Р Е Ш
Е Н И Е
№128/18.04.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на осемнадесети
март, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Галя Мавродинова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2029 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2006, 2007,
2008 и 2009 година в общ размер от 11 123,20 лева и е предявен на
основание чл.224 от КТ.
Ищецът
настоява съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със
законна лихва, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за годините 2006-2009г., като твърди че е бил в трудови правоотношения с
ответното дружество до 19.07.2017г., когато със заповеди: №00139 от
18.07.2017г. и №00138 от 18.07.2017г. са прекратени сключените с него два трудови
договора. Претендира законна лихва и
разноски по делото.
Ответникът-„МБАЛ“Св.Иван
Рилски“-Разград“АД с писмения си отговор и в съдебно заседание, заявява, че
иска е недопустим и неоснователен, тъй като правото да се търси обезщетение за
посочения период е погасено по давност съгласна чл.111 б.“а“ и чл.110 от ЗЗД.
Твърди, че с ищеца са сключвани трудови договори както следва: 30.12.2004г.,
прекратен 28.12.2007г.; 19.12.2007г., прекратен 31.10.2008г.; 23.10.2008г.,
прекратен на 06.01.2010г., в сила от 01.01.2010г. Твърди още, че ищецът е
работил и по втори трудов договор, сключен на 21.02.2005г. и прекратен по
взаимно съгласие със заповед от 06.01.2010г. Оспорва истинността на
представената с исковата молба заповед №00139/18.09.20017г., като заявява, че
същата е сгрешена относно дата и подпис на изп.директор. Настоява иска да се
отхвърли, като погасен по давност с присъждане на разноски.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно
от материалите на приложеното, като писмено доказателство трудово досие на
ищеца, той е работил по трудов договор №00221/30.12.2004г. при ответника,
считано от 01.01.2005г. до 01.01.2008г.
като началник отделение по хемодиализа. Този договор е прекратен със заповед
№00146/28.12.2007г., считано от 01.01.2008г., поради изтичане на срока му.
Заповедта е връчена на 28.12.2007г. срещу подпис на ищеца, в нея няма посочени
суми за изплащане. По молба на ищеца от 06.12.2007г. се сключва нов трудов
договор №00203/19.12.2007г., считано от 01.01.2008г. до провеждане на конкурс,
като със заповед №0108/31.10.2008г. е прекратен поради спечелен конкурс. След
проведен и спечелен от ищеца конкурс се сключва нов трудов договор
№00125/23.10.2008г. със срок до 01.11.2011г.- този договор е прекратен по молба
на ищеца по взаимно съгласие със заповед №00004/06.01.2010г.
За
процесния период 2006-2009г. ищецът е работил при ответника и по втори трудов
договор №00037/21.02.2005г. на длъжност ********, който е прекратен, по негова
молба, по взаимно съгласие със заповед №00003/06.01.2010г.
С
исковата молба ищецът е представил заповед №00139 с дата 18.09.2017г. за
прекратяване на трудов договор, с която е нередено изплащане на обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ включващи и процесните 2006-2009г. С писмения си отговор
ответникът е оспорил истинността й, поради сгрешена дата и подписа на
изп.директор положен от д-р Марин Керчев, който видно от представените в
съдебно заседание: протокол от ОС на акционерите на МБАЛ“Св.Иван
Рилски-Разград“ от 14.07.2017г. и договор за възлагане на управление от същата
дата, не е заемал тази длъжност, нито към дата 18.09.2017г., нито към
18.07.2017г., но от друга страна няма спор, че решението на ОС за избор на нов
съвет на директорите и вписано в ТР на 20.07.2017г.
Въз
основа на изложеното съдът намира от правна страна следното:
Между
страните е налице трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ.
Съгласно
чл.224 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, а съгласно чл.358 ал.2 т.2 от КТ това право възниква от деня, в който
по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. За годините
2006 и 2007г. това право е възникнало на 01.01.2008г. при прекратяване на горепосочения
първи трудов договор. За годините 2008 и 2009г. е възникнало на 06.01.2010г.-
при прекратяване на втория трудов договор. Съдът приема за неоснователно твърдението
на процесуалния представител на ищеца че независимо че за процесния период са
сключени четири договора, тъй като няма прекъсване по всеки от тях и крайната и
начална дата по тях съвпадат, в същност е налице един договор, по който
ответникът дължи изпълнение и плащане на обезщетение за неползвания годишен
отпуск. Това е така, тъй като ищецът сам е депозирал молби пред работодателя си
за прекратяване на трудовото правоотношение, впоследствие е сключван нов
договор отново по негова молба, всяка заповед е връчване на служителя и носи
неговия подпис и всяко прекратяване и сключване на договор е оповестявано и
отразявано в системата на НОИ и НАП.
Пред вид посоченото и съгласно
чл.358 ал.1 т.3 от КТ ищецът е следвало да предяви иск в 3-годишен срок от
деня, в който вземането е станала изискуемо, за това за процесния период той
няма право на иск, независимо до колко представената заповед №00139 на бившия
изпълнителен директор е действителна или не. В случая е погасено не само
правото на иск, но и вземането на обезщетение за неползван отпуск е погасено по
давност, пред вид разпоредбата и на чл.110
от ЗЗД - с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок.
За това
предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Съгласно
чл.359 от КТ във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК по искове, произтичащи от
трудови правоотношения, работникът е освободен от заплащане на такси и разноски
в производството по трудови дела.
Ето защо,
пред вид изхода на спора направените от съда разноски и дължими такси следва да
останат в тежест на бюджета на съда, но ищецът дължи заплащане на ответника
направените от него разноски в производството, които съгласно чл.78 ал.8 от ГПК
съдът определяна 300 лева- юрисконсултско възнаграждение..
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.В.С. с ЕГН-********** *** против МБАЛ”Св.Иван Рилски Разград”
АД с ЕИК-********* със седалище и адрес: гр.Разград, ул.”Коста Петров” №2 иск с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в размер на 11 123,20 лева за годините : 2006, 2007,
2008 и 2009-за всяка по 2 780,80 лева, ведно със законна лихва считано от
завеждане на иска-18.10.2018г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Е.В.С. с ЕГН-********** *** да заплати
на МБАЛ”Св.Иван Рилски Разград” АД с ЕИК-********* със седалище и адрес:
гр.Разград, ул.”Коста Петров” №2 сумата от 300 лева разноски по делото,
представляващи определено от съда юрисконсултско възнаграждение..
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: