РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, _10.10._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _тридесети
септември_
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието
на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №
_353_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, по чл. 344 ал.1, т.2 и по чл. 344
ал.1, т.3 във връзка с чл. 325 ал.1 от КТ.
Предявени са и алтернативно искове с правно основание по чл. 224 от КТ и по
чл. 222 от КТ.
В исковата си молба ищецът твърди,
че е бил в трудово правоотношение с ответника, че със заповед е прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ – поради
намаляване обема на работа. Твърди, че уволнението му е незаконно, че е със 71
% трайно намалена работоспособност и не е спазена процедурата за закрила при
уволнение съгласно разпоредбата на чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, отнасяща се за
трудоустроени работници и служители, приложима и в случаите на чл. 328 ал.1 т.3
от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за
незаконно и да го отмени, да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответникът
на основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ да осъди
ответникът да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа
– за шест месеца в размер на 4260 лв.,
ведно със законната лихва за просрочие, считано от 01.04.2019 г. .
Алтернативно, ако не бъдат уважени исковете по чл. 344 ал.1 т.1,2,3 от КТ се
прави искане на основание чл. 224 от КТ да му бъде присъдено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и по чл. 222 от КТ обезщетение за времето,
през което е останал без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за
1 месец в размер на 770 лв.
Претендират се направените деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира направените деловодни разноски. Ответникът изразява становище, че
ищецът не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ, тъй като при връчване и
подписване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
декларирал, че не се ползва от закрилата по чл. 333 ал.1 т.2, т.3 и т.4 от КТ.
Съдът, като прецени, представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Безспорно между страните по делото е, че между същите е
съществувало трудово правоотношение по силата на което П.В.Г. е бил назначен на
длъжността охранител с място на работа гр. Белене ул. Войнишка № 6.
По делото е представена заповед от 31.03.2019 г., видно от която е, че
работодателя е прекратил трудовото правоотношение между страните, считано от
01.04.2019 г. и като причина за прекратяване на трудовото правоотношение в
заповедта е посочено „намаляване обема на работа”. Заповедта е връчена лично на
П.В.Г. на 31.03.2019 г. и към тази дата Г. е подписал декларация, че към
момента на връчване на заповедта не се ползва от закрила по чл. 333 ал.1 т.2,
т.3 и т.4 от КТ и не е в законоустановен отпуск поради временна
неработоспособност.
Към материалите по делото е представено и заверено копие от
предизвестие, с което П.В.Г. на 01.03.2019 г. е уведомен, че считано от
01.04.2019 г. ще бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.
328 ал.1 т.3 от КТ. Същото е връчено лично на Г. на 01.03.2019 г.
По делото е представено копие от експертно решение на ТЕЛК
трети състав към УМБАЛ д-р Г. С. ЕАД № 2964 от заседание № 163 от 29.09.1916 г., от което се установява,
че със същото на П.В.Г. е определена 71 % трайно намалена работоспособност за
две години с водеща диагноза „инсулинозависим захарен диабет”. Представено е и
копие от експертно решение № 2187 от зас. № 143 от 02.08.2018 г., издадено от
ТЕЛК втори състав към УМБАЛ д-р Г. С. ЕАД, видно от което е, че П.В.Г. е
преосвидетелстван и след преглед ТЕЛК е определила 73 % трайно намалена
работоспособност за 2 години с водеща
диагноза „инсулинозависим захарен диабет”. От представените две експертни
решения може да се направи извода, че към момента на връчване на Г. на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение – 01.03.2019 г.
същия е страдал от болест, включена в разпоредбата на чл. 1 ал.1 т.6 от Наредба
№ 5/1987 г. на Министъра на народното здраве и се ползва от закрила при
уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 333 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, тъй като е
трудоустроен работник по смисъла на чл. 333 ал.1 т.2 от КТ и е работник,
боледуващ от болест, определена в Наредба № 5/1987 г. – „захарна болест” – по смисъла на чл. 333
ал.1 т.3 от КТ, и по отношение на същия е налице предвидената в чл. 333 от КТ
закрила.
Във връзка с наведеното възражение от ответната страна, че
към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение /31.03.2019 г./ ищецът е декларирал, че не се ползва от закрила
по чл. 333 ал.1 т.2, т.3 и т.4 от КТ, съдът приема, че този факт е ирелевантен.
Съгласно решение № 559/09.07.2010 г. по гр.д. № 650/2009 г.
на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК /с което е преодоляно
противоречието към кой момент следва да се преценява дали закрилата по чл. 333
от КТ е преодоляна/, съдът е приел, че правнорелевантният момент, към който
следва да се преценява наличието на закрила е момента на връчването на писмено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е приел, че това
е така, тъй като с връчването на писмено предизвестие работодателят е упражнил
правото си на уволнение, а заповедта за уволнение има само констативен характер,
още повече, че той може да прекрати трудовото правоотношение с писмено
предизвестие без издаването на изрична заповед.
В случая по делото е безспорно, че ищецът е трудоустроен и боледува от
болест определена в Наредба на Министъра на здравеопазването. С връчването на
писменото предизвестие на ищеца – на 01.03.2019 г. работодателят е упражнил
правото си на уволнение и от този момент за него съществува задължението да
преодолее закрилата по чл. 333 ал. 1 от КТ. Обстоятелството, че в по-късен
момент /31.03.2019 г./ работникът е декларирал, че не се ползва от тази закрила
не отменя задължението на работодателя към момента на упражняване на правото на
уволнение /01.03.2019 г./ да събере предварителна информация за евентуални
заболявания на ищеца по чл. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на МЗ и да иска
мнение на ТЕЛК по чл. 333 ал.2 от КТ и разрешение от инспекцията по труда по
чл. 333 ал.1 от КТ. Едва месец по-късно
работодателя е предоставил на работника да подпише бланков текст, изписан с
по-дребен шрифт в долния край на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, с което очевидно е целял да се освободи от задълженията си
посочени по-горе.
Предвид изложеното, съдът счита, че като не е взел
изискуемото се от чл. 333 ал.2 от КТ мнение на ТЕЛК и изискуемото се от чл. 333 ал.1 от КТ
разрешение на инспекцията по труда преди уволнението на ищеца, работодателят е
упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславя незаконност на
същото само на това формално основание и спорът не следва да бъде разглеждан по
същество.
Следва на основание чл. 344 ал.1 т.1
от КТ да бъде признато уволнението на П.В.Г. за незаконно и същото да бъде
отменено.
Тъй като изхода на исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ
е обусловен от изхода на иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, следва
Г. на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и на основание чл.
344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца обезщетение за времето, през което същият е останал без
работа.
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа през
периода от 01.04.2019 г. до 18.06.2019 г. и от 19.09.2019 г. до 30.09.2019 г.
вкл. По делото е представена декларация
в този смисъл, както и копие от документ за регистрация в Бюрото по труда.
Представено е и доказателство /копие от трудов договор/, от което се
установява, че на 18.06.2019 г. ищецът е сключил срочен трудов договор със срок
до 09.09.2019 г. и е постъпил на работа на 19.06.2019 г.
При това положение и в съответствие с решение № 247 /13.07.2011 г. на ВКС
ІV г.о., постановено в производство по чл. 290 от ГПК, съдът приема, че тъй
като работникът е започнал друга работа за по-кратък период в рамките на 6
месечния срок след уволнението по сключен от него последващ срочен трудов
договор със срок, който е изтекъл в рамките на 6 месечния срок по чл. 225 от КТ, работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен
размер до сключването на последващия договор, разликата в заплатите за времето
на действието на последващия договор и пълно обезщетение за времето след
прекратяване на последващия договор до изтичането на 6 месечния срок.
За установяване размера на евентуално дължимите се суми по чл. 225 от КТ, в
настоящото производство е изслушано вещо лице, което е дало заключение и от
което се установява, че през периода 01.04.2019 г. до 18.06.2019 г. дължимото
се обезщетение е в размер на 1843,24 лв., а през периода от 10.09.2019 г. до 30.09.2019
г. е в размер на 587,52 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните по делото, същото е прието като пълно и компетентно изготвено.
По делото не са представени доказателства за разлика в заплатите за времето
на действие на срочния договор и пълно обезщетение за това време, а и няма
направено искане за присъждане на такива суми.
Предвид изложеното, съдът приема, че следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1843,24 лв., представляваща обезщетение за времето
през което последния е бил без работа в резултат на уволнението през периода
01.04.2019 г. до 18.06.2019 г., както и сумата от 587,52 лв. представляваща
обезщетение за времето през което ищеца е бил без работа в резултат на
уволнението през периода от 10.09.2019 г. до 30.09.2019 г.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА във връзка с чл. 36 ал.2 от ЗА във връзка с чл. 2 и
чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат Р.Р. сумата от 560 лв.
Следва да бъде осъден
ответника да заплати направените деловодни разноски по сметка на РС Л. в размер
на 368,80 лв.– представляващи заплатени възнаграждения на вещото лице, по
изготвените експертизи, както и държавна такса в размер на 97,23 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 344
ал.1 т.1 от КТ ПРИЗНАВА уволнението на П.В.Г. ***, ЕГН********** със заповед № ЗУ00004/31.03.2019 г., издадена
от С.С.И. – Управител в ********* ЕООД със седалище и адрес на управление: *******************,
за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П.В.Г. на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ
на заеманата преди уволнението
длъжност „охранител”, с място на работа *********** в ********** ЕООД.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ ОСЪЖДА ответника ********** ЕООД със сочени по-горе данни, да заплати на П.В.Г. /със сочени по-горе данни/ обезщетение за
времето, през което Г. е останал без работа в резултат на уволнението, а
именно: сумата от 1843,24 лв.,
представляваща обезщетение за периода 01.04.2019 г. до 18.06.2019 г., и сумата от 587,52 лв., представляваща
обезщетение за периода от 10.09.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
предявяване на иска – 21.05.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА във връзка с чл. 36 ал.2 от ЗА във връзка с
чл. 2 и чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответника ********* ЕООД със сочени по-горе данни, да заплати на адвокат Р.Р. от АК гр.П. ********* сумата
от 560 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие в настоящото производство на П.В.Г..
ОСЪЖДА
ответника ********** ЕООД със сочени
по-горе данни, да заплати по сметка на
РАЙОНЕН СЪД град Л. направените деловодни разноски от РС Л. в размер на 368,80
лв.– представляващи заплатени възнаграждения на вещо лице, както и сумата от
97,23 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който срок съгласно разпоредбата на чл. 315
ал.2 от ГПК започва да тече от 11.10.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: