Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4619 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от ***против Г.Ц.И. с ЕГН **********, в която се твърди, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***ответника
дал съгласието си, освен получения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***. Твърди се,
че на 25.01.2017г. ответника активирал предоставената му от ищеца кредитна
карта №***, с максимален кредитен лимит в размер на 1000лв. Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Излага се, че върху усвоената сума се начислявала годишна лихва
и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възникнало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че
ответника преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.07.2018г., когато било последното плащане по нея. Твърди се също, че към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответника дължал непогасена главница в размер на 639,21лв., както и договорна
лихва върху използваната сума за периода от 01.07.2018г. (първа пропусната
вноска) до 06.12.2018г. (датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение) в размер на 92,20лв. Сочи се, че ответника дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 11,94лв. за периода от 06.12.2018г.
(датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение) до 11.02.2019г.
(датата на завеждане на делото). Излага се, че горните суми били претендирани
от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***. била издадена
заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск.
Твърди се, че
след издаване на заповедта за изпълнение били извършени плащания от длъжника,
както следва: на 22.04.2019г. била платена сума в размер на 120лв. и на
10.05.2019г. била платена сума в размер на 60лв. С тях били погасени по реда на
чл.76 от ЗЗД задълженията за договорна лихва и мораторна лихва, както и част от
задължението за главница. При това останало непогасено задължение за главница в
размер на 563,35лв.
Като следствие
от изложеното се претендира постановяване на решение за признаване за
установено останалото като непогасено вземане на кредитора за главница в размер
на 563,35лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане.
При условия на
евентуалност, в случай, че установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът предявява осъдителен иск за същата сума.
Ответникът,
чрез назначения особен представител адв.П.А. е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Релевира възражение за
неспазване на сочени разпоредби от ЗПК и на това основание релевира възражение
за нищожност на процесния договор и
отделни негови клаузи.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС, поради което са допустими.
От
представения препис на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от 26.08.2016г., сключен между страните в настоящото производство,
Приложение към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити и съответните Общи условия за застрахователна
програма ***се установява, че по силата на подписан между страните договор от 26.08.2016г.
било постигнато съгласие за предоставяне на потребителски кредит в размер на 15 000лв. при посочени в
съглашението елементи на правоотношението.
Установява
се също така, че е било постигнато съгласие за предоставяне за ползване на
кредитополучателя на кредитна карта ***с револвиращ кредит в размер, годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в приложението към договора – чл.12 –
чл.21 от договора за кредит. Според предвиденото в чл.13 кредитния лимит е
следвало да се определи от кредитора и съобщен на кредитополучателя. Във волята
на последния е било предоставено ползването на кредитната карта при
определените условия. Договорът за револвиращ потребителски кредит е бил
сключен като безсрочен (чл.15).
Видно е от
Приложението по чл.21 от Договора за кредит, че размерът на револвиращия кредит
е бил определен на 1000лв. при годишен лихвен процент определен на 35%,
начисляван върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му (чл.16 от договора и т.14 от
Приложението). Дневният лимит за теглене на пари в брой и покупка на ПОС е бил
определен на 1000лв., а минималните погасителни вноски на 60лв. при усвоен
кредитен лимит до 1000лв. и нарастващи при нарастване на усвоения кредитен
лимит. Според регламентираното в т.12 от Приложението, кредиторът е следвало да
издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца,
като неполучаването му не е причина за неплащане на погасителната вноска. Кредитополучателят
е следвало да заплаща погасителните вноски до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението (т.13 от Приложението).
На 26.08.2016г.
е бил сключен и договор между ответника в качеството на застрахован от една
страна и от друга в качеството на застраховател ***и ***последните двама чрез
ищцовото дружество, в качеството на застрахователен посредник - застраховащ.
Застрахователното покритие е било уговорено по пакет ***включващ посочени в
договора застрахователни рискове. Застрахователната премия е била определена на
0,602% от използвания лимит по кредитната карта. Застрахователната премия е
била дължима от застрахованото лице, изчислявана, събирана и плащана от
застраховащия на застрахователите. Дължимата месечно застрахователна премия е
следвало да се начислява като задължение по кредитната карта на застрахования и
да се плаща в срока за плащане на месечната погасителна вноска, определена от
застраховащия за застрахования.
Установява
се от приложения препис на покана, изходяща от ищеца и адресирана до ответника,
че кредитора е предприел уведомяване на
кредитополучателя за натрупаните задължения по договора за револвиращ кредит,
предоставяйки 7-дневен срок за доброволно плащане с предупреждение за пристъпване
към принудително изпълнение на всички вземания по този договор. Не са налице данни за връчването му на
длъжника.Приложеното копие на товарителница установява извършено на 23.11.2017г.
връчване, което очевидно касае друго изявление на кредитора.
От изслушаното
в о.с.з. на 13.01.2020г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че предоставената на ответника кредитна карта е била
активирана на 25.01.2017г. с извършеното първо теглене на сума с нея. За периода
от 25.01.2017г. до 01.06.2018г. ответника е усвоил чрез кредитната карта суми в
общ размер на 1 259,57лв., а за периода от 09.02.2017г. до 30.08.2018г. е
погасил вноски в общ размер на 1 259,57лв. Същите са били отнесени от
кредитора за погасяване на главница в размер на 676,24лв., лихва в размер на 423,64лв.,
застраховки в размер на 104,02лв. и такси в размер на 72лв. След депозиране на
заявлението длъжника е заплатил сума в размер на 120лв. на 22.04.2019г. и сума
в размер на 60лв. на 10.05.2019г. Същите са били отнесени от кредитора за
погасяване на разноски, законна лихва в размер на 11,94лв. и възнаградителна
лихва в размер на 92,20лв., както и частично главница в размер на 75,86лв.
Установява се също така от експертното заключение, че към датата на проверката,
съгласно предоставени от кредитора справки, непогасена оставала главница по
договора за кредитна карта в размер на 557,43лв.
Съдът
възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между ответника,
в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество, в качеството на кредитодател,
е възникнало облигационно правоотношение по сключен между тях Договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта от 26.08.2016г.
Установи
се от обсъденото експертно заключение, че ответника е активирал предоставената
му кредитна карта на 25.01.2017г., когато е изтеглил за първи път сума
посредством нея от банкомат, в размер на 400лв., като до 30.04.2017г. е усвоил суми в общ
размер 1 293,20лв.
Установи се
също така от експертното заключение, че за периода от 09.02.2017г. до
30.08.2018г. длъжника е внесъл в полза на кредитора суми в общ размер на
1 259,57лв. за погасяване на задълженията по договора за кредитна карта, а
след инцииране на заповедното производство е внесъл на 22.04.2019г. и
10.05.2019г. суми в общ размер на 180лв.
За да
извърши преценка кои от претендираните вземания на кредитора следва да се
приемат за погасени с внесените суми, съдът извърши преценка за валидността на
договорните клаузи, регламентиращи тези вземания.
Съдът на първо
място се занима с валидността на клаузата за договорна лихва, вземане за която
е претендирано в заповедното производство, като в исковото не се търси, поради
приетото от кредитора погасяване на този дълг. По правната си характеристика договорната лихва е
възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и
се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в
момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва
да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не
се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ
г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. В случая съдът
съобрази, че към момента на сключване на процесния договор законната лихва,
като сбор от основния лихвен процент на
БНБ за периода плюс 10 пункта, възлиза на 10.01% или трикратния размер се изчислява на
30.03%. При това, съдът приема, че уговорката в процесното съглашение,
регламентираша възнаградителна лихва в размер на 35% се явява нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, с оглед сочената по-горе съдебна практика,
възприемана и от настоящия състав.
Договорт за
застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ е сключен в отделно
писмено съглашение и валидността му не е обусловена от споменаването му в
подписаните между страните договори за потребителски паричен кредит и
револвиращ потребителски кредит. По силата на това съглашение е възникнало
задължението на ответника за плащане на застрахователна премия, платима в срока
на плащане на месечните вноски.
Закрепеният в процесния
договор годишен процент на разходите по кредита е в размера,
определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. В
заповедното и настоящото производство ищеца претендира единствено
възнаградителна лихва и за валидността на регламентиращата я клауза се извърши
преценка по-горе. Ирелевантна за спора е преценката за други разходи, включени
в ГПР, доколкото такива не се претендират.
Предвид
горното, съдът счита, че сумите, отнесени от кредитора за погасяване на
вземането за договорна лихва, клаузата за която се прие за нищожна, следва да
се приспаднат от главницата по процесния договор. Или сумата от 423,64лв.,
която от плащанията през периода от 09.02.2017г. до 30.08.2018г. е била осчетоводена за
погасяване на част от договорната лихва, следва да се приспадне от остатъка за
главница в размер на 616,96лв. (616,96 – 423,64), при което непогасената
главница остава в размер на 193,32лв. С оглед на това, съдът приема, че към
момента на образуване на заповедното производство е съществувало вземане на
кредитора за главница в посочения размер от 193,32лв.
Съдът
приема, че падежът за плащането й е настъпил към 06.12.2018г., с оглед установеното
от експертното заключение за периода на усвояване на суми посредством
кредитната карта и установеното от писменото съглашение за размера на
минималните погасителни вноски и падежа на плащането им. Поради това
ирелевантно е достигане до длъжника на поканата за доброволно плащане.
При размер
на непогасената главница от 193,32лв. към 06.12.2018г., съдът приема, че
размерът на лихвата за забавеното й плащане за периода от 06.12.2018г. до
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.02.2019г. (каквото
вземане е било предмет на заповедното производство), се изчислява на 3,65лв.,
посредством използване на онлайн калкулатор за законна лихва. Такова по размер
вземане за мораторна лихва, съдът приема, че е съществувало в полза на
кредитора към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В
съответствие с правилото на чл.235, ал.3 от ГПК следва да се съобразят и
плащанията, извършени след иницииране на заповедното производство – на суми в
размер на 180лв. С тях е било погасено на първо място вземането за мораторна
лихва в размер на 3,65лв. и част от вземането за главница - в размер на
176,35лв. При това е останала непогасена главница в размер на 16,97лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено съществуването
на вземане на кредитора по процесния договор за сумата от 16,97лв.,
представляваща непогасена главница. Претенцията в останалата част до пълния
претендиран размер от 563,35лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
По въпроса за разноските: В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в
размер на 75лв. Съразмерно частта от вземанията, за които се установи, че са
съществували към момента на депозиране на заявлението (за главница в размер на
193,32лв. и мораторна лихва в размер на 3,65лв.), ответника дължи съразмерно на
тях част от направените в заповедното производство разноски – в размер на 19,50лв.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв.
(дължима, с оглед предявеният за разглеждане един иск – за главница в размер на
563,35лв.), за особен представител в размер на 300лв., за вещо лице в размер на
180лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 605лв.
Съразмерно уважената част от иска, но при съобразяване размера на вземанията,
които са съществували към момента на завеждане на делото (депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК) ответника дължи част от горните разноски – в
размер на 157,30лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.Ц.И. с ЕГН **********,
постоянен адрес:с***, ДЪЛЖИ на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, сумата
от 16,97лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.02.2019г. до
окончателното изплащане, която сума представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.03.2019г. по
ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния претендиран размер от 563,35лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.Ц.И. с ЕГН **********,
постоянен адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, следните суми: сумата от 19,50лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата
от 157,30лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: