№ 19463
гр. София, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГА. ИВ. ДА.ИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110155768 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК от Столична община
чрез район „Витоша“ срещу .......... обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на вземанията за сумите от 564,06 лева, представляваща дължима наемна
цена за периода от 15.08.2019г. до 15.02.2021г. по Договор за отдаване под наем на
общински имот от 04.09.2018 г. за недвижим имот, находящ се в в гр. София на адрес
............. ,ведно със законната лихва от 19.04.2021г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 52,58 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15.08.2019г. до 15.02.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 27.04.2021 г. по ч. гр. д. № 22094/2021 г. по описа на СРС, 113-ти
състав.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за наем с предмет предоставяне на
временното възмездно ползване на общински жилище, находящо се в гр. София на адрес
............. срещу цена в размер на 30,41 лева, платима до 15-то число на текущия месец за
следващия. Ответникът не изпълнявал задължението си за заплащане на наемната цена,
поради което със заповед на Кмета на СО, район Витоша наемното правоотношение между
страните било прекратено. Ето защо, за ищеца се пораждал правен интерес от съдебното
установяване на вземанията му за дължимите му се суми за незаплатен наем и обезщетение
за забава, заедно със законната лихва.
1
В срочно депозиран отговор на исковато молба ответникът чрез назначения му в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорвапредявените искове като
неоснователни. Възразява, че между страните не е било налице облигационно
правоотношение, тъй като на основание чл. 5.1. при неплащане на наемната цена за три
месеца договорът се прекратявал. Освен това ищецът не доказвал, че ответникът е ползвал
имота след настъпване на цитираното основание за прекратяването му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа стрА.:
По допустимостта:
Видно от приложеното гр.дело №22094/2021г. по описа на СРС, 113 състав, по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът .......... да заплати на кредитора Столична община процесните
вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипоезата на чл. 47, ал. 5 ГПК,
при което след указания заявителят е предявил иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 2 ГПК в
заК.ия срок за това. С оглед идентитета в размера на претендираните суми в исковото и
заповедното производство и в основанието, от което същите произтичат, съгласно
посоченото в заповедта за изпълнение и исковата молба, съдът намира, че предявените
искове са процесуално допустими.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
Основателността на главната претенция с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е
обусловена от проявлението в обективната действителност на следните материални
предпоставки 1) наличието на действително облигационно отношение, възникнало на
основание договор за наем; 2) наемодателят да е предоставил безпрепястваното ползване на
недвижимия имот предмет на договора на наемателят.
Между страните не е спорно и от представения по делото договор за отдаване под
наем на общински жилищен имот от 04.09.2018г. се установява, че от същия е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение между страните за недвижим имот, находящ се в
гр. София на адрес ..............
Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора, наемната цена, определена от
Столичния общински съвет е в размер на 30,41 лева, платими за всеки текущ месец до 15-то
число. В клаузата на чл. 5.1 страните са уговорили като прекратително основание за
договора неплащането на наемната цена или консумативните разноски за имота за повече от
три месеца.
Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен
и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
2
които са насочени насрещните волеизявления на страните. С наемния договор наемодателят
се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване срещу насрещното
задължение на наемодателя да му плати определена наемна цена. При действието на
наемния договор наемателят дължи плащане на наемната цена независимо от това, дали
ползва вещта, след като действието на договора не е прекратено – така Решение №
97/23.07.2013 г. по т. д. № 73/12 на ВКС, І т. о.
В случая от представената Заповед № РВТ21-РД09-22/01.03.2021 г. се установява, че
договорът за наем е развален, тъй като с нея е отменена настанителната заповед, което
според уговореното в договора е основание за разваляне на договора, неправилно посочено
от страните като прекратително основание, доколкото се касае за виновно неизпълнение на
договорно задължение.
Представен и неоспорен е приемо-предавателен протокол от 04.05.2021г., от който се
изяснява, че на 05.04.2021г. Ани Я. е предала на представител на ищеца ключа от
недвижимия имот.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е установил пълно и главно, че е
предоставил ползването на имота за процесния период, поради което се дължи и
заплащането на уговорената наемна цена.
Не могат да бъдат приети доводите на ответника, че ищецът не бил приложил
клаузата на чл. 5, т. 1 от процесния договор, за да го прекрати. В случая употребеният израз
прекратяване следва да се разбира в широк смисъл, като същият визира ликвидиране на
облигационната връзка, доколкото в тесен смисъл при неизпълнение договорът се разваля, а
не се прекратява. В случая в чл. 5, т. 1 е предвидена възможността облигационната връзка да
бъде ликвидирА. чрез едностранно волеизявление на наемодателят, като посочената
хипотеза касае виновно неизпълнение на задължение на наемателя. Посочената възможност
предоставя на наемодателя преобразуващо субективно право, като упражняването му е в
дискрецията на ищеца. Негова е била преценката дали да го упражни или не. Това е
причината и доводите на ответника в тази насока да са без значение. Те биха могли да имат
значение, единствено в хипотезата на злоупотреба при упражняването или неупражняването
на субектвини материални права – в случая от стрА.та на ищеца-наемодател. По делото
подобни възражения не са правени, нито са събирани доказателства в тази насока, поради
което и съдът намира, че този въпрос не подлежи на по-задълбочено обсъждане.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че претендираните суми са
заплатени, поради което и съдът следва да приеме недоказаният факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ответникът не оспорва съдебно предявените вземания по размер.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата е обусловена от изхода на делото по главния иск. След като последният е
основателен, то такъв се явява и акцесорният иск за сумата 52,58 лева за исковия период от
15.08.2019г. до 15.02.2021г.
3
Ето защо съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Съгласно указанията,
дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/
2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да се произнесе по дължимостта на
разноските и за заповедното производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски на стойност 25 лв. за
платена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които му се следват от
ответника.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. за платена
държавна такса и 300 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника, които
ще му бъдат присъдени от ответника, ведно със 150 лв. за определеното му от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрПом юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на .......... с ЕГН ********** чрез
назначения й в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Я. К. с адрес
г............, че дължи на Столична Община с БУЛСТАТ ********** с адрес гр. София, ул.
Московска“ №33, представлявА. от кмета Васил Терзиев на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вземанията за
сумите от 564,06 лева, представляваща дължима наемна цена за периода от 15.08.2019г. до
15.02.2021г. по Договор за отдаване под наем на общински имот от 04.09.2018 г. за
недвижим имот, находящ се в в гр. София на адрес .............,ведно със законната лихва от
19.04.2021г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 52,58 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.08.2019г. до
15.02.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
27.04.2021 г. по ч. гр. д. № 22094/2021 г. по описа на СРС, 113-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .......... с ЕГН ********** чрез назначения й
в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Я. К. с адрес г............ да заплати
на Столична Община с БУЛСТАТ ********** с адрес гр. София, ул. Московска“ №33,
представлявА. от кмета Васил Терзиев сумите от 175 лв. за разноски в заповедното
производство и 475 лв. за разноските в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5