Р Е Ш Е Н И Е

29.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на пети юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 268 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-3391-000235 от 18.10.2019г *** на Второ РУ към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП; чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на П.Г. *** административни наказания глоба в размер на 50лв, глоба в размер на 50лв; глоба в размер на 20лв; глоба в размер на 50лв; глоба в размер на 10лв и на основание Наредба №  Iз-2539 на МВР са отнети 12 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.Г.А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител адв.Г.А. ***, който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда правни доводи, че жалбоподателят А. не се е движил по път отворен за обществено ползване.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА Бл.№288718 от 23.09.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 23.09.2019г около 16,35 часа на общински път, намиращ се в землището на с.Ясен между бившия завод „***“  и фирма „***“ жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** и извършва следното: Управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение, като автомобилът е оборудван с такъв. Използва мобилен телефон по време на движение без устройство „свободни ръце“. Не е включил къси и дневни светлини по време на движение. Управляваното МПС е технически неизправно – счупено предно обзорно стъкло. Не представя контролен талон към СУМПС.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител И.Г.М. и свидетелите К.Г.М. и Д.К.Т., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя М. и свидетелите М. и Т. се установява, че на 23.09.2019г. около 16,35 часа на общински път, намиращ се в землището на с.Ясен между бившия завод „***“  и фирма „***“ жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** без поставен обезопасителен колан по време на движение, като автомобилът е оборудван с такъв. Според показанията на актосъставителя М. и свидетелите М. и Т. жалбоподателят А. е използвал мобилен телефон по време на движение без устройство „свободни ръце“, не е бил включил къси и дневни светлини на автомобила по време на движение. Според показанията на актосъставителя М. и свидетелите М. и Т. при извършената проверка на жалбоподателя е установено, че управляваното МПС е технически неизправно – било със счупено предно обзорно стъкло, и жалбоподателят А. не е представил контролен талон към СУМПС. И актосъставителят М. и свидетелите М. и Т. са категорични, че жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** на общинския път между бившия завод „***“  и фирма „***“ в землището на с.Ясен. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя М. и свидетелите М. и Т., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя А. по управление на автомобила без поставен обезопасителен колан, използвайки мобилен телефон и без включени дневни светлини. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. Освен това жалбоподателят А. в АУАН е посочил, че не е съгласен с констатациите на контролните органи, но по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не е направил възражение, че е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан, че не е говорил по мобилния си телефон по време на движение, че автомобилът е бил с включени дневни светлине и предното му обзорно стъкло не е счупено. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят А. не е доказал, че е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан и не е използвал мобилен телефон по време на движение. Твърденията на жалбоподателя А., че не се е движил по път отворен за обществено ползване според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показанията на актосъставителя М. и свидетелите М. и Т.. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетеля Н., според които жалбоподателят А. е бил спрян за проверка на черния път, който се намира в двора на „***“АД, тъй като на първо място, свидетелят Н. не е присъствал при спирането на жалбоподателя за проверка от полицейските служители, и на второ място, същият свидетел е работник в дружество, управлявано от жалбоподателя А., в който смисъл се явява заинтересован от изхода на делото. По делото са представени писмени доказателства, че „***“ЕООД  е извършвало дейност по демонтиране на железопътни релси от района на железопътната гара в бившето предприятие „***“АД, като жалбоподателят А. е бил упълномощен да представлява дружеството. По делото са представени писмени доказателства – извадки от кадастрални карти, че  „***“ЕООД  е извършвало дейност по демонтиране на железопътни релси в района на „*** ***“АД. От тези писмени доказателства и от показанията на свидетелите Н., М. и Т. се установява, че жалбоподателят А. е управлявал автомобила по път в района на „*** ***“АД преди да продължи движението си по общинския път.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.Г.А. е извършил нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДвП, по чл.104А от ЗДвП, по чл.70 ал.3 от ЗДвП, по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП  и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП; чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съгласно  § 6 т.25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Следва да се има предвид и че съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. На база на горното, съдът счита, че в конкретния случай на посочената дата и място жалбоподателят А.  е управлявал автомобила, по смисъла на закона и е бил негов "водач", поради което и е годен субект на нарушенията по  чл.137А ал.1 от ЗДвП, по чл.104А от ЗДвП, по чл.70 ал.3 от ЗДвП, по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

  За пълнота следва да се обсъди и възражението, че черният път в района на предприятието „*** ***“ АД  до общинския път не е път отворен за обществено ползване. Съдът счита това възражение за неоснователно. По принцип законът говори за пътища, отворени за обществено ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение, задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал.2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този закон. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за „път”, е посочено, че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под „път” не може да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл.3, ал.1 от Закона за пътищата. Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно поле на думата „път”, именно затова това е посочено в цитирания параграф. Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и района на „*** ***“АД. Не може да се приеме за логично тълкуването на изложените доводи в жалбата, че, след като жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство по черен път, той не следва да носи административнонаказателна отговорност по ЗДвП, тъй като това не било път, отворен за обществено ползване. Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в тази насока, че при управление на МПС, независимо дали на асфалтирана, чакълирана или друга земна повърхност, водачът носи своята наказателна, респ. административнонаказателна отговорност. Противното би означавало, че, ако един водач на моторно превозно средство, реализира ПТП на този черен път и пострадалият е получил средна или тежка повреда, то тогава водачът на моторно превозно средство не следва да носи наказателна отговорност. Такава правна логика би била абсурдна. Съдът счита, че напротив, водачът на всяко едно моторно превозно средство следва да понася своята административнонаказателна отговорност, независимо от това дали го управлява по асфалтиран път, чакълиран път, затревена площ и други. Именно затова в цитирания по-горе параграф под „път” е посочено „всяка земна площ или съоръжение”. Следователно за съда е безспорно, че свидетелят А. е управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и попада в обхвата на приложението на Закона за движението пътищата.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП; чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-3391-000235 от 18.10.2019г. на ***на Второ РУ към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП; чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на П.Г. ***  административни наказания глоба в размер на 50лв; глоба в размер на 50лв; глоба в размер на 20лв; глоба в размер на 50лв; глоба в размер на 10лв и на основание Наредба №  Iз-2539 на МВР са отнети 12 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: