Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /29.11.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
първи състав
На единадесети
ноември 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар: Милка Тончева
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№271
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на
ищеца Х.А.Х., ЕГН **********
*** СРЕЩУ Решение № 459/02.08.2019г.,
постановено по гр. дело № 513/2019г. по описа на Районен съд - гр. Търговище, с
което е бил отхвърлен предявения против Н.Ф.Т., ЕГН ********** и А.А.З.,
ЕГН **********,*** иск за сумата от 13
306.41 лв., с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД и иск за
сумата от 5000 лв., с правно основание чл.86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Считайки решението за неправилно-постановено в
нарушение на материалния закон, необосновано и в противоречие със съдебната
практика, моли съда да го отмени изцяло,
като постанови ново, с което да уважи предявените искове.
В съдебно
заседание въззивникът се явява лично. Поддържа подадената жалба.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил
отговор от Н.Ф.Т., ЕГН ********** и А.А.З., ЕГН **********, с който молят съда да
постанови решение, с което да потвърди изцяло постановеното от
първоинстанционния съд решение.
В съдебно
заседание се явява въззиваемата Н.Ф.Т.. Поддържа отговора.
След проверка по реда на чл.
269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално
допусти-ма, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Претенцията на ищеца е обоснована с
обсоятелството, че ответниците са били взискатели по изп.дело № 20123530400028
на СИС при РСТ, образувано срещу него, като за периода от образуване на делото
14.02.2012 год. до 14.02.2014 год. те не са поискали извършване на изпълнителни
действия. Ищеца счита, че поради това и на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство срещу него се прекратява с изтичането на две
години, в които взискателите не са поискали изпълнителни действия, като твърди,
че въпреки това на 03.09.2015 год. и на 08.07.2016 год. на ответниците по
изпълнителното дело са били изплатени съответно - 7463.83 лв. и 4824.58 лв.,
или обща сума в размер на 13 306.41 лв. Считайки, че ответниците са
получили сумата от 13 306.41 лв. на отпаднало основание, поради това, че
изпълнителното производство по силата на закона е било прекратено и така са се
обогатили за негова сметка, ищеца моли съда да постанови решение с което да ги
осъди да му заплатят исковата сума, ведно с лихва за забава
в размер на 5000 лв., считано от 03.09.2015 год.
Ответниците твърдят, че получените от тях суми по
изпълни-телното производство срещу ищеца са получени с основание и не е на лице
твърдяното неоснователно обогатява. Към момента на налагане на първия запор
върху вземания на ищеца на 14.04.2015 год. и към момента на изплащане на сумите
изпълнителното производство не е било прекратено и съдебния изпълнител не е
постановявал акт, с който да го прекрати, т.е. сумите са били изплатени в
рамките на висящо изпъл-нително производство срещу ищеца.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаква-ния, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императив-ните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.
№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Безспорно е по делото, че
изпълнително дело № 28/2012 год. на СИС при РСТ е образувано по молба на
ответниците, въз основа на представен изпълнителен лист от 18.04.2002 год.,
издаден по НОХД № 72/2000 год. на Окръжен съд Търговище в полза на Ф.Х.З и
А.А.З.- втората ответница и против М.И.И.и ищеца по делото, по силата на който
последните двама в условия на солидарност, са осъдени да заплатят обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт на сина на
първите двама Ю.З. в размер на по
20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.10.1999 год. до окончателното
изплащане, на осн. чл.45 от ЗЗД. Безспорно е по делото, че Ф.Х.З е починал и
като правоприемник е встъпила първата ответница – негова дъщеря, поради което и
молбата за образуване на изпълнителното производство е подадено от ответниците.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че „към момента на получаване на процесната сума
през 2015 год. и 2016 год., в общ размер на 13 306.41 лв. ответниците са
имали същестуващо, изискуемо и ликвидно вземане против ищеца, което не е било
погасено по давност или на друго правно основание и в този смисъл не може да се сподели твърдението на
ищеца, че сумите са получени без основание, доколкото основанието за
съществуване на вземането не е изпълнителното производство, а материалното
право, установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 72/2000 год. на ОСТ и
явяващо се основание за възникване на вземането.“
Жалбоподателят
се позовава на т.10 от ТР 2/2013 на ВКС гр.София от 26 юни 2015 год., че „Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.“ Считайки изпълнителното
производство за прекра-тено по силата на закона, приема иска си за основателен,
тъй като претендираната сума е изплатена по прекратено изпълнително дело.
Както правилно
е посочил първоинстанционният съд: “Основа-нието за съществуване на вземането
не е изпълнителното производство, а материалното право, установено с влязлата в
сила присъда по НОХД № 72/2000 год. на ОСТ и явяващо се основание за възникване
на вземането. С решение №170/17.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 2382 от 2017
г. на ВКС е отхвърлен предявения от ищеца срещу ответниците иск за установяване
несъществуване на вземането по издадения изпълнителен лист поради погасяването
му по давност. Предвид тези решения към момента на получаване на процесната
сума през 2015 год. и 2016 год., в общ размер на 13 306.41 лв. ответниците
са имали същестуващо, изискуемо и ликвидно вземане против ищеца.“, поради което
и не са налице основанията на чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД. По изложените
причини, неоснователен се явява и иска за изтекли лихви с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
С оглед на
изложеното, настоящият състав намира, че първоин-станционното решение не е
постановено в нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към подробните мотиви
на първоин-станционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК. Мотивите на първоинстан-ционното
решение по същество съдържат отговор на релевираните от въззивника възражения.
Ето защо решението е постановено в съответствие
със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 459/02.08.2019г., постановено
по гр. дело № 513/2019г. по описа на Районен съд - гр. Търговище, с което е
били отхвърлени предявените против Н.Ф.Т., ЕГН ********** и А.А.З., ЕГН
**********,*** искове за сумата от 13
306.41 лв., с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД и иск за
сумата от 5000 лв., с правно основание чл.86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.