№ 1163
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20203100102325 по описа за 2020 година
Предявен е иск от Т. Н. М. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане
сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
засягане на достойнството, доброто име и здравето вследствие внасянето на
необосновано искане за задължително лечение, по което е било образувано
ЧНД № 1197/2020 г. по описа на Районен съд Варна, прекратено, по чл. 49
ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на влизане
в сила на прекратителното определение – 06.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът оспорва иска. Намира, че искането е обосновано, поради
което действието на прокурора не е противоправно и виновно, евентуално, че
претендираното обезщетение е прекомерно. Претендира разноски.
По същество страните поддържат становищата. Представят подробни
бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По твърдяното действие и противоправността:
1
От представената преписка по ЧНД се установява, че е внесено искане
от прокурор при ВРП за лечение на ответника по принудителен ред, основано
на твърдение, че е опасен за околните.
В съдебното заседание на 06.04.2020 г. след като са изслушани ищецът,
свидетели и вещо лице психиатър, което е изразило становище, че няма данни
за психично разстройство, производството е прекратено.
Съдът приема, че прокурорът е извършил действието.
Отговорността на ответника може да бъде ангажирана само ако бъде
доказано, че при полагане на дължимата по служба грижа, прокурорът не би
внесъл искането за лечение.
Искането е внесено въз основа на данни, събрани по преписка вх. №
2641/2020 г. по описа на ВРП. Преписката е образувана по жалби от съседи на
ищеца.
С.С. е посочила в жалбата си, че ищецът е опитал да удари съседката им
К.К., но сестра му го спряла, а после ругал С., а в сведение сочи, че я наплюл
от балкона си през ноември 2019 г.
К.К. излага, че поискала ищецът да премести автомобила си, но той й
показал среден пръст и я наплюл. Сестрата на ищеца й казала, че ако не се
махне от двора, ищецът ще я пребие. Докато разговаряли ищецът опитал да
удари и ритне свидетелката, но сестра му го спряла. След като се отдръпнала
ищецът я заплашил.
М.К. също сочи, че когато се разминават ищецът плюе в краката й.
Ищецът сам твърди, че между него и съседите му съществува спор за
ползването на дворното място. Съдът приема, че това е така и че вместо да се
предприемат съответни действия за разрешаването му, е възникнал конфликт.
Верността на показанията на съседите няма значение за настоящия спор.
Същественото в случая е, че в жалбите на съседите има достатъчно
данни за поведение, което съответства на психично разстройство: физическа
и словесна агресия, за които съществува опасност да ескалират.
Поради това искането е напълно обосновано. Още по-малко може да се
2
приеме, че е тенденциозно и прокурорът сигурно е знаел, че ищецът не страда
от психическа болест. Наличието на предпоставките за лечение е изглеждало
вероятно, поради което искането е законно (определение № 1202 от
24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2014 г., III г. о., ГК).
По твърдяните страдания:
В показанията си свидетелите С. и Д. сочат, че ищецът бил много
разстроен от внасянето на искането, изгубил съня си, плачел. М. С. (сестра на
ищеца) излага, че ищецът много се затворил и кръвното му налягане се
повишило.
В заключението си (л. 155) вещите лица А. и Р. приемат, че у ищеца са
се развили симптомите на Реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията, чиято проява е Разстройство в адаптацията F43.2 по МКБ 10.
Симптомите са повишена тревожност, депресивност, напрежение,
повишаване на кръвното налягане, упорито безсъние, световъртеж,
главоболие. Съдът приема, че ищецът действително е претърпял твърдените
страдания.
В обобщение съдът приема, че само защото искането е законно, няма
основания за ангажиране отговорността на ответника.
Твърденията за особените затруднения на ищеца при защитата му,
поради ограниченията във връзка с епидемията са относими към начина на
причиняване на увреждането като критерий за определяне размера на
обезщетението, поради което доказателствата не следва да бъдат обсъждани.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер 250 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. Н. М., ЕГН **********, с адрес
*******, чрез пълномощниците адв. Р.Ж. и адв. В.Ц. от ВАК, съдебен адрес:
ул. "Александър Дякович" № 45, вх. В, офис 8 срещу Прокуратурата на
3
Република България за заплащане сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – засягане на
достойнството, доброто име и здравето вследствие внасянето на необосновано
искане за задължително лечение, по което е било образувано ЧНД №
1197/2020 г. по описа на Районен съд Варна, прекратено, на основание чл. 49
ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на влизане
в сила на прекратителното определение – 06.04.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. Н. М. с. ЕГН, с. а. да заплати на Прокуратурата на
Република България сумата 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4