ 5130
гр. Варна, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100502365 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 83888/18.10.2024г. подадена от
Ц. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *************** чрез адв. В.
Д. против Решение № 04.10.2024г. постановено по гражданско дело №
20243110104242 по описа за 2024 година на Районен съд – гр. Варна, с което е
са отхвърлени предявените от Ц. Х. Д., срещу „Енерго-Про Варна“ ЕАД,
искове:
1/ на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца на Ц. Х. Д. със Заповед № 10#3/05.03.2024г., издадена
от А.А - Председател на УС на „Енерго - Про Варна“ ЕАД и С.С,
упълномощен представител на „Енерго - Про Варна" ЕАД.
2/ на осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 6632,76 лв. брутно обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа, поради незаконното уволнение в периода 07.03.2024г.-
05.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
08.04.2024г. в съда до окончателното изплащане.
В жалба се излага следното: Депозирала е писмени обяснения в който
изрично е заявила, че иска да получи кореспонденцията извършвана от нея по
електронната поща. Работодателят не и е предоставил кореспонденцията,
която се твърди, че е изпратена от нея от електронен адрес от service@energo-
pro.bg до ****************@*****.***. Категорично е оспорила, че не е автор
на изпратените имейли. Сигнала към доклада не й е бил връчван. Това
съчетано с непредоставянето на кореспонденцията, прави последващата
заповед за уволнение незаконосъобразна поради обстоятелството, че не й е
1
била дадена възможност да се защити, което е равнозначно на неизпълнение
на задължението по чл. 193 от КТ.
Наказанието за неизпълнение на задължението по чл. 187, ал.1, т.7 от
КТ, не е наложено в сроковете по чл. 194 от КТ. Заемала е длъжност
„специалист, връзки с клиенти“, която е пряко подчинена на началника
„връзки с клиенти“. В случая юрисконсулта е поиска от нея, определена
информация да се изпрати до адв. Тодоров. На 13.07, 14.07 и 24. 07 2023 г. е
изпратила обратна информация на юрисконсулта, че електроните съобщения
са изпратени. От този момент работодателят е узнал за нарушенията, от този
момент е започнал двуседмичния срока за налагане на наказанието.
Посочва, че закъснението за среща с представители на дирекция
„Човешки ресурси“, несъмнено не представлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла, който е дал законодателят в разпоредбата на чл.187,
ал.1, т.1, предложение 1 от KT. А разпоредбата на чл.190, ал.1, т.1 от КТ
предвижда дисциплинарно уволнение при три закъснения за работа. Не
отговаря на законовите изисквания вмененото нарушение от страна на
работодателя. Само по себе си закъснение за среща с дирекция ЧР, не може да
се определи самостоятелно като „тежко“ нарушение по смисъла на закона.
На следващо място изтъква, че наложеното наказание не съответства на
тежестта на вменените нарушения. Работодателят не е приложил адекватно
чл. 189, ал. 1 от КТ, изискващ при определяне на дисциплинарното наказание
да бъде изследвано дали действително е налице допуснато нарушение, да се
вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на служителя. В конкретния случай, при
липсата на категорични доказателства за съществуване на връзка на
поведението на Ц. Д. със сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушения по реда на КТ, несъмнено не са налице достатъчно
данни и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се уважат предявените искове. Не са направени доказателствени
искания.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с
вх. № 92080/15.11.2024 г. от „Енерго Про Варна“ АД, чрез адв. Н. Б., в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Не са направени
доказателствени искания.
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок,
редовна е и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Същата следва да бъде приета за разглеждане и
разгледана по същество.
Като взе предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
на основание чл. 268, ал.1 от ГПК следва да разгледа жалбата в открито
2
съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
83888/18.10.2024г. подадена от Ц. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
*************, против Решение № 04.10.2024г. постановено по гражданско
дело № 20243110104242 по описа за 2024 година на Районен съд – гр. Варна
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1528/2024 г. на ОС-Варна за
17.12.2024г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определени.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3